Първият печатен сборник на сп. dВЕРСИЯ „В опит за по-добър провал“ е наличен в районните и университетските библиотеки в страната, както и в някои социални центрове и книжарници. В този пост можете да свалите сборника в PDF за принтиране, да прочетете увода му, и да намерите линкове към всички статии в него. Прочетете и за представянето му.
Отграничаване. Една година списание dВЕРСИЯ
Петър Добрев
Преди година започнахме списание dВЕРСИЯ, обединени от тревожността си за заобикалящата ни реалност и очевидната невъзможност да изградим справедливо и включващо общество – въпреки протестните вълни.
Днес тази тревожност може да бъде само по-силна. С почти нереална скорост, около нас се срутват повечето ни вече познати устои – така, както срутиха тютюневите складове в Пловдив и морските бани във Варна. В годината откакто издаваме dВЕРСИЯ, българската държава, иначе предпоследна по процент от бюджета, отделен за образование в целия Европейски съюз, реши да финансира от същия този бюджет и частните училища. В същото време деца от малките населени места са принудени да ходят на училище до други градове в багажника на коли, поради липса на достатъчно училищни автобуси. В Софийския университет някои от таксите за обучениe бяха вдигнати двойно, превръщайки определени специалности в практически недостъпни за огромната част от желаещите да влязат студенти. Здравната система беше реформирана по такъв начин, че и без това неравният достъп на бедни и богати до нея бе институционализиран и напълно узаконен. За водещ принцип беше признато не здравето на пациентите, а финансовата печалба на болниците. Трудовото законодателство беше така променено, че да облагодетелства изцяло работодателя за сметка на рaботника, позволявайки например еднодневни договори.
Всички тези срутвания се случват при толкова слаба възможност за ответна реакция, че примирението е логична последица. Безбройните “граждански медии“ същевременно или одобряват случващото се, или се вълнуват от далеч по-важни за тях неща – паметника на Съветската армия, поредния нов десен проект и т.н.
dВЕРСИЯ не желае да влезе в този мълчалив консенсус. Обратно на станалите модерни призиви за република, в която “няма дясно, няма ляво“, ние смятаме, че представяните за експертни и “естествени” политики, довели до споменатите катастрофи, имат много ясна дясна политическа окраска. Срещу тази окраска ние искаме да заявим лява алтернатива, която да се опита да разнообрази монотонния обществен дискурс. Вземайки назаем от Ален Бадиу, ние смятаме, че истинската идея е тази, която прокарва различия. За това и медията трябва съзнателено, целенасочено и политизиращо да разделя. С написаното досега смятаме, че доста категорично разграничихме нашата позиция както от имплицитното или експлицитно дясно, така и от най-често възприеманите за леви у нас – БСП и кръга около сп. А-specto.
Подобни статии:
Надяваме се да продължим да издълбаваме тази разделителна линия колкото може по-ясно.
Разделяне от дясното – защото не можем да приемем политиките на управляващите, водещи до загуба на основни права като достъпа до образование и здравеопазване. Няма как да се примирим и с властовия расизъм, говорещ от най-високо място за циганите като “скотове“ и официално легитимиращ “гражданските“ патрули, които издевателстват над бежанци по границата.
Чрез идеите си се разделяме категорично и от десните граждански медии, иначе наглед опозиционни на властта. Ние отказваме да екзотизираме и “балканизираме” България и не можем да приемем както тях, че “нашият манталитет” или наследството на комунизма са причините за ситуацията в страната. Особено при положение, че протести срещу комерсиализацията на образованието има в цяла Европа, английската здравна система е подложена на същите неолиберални атаки като нашата, а в момента на писането на този текст Франция е разтърсвана от гигантски протести в защита на трудовото законодателство. При това положение ние няма как да възприемаме системата като съвършена, но просто подкопана на местно ниво от “тежко наследство” или от конкретни “аморални“ личности.
Ние отказваме да водим “надполитични“ борби в моралното поле и да демонизираме личности или цели групи, защото не са достатъчно “европейски“ и “предприемчиви“ – ромите, бедните, селяните, чалгаджиите. С какво Делян Пеевски се различава от стотиците едри западни капиталисти, чиито имена изплуваха в “Досиетата от Панама“? Пеевски не е грешка, която спира системата, Пеевски го има заради системата.
Затова ние няма как да имаме каквато и да е идентификация с БСП, АБВ или с гравитиращите около тях “леви“ журналисти – както защото са част от системата, с въвеждането на “плоския данък“ например, така и заради расистките им и националистически политики, видими в анти-ромските социални реформи на Ивайло Калфин или в безкритичната им соц-носталгия, подкрепяща престъпления като “възродителния процес”. Да не говорим за отношението им към бежанците или за сексизма и хомофобията, станали толкова очебийни в кампанията на кандидата за кмет на София от БСП Михаил Мирчев. Не можем да приемем и наивната им вяра, че друг герой на “Досиетата от Панама“, Владимир Путин, може да бъде някаква алтернатива на западния капитализъм.
Чрез списанието си ние правим опит да “отклоним“ хегемонния дискурс и да създадем пространство, в което да има една различна версия на “лявото“. Затова в настоящия сборник сме събрали излезлите за една година текстове, които най-добре показват това наше разбиране за ляво.
Те са допълнени от излизащия за пръв път на български текст от 1991 г. на известния историк Робърт Бренер “Съветският съюз и Източна Европа – корените на кризата“. Смятаме това есе за важна рамка на нашето ляво, защото то едновременно безмилостно показва бюрократизацията и задушаващата атмосфера на реално случилия се социализъм, но и още по-мрачните перспективи, които шоковото преминаване към капитализъм ще донесе (и вече е донесло).
Друг историк, гръцкият професор Спирос Маркетос казва в интервю за нас вече през 2015 г., че най-мрачните прогнози са факт и системата вече няма как да бъде реформирана. Наложените след края на Студената война на Източна Европа неолиберални реформи вече застигнаха и Гърция, за да поставят дори лявата Сириза на колене пред финансовия императив. И ако днес европейската периферия се задушава заради “остеритета“, то същите мерки чакат и капиталистическото “ядро“ – за да заживеем всички в “ерата на “Фукушима-капитализма“, в който човешкият живот няма стойност, съпоставен с капитала“.
И ако системата на “Фукушима-капитализма“ е същността на проблема, лявото на dВЕРСИЯ опитва да представи някаква нейна алтернатива по няколко начина. Противно на честите националистически отговори на всяка криза, обвиняващи “различния”, “другия” и видими толкова ясно в сегашната реакция срещу бежанците, ние опитваме да откроим пътища в прегръщането и “позволяването“ на идентичности, различни от доминантните. Те могат да бъдат далечни – както в анти-колониалния текст на Ивайло Динев “Колумб срещу хората“, така и близки, но еднакво толкова непознати – както в статията “Да носиш общността в себе си“, опитваща да говори за алевиите в България без да ги ориентализира. Могат да бъдат и много популярни, но по тази причина маргинализирани и осмивани – по начина, по който текстът “Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура“ се противопоставя на демофобията, маркираща българския интелектуален потрес от чалгата.
Лявото на dВЕРСИЯ не е националистическо, не споделя и страховете на много либерали от исляма и бежанците. То търси тъмните полета в българската история – както в текста от края на XIX в. “Помашки сълзи“, описващ едно от многото изселвания на мюсюлмани от нашите земи, станало след Освобождението. Този не-национализъм е удържан дори при темата Македония, иначе препъникамък на българското ляво още от 20-те години на ХХ век. Статията „Овладяване на Македопърничавата“ деконструира по същество колониалния поглед на българските елити спрямо Македония, без значение дали те са от консервативния или либералния политически спектър.
Нашето ляво не е и сексистко. Преводният текст на Магпай Корвид “Марксизъм за курви“ говори за секс-работата отвъд снизходителното отношение на либералния феминизъм и твърди, че вместо безплодни опити за забрана, жените в професията имат нужда от профсъюзи и мрежи за подкрепа. Статията на Маргарита Габровска “Кога яйцеклетките ни са най-красиви?“ проблематизира новите биополитики за замразяване на яйцеклетки, които, освен че комерсиализират една първоначално медицинска практика, представят “пълноценната жена“ единствено като грижеща се за кариерата си майка.
