Covid-19АкцентиСтатии

„Има глад в образованието не само за иновации, а и просто за диалог“

„Надявам се всички да проявят разбиране към останалите и също се надявам това да свърши възможно най-скоро,“ споделя най-младата участничка във втория епизод на поредицата „Пандемията от първа линия“, Виктория, ученичка в шести клас. Поредната дискусия от съвместния проект на сп. Диверсия и Фондация Фридрих Еберт се проведе на 11 април и беше посветена на образованието – какви проблеми и решения виждат пряко засегнатите в условията на пандемията от COVID-19. Поканихме участниците да ни изпратят своите мисли след разговора и посланията, които биха искали да подчертаят. Тук към тях добавяме някои акценти от срещата ни на живо.

Без много ентусиазъм за онлайн обучението

За онлайн обучението учителят по БЕЛ от Стара Загора Давид Наков казва: „Да, има много колеги, които имат затруднения или пък открито нежелание да се занимават с научаване на това как да ползват адекватно ресурсите на онлайн обучението. Обаче това, че учениците са по цял ден в Инстаграм, ТикТок и Фейсбук въобще не означава, че знаят как да се справят с онлайн платформите за учене. Те също имат нежелание да изучават тези неща и също имат какво да учат.“

Друг участник в този епизод – Константин, абитуриент тази година, е провел специална анкета сред ученици още пролетта на миналата година и е успял да достигне до над 3200 респондента. Един извод, който той прави на база на резултатите е, че онлайн обучението е увеличило цялостния стрес за учениците. За примери той посочва липсата на организация, даването на задачи по предмети, по които преди е нямало, удължените часове и други. „Губи се смисълът от това някой да стои отпред и да ти преподава, понеже онлайн обстановката не позволява почти никакъв контакт,“ смята Константин. „Контактът между учениците може да се случва не като „Ти си ми другарче по чин“, а като се дават някакви проекти. Аз научавам повече с проекти, отколкото като чета и пиша.“

Никой не споделя прекомерен ентусиазъм по отношение на онлайн обучението. „Това донякъде е плюс на пандемията, че в противен случай ние нямаше да го приложим това обучение. Понякога е необходимо, но да се използва само в краен случай,“ настоява Надка Лафчиева, учителка в Кърджали с дълъг стаж в предучилищното образование.

„Беше трудно в началото на всички ни, докато свикнем,“ споделя Виктория. „От страна на учениците, защото колкото и да се опитват и стараят, не могат да разберат напълно всички уроци. От страна на учителите е трудно, защото не могат да си предадат напълно уроците, както в училище.“

За технологиите в образованието Давид Наков добавя, че те едва ли ще заместят живото общуване в обозримото бъдеще, но също и че „разбрахме, че ползите не са по-големи от вредите – изолация, самота, депресивни състояния.“ Действително, в отсъствието на адекватна подкрепа за домакинствата и без достъп до пространства за свободното време (и при враждебна физическа среда, особено в града), изискванията на онлайн обучението се отразяват катастрофално на емоционалното състояние на децата и младите хора. Поне за България засега можем да съдим за това главно от коментари на психолози и психиатри, но данните за Европа и света са също категорични.

Задълбочаващи се неравенства

В хода на дискусията се обърнахме и към проблема с образователните неравенства и какви форми придобиха те в контекста на онлайн обучението. „Няма как абсолютно всички да участват. Някои, които са примерно от селата, нямат интернет, някои нямат устройства,“ казва Виктория. „Ние сме 25 ученици, по 17-18 влизат в часовете. Някои просто нямат желание, някои нямат устройства или нямат възможност да се включат.“ Все пак тя подчертава, че училището е подпомогнало нуждаещи се ученици с таблети и с плащане на сметката за интернет връзката им. „Някои училища наистина получиха и получават по-голяма финансова подкрепа за онлайн обучението, други май не,“ коментира Давид Наков по време на дискусията. „В моето училище бяха закупени компютри миналата година и на колегите, които нямаха лаптопи, им бяха предоставени служебни – малко по случайност съвпаднаха събитията. От този януари започнаха да ни изплащат едни средства, по 30 лв., които са за консумативи в онлайн обучението – аз примерно с тях мога да си плащам интернета. Бяха попитани ученици, които имат финансови затруднения, училището да им заплаща Интернет. Но въпреки това има достатъчно ученици, които са или с много стари компютри, или само с телефони (което е проблем). Отпускат се някакви пари, не знам дали стигат навсякъде.“

Скорошна оценка на УНИЦЕФ България върху въздействието на пандемията върху предучилищното и училищно образование потвърждава опита на участниците в епизода. „За всеки трети ученик основната пречка за достъпа е липсата на устройства и интернет. 8,3% от учениците не са участвали в дистанционното обучение или не са участвали редовно.“ Много домакинства нямат собствен компютър, а наличието и на компютър, и на интернет връзка е особено ограничено при ромите и в селата, сочи изследване на Института за изследвания в образованието.

Друго измерение на задълбочаващите се неравенства коментира Константин, позовавайки се на резултатите от неговата анкета. „Откроява се елитът от всички останали, като училища в провинцията и т.н. Тези от елита много повече наблягат на ‘искрени усилия‘, ‘аз съм отговорен за собственото си бъдеще‘, а другите казват, че просто няма часове или че има часове, но с по шест човека.“ Скоро dВЕРСИЯ ще публикува негова статия, посветена изцяло на резултатите от анкетата.

Неизбежно може да се очаква, че пренасянето и задълбочаването на образователните неравенства в контекста на пандемията ще влоши житейските перспективи за много деца и млади хора. 

Пълноценно общуване – пълноценно образование

Като изключително важна тема за участниците изпъкнаха различните измерения на пълноценното общуване в образователната система. Според Константин: „Разбира се, че когато системата заставя учителя да стои пред целия клас и да служи за text-to-speech на учебника, а ученика да стои седнал и да служи обратната функция, няма да има добри резултати. Проблемите на образованието по цял свят всъщност донякъде могат да се сведат до липсата или по-скоро пренебрегването на важността на истинското общуване между отделните инстанции. Когато няма разговор, в който двете страни да се разбират взаимно и активно да се опитват да влязат в положението на човека отсреща, разбира се, че ще си имат ниско доверие и няма да са готови да си помагат взаимно.“ Ефектите от това положение в сегашната пандемична ситуация и особено онлайн обучението коментира Давид Наков:

„Учителите често реагират с излишна строгост към учениците и с излишно натоварване, което сякаш трябва да компенсира липсата на присъствено обучение и да покаже, че не са изгубили почва под краката си и учениците не бива да се отпускат. Учениците реагират също по свой си начин – демонстративна незаинтересованост или прекалени емоционални реакции, с които искат да покажат, че отказват да са само пасивни обучителни обекти.“ „С течение на дискусията за мен стана ясно, че всеки от участниците е преминал през трудности от личен и професионален характер,“ продължава Наков. „Живеейки в своите общности ние често смятаме, че обстоятелствата влияят негативно само на нас.“

Що се касае до други пряко ангажирани с образованието посланията на участниците са различни. „Да се намерят подходящи начини за провеждане на учебните занятия и игровата дейност на децата при подходящи, но нестандартни условия,“ предлага Надка Лафчиева. „Например да се обособят беседки навън, на двора, сред природата и да се работи с по-малък брой деца.“ Давид Наков се надява, че Министерство на образованието и науката е видяло, „че е възможно по-голямата част от документацията да се попълва, предава и обработва по електронен път,“ както и че лошата комуникация и създаването на хаос трябва да бъде прекратено. Той дава примери като „постоянните нелогични редувания на онлайн и присъствено обучение, фиаското с антигенните тестове на учениците, провалът на ваксинационната кампания при учителите и не на последно място безсмисленото упорство за провеждане на външни оценявания в IV и X клас.“ Според Константин пък „има глад в днешното образование не само за рутинните неща като реформа, дигитализация, иновация – а и чисто и просто за диалог. А за да се получи този диалог, трябва да позволим всеки да има глас.“

Първа линия и без пандемия

„Дискусията беше интересна и важна на първо място с това, че събра на едно място представители от двете страни на барикадата – учители и ученици. В най-честия случай се представят гледните точки или на едните, или на другите,“ споделя Давид Наков. „Успях да видя ситуацията от гледна точка на учителите,“ казва Виктория, „и как те се справят с положението, в което сме. Разбрах, че и по-големите ученици са като нас, и и на тях не им е лесно и имат същите проблеми.“

В разказите на участниците, но и в цялостната атмосфера на дискусията силно изпъкна обстоятелството, че и без пандемията тъкмо учителите и учениците са първата линия на образователната система. „В крайна сметка целта ни е обща,“ коментира Давид Наков, „да бъдем и да създаваме достойни хора, готови да посрещнат предизвикателствата на нашето време.“ На учениците той казва, че „по-голямата част от учителите разбират колко ви е трудно в момента. Вие, младите, реално сте най-големите жертви на пандемията, защото не нашата, а вашата младост повече от година е поставена на пауза, защото ние, възрастните, не можем успешно да се справим с пандемията.“ А по отношение на неговите колеги, „които са обвинявани в какво ли не, [те] показаха, че могат за изключително кратко време да преминат от класическото обучение в онлайн обучение, и то без мрънкане и без оплаквания. Просто го направиха. Рано или късно обществото ще оцени това, защото на много малко професии се налага такъв рязък преход към толкова различен метод на работа.“

Целият епизод втори на „Пандемията от първа линия“ на тема образование можете да гледате тук.


Още от поредицата:

И пандемията ли няма да предизвика промяна в здравеопазването?

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments