Акценти

Трафик на хора няма да има, ако не се създават условия за възникването му. Позиция на Диверсия и ЛевФем

Позиция на колективите на „Диверсия“ и „ЛевФем“ по повод „обявената“ от каналджиите „война срещу българската държава“

 

Рано тази сутрин автобус, превозващ 47 сирийски граждани, блъсна полицейска кола след преследване по улиците на Бургас. В катастрофата загиват двама полицаи. Останалите подробности се уточняват, но няколко неща са ясни и сега.

Според думите на окръжния прокурор на Бургас: 

Важен момент, върху който искам да акцентирам и вярвам, че ще бъда подкрепен в думите си от господин министъра на вътрешните работи е, че оттук насетне ние активно, още повече трябва да взаимодействаме, още повече трябва да координираме усилията си, трябва ни и нужната, включая и обществена подкрепа, за крути, решителни и сериозни мерки, с които да се противопоставим на престъпленията, свързани с мигрантската вълна.

В допълнение окръжният прокурор се съгласи с оценката на вътрешния министър, че „каналджиите са обявили война на българската държава“, внушавайки по безобразен и безотговорен начин, че сънародниците ни трябва да бъдат защитени от назряваща опасност. 

От години сме свидетели на мощен отпор срещу пресичащите българската граница: от въвеждането на „умни граници“, през побоища върху бежанци и насилственото им изтласкване от браздата, до гражданските арести в района на границата.

При започването на войната срещу Украйна чухме откровението на тогавашния премиер, че едните мигранти – тези, видени като бели християни – не са като „другите“ – тези, които са цветнокожи или „културно“ различни. Това беше отявлено противопоставяне на едни нуждаещите от закрила хора срещу други. България отдавна обяви война на „нелегалната“ миграция, но днес, след трагедията в Бургас, ставаме свидетели на прецедент в скорошната ни история. А именно – рамкирането на каналджийството и трафика на мигранти като „война срещу държавата“. 

Изключително притеснени сме от този езиков обрат.

Той ще засили преследването и лова на чужденци както по границите ни, така и на територията на България. Страхуваме се, че сигналите, които институциите подават днес, ще бъдат много добре чути от представители на националистически и фашистки групировки в страната, които само чакат да се превърнат в държавната бухалка на войната срещу „нелегалната“ миграция. От ПП „Възраждане“ вече се възползват от трагедията, за да призоват да не се допуска нито един мигрант до територията на страната, а заловените да бъдат връщани обратно там, откъдето са дошли.

Нека не се поддаваме на подобни способи, които поставят бедни срещу бедни! 

Призоваваме всички социалистически, леви и прогресивни сили да дадат отпор на тази риторика и да не позволяват страната ни да се превърне в затвор за бягащите от войни, бедност и социални неравенства.

Трафик на хора няма да има, ако не се предоставят условия за възникването му.

Вината за гонките, преследванията и множеството инциденти с мигранти на територията ни е в институциите, които години наред не подобриха условията в приемателните и бежански центрове; в политиците, които години наред убеждаваха българския народ, че пресичащите са тук, за да ни откраднат работните места и да застрашат идентичността ни; в МВР, което не направи нищо срещу разрастващия се брой нападения на расистка основа и поощрява лова на чужденци. Разрешаването на проблема започва с гарантирането на възможност на мигрантите да потърсят убежище легално и безопасно. Пътищата за легална миграция са отдавна ограничени до минимум, а тези които са останали, обикновено превръщат мигриращите в евтина работна сила без осигурени трудови и граждански права.

Криминализирането на миграцията, ескалацията на насилието по границите, все по-мъчителните и смъртоносни пътища за пресичане на граници – всичко това се разгръща на глобално ниво в контекста на все повече военни конфликти, нарастваща икономическа принуда за бягство и влошаваща се климатична криза. Ако искаме българската държава и ЕС да са тези, които обявяват войни на най-слабите, търсещи защита, то сме на прав път. Ако не, то като граждани на най-бедната страна в ЕС, можем да застанем в в солидарност с бягащите и да призовем българските институции да не създават допълнителни условия за прибягването към услугите на каналджии.

 

Заглавно изображение: стачка в бежанския център в Любимец през 2010 г. Посланието гласи “Една година”.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments