Интервюто “Trump In The White House: Interview with Noam Chomsky” е препечатано и преведено в dВЕРСИЯ след любезното му предоставяне от редакцията на изданието Truth-out. Материалът е част от излизащата скоро книга „Optimism Over Despair: On Capitalism, Empire, and Social Change“ с автори Ноам Чомски и Си Джей Полихрониу, Haymarket Books.

Си Джей Полихрониу за Truth-out:

Ноам, немислимото се случи: за разлика от всички прогнози, Донълд Тръмп спечели убедително над Хилъри Клинтън. Така човекът, когото Майкъл Мур описа като „ужасен, невеж, опасен клоун на непълно работно време и социопат на пълно работно време“, ще бъде следващият президент на САЩ. Според теб кои бяха решаващите фактори, които доведоха до това американският избирател да създаде най-изненадващия резултат в историята на американската политика?

Ноам Чомски:

Преди да премина към този въпрос, мисля че е важно да отделим няколко минути на това какво точно се случи на 8 ноември – дата, която, в зависимост от това как ще реагираме, може би ще се превърне в една от най-важните в човешката история.

Без преувеличаване.

Най-важната новина от 8 ноември бе едва отбелязана, един факт значим сам по себе си. На 8 ноември, Световната Метеорологична Организация публикува доклад по време на международната конференция в Мароко върху промените в климата (СОР22), която бе свикана, за да придвижи парижкото споразумение от СОР21. Световната Метеорологична Организация докладва, че последните пет години са най-горещите в историята. Докладва за увеличаване на нивото на водите, което се очаква скоро да се повиши вследствие на неочаквано бързото разтопяване на полярните ледове, най-застрашителни от които са големите антарктически глетчери. Антарктическият лед през последните пет години е намалял с 28% под средното ниво за последните 29 години, което не само повишава морското равнище, но също така и намалява охлаждащия ефект на отразените от полярния лед слънчеви лъчи. По този начин ускорява мрачните последиците от глобалното затопляне. Заедно с други ужасяващи доклади и прогнози, СМО съобщава още, че температурите се доближават опасно близо до горната граница, установена от СОР21.

Още едно събитие се случи на 8 ноември, което също може би е от необичайна историческа важност, заради причините, които, отново, бяха едва отбелязани.

На 8 ноември най-мощната държава в световната история, която ще наложи какво да бъде бъдещето, имаше избори. Резултатът постави пълен контрол на правителството – изпълнителната власт, Конгреса, Върховният съд – в ръцете на Републиканската партия, която се превърна в най-опасната организация в световната история.

Освен последната фраза, всичко това е безспорно. Последната фраза може да изглежда странна, дори скандална. Но дали е така? Фактите сочат друго. Партията е посветена на надпреварата за възможно най-бързото унищожаване на организирания човешки живот. Няма друг такъв исторически прецедент като този.

Дали това е преувеличено? Помислете на какво бяхме свидетели.

По време на републиканските първични избори, всички кандидати отрекоха, че това, което се случва, се случва в действителност – с изключение на разумно умерените, като Джеб Буш, който каза, че всичко е несигурно, но ние не трябва да правим каквото и да е, защото произвеждаме повече природен газ, благодарение на фракинга. Или Джон Касич, който се съгласи, че глобално затопляне има, но добави, че “ние ще горим [въглища] в Охайо и няма да се извиним за това.”

Спечелилият кандидат, новоизбраният президент, призовава за бързо увеличаване на използването на изкопаеми горива, включително и въглища; събаряне на регулациите; отхвърляне на помощта за развиващите се страни, които се стремят да изградят устойчива енергия; и като цяло, надпревара към пропастта, колкото е възможно по-бързо.

Тръмп вече е предприел стъпки за разрушаване на Агенцията за опазване на околната среда (АОО) чрез поставяне начело на АОО прословутия (и горд) Майрън Ебел, отричащ промените в климата. Топ-съветникът на Тръмп в областта на енергетиката, петролният милиардер Харолд Хам, съобщи очакванията си, които бяха предвидими: премахване на регулациите, намаляване на данъците на индустрията (на богатите и на корпоративния сектор като цяло), повече производство на изкопаеми горива, вдигане на временната забрана на Обама върху нефтопровода в Дакота. Пазарът реагира бързо. Акциите на енергийните компании нараснаха, включително на най-голямата в света мина за въглища, Peabody Energy, която преди това бе обявила несъстоятелност, но след победата на Тръмп, регистрира над 50% ръст.

Ефектите на Републиканския дениализъм (отричане на истината) вече бяха почувствани. Имаше надежди, че споразумението за СОР21 в Париж ще доведе до удостоверим договор, но такива мисли са изоставени, защото конгреса на републиканците няма да приеме никакви обвързващи ангажименти. Така че това, което се появи, бе доброволно споразумение, с очевидно много по-слабо въздействие.

Ефектите скоро могат да станат още по-ярко видими, отколкото са. Само в Бангладеш десетки милиони се очаква да избягат от низините през следващите години, заради покачването на морското равнище и по-лошото време, създавайки мигрантска криза, по-сериозна от сегашната. Със значителна правота, водещият специалист по климата в Бангладеш каза, че “Тези емигранти ще трябва да имат правото да се преместят в страните, от които идват всички парникови изпарения. Милиони трябва да имат правото да отидат в Съединените щати”. И в други богати страни, които докато забогатяваха, ни доведоха до нова геоложка епоха, тази на Антропоцена, белязана от радикална човешка трансформация на околната среда. Тези катастрофални последици могат само да се увеличават, не само в Бангладеш, но в цяла Южна Азия, тъй като неумолимо растящите температури вече са нетърпими за бедните и хималайските ледници се топят, застрашаващи цялото водоснабдяване. Докладвано е, че в Индия на около 300 милиона души липсва адекватна питейна вода. И последиците ще достигнат още по-далеч.

Трудно е да се намерят думи, които да опишат факта, че хората са изправени пред най-важния въпрос в историята си (независимо дали организираният човешкия живот ще оцелее в познатата ни форма) и отговарят на него чрез ускоряване на надпреварата към бедствието.

Подобни наблюдения имат друг огромен проблем относно човешкото оцеляване: заплахата от ядрено унищожение, която е надвиснала над главите ни в продължение на 70 години и сега се увеличава.

За тази заплаха не е по-малко трудно да се намерят думите, които да опишат поразителния факт, че в цялото масивно отразяване на изборния фарс, това не получи нищо повече от мимолетно споменаване. Поне аз се затруднявам да намеря правилните думи.

Връщайки се накрая към поставения въпрос, за да бъдем точни, се оказва, че Клинтън получи донякъде мнозинството от гласовете. Привидно решителната победа има нещо общо с чудатите особености на американската политика: наред с други фактори, в остатъка от Избирателната колегия от основаването на страната като съюз на отделни държави; системата на победителят обира всичко във всеки щат; подреждането на конгресните райони (понякога чрез джеримандеринг), за да се осигури по-голяма тежест на провинциалните гласове (в последните избори, а може би и в тези също, демократите имаха убедителна победа при народния вот за Белия дом, но са малцинство по брой места); много високият процент на въздържали се (обикновено в близост до половината в президентските избори, включително последните). От определена важност за бъдещето е фактът, че в обхвата на възраст 18-25, Клинтън спечели с лекота, а Сандърс имаше още по-високо ниво на подкрепа. Доколко това има значение, зависи от това с какво бъдеще ще се сблъска човечеството.

Според настоящата информация, Тръмп счупи всички рекорди в подкрепата, която получи от белите гласоподаватели, работническата класа и по-нисшата средна класа, особено в обхвата на доходите $ 50,000 до $ 90.000, селски и крайградски райони, главно тези, които са без висше образование. Тези групи споделят гнева на целия Запад към центристкия естаблишмънт, който се разкри и в неочакванато гласуване за Brexit, и в разпадането на центристките партии в континентална Европа. Ядосаните и недоволните са често жертви на неолибералната политика на предните поколения, политики, описани в конгресните показания на ръководителя на федералния резерв Алън Грийнспан – “Св. Алън”, както той бе наричан почтително от икономическата колегия и други почитатели на чудотворната икономика, която той ръководеше, докато тя не се разби през 2007-2008, заплашвайки да срине цялата световна икономика със себе си. Както Грийнспан обясняваше по време на славните си дни, успехите му в управление на икономиката се основават на “нарастващата несигурност на работника”. Сплашените работници не биха поискали по-високи заплати, обезщетения и сигурност, но ще бъдат доволни от стагнацията на заплатите и намаляване на помощите, които за неолибералните стандарти са знак за здрава икономика.

Работниците, които са били субект на тези експерименти в икономическата теория, не са особено доволни от резултата. Например, те не са очаровани от факта, че през 2007 г., по време на пика на неолибералното чудо, реалните заплати за неръководни длъжности са по-ниски, отколкото са били предни години, или че реалните заплати за мъжете работници са на нивата от 1960-те, докато грандиозните печалби са отишли по джобовете на много малко хора по върховете, непропорционална малка част от 1%. Това не е в резултат на пазарните сили, постижение или заслуги, а по-скоро на определени политически решения, въпрос разгледан внимателно от икономиста Дийн Бейкър в наскоро публикуваната му работа.

Съдбата на минималната работна заплата илюстрира какво се случва. През периодите на висок и егалитарен растеж през 50-те и 60-те години, минималната работна заплата – която поставя долната граница за останалите заплати – ускорява производителността. Това завършва с появата на неолибералната доктрина. Оттогава, минималната работна заплата е в застой. Ако растежът ѝ бе продължил, то вероятно щеше да бъде близо $ 20 на час. Но днес се счита за политическа революция, ако бъде увеличена на $ 15.

С всичките приказки за почти пълната заетост днес, участието на работната сила остава под предишната норма. А за работещите хора има голяма разлика между постоянна работа в производството, с профсъюзни заплати и осигуровки, както бе в предишните години, и временна работа с малко сигурност в обслужващия сектор. Освен заплатите, обезщетенията и сигурността, има загуба на достойнството, на надеждата за бъдеще, на чувството, че това е един свят, към който аз принадлежа и заемам заслужаваща роля.

Въздействието е добре уловено в направения от Арлий Хокчайлд чувствителен и осветителен портрет на една крепост на Тръмп в Луизиана, където тя живее и работи в продължение на много години. Тя използва образа на линия, в която са застанали жителите. Те очакват да се движат постоянно напред, тъй като работят здраво и се придържат към всички общоприети ценности. Но тяхната позиция в линията е в застой. Пред себе си виждат прескачащи напред хора, но това не довежда до много сътресение, защото такъв е “американският начин” да бъдеш възнаграден за предполагаемите си заслуги. Това, което причинява реално сътресение е случващото се зад тях. Те вярват, че “недостойни хора”, които “не следват правилата”, се движат пред тях с помощта на федерални държавни програми, погрешно възприемани като предназначени само за афро-американци, имигранти и други хора, към които често гледат с презрение. Всичко това се изостря от расистките измислици на Роналд Рейгън за “кралиците на държавни помощи” и “младите лентяи” (по подразбиране черни), крадящи трудно спечелените пари от белите хора, както и други фантасмагории.

Понякога е неуспешно да се обясни, но самата форма на презрение, играе ролята за насърчаване на омраза към правителството. Веднъж срещнах един бояджия в Бостън, който се беше обърнал яростно срещу “злото” правителство, след като един вашингтонски бюрократ, който не знае нищо за боядисването, организирал среща на доставчици на боя, за да ги информира, че вече не може да се използва оловна боя – “единственият вид, който върши работа”- както всички знаели, но костюмарът не разбирал. Принуден от държавните елити, той трябвало да боядисва къщите само с материали с по-нисък стандарт и това унищожило малкия му бизнес.

Понякога има и някои реални причини за тези нагласи към държавната бюрокрация. Хокчайлд описва човек, чието семейство и приятели страдат горчиво от унищожителните последици от химическото замърсяване, но който презира правителството и “либералните елити”, защото за него, АОО означава някой невеж човек, който не му позволява да лови риба, но не прави нищо срещу химическите заводи.

Това са само образци от реалния живот на поддръжниците на Тръмп, които са доведени до това да вярват, че Тръмп ще направи нещо за подобряване на положението им, макар и съвсем лек поглед към фискалните и другите му предложения да показва точно обратното. Това представлява важна задача за активистите, които се надяват да отстранят най-лошото и да придвижат напред крайно необходимите промени.

Екзит половете показват, че страстната подкрепа към Тръмп е вдъхновена предимно от убеждението, че той представлява промяната, докато Клинтън се възприема като кандидатът, който ще увековечи страданията. През 2008 г. много от същите хора са гласували за Обама, възприемайки посланието му за “промяна”, макар че скоро осъзнаха значението й. “Промяната”, която Тръмп вероятно ще доведе ще бъде вредна или по-лошо. Но е разбираемо, че последствията не са ясни за изолираните хора в едно атомизирано общество, в което липсват такива асоциации (като съюзите), които да могат да образоват и организират хората. Това е съществената разлика между отчаянието днес и като цяло обнадеждението на много от работниците при далеч по-голямото икономическо бедствие по време на Голямата депресия от 30-те години.

Съществуват и други фактори за успеха на Тръмп. Сравнителните изследвания показват, че доктрините за превъзходство на белите са имали по-мощно влияние върху американската култура, отколкото в Южна Африка, и не е тайна, че бялото население намалява. След едно или две десетилетия, се очаква белите да бъдат малцинството от работната сила и не много по-късно – малцинство сред населението. Възприема се също, че заради успехите на политиките за идентичност, традиционната консервативна култура е под атака. Тя е разглеждана като провинция на елита, гледащ с презрение към ”трудолюбивите, патриотични, посещаващи църквите, бели американци с истинските семейни ценности”, които виждат как позната им страна изчезва пред техните очи.

Една от трудностите при повишаване на обществената загриженост над изключително тежките заплахи от глобално затопляне е, че 40 процента от населението на САЩ не вижда защо това е проблем, след като Христос се завръща след няколко десетилетия. Същият процент хора вярват, че светът бил създаден преди няколко хиляди години. Ако науката противоречи на Библията, толкова по-лошо за науката. Трудно е да се намери аналог в друго общество. Това е важна тема, по която има още много какво да се каже и какво да се отрази.

Демократическата партия изостави всяка истинска загриженост за работниците през 70-те, вследствие на което работниците бяха притеглени в редиците на техните крайни класови врагове, които най-малкото претендираха, че говорят на техния език – Рейгъновият простонароден стил на правене на дребни шегички, докато хапва желирани бонбони, внимателно култивираният имидж на Джордж У. Буш на обикновен мъж, когото можеш да срещнеш в бара, обича да подрязва храстите в ранчото при почти 40-градусова жега и най-вероятно фалшивото му лошо произношение (едва ли е говорил така, докато е бил в Йейл). И сега Тръмп, даващ глас на хора с легитимно недоволство – хора, които са загубили не само работата си, но и чувството на себеуважение, и които ругаят правителството, което те възприемат (не без причина) като подкопаващо техните животи.

Едно от най-големите постижения на доктринната система бе да отклони гнева от корпоративния сектор към правителството, което изпълнява програмите в повечето случаи създадени от корпоративния сектор. Например силно протекционистките споразумения за корпоративни/инвеститорски права, често невярно описвани в медиите и коментарите като „свободни търговски споразумения“. При всичките си недостатъци, правителството до известна степен е под влияние и контрол на хората, за разлика от корпоративния сектор. От голяма изгода за световния бизнес е да се подхранва омраза към многознаещите правителствени бюрюкрати и да се извади от човешкия ум подривната идея, че правителството може да служи като инструмент на народната воля, като правителство на, от и за хората.

Дали Тръмп действително представлява едно ново движение в американската политика, или причина за резултата от тези избори е преди всичко отхвърлянето на Хилъри Клинтън от избирателите, които я мразят и им е писнало от обичайната политика?

Това по никакъв начин не е нещо ново. И двете партии се преместиха вдясно по време на неолибералния период. Днешните нови демократи приличат много на това, което преди наричахме “умерени републиканци”. „Политическата революция”, за която Бърни Сандърс правилно призова, нямаше да изненада много Дуайт Айзенхауер. Републиканците толкова са се насочили към всеотдайност към богатите и корпоративния сектор, че вече не могат да се надяват да получат гласове за своите реални програми, и затова се обръщат към мобилизиране на групи от населението, които винаги са били там, но не като организирана коалиционна политическа сила: евангелистите, традиционалистите, расистите и жертвите на тези форми на глобализация, предназначени да създават конкуренция между работещите по света, докато защитават привилегированите и подкопават правните и други мерки, които предоставяха на работниците някаква защита, както и с въздействие при взимането на решенията чрез тясно свързани публичен и частен сектор, най-вече чрез ефективни синдикати.

Последиците от това станаха очевидни на последните републикански първични избори. Всички кандидати, които бяха издигнати от основата – като [Мишел] Бахман, [Херман] Каин или [Рик] Санторум – бяха толкова екстремни, че Републиканското статукво трябваше да използва своите големи ресурси, за да ги победи. Разликата през 2016 г. е, че това статукво се провали, както видяхме.

Заслужено или не, Клинтън символизираше политиките, от които хората се страхуваха и ги мразеха, докато Тръмп се възприемаше като символ на “промяната” – да разберем каква точно е тази промяна изисква внимателен поглед към действителните му предложения, което до голяма степен липсваше в това, което достигна до обществеността. Самата кампания бе забележителна в своето избягване на проблемите, а медийният коментар обикновено бе воден от концепцията, че истинската “обективност” означава точно отчитане на това, което е в рамките на “околовръстния път” (бел. ред. американски идиом, използван за характеризиране на въпроси, които са важни преди всичко за политиците и лобистите), но не се осмеляваха да отидат отвъд него.

Тръмп каза след резултата от изборите, че “ще представлява всички американци”. Как ще направи това, когато нацията е толкова разделена и той вече изрази дълбока омраза към много групи в САЩ, включително жените и малцинствата? Виждате ли някаква прилика между Brexit и победата на Доналд Тръмп?

Категорично има сходства с Brexit, а също и с възхода на ултранационалистическите крайно десни партии в Европа, чиито лидери побързаха да поздравят Тръмп за победата му, възприемайки го като един от тях: [Найджъл] Фараж, [Марин] Льо Пен, [Виктор] Орбан и други като тях. И това развитие е доста плашещо. Един поглед към урните в Австрия и Германия не може да не предизвика неприятни спомени за тези, запознати с 1930, особено за тези, които наблюдаваха събитията от това време  директно, както аз, когато бях дете. Все още си спомням как слушах речите на Хитлер, без да разбирам думите, но тонът им и реакцията на публиката бяха достатъчно смразяващи. Първата статия, която си спомням да съм писал беше през февруари 1939 г., след падането на Барселона и на привидно неудържимото разпространение на фашистката чума. И по странно съвпадение, именно от Барселона, аз и жена ми гледахме резултатите от президентските избори през 2016.

Що се отнася до това как Тръмп ще се справя с това, което той изведе на дневен ред –  не, което е създал, а извел напред – не можем да кажем. Може би най-забележителната му характеристика е непредсказуемостта. Много ще зависи от реакциите на тези, ужасени от представянето му и визиите, които планира.

Тръмп няма ясно разпознаваема политическа идеология ръководеща позицията му по икономическите, социални и политически въпроси, и въпреки това има ясни авторитарни тенденции в поведението му. Следователно, според вас валидни ли са твърденията, че Тръмп може да представлява появата на “фашизъм с човешко лице” в САЩ?

В продължение на много години, аз писах и говорих за опасността от появата на един честен и харизматичен идеолог в САЩ, някой, който може да се възползва от страха и гнева, които отдавна кипят сред голяма част от обществото, и който би могъл да ги пренасочи далеч от действителните причинители на проблемите към уязвими цели. Това действително би могло да доведе до това, което социологът Бертрам Грос нарича “фашизъм с човешко лице” в своето проницателно проучване преди 35 години. Но това изисква честен идеолог, тип Хитлер, a не някой, чиято единствена различима идеология е Аз. Опасността обаче е истинска и тя съществува вече много години, а може би дори се засилва още повече, като вземем предвид силите, които Тръмп отприщи.

С републиканците в Белия дом, но и контролиращи и двете камари на конгреса, както и бъдещия формат на Върховния съд, как ще изглежда САЩ през следващите поне четири години?

До голяма степен това зависи от неговите срещи и кръг от съветници. Ранните признаци са меко казано непривлекателни.

Върховният съд ще бъде в ръцете на реакционерите в продължение на много години, с всички последици от това. Ако Тръмп следва своите фискални програми в стил Пол Райън, това означава огромни ползи за най-богатите. Според оценка от Центъра за данъчна политика предвидените политики означават намаление на данъците с над 14 на сто за най-богатите 0.1 процента от населението и чувствително намаляване на тези намиращи се, най-общо, на горния край на скалата на доходите, но на практика няма данъчни облекчения за останалите, които освен това ще бъдат изправени пред нови големи трудности. Уважаваният икономически кореспондент на Файненшъл Таймс, Мартин Улф, пише, че “Предложенията за промяна на данъците ще предоставят огромни ползи за вече богатите американци, като г-н Тръмп,” като в същото време ще оставят останалите на произвола на съдбата, включително неговите поддръжници, разбира се. Първоначалните реакции на света на бизнеса показват, че големите фармацевтични корпорации, Уол Стрийт, военните и енергийни индустрии и други такива прекрасни институции очакват много светло бъдеще.

Едно положително развитие може да бъде програмата за развитие на инфраструктурата, която Тръмп обеща, същевременно (заедно с много отчeти и коментари) прикривайки факта, че тя е по същество програмата за стимули на Обама, която би била от голяма полза за икономиката и за обществото като цяло, но бе убита от републиканския конгрес под претекст, че ще експлодира дефицита. Въпреки че това обвинение не отговаряше на истината в онзи момент, като се имат предвид ниските лихвени проценти, то важи до голяма степен за програмата на Тръмп, сега придружена от радикални данъчни облекчения за богатите и корпоративния сектор и увеличаване на разходите на Пентагона.

Има обаче едно възможно бягство от тази ситуация, предоставено от Дик Чейни, когато той обясни на финансовият министър на Буш – Пол О’Нийл, че “Рейгън доказа, че дефицитите нямат значение” – имайки предвид дефицитите, които ние, републиканците създаваме, за да получим обществена подкрепа, оставяйки ги на някой друг, за предпочитане демократите, някак да изчистят бъркотията.  Тази техниката може да работи, поне за известно време.

Има и много въпроси за последиците във външната политика, най-вече без отговор.

Налице е взаимно възхищение между Тръмп и Путин. Каква е вероятността, че вследствие на това, ние можем да станем свидетели на нова ера в отношенията между САЩ и Русия?

Една многообещаваща перспектива е, че може да се намали много опасното напрежение по руската граница: обърнете внимание, “руската граница,” не “мексиканската граница”. Там има история, в която не можем да навлезем тук. Възможно е също така, Европа да се дистанцира от една страна от Америка на Тръмп, както вече бе предположено от [немския] канцлер [Ангела] Меркел и други европейски лидери, а от друга и от британските гласове, подкрепящи американската мощ, след Brexit. Това би могло евентуално да доведе до европейски усилия за намаляване на напрежението, а може дори усилията да се насочат към нещо като визията на Михаил Горбачов за интегрирана евразийска система за сигурност, без военни съюзи, отхвърлена от САЩ в полза на разширяването на НАТО. Визия, която наскоро бе възродена от Путин, дали насериозно или не, няма как да знаем, тъй като този жест бе отхвърлен.

Дали външната политика на САЩ под администрацията Тръмп ще бъде повече или по-малко милитаристична от това, което видяхме в рамките на администрацията на Обама, или дори администрацията на Джордж У. Буш?

Не мисля, че някой може да каже със сигурност. Тръмп е твърде непредсказуем. Има твърде много отворени въпроси. Това, което можем да кажем, е, че народната мобилизация и активизъм, добре организирани и проведени, могат да променят драстично картината.

Трябва да имаме предвид, че залозите са много големи.

Си Джей Полихрониу/С. J. Polychroniou е политически икономист / политолог, който е учил и работил в различни университети и изследователски центрове в Европа и Съединените щати. Основните му научни интереси са в сферата на европейската икономическа интеграция, глобализацията, политическата икономия на Съединените щати и на деконструкцията на политико-икономическия проект на неолиберализма. Той е редовен сътрудник на Truthout, както и член на проекта на Truthout – Public Intellectual Project. Той е публикувал няколко книги и статии му са се появили в различни списания, списания, вестници и популярни сайтове за новини.

Заглавна снимка: Andrew Rusk

Превод: Ивайло Динев и Евгени Никитин

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments