Коментар на Радостина Александрова, доктор по вирусология и професор по морфология в Института за експериментална морфология, патология и антропология при БАН във връзка с последния епизод на поредицата „Пандемията от първа линия: Наука и публичност“, в който участва.
Пандемията от COVID-19 е нещо много повече от здравна, икономическа и социална криза. Тя е изпитание, но не само по оцеляване, а преди всичко по човечност и съпричастност. Отвори ни очите за редица истини, които едва ли са от вчера, но така и не са успели досега да намерят място в дневния ред на обществото. Извади най-доброто и най-лошото от всеки един от нас. При това не само в отделния човек, а на всички възможни нива. И е много важно да си извадим поука и да си научим уроците. Защото конспиративните теории започват там, където свършват познанието и доверието.
България разполага с отлично подготвени специалисти в областта на биомедицината, които са с отдавна затвърден професионален авторитет в европейското и световно научно пространство. Те са част от националното ни богатство и заслужават уважение и признателност. И тук стигаме до темата за популяризиране на знанието. Това, което правят учените, обикновено стои встрани от светлината на прожекторите. Науката прикова вниманието на медии и общественост през последната година и половина, когато изпаднахме в беда и имахме нужда от спешно решение на проблемите и надежда за бъдещето. А за наука трябва да се говори не само в условия на криза. И се надявам този диалог да продължи и след приключването на пандемията. Науката е едно невероятно приключение, а развитието ѝ през последните години е на път да изпревари научната фантастика. И заслужава да има място в натоварения ни делник.
Всички заедно – специалисти, институции и медии – трябва да продължим да работим върху повишаването на биомедицинската култура и здравното образование на хората – от най-малките до най-големите. Защото случващото през последната година и половина ни убеди, че това е въпрос на национална сигурност. Животът няма чернова и никой университет не предлага готови рецепти за справяне с провокациите му. Но знанията и изградените навици за аналитично и критично (не критикарско) мислене са най-добрите съветници.
Ето защо е въпрос на стратегическо виждане и национална сигурност да се инвестира в наука и нови технологии. Да, скъпо е, но си заслужава. Надявам се да сме разбрали, че опитите за икономии точно в тази област не са проява на спестовност и крият сериозни рискове.
Защото всички видяхме, че дори в свръх напредналия и модерен 21-ви век възникват извънредни ситуации, за които целият свят се оказва крайно неподготвен и се налага всяка страна да се справя с предизвикателствата, както и доколкото може. Достатъчно е да си спомним за първите седмици на пандемията, за недостига на активен въглен, защитно облекло, дезинфектанти, за необходимостта от тестове и бързо оборудване на диагностични лаборатории и обучение на персонал. И най-важното – нуждата от информация, от прочит на онова, което се случва.
Подобни статии:
Това отново е задача на науката.
Науката винаги е била, е и ще бъде на първа линия. Защото е призвана да проправя пътя към новото и непознатото, да намира решения и да дава кураж, да разгадава тайните на света около нас и вътре в нас.
И всеки открит отговор поставя нови въпроси. В което няма нищо учудващо, това е двигателят на прогреса. Неслучайно Блез Паскал казва (цитирам по памет), че „знанието е като сфера – колкото повече нараства тя, толкова повече се увеличава и границата с неизвестното“. И колелото отново се завърта. Всяко познание води отваря пътя към следващото.
Като учен и преподавател, като един от специалистите, които от началото на пандемията коментират теми, свързани с нея, си давам сметка, че нося преди всичко една изключителна отговорност. Която изисква много работа и всеотдайност, обективност и готовност за обсъждане на горещи въпроси. Всеки ден се появява нова информация, понякога данните са противоречиви. Често зад една казана или написана дума от мен стоят дълги часове прекарани в справки и десетки прегледани материали. Защото всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти. Особено, когато залогът е човешки живот.
Пандемията донесе много болка и страдание, отне милиони човешки животи, нанесе много щети на икономиката и социалния живот. Но кризата е и възможност за промяна, за това да се върнем към личната си легенда, да станем по-добри и по-мъдри, да си поставим дръзка цел и сбъднем нова мечта, да обичаме и да бъдем обичани. Никога не е късно за това. През хилядолетната си история човечеството е преминало през не една и две епидемии и пандемии. Които не са спрели развитието му. И COVID-19 няма да го направи. Ще приключи, а ние ще останем отново заедно. И е хубаво да можем да се гледаме в очите.
Целия пети епизод на „Пандемията от първа линия: Наука и публичност“ можете да гледате тук.
Още от поредицата:
И пандемията ли няма да предизвика промяна в здравеопазването?
„Има глад в образованието не само за иновации, а и просто за диалог“
„Вирусът на неравенствата“ и социалните грижи във време на пандемия
