Социализъм и миграция
В темата „Социализъм и миграция“ взеха участие колективът „23 септември“, Нишан Джингозян и Къдринка Къдринова.
Основна задача на левите е борбата срещу империалистическата агресия
От „23 септември“
България е част от империалистическите структури на НАТО и ЕС. На наша територия се намират няколко американски военни бази. Българско оръжие се продава на различни терористични групировки, създаващи дестабилизация и войни в редица държави. Български военни присъстват на „мисии“, защитаващи империалистически интереси и спомагащи за поробването на много народи. От тази гледна точна страната ни е съучастник в съсипването на различни страни през последните години, благодарение на което в тях липсват нормални условия за живот, а често хората са под ежедневна смъртна опасност.
Следователно България би трябвало да осигури всички условия за подпомагане на хората, бягащи от войната и идващи от тези региони, съсипани от империализма, включително и с българско участие. Това означава да бъдат предоставени възможности за образование, работа и достоен живот в нашата страна, поне до нормализирането на ситуацията в родните места на тези хора. Разбира се, трябва да се уточни, че става въпрос за бежанците, които бягат от империалистическите войни или от икономическата разруха, причинена от световната олигархия, но не и за тези, които са подпомагали разрушителните процеси спрямо собствените си народи.
Основна задача на левите обаче би трябвало да бъде не издигането на лозунги за отмяна на границите и „Бежанците са добре дошли! Refugees welcome”, а борба против империалистическата агресия, водеща до съсипването на цели държави и до човешките трагедии на бежанските потоци. Тоест борба против болестта, а не против симптомите.
Масовото приемане на мигранти от т.нар. Трети свят става по инициатива на големите западни корпорации, търсещи евтина работна ръка. Това засяга и българите, повече от два милиона и половина от които се намират в чужбина. Тук на дневен ред са две неща – подкрепа за борбата на българските работници в чужбина за достойни условия на труд и борба за създаването на такива и у нас, така че максимална част от тях да могат да се завърнат.
НОВИТЕ РОБИ
От Нишан Джингозян
Чрез заплахи и насилие те са превърнати в роби, полагащи принудителен труд. Търговията с хора и робският труд са в настъпление.
Прието е да се смята, че робството е част от миналото. Въпреки това, според данни на Международната организация на труда (МОТ) и The Global Slavery Index, между 20.9 милиона и 35.8 милиона души са попаднали в ситуация, в която един или повече от един човек, практически притежават тези хора – ситуация, която се описва като „модерно робство“. Малко повече от половината от тези хора се жени. Пет милиона и половина от тях са деца.
Подобни статии:
Според МОТ 90% от тези, които попадат в тази ситуация са експлоатирани в частният сектор, а около 70% работят в индустрии като селското стопанство, риболов, строителство и производство. Над 25% от тях работят в секс индустрията.
Какво е „модерно робство“?
Докато исторически робство се основава на законно призната собственост на един човек върху друг човек, съвременното робство функционира другояче.
Модерното робство е термин, който включва широк спектър от ситуации, в които даден човек е насилствено контролиран с цел експлоатация. Причините, поради които човек попада в тази ситуация, са различни и варират от невъзможност за изплащане на дългове, ранни и насилствени бракове до нелегална експлоатация на деца. Основната отличителна черта на съвременното робство е това, че хората не могат да избегнат или предотвратят експлоатацията поредством заплахи, принуда, насилие или злоупотреби с власт.
Модерното робство съществува във всички страни и в глобалната секс индустрия от Банкок до Берлин. Модерното робство се проявява в супермаркетите в цял свят, където се продават хранителни продукти, които са били прибирани от деца в Югозападна Азия; в строителната индустрия; в работата на домашни помощници, които се трудят без трудов договор, неизплатени заплати, липса на синдикална защита, нездравословни условия на труд и неизплатени надници.
Жертвите на модерното робство не са оковани във вериги, но живеят в ситуация на изключителна експлоатация и бедност, а и често са подложени на физически и сексуален тормоз.
