Загрижени граждани в полза на Хитлер
Старите елити не бяха единствените, които подкрепяха Хитлер – буржоазният център също го подкрепяше.
Албърт Скарънберг*
Февруари 2020
На 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за германски канцлер. Докато работническите партии са затлачени във вътрешни борби, традиционните елити на германския Райх помагат на Хитлер да властва – с активната подкрепа на много индустриалци, както и буржоазните “партии в центъра”. Алберт Скаренберг анализира политическата позиция, която буржоазията по онова време заема, и защо е важно да преосмислим ролята ѝ днес.
Степента, в която Социалдемократическата партия (СДП) и Комунистическата партия на Германия (КПГ) заслужават част от вината за прехвърлянето на властта на Хитлер на 30 януари 1933 г. винаги е била обект на дебати – и с право. Двете големи работнически партии са горчиво противостоящи една на друга още от Първата световна война и от Германската революция от 1918-1919 г., по време на която се озовават на противоположните страни на барикадите. Следва постоянен и реципрочен поток от обвинения и антагонизъм. Много социалдемократи проповядват теорията, че комунистите и националсоциалистите имат обща “тоталитарна” нагласа, докато Комунистическият интернационал обявява социалдемократите за “социални фашисти”, които в крайна сметка са още по-опасни от Мусолини и Хитлер. Това прави невъзможно конституирането на “обединен фронт” срещу националсоциалистическия фашизъм, за който призовават по-отдалечените активисти – особено от малки партии като SAP и KPO, които се отделят от СДП и КПГ, именно по тази причина.* Крайният резултат е, че Хитлер не среща проблеми с изваждането на политическото ляво от действие.
Нито СДП, нито КПГ обаче някога са подкрепяли активно присъединяването на Хитлер към властта или управлението му. Напротив: комунистите, които са сред първите жертви на нацистката диктатура, и социалдемократите, които към 24 март 1933 г. отказват да гласуват “Закона за активиране” (Ermächtigungsgesetz) в Райхстага, скоро ще се озовават заедно в концентрационните лагери. Много от тези, които не са били незабавно интернирани, преминават в активна съпротива срещу диктатурата. Накратко, СДП и КПГ са направили сериозни политически грешки, но не могат да бъдат обвинявани за активно сътрудничество при издигането на Хитлер на власт, нито за подпомагане на консолидирането на диктатурата.
Подобни статии:
Ролята на традиционните висши класи
Старите елити са съвсем различен случай. Традиционните висши класи в Империята – от войската, до съдебната власт, държавната администрация и образованието – запазват своите високопоставени постове, благодарение на закърнялата революция от 1918-19, и са открито враждебно настроени към новата Република. Тази кохорта е буквално необходима, за да се прехвърли властта в ръцете на Хитлер и за консолидирането на фашисткото управление. Това се отнася, на първо място, до техните политически представители, монархистите и антисемитската Германска народна партия (Deutschnationale Volkspartei, DNVP), които подкрепят назначаването на Хитлер за канцлер и предоставят на правителството му избирателно мнозинство; и на второ място, до тогавашния президент на Германия и бивш имперски генерал-фелдмаршал, Пол фон Хинденбург. Противно на политическата легенда, поддържана от тези, чиито интереси тя обслужва, няма доказателства в подкрепа на понятието “изземване на властта” (Machtergreifung) от Хитлер. Всъщност, след провала на Пуча от 1923 г., Хитлер и нацистката партия не са били нито склонни, нито способни да “завземат” властта по какъвто и да е начин (независимо от паравоенните кафяви ризи на Sturmabteilung), а по-скоро са се стремели да я постигнат по „законни“ канали, например властта е трябвало да им бъде прехвърлена от президента на Германия. Хинденберг може и да се е поколебал да назначи Хитлер за канцлер – но в крайна сметка това е точно това, което той прави. И като водещ представител на стария елит на империята, той не успява да промени своята позиция в лицето на все по-бруталната диктатура.
Въпреки това, не само подкрепата на старите, предимно монархистки елити, е това, което помага на Хитлер да натрупа власт и да консолидира управлението си. Буржоазията също изиграва решаваща роля.
Корпоративни поддръжници
Първо и най-важно, Хитлер получава подкрепа от бизнеса. Силата на подкрепата от този лагер по време на издигането на Нацистката партия между 1928 и 1932 г. е тема на дебат в академичната литература. Това, което е сигурно, е, че тази вече съществуваща значителна подкрепа, се увеличава рязко през месеците непосредствено преди прехвърлянето на властта. И това не е случайно. Дълго време много индустриалци изразяват повече резерви относно нацисткия “социализъм”, отколкото към неговия антисемитизъм. Ситуацията ескалира през ноември 1932 г. На 6 ноември вотът за Нацистката партия намалява с повече от четири процента на изборите в Райхстага, докато КПГ успява да реализира значително преимущество. Фашистката партия изглежда като сякаш да е преминала електоралния си зенит и дори е на ръба на разцепване в последвалите седмици. Именно в този момент, настроението на бизнес общността се обръща решаващо в полза на Хитлер. Фактът, че Хитлер открито разяснява програмата си пред бизнес лидерите във вътрешни дискусии, обявявайки намерението си бързо да премахне социалдемократите, комунистите и евреите от всички ръководни позиции в Германия, изобщо не отслабва одобрението им, а напротив.
Значителен индикатор за корпоративна подкрепа е така наречената Петиция на индустриалците (Industrielleneingabe), изпратена до Хинденбург на 19 ноември 1932 г. от представители на индустрията, банкери и крупни земеделци – включително бившия (и по-късен) председател на Райхсбанк, Хаджамар Шахт, бизнес магната Фриц Тисен и Еберхард Граф фон Каркрасьот, президент на Императорската селскостопанска лига. В това писмо, те отправят искания за назначението на Хитлер за канцлер, описвайки го като “благоприятното начало на епоха, която, чрез преодоляването на класовите антагонизми, ще създаде жизнено необходимата основа за възраждане на германската икономика”.
Въпреки че книгата на Райнхард Нибе от 1981 г. Голямата индустрия, държавата и НГРП 1930-1933 (Grosindustrie, Staat и NSDAP 1930–1933) с право поставя под въпрос решаващата роля, която някои марксистки историци отдават на тази петиция, тя остава изключително значим за отбелязване документ – който, също така отбелязва само началото на нарасналата по-късно подкрепа, на която Хитлер се радва в корпоративния свят. През следващите седмици още повече представители на бизнеса заявяват подкрепата си за Хитлер, често позовавайки се на най-добрия до този момент изборен резултат на KПГ (16,9 процента, съответстващи на 100 представители в Райхстага). Представители на капитала също изиграват решаваща роля в посредничеството на разговори между Хитлер и Франц фон Папен през януари 1933 г., което полага основите за формиране на коалиционно правителство на NSDAP-DNVP.
След като властта веднъж е прехвърлена на Хитлер, нищо вече не може да спре тази тенденция. Въпреки това – или може би поради този факт, речите на Хитлер пред представители на промишлеността през февруари 1933 г. не оставят място за съмнение относно диктаторския, експанзионистичен характер на неговата програма, а политическата и финансова подкрепа за Нацистката партия се повишават неимоверно. Можем да твърдим, че не по-късно от 30 януари мнозинството от големите индустриалци вече подкрепят Хитлер.
Трагедията на буржоазните партии
В допълнение към подкрепата от големите сектори на буржоазията, налице е и трагедията, която бива разиграна от собствените ѝ политическите представители. Преди 30 януари, буржоазните партии – Централната партия, Баварската народна партия, Германската държавна партия и различни второстепенни партии, вече са допринесли за възхода на нацистката партия, като не успяват да се преборят с икономическата криза. Кулминацията на провала им обаче идва в седмиците веднага след като правителството на Хитлер поема поста си. Всички илюзии, че фон Папен ще помогне за „интегрирането“ на нацистите бързо отпадат, тъй като Хитлер не губи време да превърне германската демокрация в диктатура. На 4 февруари “Постановлението на президента на Райха за защита на германския народ” масово ограничава свободата на събранията и свободата на печата, а на 28 февруари, ден след пожара на Райхстага, “Постановлението на президента на Райха за защита на хората и държавата” преустановява основни права. Преследването на комунисти, включително и на членове на парламента, също започва веднага след 30 януари.
Но не се чува и една дума на протест от буржоазните партии. Напротив. След нов кръг от национални избори на 5 март – в който нацистката партия за малко не достига абсолютно мнозинство, въпреки водещата роля на масирани манипулации на изборите – Хитлер най-накрая предлага „Закон за отстраняване на бедстването на хората и Райха“, така нареченият „легитимиращ“ закон, който постановява, че правителството може да приема закони без одобрението на парламента дори и те да противоречат на конституцията. Политическите представители на буржоазията са сега от решаващо значение, тъй като две трети мнозинство е било необходимо, за да влезе в сила закона; мнозинство, което по никакъв начин не е било гарантирано, въпреки факта, че всички представители на КПГ и известен брой от ЕПД са арестувани или избягали. Но докато (присъстващите? – не звучи ли по-добре на бг) останалите представители на СДП единодушно гласуват против Закона, няма нито един глас срещу него от Централната партия, от Баварската народна партия или от Германската държавна партия (чиито делегати включват Теодор Хойс, по-късно президент на Федералната република). Всички те гласуват за самоотхвърлянето на демокрацията и създаването на нацистката диктатура.
Само една седмица по-късно, на 1 април, Нацистката партия организира бойкот на еврейския бизнес, а на следващата седмица кабинетът приема “Закон за възраждане на професионалната държавна служба”, чиято цел е да премахне евреите и политическите опоненти от позиции в държавната администрация.
Политическият център тотално се проваля да защити демокрацията. С други думи: Ваймарската република не е била унищожена от „екстремисти от дясно и ляво“. По-скоро гробът ѝ е изкопан от нацистки фашисти и старите елити, и с подкрепата, която тези групи получават от голяма част от буржоазията – подкрепа, която първоначално е била от решаващо значение за укрепването на нацисткото управление. Днешните „партии в центъра“ трябва да имат предвид тези факти, когато се сблъскват с нарастването на радикалното дясно в Германия и Европа.
Превод Милена Статева
