Колумб срещу хората
Ивайло Динев
Хенри Кисинджър пише, че „Историята е паметта на държавите, а не на хората“. Защото е истински джентълмен, показва как това се прави. Описва историята на ХІХ-ти век в първата си книга “Възстановеният свят” (1954) през погледа на политическите лидери, оставяйки милионите парчета микро-истории настрана.
Ако погледнем вече не толкова скучните учебници по история, помагала или лекционни курсове, ще се убедим, че историята все така стъпва здраво върху един център – за отскок. Изписаното минало води до смущаващи ситуации, в които убийци се помнят като герои, тирани – като велики държавници, а робовладелци – като добри предприемачи. Имат ли значение хората? Имат. Но точно определени хора, онези за които флорентинецът Макиавели е писал книги. По поръчка, разбира се.
Историите на семейството, на махалата, на племето, на селяните, на живеещите в гетата, имат ли значение? Засега само в малки специализирани курсове в някои университети. Мнозинството учи за историята на малцинството, написана от малцина учени на базата на книгите, творени през вековете от малцинството. Кръгът се затваря.
Историята на Колумб е показателна за започнатия тук дебат. Всеки втори понеделник от октомври светът празнува в негова чест. Децата маршируват, тананикат песнички за него и го помнят като герой.
Когато Колумб достига островите на Хаити, той не попада на обезлюдена суша, а на непознати за него племена и култури. Местните хора, араваки и таино, са там от поне осем века. Още преди да има испанско кралство. Как тогава може да говорим все още и пишем за „откриването“ на Америка? Откриване на какво и от кого? Глаголите са важна част на речта. Някой открил нови сто метра от магистрала, които до вчера не съществували. Но да откриеш цял континент и милиони хора?
Ако погледнем Витгенщайн и неговото „Границите на моя език означават границите на моя свят“, можем да поразсъждаваме как виждаме казуса с Америките. Какъв е светът? Европейски и тук там неразвити (разбирай “други”), екзотични и неприятни, общности, които трябва да бъдат „открити“ и впоследствие „развити“ от нашите герои.
Подобни статии:
The Great Age of Exploration, страхотна епоха. Но защо не The Age of Great Invasion? Или нашественици могат да бъдат само прииждащите към Европа?
„Новият“ свят е непознат за европейците, но европейците са непознати за местните, а светът навярно си знае континентите. Местните индианци не остават писмен източник за срещата с европейците, но ако можеха едва ли щяха да ги описват със суперлативи от типа на „Великият Колумб дойде и сложи край на мъките ни!“. Няма мазохистични народи, има завоевателни и мирни.
Гордият мизантроп Шопенхауер пише, че в отношенията между народите и в политиката важи максимата „Каквото не искаш да ти сторят, това прави на другите!“[1][2]. Такава е голяма част от европейската традиция. „Открий“, преди да те „открият“.
Какво ни пречи да напишем с големи букви: „Европейското нашествие в Америките“?
Балбоа пуска кучета срещу индианците, худ. Теодор де Бри
Още по-объркващо от историографска гледна точка е, че екипажът на Колумб не е първият, достигнал Америките. Почти пет века по-рано викингите, водени от Лейф Ериксон, по всяка вероятност създават колонии в днешна Канада, познати днес като Нюфаундленд.
Може ли историята да бъде световна, без да принадлежи на етнос, нация, държава, цивилизация? В случването ѝ има безброй парчета, а не бял, европеиден фокусник, който изведнъж скрива зайците и после показва златото. Колумб се появява на сцената, хоп – открива Америка. Щастлив финал на епизода.
Френският моралист Монтен обръща посоката на света. Прогрес на цивилизацията означава регрес на нравствеността. Истинската добродетел се намира там, където още не е дошла цивилизацията[3]. Той нарича нравствени нецивилизованите. В неговия свят, най-общо, има добродетелни селяни и извратени знаещи. Мореплавателите от ренесансова Европа докарват лъжата в големи количества, робството в още по-големи, сребролюбието в три пъти по-големи. Добродетелно ли е? Да, защото е в името на правата вяра. Поне според тях.
Но защо да не помислим, че т.нар. нецивилизовани, са също цивилизовани по свой си специфичен начин (със своя култура, социална структура, йерархия на властта и ценностите) и сред тях съществуват безнравствени, както и нравствени?
Какъв е моралът на мореплавателите?
Получили са средства за пътуване и целят печалба, а целта, както знаем, доста често оправдава средствата. Моралът на завладените явно е бил съвсем друг – споделят каквото имат. Прецакали се. После, осъзнали грешката си, се вдигнали на бунтове. Разбили ги.
В средата на ХХ век католическата организация „Рицарите на Колумб“ лобират за това техният светец, разпространил християнската догма в други континенти, да получи празник в САЩ. Получили го.
Той бил доста вярващ, поне ако съдим по писмата му. В името на Светата троица изпраща роби на испанския крал. В името на Великия Господ Исус Христос смазва туземците. В името на Всемогъщия търси злато. Тук иде реч за голям християнин, Бог да го прости. Да го помним и споменаваме само с добро.
Да оставим настрана пропагандата. Самата експедиция има много повече мирис на пари, отколкото на тамян. Колумб е тръгнал не за да учи местните на добрини, не си е подавал другата буза, нито е тичал от колиба на колиба да покръства. Испанците удрят първи, първи колят. Те са били там с цел. В ръцете си Колумб държал важен договор, според който той е собственик на 10% от всеки намерен от него ресурс в новите територии. Местните били задължени да събират злато. Всеки мъж над 14 години трябвало да се отчита всеки месец. Който не носи нищо – изрязват му ръцете. Религията влязла в ролята на прекрасно наметало, което да скрие интереса към златото.
Армията на Колумб изрязва ръцете на араваките, които не са донесли достатъчно злато. Рисунка от книгата на Барталоме де лас Касас.
Пътуването към Индия е шансът на живота на едно момче от средната генуезка класа, търсещо път към аристокрацията и богатствата с мореплавания и предприемачество. Първо пробвал в Лисабон, където заедно с брат си започва работа по корабите. После плавал по търговски пътища, та докато стигне до желанието да търси нови подстъпи към Индия. Колумб отишъл пред португалския крал Жуан ІІ с план за достигане на Индия по море, но кралят отказал да субсидира начинанието. В Кастилия ситуацията била по-сложна. Съветниците на Фердинанд ІІ и Изабела І Кастилска обявили, че планът няма да сполучи. Въпреки това, те решили да рискуват. Отделили на Колумб 12 хиляди маравиди за пътуването и подписали договор. Рискували и спечелили. После спечелила цяла мореплавателна Европа. Америките бивали източвани с екстремна жажда. Испания станала най-внушителната империя, както казвали тогава – “Слънцето в империята никога не залязвало.“
Когато през 1508 г. Бартоломе Лас Касас стъпва в Хаити коренното население било стопено до 60 хиляди, „повече от три милиона загинали във война, робство или в мините. Кой занапред би повярвал в това?“[4]
Колумб пише в дневника си колко са „наивни“ таино: „Те споделят с всички и когато поискаш нещо, никога не ти отказват“[5].
Те нямали оръжия, нямали частна собственост. Както известният британски историк Джон Робъртс пише в своята “История на света” за американските общества: тоталитарен комунизъм! Ужас. Добре, че дошли европейците да ги отърват.
Когато потънал един от корабите на испанците, араваките се втурнали да спасяват хората и товара. Племената им не боравили с желязото, но имали нещо много по-опасно за тях, въпреки че не го осъзнавали – малки златни обици на ушите си. Блясъкът им побъркал Колумб. Съвсем дипломатично взел араваки за заложници, да го упътват за златните мини.
Заради сведенията на Колумб за наличието на злато, за втората си експедиция през 1493 г. той получил от краля 17 кораба и повече от 1200 хора екипаж. Целта била ясна: злато. Те обикаляли от остров на остров. Ако не намирали злато, взимали роби. Робът не струвал толкова скъпо, но се намирал по-лесно. Взели 1500 мъже, жени и деца. Децата били особено важни – Колумб пише: „Има много търговци, които търсят момичета – най-вече такива на 9-10 години.[6]”
Някои колонисти лобирали пред испанския крал за премахването на Колумб и през 1500 г. кралят го вкарал в затвора в обвинение за лошо управление и тирания. Мореплавателят робовладелец стареел с дни. Бил помилван след шест седмици. Било му позволено да започне четвърто пътуване, но този път не като вицекрал. Върнал се с екипажа си четири години по-късно. Скоро умрял в самота, изоставен и неизвестен. Васко да Гама вече бил открил пътя към истинската Индия, преминавайки през бреговете на Южна Африка.
Колумб си отишъл, но дошли Кортес (завладял ацтеките през 1521 г.), Писаро (завладял инките през 1532 г.) и други авантюристи, развяващи кръста. Франциско Писаро пленил императора на инките с лъжа, а след това повторно успял да го излъже и да го убие, въпреки че бил получил обещаното злато. Конкистадорите вярвали, че всяко убийство е оправдано, защото е в името на християнството.
„…За славата Божия, защото тези мъже покориха и въведоха по Божие внушение в нашата свята католическа вяра огромен брой езичници.“[7]
В резултат на нашествията се смята, че между 80 и 95%[8] от местното население умира вследствие на зарази от европейците, убийства и измъчвания[9].
Два континента били напълно изтощени. Местните племена и империи били смачкани, а природните ресурси попаднали в ръцете на колониалните европейски държави. Наличието на злато и сребро нараснало главоломно в Европа, а около 4/5 от запасите идвали от Америка. Този период в историята съвпада с развитието на новата икономика – капитализмът. Размяната на стоки се увеличила, купуването и продаването обаче не били никак равностойни. Два практически изтребени континента осигурили силен старт на европейските сили.
Географът Джаред Деймънд обобщава, че „най-осезателните демографски размествания през последните тринайсет хилядолетия са предизвикани в по-ново време от сблъсъка между обществата на Стария и Новия свят.“[10]
Защо все още в учебниците „откриване“ не е в кавички, Колумб не е изобразен и с неговите отрицателни характеристики, а нашествието на двата континента не е преразгледано?
Добрите новини идват от САЩ, където девет града вече са отменили празненствата в негова чест, а в множество училища се изучава историята на коренното население. Един начален старт за опознаването ѝ в България може да бъде превод на класиката „Народна история на Съединените щати“ от американския историк Хауърд Зин.
Източници:
[1] В своите съчинения Шопенхауер използва тази сентенция, за да я разкритикува след това: „Този макиавелистки принцип е бил винаги много по-порядъчно прикритие на хищническия инстинкт , отколкото напълно прозрачната дрипа на най-отявлените лъжи в президентските речи, някои от които стигат дори дотам, да разправят познатата история за зайчето, което сигурно е нападнало кучето. Всъщност всяка държава гледа на другите като на разбойническа шайка, готова да се нахвърли върху нея, щом се появи такава възможност.“
[2] Виж повече в Шопенхауер, Артур. „Парерга и Паралипомена. Част 2“, 298-299 с.
[3] Позоваването на Монтен става най-вече въз основа на скиците и подбраните цитати от Исак Паси в неговата книга „Френски философи“.
[4] Цитирането на Лас Касас е по книгата на американския историк Хауърд Зин “People’s History of United States”, 12 p. В съвременните изследвания за коренното население има спорове колко е било населението преди идването на Колумб, смята се, че са били по-скоро между няколко стотин хиляди и един милион (виж за повече Keegan, Williams. “Destruction of the Taino”, In: Archeology, 1992, 51-56 p. или глава ХVІІІ от „Пушки, вируси, стомана“ на Джаред Деймънд).
[5] Цитирано по Зин, 9 р.
[6] В писмо до Дона Хуана дел Торес през 1500 г.
[7] Из разказите за пленяването на Атауалпа, дело на Педро и Ернандо, братя на Франциско Писаро. Relation of the Discovery and Conquest of the Kingdoms of Peru.
[8] Според географа от Харвард Джаред Деймънд загубите са дори повече – 95%. Виж: „Пушки, вируси, стомана“, 472 с.
[9] Според някои от колонистите, голяма част от местните посягали към самоубийството вследствие на лошите условия на живот и измъчванията.
[10] Деймънд, 445 с.
