Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции е тема, която витае призрачно в общественото пространство от около година насам. Наричано “най-голямото търговско споразумение”, по своята същност това е пакет от мерки, целта на които е улесняване на инвестициите между САЩ и ЕС, отпадане на ненужна според авторите му регулация, ускоряване на растежа и други очевидни неолиберални икономически заклинания.

Водени в пълно информационно затъмнение, преговорите преминаха през няколко етапа, а обществената реакция към документа се изрази в масови протести, най-големият от които на 18 април тази година. В Европа бяха събрани близо 2 млн. подписа срещу споразумението – най-мащабната досега обща подписка на граждани на ЕС в историята.

И въпреки това на 28 май Комисията по международна търговия към ЕК реши да не се съобрази с европейските граждани и гласува резолюция за продължаване на преговорите по ТПТИ. Някои от реакциите в Европейския парламент бяха очаквани (Европейската народна партия подкрепя безусловно ТПТИ), други дойдоха изненадващо – от Прогресивният алианс на социалитите и демократите също решиха да подкрепят споразумението. Дни по-късно, явно в страх от абсолютна загуба на доверието на своите избиратели, ПАСД се разграничиха от сегашния вид на ТПТИ, най-сериозно в частта със създаването на международен арбитраж, който да решава наднационално спорове между т.нар. инвеститори (корпорации и компании) и държавите (механизмът ISDS).

Подобно споразумение, готвено от години, е това между САЩ и страни от Тихоокеанския регион – Транстихоокеанско партньорство. И в двата случая говорим за гигантски корпоративен натиск и огромно обществено недоверие.

За да очертаем този натиск, макар и отвъд океана, тук ви предлагаме една статия на в.“Гардиан“ от Робърт Гибсън и Тайлър Чанинг, публикувана на 27 май т.г. за огромните пари на лобита, целящи бързото приемане на ТПП.
Една история, която съвсем лесно можем да си представим и в контекста на преговорите на САЩ и ЕС за ТПТИ.

Превод: Теодор Иванов

В процес на преговори от десетилетие, противоречивото споразумение ТТП достига своята кулминация и докато Конгресът горещо дебатира относно най-голямата търговска сделка за цяло поколение, поддръжниците на ТТП използват солидни финансови средства с надеждата да ускорят приемането му.

„На финалната права сме.”, каза търговският представител на САЩ Майкъл Фроман пред репортери през уикенда, когато имаше среща на 21-членния форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, състояла се на курортния остров Боракай. Майкъл Фроман направи тези коментари дни след като друг особено важен вот относно ТТП беше приет от Сената (горната камара на конгреса, бел. прев.).

Въпросният вот, да се даде право на Барак Обама да ускори процедурата по приемане на споразумението в Конгреса, се осъществи, въпреки че поддръжници на президента, старши икономисти и група активисти лобираха срещу пакт, който, както те вярват, ще облагодетелства едрия бизнес за сметка на работни места в САЩ, няма да осигури по-добри условия за презокеанските работници и сериозно ще възпрепятства свободното слово в мрежата.

Тези критици едва ли ще замълчат пред анализа на потока на пари, който беше необходим, за да се даде нов тласък на ТТП.

Ускоряването на ТТП, а именно приемането му в конгреса, въпреки че липсва съдържание, достъпно за дебат или изменения, стана възможно едва след като солидни количества корпоративни финанси попаднаха в ръцете на американски сенатори. Американският Сенат гласува Trade Promotion Authority (TPA) – законът, който упълномощава Обама да ускори ТТП– с 65 гласа “за” срещу 33 гласа “против” на 14 май. Последния четвъртък (25 май, бел. прев.) Сенатът гласува с 62 на 38 гласа, за да доведе до край дебата относно процедурата по ускоряване.

Това впечатляващо мнозинство се осъществи с помощта на месеци задкулисни сделки и преговори между сенатори и едни от най-състоятелните международни корпорации в света. Гласуването на процедурата по ускоряване завърши с шепа въздържали се.

Използвайки информация от Федералната избирателна комисия, тази статистика показва всички дарения, направени от корпоративни членове на Американската Бизнес Коалиция за ТТП към кампании на американски сенатори в периода януари – март 2015, когато процедурата по ускоряване на ТТП беше в разгара на дебата в сената.

• От цялостната сума, наброяваща 1,148,971 долара, средно 17,676.48 долара са били дарени на всеки един от 65-имата гласували „за”.
• Средно всеки представител на републиканците е получил 19, 673.28 долара от корпоративни поддръжници на ТТП.
• Средно всеки представител на демократите е получил 9,689.23 долара от същите тези донори.

Дарените суми драстично нарастват, когато става дума за сенатори, които са се кандидатирали отново в изборите през 2016 г.

Два дни преди гласуването на процедурата по ускоряване, на Обама не му достигаха няколко гласа, за да постигне мнозинството, от което имаше нужда, за прокара проекта. Рон Уиден и седем други сенатори – демократи се обявиха за въздържали се на 12 май, разграничавайки се по този начин от останалите 54 сенатори – републиканци и шепа други демократи.

• Само в рамките на 24 часа Уиден и петима от въпросните въздържали се демократи – Майкъл Бенет от Колорадо, Даян Фейнстайн от Калифорния, Клеър Маккаскил от Мисури, Пати Мъри от Вашингтон и Бил Нелсън от Флорида – промениха позициите си и гласуваха „за” процедурата по ускоряване.
• Бенет, Мъри и Уиден – всички от които кандидати в изборите през 2016 г. – са получили общо 105,900 долара. Бенет, който идва от т.нар. “лилав щат” Колорадо (щат, в който няма гарантирана твърда подкрепа нито на републиканците, нито на демократите, оттам и името – амалгама между традиционните им син и червен цветове), е получил 53,700 долара в корпоративни дарения за кампанията си в периода януари – март 2015.
• Почти 100% от републиканците в американския Сенат са гласували „за” процедурата по ускоряване – единствените два гласа „против” са на републиканец от Луизиана и от републиканец от Аляска.
• Сенатор Роб Портман от Охайо, който е предишният търговски представител на САЩ, е един от най-заклетите поддръжници на ТТП. (В коментар към The Guardian от офиса на Портман съобщиха: „Сенатор Портман не е безусловен поддръжник на ТТП – той каза, че споразумението все още е в процес на преговори и ако, и когато се достигне до финално заключение, той ще го прегледа внимателно.”) Портман е получил 119,700 долара от 14 различни корпорации в периода януари – март. По-голямата част от тази сума идва от Голдман Сакс (70,600 долара), Пфайзер (15,700 долара) и Проктър и Гембъл (12,900 долара). Очакваният съперник на Роб Портман в предстоящите избори през 2016 г. е предишният губернатор на Охайо Тед Стрикланд.
• Седем републиканци, които са гласували „за” процедурата по ускоряване и които също са кандидати в изборите през 2016 г., натрупаха състояние в периода януари – март. Сенатор Джони Айзъксън от Джорджия е получил 102,500 долара в корпоративни приноси. Сенатор Рой Блънт от Мисури, известен с предлагането през 2013 г. на закон, написан за компанията Монсанто, по-късно добил популярност като Закон за защита на Монсанто (Monsanto Protection Act), е получил 77,900 долара, 13,500 от които идват от компанията Монсанто.
• Сенаторът от Аризона и предишен кандидат за президент Джон Маккейн е получил 51,700 долара в първата четвърт на 2015. Сенатор Ричард Бър от Северна Каролина е получил 60,000 в корпоративни дарения. 81-годишният сенатор Чък Грасли от Айова, който се кандидатира за седмия си мандат в сената, е получил 35,000 долара. Сенатор Тим Скот от Южна Каролина, който ще се кандидатира за своя първи пълен шестгодишен мандат през 2016 г., е получил 67,500 от корпорации-поддръжници на ТТП.

„Рядко срещано явление е членовете на конгреса да отхвърлят финансови стимулации напоследък.”, каза Мансур Гидфар, говорител на групата за борба с корупцията Represent.Us. „Те знаят точно чии специални интереси трябва да държат задоволени, ако искат да финансират своите предизборни кампании или да си осигурят бъдеща работа като лобисти.

Как можем да очакваме политици, които редовно получават пари за кампаниите си, изгодни работни предложения и извънредно щедри подаръци от нечии специални интереси, да вземат безпристрастно решение, което директно засяга същите тези интереси?”, каза Гидфар. „Докато такъв вид прозрачно корумпирано поведение продължава да бъде законно, няма да имаме правителство, което истински да представлява хората.”

Тази статия бе изменена на 28.05.2016 г., за да бъде включен коментар от сенатор Роб Портман.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments