За какво беше първи май?
За какво не беше първи май?
Първи май не беше за това, че българите получават двойно по-ниски възнаграждения от това, което произвеждат, въпреки дългогодишните опити на капитала да внушава обратното. За това, че заплатите в страната трябва да се повишат 2,5 пъти, за да достигнат средните за Европейския съюз стойности.
Първи май не беше за това, че България е първа в ЕС по неравенство в доходите вече две години, и че за 2017 г. официално са регистрирани над два милиона българи, живеещи в тежки материални лишения.
Първи май не беше за това, че България е първа в ЕС по разходи за вътрешен ред и сигурност и далеч под средното по разходи за образование, здравеопазване и социална защита. Така и за тазгодишния военен парад на шести май държавата спокойно отдели половин милион лева, докато в същото време Здравната каса принуждава пациентите да плащат все повече за животоспасяващи медицински средства с цел „финансова дисциплина“.
Първи май не беше срещу смазващата данъчна политика, пълнеща хазната с данъците на бедните, докато едрите бизнеси се възползват от всевъзможни облекчения. Трябваше да бъде за справедливо облагане на доходите.
Първи май не беше за всички работници, които през последните години не получаваха заплатите си с месеци или бяха съкратени и оставени с никаква или минимална компенсация при все унизителните си възнаграждения – в Раковски, в Благоевград, в Смолян, в Дупница, във Ветрен, в Бобов дол, от „Оброчище“, от „Пикадили“, от „Макс Телеком“…
Първи май не беше срещу ширещите се нарушения на трудовата безопасност; за онези почти 3000 претърпяващи злополуки и 100 загиващи на работното място всяка година.
Подобни статии:
Първи май не беше за унижаваните и на улицата, и на работа българи с увреждания, които миналия месец отхвърлиха поредното потъпкване на социалните им права.
Първи май не беше срещу съюза между управляващите и едрия капитал, чийто последен резултат са безогледно приетите мерки за внос на работници от страни извън ЕС.
Първи май не беше срещу международното търговско споразумение CETA, което правителството всячески подкрепя, докато заглушава обществения дебат и мълчи за рисковете, които то крие за трудовите права и околната среда.
Първи май не беше за Желяз Андреев и други наши сънародници, които са работили според българските закони, но други страни като САЩ искат да съдят и затворят по техните.
Първи май не беше посветен на справянето с нищо от това. От нито един ъгъл на публичното пространство не се направи критично важната връзка, че това е ден за адресиране на тъкмо такива тежки социални проблеми. Защото първи май е Ден на труда и международната работническа солидарност – ден за борба и за доказване, че работещите няма да позволят да бъдат мачкани.
За какво беше първи май?
Може би в синхрон с положението в страната първи май беше за реторика срещу корупцията (т.е. поредният напън на парламентарната опозиция да печели електорални точки), и на това отгоре – да се обяви срещу „мизерията“. Мъгляво определение за бруталната социална ситуация в страната, за която БСП през годините има безспорен принос. Първи май беше още и за кебапчета и антикомунистически рок в парка. КТ „Подкрепа“ не изневери на добрите седесарски традиции и покани хората на… празник. Не на борба. За поредна година единствените организации, които имат мандата и капацитета да мобилизират трудещите се хора да поискат справедливост, заложиха на беззъби и лицемерни представления.
Може би първи май е просто дата от календара, която вече много десетилетия и по различни причини в България не е ден на автентична и солидарна съпротива срещу своеволията на капитала. Няма и да стане такъв ден, докато от медиите се излива евтина пропаганда срещу неговия вековен смисъл.
Но точно затова е важно да се припомня какъв ден е първи май в страната България, смазвана от хватката на все по-авторитарния неолиберален капитализъм. Защото да си спомним за какво беше първи май, означава да си спомним защо борбата за достоен живот и равенство трябва да има място във всяко общество. Всеки ден.
И след като по-добри дни се покажат на хоризонта, когато световната работническа класа постигне своето освобождение, тогава и целокупното човечество навярно ще чества първи май, почитайки тежките борби и многобройните страдания от миналото.
П.П.: Солидарност с малкото, които на първи май взеха нещата в свои ръце, и с действия показаха неговия смисъл, както направиха от Автономния работнически синдикат. Дано примерът ви стане заразен.
Заглавно изображение: Montecruz Foto @ flickr.com
