Къде е антивоенното движение днес?
Конфликт
По-голямата част от левицата не очакваше да се озове там, където е сега. Всъщност дори не очакваше тази война да започне. Мнозина вляво навсякъде по света повярваха на Путин, когато той каза, че няма да има война. Той поне е последователен и все още казва, че няма война. А левите просто са последователно в грешка. Дори в първите дни, когато танковете обикаляха по границата, малцина очакваха войната да продължи дълго. Вместо това тя се превърна в новата реалност. Ние в „Конфликт“ вярваме, че войната ще бъде дълга. Тя е фонът, на който ще се развива цялата ни политика в краткосрочен план – на целия европейски континент, а дори и извън него. От крайната десница, която печели позиции в Ирландия като мобилизира хората срещу това бежанците да получат достъп до апартаменти в разгара на шокираща жилищна криза, до хората, които се борят за паметници в България, войната е фонът на цялата ни политическа дейност.
Някои биха казали, че някъде винаги се води война. Разбира се, те са прави. Войната в Сирия продължава от 2011 г. насам. Гражданската война в Етиопия бушува от поне пет години, а към момента в Судан се разгръща мащабен конфликт. Можем да изброим още много примери. Какво прави тази война специална? Защо, когато говорим за „войната“, всички знаят, че става дума за войната в Украйна? Смятаме, че става дума за нещо повече от евроцентризъм.
Войната в Украйна се различава от другите войни по три начина. Първият е потенциалът ѝ за ескалация. Макар че, разбира се, всички войни имат такъв потенциал, малко от тях пораждат перспективата за използване на ядрени оръжия и пряко участие на най-голямата военна сила в света (САЩ) във война срещу друга държава, въоръжена с ядрени оръжия (Русия). Това само по себе си е достатъчно плашещо. Второто различие е в мащаба. Това е конфликт между две големи страни, оборудвани с най-модерни оръжия. Окончателният брой на жертвите ще бъде още по-ужасяващ, отколкото е днес. И накрая, мащабът на войната и нейното географско положение оказват много по-голямо въздействие върху световната икономика, отколкото други войни от последните години. Макар и да не е единствената причина за това, войната значително допринася за инфлационната криза, която обхваща света по начин, по който други конфликти не са го правили. Макар че работническата класа не се бори пряко срещу войната, последиците от нея, особено значителното повишаване на цените на горивата и зърното, изиграват важна роля за предизвикването на едни от най-големите стачни вълни в Европа и САЩ през последните три десетилетия. Затова ни се струва, че начинът, по който левицата се позиционира по отношение на тази война, е от решаващо значение и има пряко отношение към всекидневната ни работа.
Войната винаги поставя най-големите и сериозни въпроси пред онези, които се смятат за интернационалисти. Ако погледнем само към България, изглежда, че голяма част от левицата е преминала в руския лагер. Тези леви вярват, че Русия води някаква антиимпериалистическа война или война за денацификация. Правят се исторически паралели с Втората световна война. Част от десницата заема подобна позиция. За тях обаче това не е борба срещу империализма, а по-скоро борба срещу съвременната западна идеология и всичко, което тя включва, а в крайните случаи дори борба за православието. Смятаме, че и левите, и десните грешат в разбирането си за империализма. За Конфликт империализмът е етап от капиталистическото развитие. Той не е нещо, което е „лоша“ политика, провеждана от „лоши“ държави, а нещо, което е характерно за целия световен капиталистически ред. Ето защо, подобно на революционерите по време на Първата световна война, ние не се занимаваме с това кой е „започнал“ войната. Войната не е по вина на експанзионизма на НАТО или на руския милитаризъм. Тя е причинена от империализма и капиталистическата конкуренция. Така нареченият „многополюсен свят“, който тази част от левицата обявява за някакво обещаващо ново развитие, ще бъде също толкова изпълнен с войни и терор, колкото и старият свят на американската хегемония. Залезът на Америка и възходът на Китай са съвсем реално явление. В много отношения тази война предвещава началото на нов период на война и терор.
Именно това пренастройване на световния „баланс на терора“ доведе до тази война. След като повече от три десетилетия САЩ я изтласкваха назад, Русия видя в упадъка на САЩ възможност да отвърне на удара. Може би Русия смяташе, че изтеглянето на САЩ от Афганистан и Сирия е знак, че те вече не са готови да защитават позицията си на „глобален полицай“. Ако е така, то Русия сбърка много. САЩ и техните съюзници от НАТО вече са вложили над 100 млрд. долара във войната в Украйна. В много отношения битката за контрол и влияние в толкова много региони по света, особено в Близкия изток, днес се води в Украйна. Колкото повече отслабват САЩ, толкова повече по-малки сили ще виждат възможност да заграбят част от плячката. Това на свой ред ще доведе до повече войни, повече страдания и смърт.
Теоретичните обосновки за империализма обаче не са това, което смятаме за основен фокус на нашия аргумент. За нас днес всички държави в света са капиталистически и работниците във всички тези държави са експлоатирани. Нашият подход няма нищо общо с тези, които настояват една група работници да подкрепят своите шефове, като убиват и умират за тях. За да се върнем към аргументите от 1914 г., основният враг винаги е у дома. Работниците нямат интерес да се борят, за да направят шефовете си по-богати. Когато погледнем отвъд България, и по-специално към Западна Европа и Северна Америка, виждаме, че лозунгите за антиимпериализъм се използват и там, за да мобилизират работниците в подкрепа на войната; само че сега Русия е империалистическото страшилище, а войната на „бедната малка Украйна“ и нейните съюзници от НАТО трябва да бъде подкрепена.
