Пол Аврич
Професор по история, работил основно върху историята на анархисткото движение през XIX и ранния XX век в Русия и САЩ. Преподавател в Куинс Колидж и Градския университет на Ню Йорк. Фокус на книгите му са Бунтовете на Хеймаркет, случая на Сако и Ванцети, Кронщатското въстание и други.
Джудит Бътлър
Американска философка и феминистка, професор в Европейското висше училище в Саас-Фе, Швейцария и професор по реторика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Бъркли.
Уенди Браун
Американска политоложка, феминистка и теоретичка, авторка на множество книги, сред които Politics out of History и Walled States. Преподава в Калифорнийския университет в Бъркли.
Махмуд Даруиш
Поетът, който съумя да превърне палестинския абсурд на границата между две хилядолетия в чиста поезия и да приобщи хора от всички краища на земята към палестинската болка. През 70-те и 80-те години на ХХ в. битието на палестинската литература се изразяваше с понятието “поезия на съпротивата” и Махмуд Даруиш беше най-ярката илюстрация за нейната същност. Картината, нарисувана в няколкото десетки негови стихосбирки и десетина книги с дълбоко разтърсваща експресивна проза, показва пределно убедително, че монументалността в епопеята на един народ не би могла да устои на времето, ако не е изтъкана от интимното, съкровеното преживяване на отделния представител на този народ, поставен в ситуация да се бори за всяка глътка въздух и същевременно копнеещ да изживее своето обикновено човешко битие.
Магпай Корвид
Писател, активист и професионална доминатрикс, работеща в Югозападната част на Великобритания. Редактор в сп. Salvage, води блог в New Statesman, а статиите ѝ се публикуват в Guardian, Cosmopolitan и др. Пише на теми като секс работа, сексуалност, джендър и др.
Пол Лафарг
Френски писател, литературен критик и марксистки революционер с кубински и креолски корени. Той е една от водещите фигури във френското социалистическо движение в края на ХІХ в. Пише и изнася речи върху женските права, антропологията, реформизма и икономиката. Памфлетът му „Правото на мързел“ е най-превежданата социалистическа творба след „Комунистическия манифест“.
Роза Люксембург
Революционерка и марксистка, сред най-влиятелните дейци на европейския и в частност немски социализъм. Заедно с Карл Либкнехт основават антивоенния съюз „Спартак“ през 1915 г., по-късно превърнал се в немската Комунистическа партия. Двамата са заловени и убити през януари 1919 г. заради предизвикването на т.нар. „Въстание на спартакистите“.
Трудовете ѝ оказват огромно влияние върху теоретичната и активистка дейност на целия ляв спектър.
Сандро Мецадра
Италиански теоретик и съ-основател на платформата Mare Jonio, Преподавател по Политическа теория в университета в Болоня, занимаващ се с теми като миграция, анализи на съвременния капитализъм, автономистки марксизъм и др. Съ-автор на Border as Method, or the Multiplication of Labor (с Брет Нийлсън), автор и на наскоро публикуваната на английски In the Marxian Workshops: Producing Subjects (New Politics of Autonomy).
Чайна Миевил
Британски автор на фантастика, фентъзи и хорър, част от New Weird вълната, политически активист, марксист – дисертацията му, „Между равни права: марксистка теория на международното право“ (на английски: Between Equal Rights: A Marxist Theory of International Law), е издадена под формата на книга през 2005 г. Съосновател на революционното списание Salvage. На български са преведени романите му „Станция Пердидо“, „Посланическото градче“, „Морелси“ и „Градът и градът“.
Енцо Траверсо
Професор Енцо Траверсо е историк на модерността, занимаващ се изключително с теми като Холокоста, тоталитаризъм и история на политическите идеи през XX в.
Франц Фанон
Психиатър и философ. Един от най-гласовитите поддръжници на Алжирската революция и ключова интелектуална фигура на световните деколониални борби. „Парии презрени“ – книгата, чието заключение е преведено на български в следващите редове – е посветена на френското господство в Алжир и на необходимата съпротива. Тя излиза през 1961 г. – годината, в която Фанон умира след продължителна борба с левкимията – и бива незабавно забранена и иззета от книжарниците във Франция.
Марк Фишър
Бивш преподавател в департамента по Визуални култури в университета Голдсмитс и автор на известното есе Capitalist Realism: Is There No Alternative?, Фишър почина на 13.01.2017 г. на 48-годишна възраст. През 1995 г. е сред основателите на Cybernetic Culture Research Unit в университета Уоруик. Добива известност като блогър под псевдонима k-punk. В част от популярните си есета се занимава с депресията, от която страда от
години. Една от целите му е да политизира разбирането за това психично заболяване като го обвързва с влиянието на неолибералния капитализъм и класовото разделение върху усещането за малоценност на отделния индивид.
Алберто Фаваро
Алберто Фаваро е италиански архитект, който живее в Малта от 2005 г. Заниманията му с архитектура винаги са били съпътствани от художествени и изследователски търсения. Автор е на графични творби в стил „въображаема архитектура“ познати като „Aрхитектурни конфликти“.
Алекс Уилямс и Ник Срничек
Философи и писатели, автори на „Манифест за ускоренческа политика“ и Inventing the future: postcapitalism and a world without work (London: Verso).
Октавио Джетино и Фернандо Соланас
Октавио Джетино е аржентински кинорежисьор и съавтор на манифеста „Към едно Трето кино“. Заедно с Фернандо Соланас е един от съоснователите на филмовата група Grupo Cine Liberación. С него заснема и известния La Hora de los Hornos (Нощта на пещите) през 1968 г. Между 1989 и 1990 г. е директор на аржентинския Национален филмов институт (INCAA).
Фернандо Соланас е режисьор на множество филми, сред които La Hora de los Hornos (1968), Sur (1988) и Memorias del saqueo (2004). Заради политическата си дейност в Аржентина става обект на заплахи и физически нападения. Прекарва седем години в изгнание в Париж – между 1976 и 1983 г.. През 2007 г. е кандидат за президент като представител на Автентичната социалистическа партия (Partido Socialista Auténtico). Получава 1.58% от гласовете.
Игор Щикс
Игор Щикс е писател, изследовател и активист, роден през 1977 г. в Сараево. Още с първата си книга „Дворецът в Романя“ печели награда за дебют, а втората му книга „Елияховият стол“ печели други две и е преведена на над десет езика, включително на български. Щикс завършва докторантура в парижкия университет по политически науки Scinces Po, а от 2014 г. е изследовател към Единбургския университет. Заедно с Джо Шоу редактират сборниците „Гражданство след Югославия“ и „Граждански права“, а със Сречко Хорват книгата „Добре дошли в пустинята на постсоциализма: радикални политики след Югославия“.
Иван Щчеглов
Роден в Париж, в семейство на украинец и французойка. Написва Наръчника през 1953 г. Шест години по-късно е арестуван, заради планирано взривяване на Айфеловата кула. Скоро след това е пратен в лудница от жена си. Умира през 1996 г.