АкцентиСтатии

Избори в Германия 2021: Завръщане на левицата?

На 26 септември в Германия се проведоха парламентарни избори и резултатите са вече ясни – социалдемократите (SPD, 25,7%), водени от Олаф Шолц, спечелиха с минимална преднина пред християндемократите (CDU, 24,1%) и техния кандидат за канцлер – Армин Лашет. Третото място е за Зелените (Die Grünen, 14,8%), следвани от Либералите (FDP, 11,5%), крайната десница в лицето на Алтернатива за Германия (AfD, 10,3%) и Левицата (Die Linke, 4,9%). Какво означава всичко това за Германия и левите политики и цели?

Социалдемократите: един (почти) невероятен успех

На първо място, победата на социалдемократите е все пак добра новина. Независимо, че в сегашната си форма и с кандидат като Олаф Шолц тази партия е по-скоро олицетворение на третия път и центристкия подход в политиката, тяхната победа за първи път от 16 години насам, съчетана с исторически най-слабия резултат на основния им конкурент – консервативните християндемократи, е все пак сигнал за желание за промяна в политическия пейзаж в Германия. Огромното недоволство от управлението на Голямата коалиция (SPD и CDU), водена от Меркел през последните 8 години, е едно от многото обяснения за краха на традиционната десница. Също така, CDU издигна изключително непопулярен и слаб кандидат за канцлер в лицето на Армин Лашет. Повторното влизане на SPD в голяма коалиция с християндемократите през 2017 г. се отрази негативно и на самите социалдемократи – само преди броени месеци проучванията показваха исторически ниска подкрепа за тях от около 14-15%. Кандидатурата на Олаф Шолц обаче успя да събере много бързо сериозна подкрепа сред населението, а самата кампания на социалдемократите използва умело тази популярност и беше изключително фокусирана не толкова върху конкретни политики, колкото върху неговата личност. Както каза и бившият партиен лидер на SPD, Зигмар Габриел, станахме свидетели на предизборна кампания, базирана на симпатии и личности, a не на политики. Шолц се оказа точно дозата промяна, която мнозинството от немското общество може да приеме в момента – хем нещо по-различно от досега, хем не твърде радикално. В някакъв смисъл избирането му е продължение на модела за политически лидер, зададен от Меркел – умерен, скучен и предвидим в политическото си поведение и ходове.

Предизборен плакат на SPD с текст “Изберете сигурна работа и опазване на климата сега. Шолц ще се справи с това.”

В същото време обаче, тези избори сочат и за скъсване с досегашния партиен политически модел в Германия. Традиционният партиен пейзаж в страната е доминиран от два изключително силни играча – социалдемократите и християндемократите – обиращи по 30 и нагоре процента от гласовете (макар и в последните години това да не важи съвсем за SPD). На 26 септември обаче традиционно големите партии събраха по около 25% всяка, а по-малките формации като Зелените, Либералите и Алтернатива за Германия достигнаха подкрепа между 10-15%. С други думи в исторически план имаме сериозно отдръпване от традиционните партии и прилив на гласове към по-малки и разнородни структури – процес, който не е нов, но ярко се открои на тези избори. 

Зелените: възход и падение

Тези политически нестабилност и фрагментираност, нетипични за Германия, най-ясно проличаха в динамиките около кандидатурата на станалите трета политическа сила Зелени. Макар това да е най-силният резултат на партията на парламентарни избори в историята ѝ, разочарованието в зеления лагер от пропуснатите шансове за канцлерско място е голямо. През пролетта на 2021 г. за няколко седмици Зелените бяха първи в проучванията на общественото мнение, с малка преднина пред CDU и сериозна процентна разлика в тяхна полза спрямо SPD. Впоследствие християндемократите си върнаха първата позиция, за да я изгубят на изборите. Подобна непрекъсната смяна между три водещи партии и кандидати е изключително рядко срещана, ако не и прецедент в Бундесрепубликата. 

Само два дни преди изборите в цяла Германия се проведе масова “зелена стачка”, водена от активистите за Петъци за бъдеще. Грета Тунберг държа реч пред сградата на Бундестага.

Духът на времето принадлежи на Зелените. Темите за климатична справедливост и зелен преход са припознавани за ключови на практика от всички големи партии в Германия без крайнодесните AfD. Наводненията в Северен Рейн-Вестфалия и Рейнланд Пфалц от лятото на тази година, които взеха десетки жертви и нанесоха инфраструктурни щети за милиарди, са пряко обвързани с климатичните промени и очакваните и в бъдеще кризи. В европейски мащаб зелената сделка е една от най-обсъжданите политически програми, а в глобален план климатични движения като Петъци за бъдеще поставиха въпроса за съдбата на планетата радикално на фокус. Хората до 30-годишна възраст, както и либералната средна класа в Германия, масово се припознават със зелената идея и гласуват за носителите ѝ. И въпреки това кандидатката на Зелените – Аналена Бербок – в общи линии изгуби в момента, в който беше представена в общественото пространство. Непозната досега на по-широката публика, тя, очаквано, беше залята от масивна антиимиджова кампания от политически опоненти и най-вече от страна на десния лагер. Нито тя, нито екипът ѝ успяха да реагират адекватно на обвиненията за плагиатство в дисертацията и неточности в биографията ѝ. На фона на далеч по-сериозни политически гафове на основните ѝ опоненти, тези „прегрешения“ изглеждат почти смехотворно дребни, но неуверената ответна реакция от страна на Зелените създаде усещането за липса на политически опит и управленски капацитет у партията. 

Тези развития говорят за това, че сегашната минимална победа на Шолц и социалдемократите се дължи най-вече на слабостта на конкуренцията им и в по-малка степен на собствената им идейна и политическа сила.

Крахът на Die Linke

И така, от резултатите и на SPD, и на Зелените е видно, че историческият момент в Германия е сравнително благосклонен към формации, клонящи вляво. Наред с климатичните промени, след година и половина пандемия с жестоки икономически последици за хората, темата за социална справедливост присъстваше в кампаниите на почти всички партии (отново без AfD). И въпреки това нейните най-гласовити защитници – Die Linke – претърпяха смазващо крушение. От 9,2% на последните парламентарни избори, днес те паднаха на 4,9%. С този резултат едвам влязоха отново в Бундестага и то само благодарение на факта, че трима от кандидатите им спечелиха директния вот в изборните си региони. Партията загуби и в Тюрингия (мнозинството бе спечелено от AfD) – единствената провинция, където досега водеше местното правителство в коалиция със социалдемократите и Зелените.

Предизборен плакат на Die Linke в бившата източногерманска провинция Санскония-Анхалт с надпис “Вземете контрола от западняците”.  Die Linke претърпяха огромна загуба в провинцията както на парламентарните избори, така и на местните през юни 2021 г..

Наред с Die Linke, загуба, макар и далеч по-малка, претърпяха и Алтернатива за Германия (10,3% днес спрямо 12,6% през 2017 г.). Резултатите от изборите бяха обявени от редица анализатори и политици като сигнал за връщане към политическия център и бягство от „радикализма“ вляво или вдясно. Разбира се, „умерените“ говорещи глави не се колебаят да поставят прогресивна лява партия, бореща се за социална справедливост, климатични политики, трудови права и права на мигранти и други малцинства наравно с шовинисти и расисти като Алтернатива за Германия, защитаващи интересите на едрия капитал. Трябва да е ясно, че Die Linke са толкова слаби не заради „радикализма“ си (ако този аргумент беше верен, AfD също щяха да изгубят повече), а заради това, че вече не са припознавани като партията на Източна Германия. Тази историческа роля им беше иззета от Алтернатива за Германия, които се бетонираха окончателно на Изток след тези избори. Причините това да се случи са разнородни и са свързани предимно с вътрешнопартийни проблеми при Левицата, промени в състава ѝ и навлизането на много западногерманци в структурите ѝ (което измести вниманието от бившето ГДР), и размиването на фокуса в партията относно това какъв е профилът на избирателите ѝ. В момента гласуващите за Die Linke са много разнообразни – има както (по-възрастни) хора от Източна Германия, обявени подигравателно за соцносталгици, така и все повече чиновници, интелектуалци и като цяло клонящата вляво средна класа от градовете, която намира Зелените за твърде десни и затова гласува за Левицата. Чисто социално и икономически обаче тези избиратели могат да се припознаят и в Зелените и съответно във всеки един момент да мигрира към тях. Тази неясна самоличност на партията ѝ пречи да се разграничи от други формации вляво. При това положение не е учудващо, че половин милион бивши избиратели на Die Linke на тези избори гласуваха за Зелените и още толкова – за социалдемократите. Партията буквално „изкървя“ към разпознаваните като по-стабилни и силни леви формации.

Друга причина за катастрофалния резултат на Die Linke на тези избори е вътрешната им разединеност и организационна слабост. Един от примерите за това са вътрешнопартийните скандали около едно от най-разпознаваемите им и харесвани от избирателите лица изобщо – Сара Вагенкнехт, – които добиха широка гласност. Вагенкнехт поддържа консервативен ляв курс по теми, свързани с миграция, заради което е (справедливо!) жестоко критикувана в собствената си партия. По-рано тази година излезе нейна книга, в която, наред с някои уместни критики към съвременното ляво, безкритично се плъзга по линията на някои от най-десните аргументи в публичното пространство изобщо. Така например някои уместни, макар и далеч не нови критики за раздробеността и разпокъсаността на съвременните леви борби и за „загърбването“ на въпроса за икономическо равенство, бързо прерастват в безразборно „громене“ на всевъзможни мащабни прогресивни движения (климатичните активисти, Black Lives Matter, LGBTQI+ инициативите и др.) с обвинението, че са носители на неолиберализма в красива опаковка. В резултат дори беше направен неуспешен опит Вагенкнехт да бъде премахната от партията, което се посрещна с широко неодобрение както от страна на вътрешнопартийните ѝ симпатизанти, така и от много избиратели. Този и други случаи на публично демонстриране на организационно разделение отслаби значително позициите на партията.  

Неясната идентичност и организационната слабост водят и до друг феномен – Die Linke обикновено са силни тогава, когато социалдемократите са слаби. И обратното – при стабилно SPD, Левицата губи. В момента този ефект е умножен и от силата на Зелените. Парадоксално, левият исторически момент не е изгоден за Левицата. На настоящите избори партията успя да влезе в Бундестага единствено благодарение на популярността на трима свои кандидати, които успяха да спечелят директния вот в изборните си региони – Грегор Гизи, Гезине Люч и Зьорен Пелман. Партия, която се крепи на няколко големи имена и плахата надежда, че другите ще са още по-слаби от нея, или трябва да се отдаде на спешна и сериозна вътрешноорганизационна работа и да стегне редиците, или е обречена да не оцелее. 

Бъдещата управляваща коалиция

В момента има два сходно вероятни сценария за бъдещото правителство. Тъй като нито избиратели, нито политици искат да се потрети Голямата коалиция (CDU и SPD), а коалиция между социалдемократи, Зелени и Левицата няма мнозинство, остават вариантите или за водена от социалдемократите коалиция със Зелените и Либералите (т. нар. коалиция „Светофар“), или водена от християндемократите коалиция отново със Зелените и Либералите (т. нар. коалиция „Ямайка“). И в двата случая картите са у Зелените и Либералите, които трябва да се разберат както помежду си, така и съответно с някоя от двете водещи партии. Зелените клонят повече към коалиране със социалдемократите, а Либералите – с християндемократите. В същото време, партията, от която се очаква да направи най-голям идеологически компромис във всяка от двете коалициите, има възможност да натиска и най-много за исканията си. Т.е. при коалиция „Ямайка“ Зелените биха направили най-голям идеологически компромис, влизайки в съюз с едни от големите си опоненти през годините – християндемократите, но биха могли да предявяват и по-сериозни претенции при преговорите, за да се случи коалицията изобщо. При коалиция „Светофар“ в сходна позиция биха били Либералите. С други думи – социалдемократите може и да са спечелили, но това все още не означава управленска коалиция с център-лява партия начело. 

Тепърва започват преговори, но едно нещо е предварително ясно: идното управление трябва да се справи с последиците от корона кризата и да управлява в тройна коалиция, каквато конфигурация поначало е непопулярна сред избирателите. Който и да е на власт, следващите 4 години ще са изпълнени с множество вътрешни противоречия, боричкания и нестабилност. 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments