Статията е обновена версия на себе си отпреди една година (12.02.2016). Уви.
На 18 февруари в София за четиринайсета поредна година ще се проведе т.нар. Луковмарш – факелно шествие, реабилитиращо фигурата на генерал-лейтенант Христо Луков, лидер на националистическата организация Съюз на българските национални легиони между 1932 и 1943 г. и отличен през през 1939 г. като един от общо осемнайсетте българи, заслужили немски Железен кръст.
dВЕРСИЯ подкрепя организирания протест срещу “Луковмарш” седмица по-рано и срещу зачестилите случаи на фашистко насилие по улиците на София. Но тъй като подобни призиви обикновено биват контрирани с твърдението, че Луковмарш всъщност не е нацистка проява, a събитие, в което българи патриоти и националисти протестират срещу убийството на български генерал от комунистически терористи, бихме искали да припомним някои факти относно историята на Съюза на българските национални легиони.
Съюзът има сложна история, както и различни течения с различни водачи и програми. Но за щастие в Националната библиотека могат да се открият редица броеве на вестник “Народен водач”, който е тъкмо органът на крилото, ръководено от ген. Луков. През 40-те години в „Народен водач“ пишат всички изтъкнати легионери, включително почетният главен водач ген. Никола Жеков. Затова нека обърнем внимание на идеологията на ген. Луков и на най-влиятелните легионери:
Декларираните от вестника цели на легионерите са съвсем ясни – да бъдат „бич на комунизма, еврейството и масонството, които тровят душите на много българи“. (1) В пълен синхрон с пропагандата на нацистка Германия в. „Народен водач“ пише процентно най-вече срещу еврейството („Юда, световен заговорник и палач, подпалвач и експлоататор“), (2) а след това срещу „западните плутократи“ и болшевиките, които също са представени като еврейски креатури (марксизмът като „незаконно родената рожба на юдомасонството“, а демокрацията като „параван за юдомасонското плутократическо господство) (3) Антисемитизмът в България е определен като „част от всеобщата национална борба против истинските врагове на човечеството.“ (4)
Днешните тези, че легионерството е единствено националистическа и антикомунистическа организация не издържат и след най-бегъл поглед върху вестника, където наистина има доста антиболшевишка реторика, но по-скоро по смисъла на това, че комунизмът е най-висшето проявление на „еврейщината“ – един вид „болест на духа и костите, гневът на еврейщината, изразен в един режим, който превръща жертвите си в доживотни роби, ратаи и трудоваци“. (5)
Подобни статии:
7 януари 2015, “откриване на кампанията за Луковмарш 2015” при паметник на Илия Минев
Българският национализъм също е изцяло прекаран през духа на национал-социализма. Обяснява се как „младата легионерска общественост изпъва крака и вдига десница за поздрав“, както „великият Симеон е поздравявал храбрите си войни при Цариград“. (6) Самият ген. Жеков, водил българската армия в Първата световна война, говори за „национализма като обединителна идеология и жизнена енергия, която се въздига в култ, за да премахне злотворното влияние на семитизма, марксизма и комунизма (болшевизма)… все плод на еврейския космополитизъм и интернационализъм, който е убийствен за националното ни битие. (7) Според Жеков, „евреинът е анационален и аморален“. (8)
Вестникът директно причислява легионерството към „силите на Новия ред“: „победата бе навсякъде за национал-социализма (взет като редовно понятие, включващо фашизъм, хитлеризъм, фалангизъм, легионерство и пр.) срещу юдомасонството като най-мощен съюзник на Червената армия“. (9) Д-р Тодор Вълчев, един от високопоставените легионери и близък до Христо Луков, заявява, че „цялото население трябва да се възпитава в духа на национален социализъм“, който е единственият път към „новия светоглед“. (10) Разбира се, легионерите говорят за себе си „като носители на национал-социалистически идеи“, които не се страхуват „да пишат против евреите и еврейщината, в защита на истината, справедливостта и национал-социализма“, в името на „изграждането на социално справедлива и национал-социалистическа Европа“. (11)
Хитлер и Мусолини са „най-великите люде на света“, а „слепци и безумци вървят по обратния път… еврейско-интернационални демони блуждаят в мрака и върху духовната пустота искат да изградят всесветско братство“. (12) Трябва да се отбележи, че макар легионерите да демонстрират добро отношение към българския монарх Борис III и да опитват да изградят някакъв култ към водача си ген. Жеков, определено най-славословно е отношението към фюрера Хитлер, които отново показва приоритетите на организацията: „Адолф Хитлер е първият войник и водач, първият политик и държавник, новият спасител на човечеството, новият творец на света“. (13) Легионерите изрично подчертават, че поддържат „творците на новия свят“ Хитлер, Мусолини, Франко и Салазар „не само от чувство за симпатия и любов към храбрите и бедни народи“. Легионерската подкрепа е осъзната и „напълно солидарна с идейните, моралните, политическите и стопански национални подбуди на днешната величава борба“. (14)
Трябва да сме наясно, че за 14-та поредна година в София се провежда марш в защита на точно тази „величава борба“.
1) Георги Радков, „Преди една година“, Народен водач, октомври 1941
2) Иван Дренски, „Гибелната игра на юдомасонството“, Народен водач, юли 1941
3) д-р Л. Горанов, „Демокрация и справедливост“, Народен водач, юли 1941
4) Дякон Викентий, „България за българите“, Народен водач, ноември, 1941
5) К. Манчев, „Червената проказа“, Народен водач, юли 1941
6) Петър Х. Петров, „Първият водач и апостол“, Народен водач, юни 1941
7) ген. Никола Жеков, „За възхода на националното ни съзнание“, Народен водач, юли 1941
8) „Последният час на юдомасоните“, Народен водач, декември 1941
9) Илия Готовски, „Решителен двубой“, Народен водач, юли, 1941
10) д-р Тодор Вълчев, „Вътрешно единение и народна общност“, Народен водач, октомври 1941
11) Петър Петров, „Вестник Зора иска анкета“, Народен водач, ноември 1941
12) “Обичай българина“, Народен водач, ноември, 1941
13) „Защо побеждава Германия“, Народен водач, август 1941
14) „Нашата твърда позиция“, Народен водач, октомври 1941
