Ковид-19 архив: Беларус
Беларус: Швеция на Източна Европа?
Автор: Володя Артюх
Превод от английски: Никола Стоянов
Република Беларус, подобно на Швеция, се откроява сред европейските държави в отговора си към Covid-19 пандемията, разчитайки на разширяване на медицинската помощ и доброволните мерки за превенция, а не чрез слагане на държавата под ключ. Въпреки ексцентричната реторика на президента Лукашенко, омаловажаваща опасността от новия вирус, реакцията на страната е ефективна към днешна дата, разчитайки на обширно проследяване на контактни лица, тестване и изолация на съмнителни случаи; здравната система на страната, по-добре запазена от времето на Съветския съюз в сравнение със съседни страни, се справи добре с притока на пациенти, заразени с коронавирус. Икономическият отговор обаче е закъснял и насочен към бизнеса и за сметка на работниците, които ще поемат цялата тежест на предстоящата рецесия.
Първият случай на Covid-19 инфекция в Беларус е регистриран на 27 февруари, а броят на регистрираните случаи превиши сто към началото на април. От този момент нататък, броят на новите случаи на ден се увеличава постоянно, с 890 нови случая, регистрирани към края на 1 май (от общ брой 14917). След първият смъртен случай, свързан с Covid-19 (на 31 март), дневният брой на загинали остана под 5 случая, достигайки общо 93 смъртни случая към 1 май. Беларус има малко по-висока скорост на разпространение на инфекцията, отколкото съседните си Украйна и Русия, и още не е достигнала своя пик. Капацитетът на тестване е средно 5500 теста на ден, които се прилагат на съмнителни случаи. Смъртността, свързана с Covid-19, е малко по-висока, отколкото в съседните Русия и Украйна, но по-ниска от тази в повечето страни от Източна Европа.
Здравни и превантивни мерки в отговор на пандемия започнаха през януари с проверки на температурата в международните летища и поставянето под карантина на завръщащи се китайски студенти. Въпреки че Беларус, подобно на Швеция, не затвори своите граници, на 12 март страната въведе задължителна 14-дневна карантина за пътуващите. Освен това, в системата за проследяване на първични и вторични контакти лица се включва задължителна домашна изолация или поставяне под карантина в здравно заведение. Към онзи момент голяма част от националната здравна система беше пренасочена в лечението на пациенти с Covid-19 в специализирани клиники. Здравната система още не е претоварена, което се дължи на големия брой болнични легла (11 на 1000 към 2013 г.) и легла в отделения за интензивно лечение (22 000 на 100 000), както и около 3500 апарата за изкуствено обдишване на белите дробове – брой, по-висок от средния в Европа. Някои болници съобщават за недостиг на защитни средства, които се набавят със съвместните усилия на здравните органи и гражданското общество. С изключение на забраната за масови международни мероприятия, не са въведени други строги мерки за социално дистанциране. Училищата отвориха врати на 20 април след дълга пролетната ваканция, въпреки че ходенето на училище е доброволно (има се предвид физическото присъствие в класната стая – бел. ред.); някои университети напаснаха графиците си и въведоха дистанционно обучение; държавните агенции и частните компании са посъветвани да отложат бизнес пътувания и бизнес срещи лице в лице. Възрастните хора са съветвани да си останат вкъщи, докато останалата част от населението се призовава да се придържа към физическо дистанциране и подобряване на санитарно-хигиенните си норми. СЗО предложи по-строга политика на социално дистанциране, включително и забрана за провеждане на масови мероприятия, която е подкрепена от мнозинството от населението. При липса на пик на нови случаи на заразяване, страната очаква да достигне плато в средата на май (да достигне онзи момент от статистическата крива, в който няма промяна в броя на случаите – Бел. ред.).
Тук свършват паралелите с шведския модел. На 24 април бе приет пакет от икономически мерки за облекчаване на прогнозираната рецесия (-4% от БВП според Световната банка). Повечето от мерките са насочени към компании, засегнати от пандемия, и включват опрощаване на данъци, наеми и плащания на дългове през второто и третото тримесечие на 2020 г. На отделните предприемачи се предлага възстановяване на данъците за периода на неактивност. В същото време няма никаква икономическа помощ за работниците, тъй като пазарът на труда се стреми към все по-голяма гъвкавост във формите на труд. Работодателите получиха правото да променят условията на работа с един ден предизвестие, както и да прехвърлят персонал на друга длъжност или към друг работодател за срок до три месеца. Това се случва на фона на вече съществуващата краткосрочна договорна система (над 90% от служителите имат от една до петгодишни договори) и слаба политика на защита срещу безработица. По този начин тежестта на настъпващата икономическа криза ще падне върху плещите на трудещите се, които ще станат обект на явна и на скритата безработица (неплатени отпуски, принудителна работа на непълен работен ден) в допълнение към спада на доходите на населението и липсата на сигурност в период на пандемия.
Подобни статии:
Тази статия е част от нашия работнически коронавирус архив. С него документираме, с кратки резюмета, мерките за справяне с пандемията, предприети от различни страни, и колективните действия на работници и безработни, които се борят за по-безопасни условия на работа и за икономическа и социална справедливост. Тук включваме икономически и социални мерки гласувани от правителствата, с критичен коментар, както и информация за стачки, протести и мобилизации на работници и безработни. Ако искате да поправите информацията за дадена страна, да помогнете с превод или да ни изпратите материали, моля пишете ни на comradecorona@gmail.com.
Вижте всички статии от архива на български на Ковид-19: Работнически архив
Архивът е достъпен и на английски на COVID-19 Workers Archive