Министри от цяла Европа открито говорят, че страните им са във война с Русия и че стачкуващите работници само подкрепят Путин. Тези аргументи сме разглеждали подробно на други места и не смятаме за необходимо да се спираме на тях тук. По-скоро се питаме къде е антивоенното движение днес. Работниците по целия свят не излизат по улиците и не провеждат масови демонстрации, както по време на предишните имперски конфликти на Америка. Антивоенните протести, особено на Запад, бяха малки и ограничени въпреки някои смели усилия. Не очакваме маси от работници да започнат протести срещу войната. Това очевидно няма да се случи. По-скоро очакваме, че докато войната се проточва, работниците ще бъдат принудени да се противопоставят на икономическите последици от нея. Смятаме, че това е, което видяхме това лято, и смятаме, че ще го видим и през следващите години, тъй като разходите за войната все повече ще влияят на жизнения стандарт на работниците. С продължаването на войната и засилването на кризата съпротивата на работниците срещу последиците от войната, ако не и срещу самата война, ще се засилва. Задачата на левицата е да покаже тези преки връзки между войната и атаките срещу заплащането и условията на труд.
Това ни връща към нашата дейност и към „антивоенното движение“ в България. Това лято в цяла България се проведоха редица демонстрации с призиви за „неутралитет“. Те бяха мащабни и се разпространиха в цялата страна, макар че сега, изглежда, леко затихват. Въпреки че бяха организирани от националисти, много от които всъщност подкрепят Русия, ние виждаме като положителен знак факта, че хората извън обичайната шепа, която се среща на демонстрациите в България по принцип, присъстваха на тези демонстрации в такъв брой на толкова много места. Също така не смятаме, че всички или дори повечето от демонстрантите са подкрепяли Русия. От разговорите ни с хората на тези демонстрации (които бяха, признаваме, ограничени) забелязахме, че много от участниците бяха просто обикновени работници, които са против войната, но не бяха там за вземане на страна в конфликта. Разбира се, това не се отнася за всички участници в тези демонстрации, а може би дори не и за мнозинството. На много места в рамките на шествията открито се вееха руски знамена. Във Варна, където националните знамена бяха забранени на шествията и на хората беше казано да ги приберат, видяхме издигането не само на германски знамена със символи за мир върху тях, държани от германски пенсионери, но и на руски имперски знамена в стар стил с имперския орел върху тях.
В Конфликт превърнахме войната в централен елемент на нашата политическа дейност. За нас противопоставянето на войната е основен фактор в нашия подход. Интернационализмът е ключова част от нашата работа. Освен че сме присъствали на антивоенни демонстрации, сме разпространявали листовки, провеждали сме срещи за дискутиране на войната, включително една голяма и успешна целодневна среща, организирана съвместно с Федерация на анархистите в България в София. Написали сме и сме публикували много статии, в които се застъпваме за интернационализма, разнасяли сме листовки за бежанците на руски и украински език и сме провеждали онлайн срещи с леви хора от Русия и Украйна. Разбира се, броят ни е малък и влиянието ни е много ограничено. Не очакваме – и би било комично да мислим, че можем – да спечелим цялата работническа класа или дори малка част от нея с нашата нищожна дейност. Не очакваме обаче и войната да приключи скоро. Това, което се опитваме да направим, е да изградим ядро около себе си и други леви организации, които са против войната, за да можем да се намесим по-значително, когато икономическата и политическата криза вследствие на войната се засили.
За да се върнем още веднъж към Варна и антивоенните демонстрации: на една от тях, отново уж срещу войната, членовете на Конфликт бяха нападнати словесно от стюардите на шествието заради това, че раздаваха листовки и държаха плакат с надпис „Не на НАТО, не на Путин, не на войната“. Някои от участниците попитаха как сме посмели да дойдем на тази така наречена „мирна“ демонстрация с такъв плакат. Много от участниците искаха да ни изгонят от демонстрацията за това, че сме против войната. Въпреки че не бяхме изгонени, политическите възгледи на организаторите бяха ясно изразени. Малко след тези събития те трансформираха тези протести в демонстрации за суверенитет и срещу „джендър идеологията“. Решихме, че маршируването в подкрепа на правенето на допълнителни разделения в работническата класа е твърде чужда стъпка за нас. Конфликт се застъпва за обединяване на работниците, а не за разделянето им чрез демонизиране на някои хора въз основа на техните сексуални предпочитания и/или полова идентичност.
Тези демонстрации ще отшумят, но войната ще продължи още дълго. Ние също така смятаме, че това ще доведе до още по-тревожна инфлационна криза от тази, която наблюдаваме днес, и затова борбата на работниците срещу загубата на реални заплати ще продължи. В България работническата класа е много слаба. Не видяхме масовите борби, които други европейски страни имаха през изминалата година, но дори и тук имаше малки признаци на нарастваща класова борбеност. Тя също ще бъде засилена от кризата.
Няма причина войната да приключи сега – няма компромис, който да удовлетвори и двете страни, и нито една от страните не може да победи решително другата. Вместо това войната ще продължава, отнемайки живот след живот, за да спечели малки села и малки парчета земя.
Някога обаче войната ще приключи. Вероятно това ще стане с цената на някакъв лош компромис, при който империалистите ще си поделят напоената с кръв земя на Украйна. Това няма да бъде направено на никаква принципна и със сигурност не на хуманна основа. Това ще стане, когато разходите – както икономически, така и социални – за продължаване на войната започнат да надвишават тези за нейното продължаване. Един от тези разходи ще бъде отказът на работниците във воюващите страни – а тук включваме и страните от НАТО като България – да поемат разходите за войната. Нашата цел е да участваме в тези конфликти и да изведем връзките между икономическите атаки срещу работниците и войната.
Заглавно изображение: “Никаква война, освен класова”, графит в Санкт Петербург, https://twitter.com/submedia
