Преди две години на 14 януари Ранобудните студенти обявиха, че свалят окупацията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Протестът им тогава съвпадна с нарастващо разделение в обществото относно бежанците. Създадените работни групи написаха декларация в подкрепа на бежанците. Този текст обаче досега не е публикуван, защото на Общо събрание породи разделение между студентите на два големи лагера „за“ и „против“. 

Докато властимащите се целуват по площадите и се преструват, че погребват етническите конфликти чрез закъснялото извинение за Възродителния процес срещу българските турци (защо още никой не се е извинил за изгонените виетнамци?), почти всеки ден се случват нацистки нападения не само срещу чужденци, но и срещу наши сънародници. Очаквано със световният икономически колапс от 2007 г. обществото се поляризира, създавайки добра почва за избуяването на крайно-десни идеи. А заради ожесточаването на военните конфликти по света (като например войните в Афганистан, Ирак или гражданска война в Сирия) притокът на мигранти към страната ни се увеличи. Икономическата и политическа нестабилност на глобално ниво ескалираха и доведоха до действия, застрашаващи човешки животи.

За съжаление, реакцията на управляващите е напълно неадекватна. Хора, изоставили живота си и изпаднали на милостта на чужди институции и агенции са третирани като животни: ужасяващите условия в настанителните центрове са добре известни на всички. Вместо да полага усилия за подобряването на условията, обаче, кабинетът Орешарски отпусна 5 милиона лева за изграждането на стена на българо-турската граница, а полицията около границата се умножава непрекъснато. БСП и ДПС си затварят очите за подклаждането на насилие от страна на Атака, техния екстремистки коалиционен партньор. Вместо да се възползват рационално от бюджета, те предпочитат да насаждат омраза и разделение, и така да пренасочват недоволството от престъпната им власт към изпадналите в немилост бежанци.

Докато центърът на София заприлича на военна зона, изпълнена с хиляди въоръжени полицаи, екстремистки и неонацистки организации изземат властта, проверяват документи и пребиват случайни минувачи. Така властта се окопава едновременно от протеста на гражданите и от търсещите убежище. Но стените на властта не само материални. Те имат и нематериално измерение. Не сме ли свидетели на систематичното издигане на серия от невидими, но осезаеми стени по между ни? Те биват въплъщавани ту от гражданските патрули на неофашистите, които ще „бдят“ срещу „имигрантската престъпност“, ту от непрестанното производство на стереотипи към най-уязвимите социални групи.

Паралелите между затварянето на границата за бежанците и затварянето на границата между гражданите и властта са твърде очевидни, за да ги пропуснем. Както и тези между всекидневните нападения от нацисти срещу имигранти и български граждани, и мобилизирането на крайно-десните „скинхедс“ срещу Окупацията.

От години насам за много българи единствения изход е емиграцията, и вече се говори, че все повече се превръщаме в чужди за собствената си държава. Затова не можем да стоим безучастни, когато хора са потискани, затваряни, маргинализирани.  На всичкото отгоре, стават чести жертви на терора, изливащ се от самоназначили се пазители на реда в лицето на неонацистите. Мобилизирането на толкова много полицейски ресурси срещу нас ни показва, че никой от нас не е застрахован от това да изпадне в положението да търси убежище в чужбина заради полицейско насилие, политически репресии и бедност. Докато полицията е заета с това да бие студентите, неонацистите си присвояват държавни правомощия и се правят на полицаи сред беззащитните. Какво по-голямо свидетелство, че настоящето правителство спомага за ерозията на държавността и закона?

Изсмукващата ресурси полицейщина се удвои в лицето на фашистките патрули, които се опитват да пренасочат справедливия ни гняв от тежкото положение, в което живеем към най-уязвимите групи, чиято „вина“ е че са се родили бедни или е избухнала война в страната им. Това пренасочване работи само за интересите на олигархията, за която идеалният вариант е бедните българи, цигани и чужденци да се карат и избиват по между си, без да пречат на заграбването на пари и власт. Имигрантите и малцинствата не са виновни за бедността на всички ни, а също като нас, са основни нейни жертви.

Искания:

1. Искаме възстановяване на държавността и законността. Правителството не може повече да си затваря очите за това, че екстремистки и неонацистки групировки безчинстват безнаказано из нашата Родина. Ставаме свидетели на заливащата ни вълна от неонацизъм и отчайващо бездействие от страна на правителството на Орешарски. Допускането на престъпни банди да се правят на полицаи не е въпрос, който може да бъде обсъждан в прес съобщения на МВР. Борбата срещу надигащата се ксенофобия и расизъм трябва да бъде предмет на държавна политика, която да не се замаскира зад празни приказки за „насърчаване на етнически мир.” Въпросът ни към всяко правителство оттук насетне е: „Ще поеме ли отговорност властта за надигащите се неонацистки проекти от типа „Златна зора” на територията на България, или ще дочакаме да видим страната си в пламъци?“

2. Работа и образование, вместо затвори. Като студенти поели отговорността да анализираме и да подобрим социалната обстановка в страната, заставаме твърдо зад искането ни на търсещите закрила в България да им бъде предоставена възможност за безплатно образование и работа. Сегашната политика на правителството, удобно окована от Европейски директиви, допринася за разрастването на социалната поларизация. Ние се обявяваме твърдо против дезинтегрирането на бежанците чрез „настаняването” им в домове от затворен тип и отказваните им достъп до работа и образование.

3. Не на издигането на погранични стени. Мерките, които правителството предприема и по-точно издигането на стена на турско-българската граница и предотвратяването на търсещи закрила да влизат на територията на България е в пряк разрез с разбирането ни за морал и ценностна система. Като поколение, израснало с централната липса на нашите емигрирали майки, бащи, сестри и братя, ние заставаме твърдо зад искането ни на търсещите закрила в България да бъде предоставен равен шанс за развитие и нормален живот какъвто искаме и за себе си.

Ние ранобудните студенти се обявяваме срещу всякакъв вид насилие между хората независимо от тяхната националност, вероизповедание, пол, сексуална ориентация и политически възгледи. Ние надигаме глас, защото страданието на бежанците и мигрантите е и наше.

Ранобудните студенти

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments