Уводни думи към брой 3
от Ивайло Динев и Яна Кадреева
Не се раждаме равни и не умираме равни. Това е трагедията на глобалния свят.
Една смърт не е равна на друга смърт. Една история не е равна на друга история. Множество разкази отмират в изчезващото пространство на дейците си. Множество лица, задъхани, замислени, изморени, мечтаещи, остават затворени, остават невидяни, остават безименни за нас.
Каква случайност, че си роден в богата нация, в заможно семейство. Каква случайност, че си роден там, където твоята борба е борба за оцеляване.
Нима нещо друго, а не случайността определя условията, в които ще се появиш? Нима само индивидуалната сила, рационалност, хъс, са достатъчни, за да постигнеш целите си? Нима ти реши точно това да са твоите цели?
Свободни ли сме от случайността? Ще я превъзмогнем ли?
Ще станем ли част от взаимност и споделеност или ще се отдалечаваме едни от други, групирайки се на приятел-враг? Поради една случайност. От раждането си сме обвързани от ограниченията и привилегиите на късчето наш свят. „Нашият свят“ се простира от дома ни до края на познатата част от града, от работното място до втория етаж на сградата, от тайните пътеки, през които преминаваме по пътя към ежедневните задачи. „Другият свят“ е оттатък, той е чужд, статичен, опасен, понякога ни се иска да погледнем, погледът се задържа и вижда само врага. Понякога „другият свят“ е този, покрай който преминаваме, когото настъпваме, на когото се извиняваме и отминаваме, защото ни липсва възможността да го разпознаем като „наш“. По-често „другият свят“ е новинарско заглавие, обективен факт без качествено съдържание, той е чисто и просто количество.
Най-точното описание на нашето отношение към „другия свят“ е, че му даваме безименна едноликост. Другият свят е статистика с едно лице, стереотип, който медиите, властта, училището, интелигенцията, семейството, ни представят. Можем ли да се отърсим? Можем ли да премахнем маските, да премахнем сцената и да се огледаме в публиката, извън театъра, там където досега ни е било страх да погледнем задълго? Другият е друг, докато не заживеем с него. Другият е друг, докато е цифра. Другият е друг, докато е политически факт или геополитическа измислица. Другият е друг, докато му казваме какъв е. Готови ли сме да го оставим да се представи? Готови ли сме да не говорим вместо него?
Настоящият трети брой на dВЕРСИЯ е опит за отговор на тези въпроси. Ляв опит. Не разбирайте погрешно. Лявото за нас не е издигане в култ на Льо Пен и Орбан, за това и тук няма да видите техните образи, освен ако не са карикатурни. То не е националистическо, не е русофилско, не е в борба между фили и фоби, то е критика на фундаментализмите под всякаква форма. То не е носталгия към Дьо Гол и Метерних, то се оглежда в бунтовете срещу двамата. Лявото не е страх от протести и революции.
Лявото е критика на властта, търсене на равенство и възможност за благоденствие на всички същества, независимо от пол, раса, професия и… идентичност. Третият брой на dВЕРСИЯ е ляв опит, каквото е и цялото ни занимание. Опит, защото нито смятаме, че сме, нито вярваме, че някога ще бъдем, последна инстанция и говорители на истината. Но третият брой е по-различен от досегашните, що са отнася до количество статии, които този път са цели 12. Но как да не бъде така, когато се занимаваме с тема, която рядко обикаля родния пейзаж. Имаше какво да попълваме… „Другият“ е бил винаги отстрани на „нашия“ спектакъл, освен когато не му е била отреждана роля на посмешище, на вредител, на враг, на опасност, на заплаха за „нашия свят“.
Подобни статии:
Така например от обемния материал „Разкази за бежанската криза“ ще разберете, че само в 4.9% от медийните публикации по темата у нас е давана думата на мигрантите. За сметка на великата истина досега, ние се обръщаме към „другия“ като разглеждаме историята му. В статията „Колумб срещу хората“ е изведена историята на завладяването и колонизирането на коренното население в Америките. Навлизаме в конфликтни точки срещу “вътрешния друг” – като атаката от постове във Фейсбук срещу един от скорошните концерти на „Пайнер“. Тя е разгледана в „Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура“ и показва как критиките срещу чалгата преминават в сексизъм, расизъм и хомофобия. На няколко места в този брой “други” форми на критика и разказване намират поле, в което могат да се разгърнат. Такива са стихотворението на Махмуд Даруиш, анализът на иракския журналист Омар Ал Джаффал или пък критичното занимание на активистката Магпай Корвид както с феминизма, така и с традиционната левица от гледна точка на отношението им към правата на секс работниците. Това са все примери за гласове, които по ярък и настойчив начин поставят на масата теми, над които обикновено рядко се спираме. В текста “Университетски истории: бягство, кредити и Аренд” се изправяме пред въпроса за трансформацията на университета в Дюселдорф в лицето на т.нар. “мигрантска криза” и това как различни импулси – мениджърски, активистки, академични и пр. – се смесват в опита си да я разберат и превърнат всеки по свой начин в нещо “продуктивно”. Фото-есето “Минало изоставено” разказва историята на изоставеното иракско посолство в Берлин, докато няколко различни материала – за филма на братя Дарден “Два дни, една нощ” и за работата на британския артистичен колектив COBRA RES – търсят стратегии за алтернативни начини на разказване на истории и правене на политика в естетическото поле.
Съдържанието на този брой прави опит да намери отговори на въпросите: Кои сме? Защо мислим така, а не иначе? Какво ни кара да мислим по този начин? В този смисъл не може да става дума за монолитни представи за “нас” и “другите” приети като даденост, като нещо непроменимо или стабилно. Този брой е опит за материализирането на такива места в пространството, където срещата на различни истории да стане възможна. Затова и го назовахме “Убежни точки”. Вярваме, че притегателната сила на тези често нестабилни “точки” има капацитета да стимулира въображението във все още немислени посоки.
Един от въпросите, които си задаваме, започвайки от фрагмента, от пътя, от счупеното и неясното, е за равенството и солидарността. Възможно ли е линията от неравното раждане до неравната смърт да бъде отклонена?
Свали