Демокрация и диктатура
Демокрация и диктатура (1918)
(из Руската Революция)
Роза Люксембург
Публикуваме превод на откъс от книгата на Роза Люксембург „Руската Революция“, стр. 18-22 от антологията „Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум“, съставители Станимир Панайотов и Николай Кърков, София: Анарес 2013. Преводът е направен по изданието: Rosa Luxemburg, Zur russischen Revolution, в: Gesammelte Werke, Bd. 4 (6. überarbeitete Auflage), Berlin: Karl Dietz Verlag, 2000, стр. 332-362, възпроизведено в: ww.marxists.org/deutsch/archiv/luxemburg/1918/russrev/index.htm Превод от немски език: Мария Иванчева.
[…]Основната грешка на теорията на Ленин-Троцки се състои в това, че те противопоставят на демокрацията една диктатура, по същия начин, по който го прави Карл Кауцки. Начинът, по който стои въпросът и за болшевиките, и Кауцки е „диктатура или демокрация”. Последният се обявява, естествено, за демокрация, при това за буржоазна *демокрация, която той представя като алтернатива на социалистическа революция. Ленин-Троцки, обратно, решават в полза на диктатурата в разрез с демокрацията и по този начин – за диктатурата на една шепа личности, т.е. за диктатура от буржоазен тип. Това са два противоположни полюса, и двата еднакво и крайно отдалечени от автентичната социалистическа политика. Вземе ли властта, пролетариатът никога вече не може да последва съвета на Кауцки и под претекста за „незрялост на страната” да се откаже от социалистическата революция и да се посвети на демокрацията, поне не и без да предаде себе си, Интернационала и Революцията. Той трябва и е длъжен да предприеме веднага социалистически мерки по най-енергичния, най-неотстъпчивия, най-безапелационния начин, като постанови диктатура, но класова диктатура: не диктатура на една партия или клика, а диктатура на класата, т.е. с възможно най-широка публичност, с активно и невъзпрепятствано участие на народните маси в неограничавана демокрация.
„Като марксисти ние никога не сме били идолопоклонници на формалната демокрация”, пише Троцки*. Да, в това няма съмнение, както и няма съмнение, че никога не сме били идолопоклонници на социализма или на марксизма. Но от това следва ли, че когато социализмът или марксизмът ни станат неудобни, ще ги захвърлим на бунището по почина на Кунов-Ленш-Парвус*? Троцки и Ленин са живото отрицание на така поставения въпрос.
Ние никога не сме били идолопоклонници на формалната демокрация – при тях означава само: ние винаги правим разлика между социалната същност и политическата форма на буржоазната демокрация. Ние винаги разкриваме коравата същност на социалното неравенство и несвобода под напудрената украса на формалното равенство и свобода. Правим това не за да отхвърлим равенството и свободата: искаме да накараме работническата класа да не се задоволява украсата, а да заграби политическата власт и да я напълни с ново съдържание. Историческата задача на пролетариата, когато постигне властта, е да замени буржоазната демокрация със социалистическа демокрация, а не просто да премахне демокрацията.
___Социалистическата демокрация започва не в обетованата земя, където базата на социалистическата икономика е вече изградена, нито пък идва като опакован коледен подарък за смелия народ, който междувременно подкрепя шепа социалистически диктатори. Социалистическата демокрация започва едновременно с разграждането на класовото господство и изграждането на социалистическа система. Тя започва в момента, в който социалистическата партия заграби властта. Тя не е нищо друго освен диктатура на пролетариата.
Да, диктатура! Но тази диктатура се състои в начините на приложение на демокрацията, а не в нейното премахване: в енергична, решителна атака срещу пълните права на буржоазията и икономическите отношения в буржоазното общество: без такава атака социалистическата революция никога няма да се случи. Тази диктатура трябва да се постигне с труда на работническата класа, а не на едно малко малцинство, управляващо от нейно име, т.е. трябва на всяка стъпка да изхожда от активното участие на масите, да остане под тяхното непосредствено влияние, под надзора на цялата общественост, и да произтича от нарастващата политическа образованост на народните маси.
Подобни статии:
Така би се развило и управлението на болшевиките, ако не бяха попаднали в затрудненото положение, създадено от Световната война, немската окупация и всички свързани с тях огромни перипетии, които правят невъзможна всякаква социалистическа политика, независимо колко добронамерена или добре обмислена е тя.
Силен аргумент в подкрепа на тази теза е употребата на терора в управлението на съветите, и особено в последния период преди падението на немския империализъм, след атентата срещу немския посланик. Баналности от сорта, че революция не може да се освещава розова вода, сами по себе си са доста неадекватни за ситуацията. Всичко, което се случва в Русия, е понятно и е една неизбежна верига от първопричини и ефекти, чиято изходна и крайна точка са провалът на немския пролетариат и окупацията на Русия от страна на немския империализъм. Свръхчовешко би било да се изисква от Ленин и другарите му магически да постигнат красива демокрация, образцова диктатура на пролетариата, и процъфтяваща социалистическа икономика при такива условия. С решителната си революционна позиция, образцова сила на действие и нерушима лоялност към международния социализъм те наистина постигат толкова, колкото възможно, при такива дяволски трудни условия. Опасността идва само тогава, когато превърнат неволята в добродетел и възникналата в толкова крайни условия своя тактика в завършена теоретична система, настоявайки международния пролетариат да я следва като образец за социалистическа тактика. Вместо да изтъкват истинските си, неоспорими заслуги, те решават да ги прикрият зад направените под натиск грешни стъпки. По този начин те всъщност правят лоша услуга на международния социализъм, от чието име се борят и страдат, тъй като искат да представят като нови открития тези изкривявания, наложени на Русия по необходимост и принуда – и които в крайна сметка не са нищо друго освен странични ефекти на банкрута на международния социализъм в тази световна война.
Немските социалисти на власт могат да крещят колкото си искат, че властта на болшевиките в Русия е карикатура на диктатурата на пролетариата. Дори и да е така, то е единствено в резултат на позицията на немския пролетариат, която е изкривена карикатура на социалистическата класова борба. Всички ние сме подвластни на закона на историята, а социалистическият обществен ред може да бъде осъществен само на международно равнище. Болшевиките показаха, че са способни на всичко, което една истинска революционна партия е в състояние да свърши в рамките на своята историческа възможност. Те обаче не трябва да чакат да се случи чудо. Защото би било истинско чудо да се получи образцова и лишена от грешки пролетарска революция в една изолирана, изтощена от Световна война, задушена от империализъм и предадена от международния пролетариат страна.
Следователно, крайно необходимо е да се направи разграничение в политиката на болшевиките между съществено и несъществено, между същност и случайност. Понастоящем, когато сме изправени пред решителна финална борба в целия свят, това е и най-важният проблем на социализма, и най-наболелият въпрос на нашето време. Става въпрос не за този или онзи тактически детайл, а за способността за действие на пролетариата, за дейността на масите и за волята за власт на социализма като цяло. В тази връзка, Ленин и Троцки с няколко техни приятели бяха първите, които прокараха пътя и дадоха пример на световния пролетариат; а засега са и единствените, които могат да изкрещят заедно с Хутен*: „Направих го!”
Това е същественото и трайното в политиката на болшевиките. В този смисъл тяхна остава безсмъртната историческа заслуга, че първо поемат пътя към заграбването на политическата власт и поставят на дневен ред практическите проблеми пред осъществяването на социализма на интернационалния пролетариат, както и че осъществяват напредък в противопоставянето на капитала и труда в целия свят. В Русия обаче този въпрос може само да бъде поставен, но не и решен. В този смисъл бъдещето навсякъде принадлежи на „Болшевизма”.
Вижте още по темата от dВЕРСИЯ: Откъс от „Реформа или Революция” и „За произхода на 1 май” от Роза Люксембург; Откъс от „Октомври: Историята на Руската революция“ от Чайна Миевил.