Ние смятаме, че образованието е право, а не привилегия, и опитахме да станем трибуна на алтернативни мнения относно случващата се образователна реформа. Такова мнение бе статията на Валентина Георгиева “За достъпа до знание и бъдещите неравенства“, която се застъпва за един бъдещ автономен университет и безплатно образование. Станислав Додов пък анализира реформитe в началното и средното образование в “Новият училищен закон: Разумно е да бъдем българи и граждани на ЕС“, противопоставяйки на безалтернативния национализъм и евроцентризъм едно желание за критично и радикално образование. Ивайло Динев проследява историята на Студентски град, за да обясни днешната ситуация в квартала и за да заяви, че промяна може да има само, ако той се даде на самите студенти.
dВЕРСИЯ не е пространство за соц-носталгия, но същевременно страни от представянето на историята в опростени черно-бели краски. „Бодливият експонат“ на Чавдар Цветков анализира тъкмо захаросаната и комерсиализирана носталгия по годините на социализма, видима във варненския частен “Ретро музей“. Историята на лявото в България се гледа в цялата ѝ сложност – като в текста “Димитровград – от утопията към неудобното наследство“, който отразява разочарованието от комунистическата утопия в “града на младежта“ в края на социализма и нейното изненадващо съживяване в наше време. На други места “лявата памет“ няма такава съдба; текстът “Спектакъл и забрава – кой има право на история?“ показва как паметта за Самоковската комуна днес до голяма степен е изтрита на официално ниво за сметка на новия комерсиален акцент върху античната история и „възстановената“ крепост Цари Мали Град. Още по-брутално е изтрито лявото от живота на поета Гео Милев в постановката “Гео“ на Народния театър, анализирана в текста “Обезличеният Гео“.
Интервюто с руския историк Алексей Юрчак, което поместваме в превод на Ирина Самоковска, се фокусира върху съветската история, за да покаже колко по-сложна е била реалността от добилата популярност опозиция “про-западни дисиденти/ официална власт“.
За да стигнем и до нашите съвременни опити за създаване на пространства и общности, които са по-справедливи и солидарни. dВЕРСИЯ проследи два такива “джоба автономност“ в интервютата с членове на софийските социални центрове “Аделанте“ и “Хаспел“. В “Политика на фикцията – изложбата Socio-fiction на Збинег Баладран в София“ Неда Генова пък пише за формите на съвременно изкуство като политически жест, който осмисля отношението между миналото и бъдещето и отнема от твореца привилегированата позиция на разполагащ с единствения правилен “ключ” за разчитането на творбата. За да завършим с текста “Кюрдистан без Кюрдистан“ – най-драматичният съвременен опит за алтернативно хоризонтално общество, което кюрдите в областта Рожава в северна Сирия опитват да изградят под двойния обстрел на войските на все по-авторитарния Ердоган и на Ислямска държава.
В първия си брой dВЕРСИЯ заяви претенция за независим и критически ляв изказ, който да търси и обговаря нови проекти за живот заедно. Една година по-късно ние успяхме да издадем този сборник с дарения от наши читатели, на които сме безкрайно благодарни. Това ни дава надежда, че поне частично сме удържали на обещанието си и сме успели да създавам общност, с която да продължаваме да мислим, да пишем, да говорим, да се борим… в опит за по-добър провал!
Статии в сборника
- Сегашната система не може да бъде реформирана – Интервю на Петър Добрев със Спирос Маркетос;
- Колумб срещу хората – Ивайло Динев;
- „Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура“ – Петър Добрев;
- Помашки сълзи – Стою Шишков, увод от Георги Зеленгора;
- Да носиш общността в себе си – Интервю на Станислав Додов;
- Овладяване на Македопърничавата – Жана Цонева и Петър Добрев;
- Марксизъм за курви – Магпай Корвид, превод на Неда Генова;
- „Кога яйцеклетките ни са най-красиви?“ – Маргарита Габровска;
- За достъпа до знание и бъдещите неравенства – Валентина Георгиева;
- Новият училищен закон: Разумно е да бъдем българи и граждани на ЕС – Станислав Додов;
- Съветският съюз и Източна Европа – корените на кризата – Робърт Бренер, превод на Станислав Додов и Петър Пиперков;
- „Студентски град на студентите!“ Една история за правото върху града – Ивайло Динев;
- Бодливият експонат – Чавдар Цветков;
- Димитровград от утопията към „неудобното наследство“ – Петър Добрев;
- Спектакъл и забрава: кой има право на история? – Ивайло Динев;
- Обезличеният Гео – Ивайло Динев;
- Свободата на „вненаходимость”. Интервю с Алексей Юрчак – превод на Ирина Самоковска;
- Джобове автономия: Социален център „Аделанте“ и Социален център „Хаспел“ – интервюта на Станислав Додов;
- Политика на фикцията. Изложбата Socio-fiction на Збинек Баладран в София – Неда Генова.
