Възможната Америка
Павел Начев
Годината е 2007. Рейтингът на Буш е на дъното, финансовата система колабира, икономиката се хвърля стремглаво надолу. Очаква се на следващата година американците да изберат демократ за президент, затова и изборът на кандидат от тази партия е изключително важен.
Хилъри Клинтън е сенатор, политик с дългогодишен опит, популярна личност, съпруга на най-одобрявания жив президент на САЩ, има подкрепата на mainstream-a на партията, както и на множество финансови донори, като се смята за сигурния победител в надпреварата за първичните избори на Демократическата партия.
Август 2007 г. Клинтън води с над 20% пред Обама и останалите, като чак през януари 2008 процентите им се доближават на 5-10% – разлика в полза на Клинтън, като Обама повежда чак през февруари. Следва ожесточена битка и трудно извоювана победа за сегашния президент на Щатите.
Анализаторите сочат две основни причини за това стечение на обстоятелствата – липсва ентусиазъм за избора на Клинтън, а Обама има силна харизма и е носител на надежда за промяна.
Сега е август в годината преди изборите. Поради демографски и социални причини отново предимство има кандидатът на Демократите, а в надпреварата за кандидатурата на партията се случва нещо много интересно.
Подобни статии:
Бърни Сандърс е независим сенатор от Върмонт и се описва като демократичен социалист. Говори експертно и с емоция, като не използва типичните за американската политика лични атаки и нападки. Той е за затягане на регулациите на банките, борба със социалното неравенство, строги мерки срещу климатичните промени, против споразуменията за международна търговия в сегашния им вид, който обслужва корпорациите, но не и работещите и малките фирми. Също така е горещ привърженик на реформа във финансирането на кампаниите, като категорично отказва да основе свой Super PAC, където корпорации и милиардери да могат да наливат неограничени количества пари. Говори за онзи 0.01% от населението с най-високи доходи, който контролира огромни капитали, за спирането на практиката да се укриват данъци в офшорни зони, за запазването на гражданските права, сега застрашени от масовото подслушване и т.нар. Patriot Act, както и за умерена, неагресивна външна политика… И има шанс да бъде следващият президент на САЩ!
Снимка: mediabistro.com
Тезите му са (в по-голямата си част) незастъпени от основните „играчи“ в американската политика. Поради което и до скоро (а дори и сега, според някои) е аутсайдер, който няма шанс да пробие.
Интересното е, че такива мнения е имало преди всеки негов избор – първо за кмет, после за конгресмен, а след това и за сенатор, и то като независим кандидат… И той винаги ги оборва.
Преди два месеца Сандърс беше непознат за масовата аудитория и проучванията му отреждаха 3% подкрепа, срещу 63% за „неизбежната“ Клинтън. И въпреки че не притежава харизмата на Обама, нито корпоративните пари на Хилъри (1), нито личните нападки и шоуменския стил на водача при Републиканците Доналд Тръмп, независимият сенатор от Върмонт с непригладена бяла коса успя за кратък период да се изкачи до 20%, а Хилъри „падна“ на 55%. Това са проценти, съизмерими със същия период на надпреварата през 2007, като тенденцията в полза на Сандърс е дори по-силно застъпена.
Бърни обикаля Щатите и навсякъде, където отиде, пълни зали с десетки хиляди привърженици. Само преди няколко дни се проведоха събирания в подкрепа на кандидатурата му на различни места в САЩ по едно и също време, като общо излязоха над 100 000 души. И макар привидно противно на логиката на PR-ориентираната американска политика – колкото повече гласоподавателите чуват и се запознават с автентичния глас и платформа на Сандърс, толкова повече нараства одобрението за него.
Още по-знакови за потенциала на кандидата от Върмонт са проучванията за популярност в първите два щата, в които ще се гласува на първичните избори – Айова и Ню Хампшир. Сандърс е единственият политик с положителен рейтинг от всички кандидати (включително и републиканците) и в двата щата. (2)
Прави впечатление, че въпреки, че Сандърс е все още непознат за 30-40% от електората, той вече събира положителни оценки, съпоставими с основните кандидати, а тенденцията сочи, че колкото повече хора достига, толкова повече се повишава популярността му. В същото време ентусиазмът за избора на Хилари е по-нисък дори и от 2008 г., когато тя сякаш беше също толкова „неизбежна“.
Изборите на кандидати на партиите за президентския вот не се провеждат по едно и също време, а в рамките на няколко месеца в различни щати, като първите щати са ключови (през 2008 г. Обама спечели и двата щата, което му даде шанса да се впусне в битка срещу Клинтън като сериозен кандидат).
Снимка: AP/Jacquelyn Martin/Reuters/Carlo Allegri/Photo montage by Salon
А тенденцията в полза на Бърни там е по-силно изразена дори от националната тенденция. В Айова от 58%/5% в полза на Хилъри преди три месеца до 50%/25% сега. В Ню Хампшир разликата е почти стопена като от 55%/10% преди три месеца в момента Клинтън води с минималните 42% срещу 36% за Сандърс… месеци преди изборите.
Като най-голяма пречка срещу това демократите да изберат на първичните си избори сенатора от Върмонт избирателите сочат неговите по-малки шансове да се пребори с представителя на Републиканците за президентското място. Въпреки това, скорошно проучване на CNN показва, че Сандърс води, макар и минимално, пред всеки един от възможните консервативни кандидати в национален мащаб и то преди да е разгърнал кампанията си изцяло.
Но въпреки, че успя да събере 15 милиона долара само за няколко месеца от малки дарения на над 250 000 поддръжници, Бърни не може да се мери с парите, с които разполагат mainstream кандидатите, като само Джеб Буш разполага със 103 милиона от финансиран от корпорации и милиардери Super PAC. (3)
Основните медии, контролирани от огромни корпорации, които могат да се изброят на пръстите на едната ръка, също са голямо предизвикателство пред кандидатурата на Сандърс, – те са скептични към него поради редакционната си политика, която е в съзвучие с интересите на капиталите, стоящи зад тях.
Въпреки това, шанс има, а и цялата кариера на Бърни е изградена с подобни битки, в които всички първоначално са го отписвали.
А най-голямото му оръжие е, че, въпреки липсата на харизма „ала Обама“, той обединява хората с посланието за надежда за промяна, като плановете му за прокарване на заплануваните политики са да организира масово национално прогресивно движение и с помощта на мащабна и постоянна кампания с дейно гражданско участие да принуди Вашингтон да се промени и да извърши политическа Революция, съпоставима в мащаба и насочеността си с тази, извършена от Франклин Делано Рузвелт през 30те.
И дори Бърни Сандърс да не стигне до номинацията на Демократите за президент, е сигурно, че ще има силно и запомнящо се участие в предварителните избори, което ще принуди Хилъри да заеме по-прогресивни позиции, а след изборите и придобитата от тях популярност и организация Бърни ще поведе прогресивно гражданско движение, което заедно с участието на сенатор Елизабет Уорън ( жената, която води битката с Уолстрийт) може да стане по-мощно от Чаеното парти и да промени американската, а оттам и световната траектория на развитие в следващите години.
Снимка: BreitBart.com
1) В американския политически живот е широко разпространено да се използват малките имена.
2) Айова: Положителна оценка / Отрицателна оценка Бърни Сандърс – 30%/27% = +3%; Хилари Клинтън – 37%/56% = -19%; Джеб Буш – 34%/46% = -12%; Доналд Тръмп – 32%/60% = -28%
Ню Хампшир: Положителна оценка / Отрицателна оценка Бърни Сандърс – 41%/29% = +12%; Хилари Клинтън – 37%/57% = -20%; Джеб Буш – 40%/45% = -5%; Доналд Тръмп – 27%/67% = -40%.
Точно преди да бъде пуснат броя на списанието излезе най-новото изследване от вторник на университета “Франклин Пиърс” и вестник “Бостън Хералд”, в което Сандърс вече води с 44% на 37% за Клинтън, а основните медии най-накрая започнаха да приемат Бърни насериозно и вече често се споменава как с Хилъри може да се случи същото, както 2008 с Обама – наричат го “getting Obamad”.
3) Super PAC (Super Political Action Committee). Формално независими комитети, които имат правото да набират безлимитно пари от корпорации, асоциации, богати донори и синдикати и да ги използват за харчове за реклами и всякаква политическа пропаганда в полза и/или срещу, който и да е кандидат. Тези комитети са възможни, заради решение, гласувано през 2008 г. с 5 на 4 гласа на Върховния съд по делото Citizens United. В част от мотивите се посочва, че възможността човек или корпорация да похарчи колкото пари иска в полза на даден кандидат или политика представлява „свобода на словото“.
Свали втори брой на списание dВЕРСИЯ!
