За да победим Ислямска държава, трябва да подведем под отговорност и западните, и мюсюлманските лидери
Увод: Дорейд Ал Хафид
Превод: Станислав Додов
Два дни след серията терористични актове в Париж към редакционния колектив на dВЕРСИЯ бе отправено писмо, в което наша читателка ни съветва да публикуваме материали, свързани с религиозната индоктринация на ИДИЛ – уахабизма. Дадохме си сметка, че въпреки важността на тази тема, тя рядко бива представяна в нейната дълбочина и за това като отправна точка преведохме този материал на Лейла Лалами.
Лейла е американо-марокански писател, романист, носител на няколко престижни литературни отличия и е била номинирана за Пулицер. Първоначално нейният текст породи някои въпроси в колектива като това дали авторката не е безкритично ентусиазирана спрямо мултикултурализма и какви точно либерални ценности защитава тя.
Действително текстът завършва малко патетично, но вероятно с доза емпатия бихме могли да разберем колко ценно е многообразието за човек, прекарал живота си в две мултиетнически и мултирелигиозни общества, каквито са Мароко и Съединените щати. В този ред на мисли е достатъчно да си припомним с каква привързаност Елиас Канети описва родния си град Русе – разказ, в който именно културните и езикови различия са изведени на преден план като „една невероятна представа”.
Подобни статии:
В исторически план Лейла откроява линията на противопоставяне на “секуларно ляво” срещу “религиозно дясно”. И също така, връщайки се към детството си, тя успява в едно изречение да опише как либералните идеи в техния чист и просвещенски смисъл са били по-силни от религиозните догми в Мароко, което може да се каже и за редица други арабски държави по онова време. Това предизвикателство към общоприетите представи е много полезно в този момент, когато редица „експерти”, уж от името на същите либерални цености, се надпреварват да ни убеждават колко изначално порочен е ислямът и колко невъзможно е неговото реформиране.
Естествено, не бива да се правят илюзии. Днес из мюсюлманските религиозни течения действително има такива, които чрез начина си на тълкуване на свещените текстове и с неприкрития си фанатизъм будят повече от тревога. За основното от тези течения ни говори Лейла Лалами, защото именно тук се крие един от ключовете за разрешаване на проблема с религиозния фундаментализъм. Узнавайки повече за тези фракции, тяхната поява, влияние, начини на финансиране, методи на работа и, не на последно място, разграничавайки ги от останалите ислямски направления и от повечето мюсюлмани въобще, бихме могли да търсим ползотворни решения. Лейла говори за уахабизма, но какво е всъщност това течение?!
Уахабизмът е изключително консервативно направление в исляма, възникнало сравнително късно – през 18-ти век. То изповядва “връщането към корените” чрез буквален прочит на Корана и хадисите (اهل الحديث) – устни предания на пророка Мохамед, чиято цел е да допълват и разясняват свещания текст на Корана. Така уахабитите отричат вековната еволюция на ислямското право, което до тогава се е съобразявало най-общо казано с даденостите на живота и е интерпретирало Корана така, че да бъде угоден на съвремието. Уахабитите не само нарушават тази традиция, но имат и претенцията, като “най–праведни”, да вкарат всички останали вярващи в правия път от позицията си на „обединители” توحيدين. Още по онова време (18-ти в.) тези назадничави пуритани успяват да привлекат на своя страна династията на Сауд, която управлява до ден днешен Саудитска Арабия и даже е кръстила държавата на свое име. Освен в СА, доктрината на уахабистите е национална религия в Катар – две от най-богатите държави в света, които съответно щедро финансират уахабитското движение в цял свят. Предвид прекрасните икономически, политически и военни отношения на Запада с тези две държави, е редно да се постави и въпросът за отговорността за днешната ситуация извън региона.
Проблемът е, че уахабизмът е радикално деспотичен и преследва всяка друга ислямска разновидност и нейните представители (като шиитите и поклонниците на мистичния суфизъм). Освен това уахабизмът е идеологическата основа на радикалния ислям и вдъхновител на ИДИЛ и Ал-Кайда. Можем спокойно да кажем, че уахабизмът е същината на радикалния ислям. Ползвайки хадисите на Мохамед за своя основна референция, те са трудно оборими в едно религиозно, патриархално и консервативно общество, което прави теологическата борба срещу тях много трудна и даже рискована за живота. Добре е също така да се знае, че, макар често да се използват взаимозаменяемо, салафизмът е по-широко понятие, включващо както уахабитите, така и някои по-умерени течения.
Освен уахабизма, Лайла Лалами сочи и други посоки, в които трябва да се търси вината за днешната ситуация. Но за тях ще говорим друг път.
А сега, приятно четене!
——————————-
Случилото се в Париж на 13 ноември се е случвало и преди – в една пазарска част на Бейрут на 12 ноември, в небето над Египет на 31 октомври, в културен център в Турция на 20 юли, в курортен комплекс в Тунис на 26 юни… И почти всеки ден през последните четири години в Сирия.
Сценарият е вече познат на всички ни. Новини за убийствата ще се появят по телевизии и радиостанции. Ще има викове на ужас и скръб, няколко хаштага в Twitter, може би дори промяна на профилните снимки във Facebook. Нашите лидери ще отправят твърди обещания за подвеждане на терористите под отговорност, докато в същото време предявяват претенции за все повече власт за наблюдение на собствените си граждани. И после животът ще си продължи точно както преди.
С изключение на семействата на жертвите. За тях времето ще се дели на Преди и След.
Ние дължим на тези семейства от всяка раса, изповедание и националност повече от скръб, повече от гняв. Ние им дължим справедливост.
Ние трябва да подведем под отговорност Ислямска държава, един нихилистичен култ на смъртта, виждащ света в черно и бяло, без отенъци на сиво помежду им.
Ние трябва да подведем под отговорност Башар ал-Асад, чийто отговор към мирните протестиращи през пролетта на 2011 беше да изпрати насреща им водни оръдия и военни танкове.
Ние трябва да подведем под отговорност правителствата на САЩ, Франция, Великобритания, Русия, Иран и много други, които оказват подкрепа на всеки следващ диктатор в Близкия Изток и Северна Африка, и чиито намеси, изглежда, “създават” по 10 терористи от всеки един убит.
Ние трябва да подведем под отговорност Джордж Буш и Дик Чейни, чиято катастрофална инвазия в Ирак през 2003 г. и последващото разформироване на иракската армия дестабилизираха целия регион.
Ние трябва да подведем под отговорност саудитските крале – Салман, Абдулах и Фахд – чието финансиране на уахабистката доктрина отприщи бича на ислямисткия екстремизъм.
Когато бях малка, в Мароко, никой свещеник не ми е казвал какво да правя, какво да чета или да не чета, в какво да вярвам, какво да обличам. И дори и да са го правили, бях свободна да не ги слушам. Вярата беше повече от очевидните ѝ манифестации. Но нещата започнаха да се променят през 80-те. Беше разгарът на Студената война и арабските тирани видяха възможност. Видяха, че могат да се задържат на власт за неопределено време, ако репресират дисидентите около себе си – повечето от тях, секуларни леви – и като насърчават религиозното дясно с мълчаливото или открито съгласие на САЩ и западните съюзници. В празнотата, създадена от погубването на секуларното ляво в арабския свят, встъпиха уахабитите с почти неограничени финансови ресурси. Уахабистките идеи се разпространиха в региона не защото имат някакви достойнства, – те нямат – а защото бяха и продължават да бъдат добре финансирани. Не можем да победим Ислямска държава без да да победим уахабистката теология, която я роди. И за да направим това, ще са необходими също толкова усилия и средства в защитата на либералните идеи.
Аз съм писателка. Всяка година посвещавам голяма част от времето си за публични четения или лекции, по време на които почти винаги съм питана за исляма и мюсюлманите, и за войните, които разяждат Близкия Изток. Опитвам се да обяснявам и да поставям нещата в контекст, да напомням на хората за историята, за политиката и да включвам малко култура и изкуство. Но веднъж на всеки няколко месеца, когато избухне поредната терористична атака, работата, която върша, изглежда отива на вятъра. Какъв шанс има някой като мен, в сравнение с мощта на добре финансираните мрежи?
Обезглавяванията, разпятията, унищожаването на културно наследство, които Ислямска държава извършва – нищо от това не е ново. Всички тези неща вече са се случвали и продължават да се случват и в Саудитска Арабия. Правителството на Саудитска Арабия е обезглавило тази година повече хора от Ислямска държава. То преследва шиити и атеисти. Вече бавно унищожи места от културно и религиозно значение около Мека и Медина. На фона на едно почти всеобщо безразличие, бомбардира Йемен от вече седем месеца. И въпреки това, при всеки терористичен акт то изчезва от поглед и бяга от отговорност. Във всичко това правителството е подпомагано и насърчавано от западните държави, които купуват нефт от тираните и им продават оръжия, докато междувременно лицемерничат за човешките права.
Вече не ми остана търпение за хората, които твърдят, че мюсюлманите не проговарят срещу всичко това. Правят го, всеки ден. Мюсюлманите са основните жертви на Ислямска държава, но и основната ѝ съпротива. Обидно е за всяка една от стотиците хиляди мюсюлмански жертви на терора, да бъде слагана ведно с извършителите на този терор. Истината е, че Ислямска държава отприщва своето насилие над всички – мюсюлмани, християни, евреи, вярващи и невярващи – които не се причисляват към техния култ.
Иска ми се да можех да направя нещо за жертвите на насилието. Но аз съм писател, думите са всичко, което имам. И всичко, което знам, е, че искам, с цялото ми сърце, да се запази и празнува онова, което Ислямска държава цели да унищожи – един мултиетнически, мултирелигиозен, мултикултурен живот.
Заглавно изображение: Jannat al Baqee anti-Wahhabi protest via John Bracken @ Flickr
