За произхода на 1-ви май
Роза Люксембург
Сполучливата идея честванията по време на пролетарски празник да се използват като средство за постигане на осемчасов работен ден се появява за първи път в Австралия. През 1856 г. работниците там решават заедно да организират пълно спиране на работата за един ден едновременно със срещи и забавления като демонстрация в подкрепа на осемчасовия работен ден.
Празникът трябвало да бъде на 21 април. Първоначално австралийските работници го замислят само за 1856 г., нопървото честване предизвиква толкова силен ефект върху пролетарските маси в Австралия, ободрявайки ги и довеждайки до нова агитация, че се взима решението празникът да се повтаря всяка година.
В действителност какво може да даде на работниците по-голяма смелост и вяра в силата им освен масовото прекратяване на работата по тяхно желание? Какво би могло да даде повече кураж на вечните роби на фабриките и цеховете, ако не събирането на собственото им множество? Така идеята за пролетарски празник, появила се в Австралия, бързо се приема и се разпространява и в други страни, докато най-накрая увлича целия пролетарски свят.
Първите, които последват примера на австралийските работници, са американските. През 1886 г. те решават 1-ви май да бъде денят за всеобщо спиране на работата. На този ден двеста хиляди работници прекратяват дейностите си и изискват осемчасов работен ден. След това полицията и юридическите преследвания предотвращават за дълги години повтарянето на подобни (по размер) работнически демонстрации. Въпреки това през 1888 г. те повтарят решението си и насрочват следващото честване да бъде на 1-ви май 1890 г..
В същото време работническото движение в Европа добива нова мощ и енергия. Най-мощният израз на това движение се случва на Международния работнически конгрес през 1889 г. На този конгрес, посетен от четиристотин делегати, се взима решението първото искане да бъде осемчасовият работен ден. Вследствие на това делегатът на френските профсъюзи, работникът Лавин от Бордо, предлага това искане да бъде изразено във всички страни чрез всеобщо спиране на работата. Американският делегат се позовава на решението на неговите другари да стачкуват на 1-ви май 1890 г. и конгресът определя тази дата за всеобщия пролетарски празник.
Подобни статии:
Както тридесет години по-рано в Австралия, и този път работниците наистина предвиждат само еднодневна демонстрация. Конгресът решава, че работниците от всички страни ще протестират заедно за осемчасов работен ден на 1-ви май 1890 г., но никой не загатва повтаряне на празникапрез следващите години.
Естествено никой не предвижда светкавичния успех на тази идея и колко бързо тя ще да бъде възприета от работническата класа. Въпреки това било достатъчно да се отпразнува 1-ви май само веднъж, за да разберат и почувстват всички, че 1-ви май трябва да бъде ежегодна и продължаваща във времето институция.
Първият 1-ви май изисква въвеждането на осемчасов работен ден. Но дори и след като тази цел бива постигната, честванията за 1-ви май не спират.
Докато не се изпълнят всички искания на работниците, тяхната борба срещу буржоазията и управляващата класа ще продължи, а 1-ви май ще бъде ежегодно изразяване на тези искания.
И след като по-добри дни се покажат на хоризонта, когато световната работническа класа постигне своето освобождение, тогава и целокупното човечество навярно ще чества 1-ви май, почитайки тежките борби и многобройните страдания от миналото.
1894 г.
Превод: екип dВЕРСИЯ
Източник: marxists. org
