Не познавам този чужд човек
Махмуд Даруиш
Не познавам този чужд човек, ни неговите подвизи,
погребение видях и тръгнах след ковчега,
като другите със сведена глава от уважение. И не намерих
никаква причина да попитам кой е този чужд човек,
къде живял е, как умрял е – че причините
Подобни статии:
за смърт са много и сред тях е болката в живота.
Себе си запитах: Вижда ли ни той, или пък вижда
нищото и го боли за края? Знаех си:
ковчега няма да отвори, както с теменуги е покрит, та
с нас да се сбогува и да ни благодари, и да прошепне истината:
“Що е истина?”
Може като нас той в тоя
час да сгъва сянката си. Ала той единствен
не заплака в утринта
и не видя смъртта, над нас като сокол кръжаща –
че жив е онзи, който братовчед е на смъртта, а мъртвите
спокойно спят, спокойно спят, спокойно; не намерих
и причина да попитам кой е този чужд
човек и как се казва? Не
проблясва в името му мълния, а пък вървящите подире му
са двадесет – без мене (аз отделно съм)
и пред църковната врата обърках се:
Той може би писател е, работник или бежанец,
крадец или убиец… без значение,
защото мъртвите са равни пред смъртта… и не говорят
а може би и не мечтаят.
А може би пък погребението на тоя чужд човек е мойто погребение,
но нещо свръхестествено го е отложило
по множество причини,
и сред тях: голяма грешка на стихотворението.
Превод от арабски: Мая Ценова
