Един американски ветеран от окупацията на Ирак към руските войници

от Бен Шрейдър

Докато руската инвазия в Украйна напредва, тя постоянно ми напомня за моя опит като американски войник по време на нашата инвазия и последващата окупация на Ирак. Въпреки че аз самият не участвах в инвазията, по същия начин я следях по телевизията. Гледах подготовката ѝ и слушах лъжите на моите лидери, които обясняваха защо нахлуваме и каква заплаха уж представляваше тази страна. Путин не се интересува толкова от това как изглежда на световната сцена, но пробутва същите лъжи, които и Буш разпространяваше. Като войник по онова време си помислих: „Ако това е истина, може би трябва да отида, може би това е нещо добро“. Но година по-късно, когато най-накрая бях изпратен в Ирак, осъзнах, че всичко е било измислица. Осъзнах лъжите, които костваха живота на толкова много американци и иракчани в името на печалби и власт, и всичко това докато Буш и приближените му богаташи се смееха и шегуваха, че така и не са намерили оръжия за масово поразяване.

Не мога да не си помисля за руските войници, които ще изпитат същото чувство на предателство, които ще се събуждат нощем с писъците на невинни украинци, отекващи в главите им. И всичко това, докато Путин и богатите му приятелчета спят спокойно, знаейки, че са забогатели от смъртта и унищожението на техния народ. Тези войници ще пият и ще се дрогират, за да притъпят болката, но може би никога няма да преодолеят травмите от войната. Много от тях ще се самоубият, подобно на много от моите приятели, които през годините се умориха да се борят за душевно успокоение.

Не мога да не си помисля за деня, в който за първи път видях човешко тяло, разкъсано от МК-19 граната, която бях изстрелял: проснато на земята и разполовено, едната му половина захвърлена зад една сграда, кървящо и миг след това безжизнено. В онзи момент усетих адреналин и се тревожех единствено за безопасността на екипа си. По-късно през нощта обаче сцената нахлу безпощадно и вече не можех да не се запитам дали този човек е бил баща или брат. Осъзнавах, разбира се, че той ни атакува; но той защитаваше своите земя, семейство, култура, своята страна и приятели. Не бих ли направил същото и аз на негово място.

Не мога да не си помисля за украинските семейства, които ще бъдат разделени и за децата, които ще израстват, познавайки от първа ръка болката и травмата на войната. Броят на деца, които ние захвърлихме в затворническите килии си съперничеше единствено с броя на жените, овдовели заради нас. Можехме да видим болката на майки и съпруги, когато минавахме покрай тях и страхът, който изпитваха, когато нахлувахме в домовете им, молейки ни през сълзи да не взимаме децата им.

Във военната култура съществува идеята, че храброст означава да се изложиш на опасност и да рискуваш живота си в името на родината. Аз вече съм разбрал, че това не е храброст; това е глупост и наивност. Храброст означава да отстояваш това, което е правилно, когато всички около теб сляпо те водят към пропастта. Толкова пъти ми се е искало да бях постъпил храбро, след като разбрах за каква беше истинската цел на войната, в която участвах, и да захвърля оръжието, да откажа да се бия. Но постъпих по лесния начин – бих се, въпреки че знаех, че е несправедливо.

В крайна сметка обаче напуснах армията и станах активист за мир. Научих за милионите, които бяха протестирали срещу инвазията в Ирак и ми се щеше и аз да бях един от тези гласове. Искаше ми се още повече да бяха излезли и застанали срещу имперския ни марш. Затова сега призовавам хората в целия свят да направят така, че гласът им да се чуе. Призовавам руснаците да продължат да протестират. Призовавам войниците да захвърлят оръжията и да не участват в травматизирането на украинския народ, а и на самите тях. Призовавам световните лидери да продължат да използват дипломатически средства, за да спрат този конфликт. Призовавам всички нас да се научим да живеем и общуваме заедно по-добре, за да не обезсмъртяваме войните. Призовавам да не вярваме в лъжите на лидерите ни, които увековечават страха и омразата. Иракчаните не бяха мои врагове, точно както и украинците не са врагове на руснаците, и докато не разберем, че всички сме заедно в кюпа, властимащите ще продължат да ни използват като пионки и ще умираме заради техния ламтеж за власт, пари и слава. Ние умираме, не те. Ето защо от значение е единствено войната между класите. Спрете тези империалистически войни.