Не се случва това, което се случва. Войната в Украйна не е извинение за смачкване на антивоенната идея.
от Стойо Тетевенски
От два дни в Европа има война. Тази война има ясен агресор и той се нарича Путин. Сред хилядите постове във Фейсбук, изразяващи възмущението, страховете, гневът и съпричастността на хората обаче се наблюдава и друго: операция по митотворене, която ще определи условията на следвоенния ред. Възможността за война бе осмивана от едни, подклаждана от други и изпълваше трети с панически страх. Сега, когато тя е факт, се отвори поле за това защитниците на американския империализъм да казват не само по какъв начин ни е позволено да осъждаме войната, но и какво трябва да мислим, че се случва.
Мит 1: Ако си против НАТО, подкрепяш Путин.
Вчера на протеста за мир против войната в Украйна снимах и качих плакат във фейсбук с посланието „Нито Путин, нито НАТО ще умрат във война. Обикновените хора плащат цената!“. Евроатлантиците скочиха срещу него по същия начин, по който скачат срещу всяка критика на НАТО в последните дни. Тук не е важно дали си против войната, а дали си против Русия.
Не намирам по-подходящо време да отворим разговор за това как системата на международната сигурност беше подкопана и разрушена от САЩ и НАТО. От края на Студената война насам американската държава и нейните съюзници многократно поведоха незаконни войни, нарушаващи международното право, които съсипаха цели региони. Войната в Ирак е най-яркият пример – в нарушение на международното право, Джордж Буш и Тони Блеър съсипаха една държава под фалшив претекст. Но с право мнозина си спомнят бомбардировките над Югославия от администрацията на Клинтън.
Защото за обикновения човек войната е война без значение кой хвърля бомбите. Това е и смисълът на антивоенната борба. Войната е античовешка в своята същност, тя унищожава връзките в едно общество и го докарва до просешка тояга. Какъв по-добър момент от този, за да напомним, че ужасът на всяка война трябва да бъде избягван на всяка цена?
Мит 2: Ако разговорът за цените измести разговора за ценностите, загубени сме.
Или с други думи: във време на война геополитиката измества политиката на хляба.
Тормозът върху народа на Украйна от страна на руската армия изисква нашата безрезервна солидарност. Време е да преминем от символика към материална помощ. Санкции, коридори за бежанци, хуманитарна помощ – в колективната памет на българския народ парят ужасите на войната и трябва да е солидарен с други народи в нужда.
Подобни статии:
Това обаче не изключва въпроса, че част от нас няма да могат да си платят сметките другия месец. Ако човек изкаже такова опасение, защото нефтът скочи до небето, тогава се превръща в национален предател. Един от механизмите на имперските войни е да се създаде илюзия, че класовият конфликт във време на война трябва да бъде подминат, заглушен и подменен от национализма.
Във военно време на преден план излиза нуждата от солидарност. В солидарността към Украйна трябва да има място и за солидарност на класова база към тези от нас, които също ще пострадат от икономическите последици на войната. Историческият опит също говори в тази посока – прогресивният данък общ доход в САЩ през 1944 г. достига горна граница от 94%. Цинично е на фона на огромното неравенство в България, генерирано от неравното разпределение на собствеността и от безкрайно ниския плосък данък, да очакваме всички да стиснат зъби, с аргумента, че войната обезвредява силата на натрупани класови конфликти, щото е война и трябва да сме заедно. Плюя аз на такава солидарност, в която основно бедните изнасят на гърба си цената на войната.
Мит 3: Бежанците са добре дошли.
„Обръщам се към всички българи в Украйна и всички украински граждани, които желаят да потърсят убежище в България – ние сме отворени.“ Тази позиция на българската държава заслужава адмирации. Най-човечното нещо във време на война е да отворим дома си за пострадалите и уязвимите, защото техният дом е погубен и те няма къде да отидат.
Горчив привкус обаче остават тези думи, изказани от президент, чиято цяла предизборна кампания през 2016 г. бе основана на антибежанска реторика. Крепостта Европа продължава да оставя бежанците от Близкия изток да умират пред стените ѝ. Само преди няколко месеца медиите дадоха гласност на поредната трагедия, случваща се съвсем близо до границите на Украйна. Къде е нашата солидарност с бежанците от другите страни?
Кирил Петков не се посвени да разкрие расистката мотивация зад българската и европейската бежанска политика. Той заяви пред медиите, че бежанците от Украйна не са като бежанците, „с които сме свикнали,“ които били „с неясно минало, дали са терористи, дали не“. Украинците били високо образовани и програмисти. Европейци.
Смятам, че расизмът и ислямофобията на българската държава и европейската бежанска система трябва да бъдат изобличавани, защото както виждаме са мотивацията за определянето на това кои от търсещите убежище „заслужават“ хуманитарен отговор и кои биват оставяни да умрат.
Мит 4: Русия иска нов СССР.
Идеологическата основа на инвазията в Украйна за Путин се основава на антисъветизъм и руски национализъм от времето на царете. Част от българското общество обаче съзря във войната още една възможност за възкръсване на антикомунизма, черпейки сили от безпочвените твърдения, че Путин е комунист. Възобновяването на реториката от Студената война е добре дошло за окаяната десница, която губи почва в България за сметка на все по-крайнодесните партии и групи. Русофобията и антикомунизма се свързват с алюзиите към хитлерова Германия от 1939 г. през парадигмата на тоталитаризма. Евроатлантиците виждат във войната проект на Путин за новия Съветски съюз, еманация на ориенталистката представа за заплахата от варварите от Изток, който иде да наложи на окаяна Европа своите антимодерни нрави. Представите за руския манталитет и комунизма се преплитат, за да опишат чудовището, надвиснало над България. Крути мерки бяха взети, за да се изкорени тая комунистическа заплаха. Първа цел – премахването на Паметника на съветската армия.
Всъщност Путин няма нищо общо с комунизма. Той е шампион на неолибералния капитализъм. Войната в Украйна е пореден израз на империализма. Путин заграбва територии на друга държава под знамената на фанатичния национализъм. Опозицията ни срещу войната в Украйна трябва да бъде опозиция срещу всяка друга война също. Защото това, което не искаме светът да допуска в Украйна, вече го допуснахме в Афганистан, в Ирак, в Либия, в Сирия, в Йемен и в Палестина. Антивоенната борба е борба и за тези народи, които продължават да дават безброй жертви всеки ден. Макар да не са в новините.
Войната няма да се състои.
През 1991 г. Жан Бодрияр публикува книгата „Войната в Персийския залив не се състоя“. Той разбира се не отрича фактическата инвазия в Ирак през 1991 г., но ни показва как медиите отразяват нещо, което не се случва – отразяват война, когато всъщност има клане от едни над други. Така се изработва действителност, която не съществува. Вместо да оставим подпалвачите на война и защитници на американския империализъм да прожектират своя симулакрум по телевизията, ние трябва категорично да се противопоставим на военното насилие във всичките му измерения. Ако оставим идеологията на войната да се превърне в основна ценност на страната, то нас не ни чака нищо друго, освен война.