Модерното робство е трагедия и престъпление и е част от глобалната икономика. То се проявява, когато телата на най-уязвимите и маргинализирани членове на обществото са насилствено включвани в работен процес, кредитни отношения и срещу получаването на конкретен тип защита. Модерното робство се проявява и подхранва, когато потребителите не са информирани за човешката цена на продукта, който консумират, или когато овластените ползват модерното робство като двигател на икономическия прогрес.
И докато тази човешка трагедия и експлоатация се наблюдава във всички държави, нека се концентрираме върху България и Европа.
България и Европейският съюз
България е силно засегната от проблема като страна, източник на жертви. Според проучване на Международната организация по миграция, петте най-често идентифицирани държави на произход за жертви на трафик на хора в Европа са Беларус, България, Молдова, Румъния и Украйна*.
Според проучване на Global Slavery Index, в България има 32 000 жертви на модерно робство, а най-силно засегнатите държави в Европа са Руската федерация (794 000 жертви или 5,5% на 1000 души), Турция (509 000 жертви или 6,5% на 1000 души) и Украйна (286 000 жертви или 6,4% на 1000 души)*.
На другият край на тази класация са Люксембург (1000 жертви или 1,5% на 1000 души), Исландия (1000 жертви или 2,1% на 1000 души) и Словения (5000 жертви или 2,2% на 1000 души население).
България е ратифицирала ключови международни документи за борба с трафика на хора, изискващи синхронизация на националното законодателство в тази сфера с глобалните мерки. В Наказателния кодекс на Република България през 2002 г. е въведено престъплението „трафик на хора“, а през 2003 г. е приет и Закон за борба с трафика на хора. Въпреки значимостта на проблема и приетото законодателство, през последните години се наблюдава тенденция на нарастване на случаите на трафик с цел трудова експлоатация в цяла Европа*.
В България се откриват различни видове трафик на хора според целта, поради която се експлоатират жертвите – за сексуална експлоатация; за трудова експлоатация; за принудително подчинение; за просия; за въвличане в престъпни дейности; трафик с цел отнемане на телесни органи; трафик на бременни жени с цел продажба на новороденото*.
Какво е необходимо да направим, за да преодолеем и спрем модерното робство? Какви са левите алтернативи на капиталистическите практики, които създават условията за „модерното робство“?
Преди да отговорим на този въпрос е необходимо да подчертаем, че в много държави по света не съществува изградена система или единен регистър, който да събира данни за тези процеси, нито пък да разполага с информация за демографските обстоятелства както на жертвите, така и на хората, които експлоатират жертвите. Изграждането на система, която да събира необходимата информация и да служи като механизъм за помощ на жертви на модерно робство би трябвало да се наложи като приоритет за държавите.
Други много важни компоненти за противодействието на трафика на хора са наказателно преследване на трафикантите, активна подкрепа и закрила на жертвите и превенция.
В основата на този проблем стои комплекс от структурни проблеми и фактори, които варират от социално-икономически до специфични културни и регионални особености. За да се справим с този проблем е необходимо да се концентрираме основно върху следните задачи:
- Изкореняване на бедността, създаването на благоприятни условия за икономическо развитие, адекватни възможности за реализация, работни места, справедливо заплащане и достъпно образование – особено сред уязвимите групи – в развиващите се държави. Това ще премахне основната база за съществуването на модерното робство.
- Развитие на социална отговорност и строги правила за опериране на трудови посредници, създаване на международен механизъм за наблюдение и санкциониране на трудови посредници. Създаване на партньорска мрежа, която да контролира процеса на наемане на работници във веригата от страната-донор на работна ръка, до страната-получател.
- Създаване на механизми за бърза реакция срещу природни бедствия, които принуждават към масова миграция и подлагат на риск голям брой хора.
- Създаване на механизъм, който да задължава публикуването на доклад за риска от модерно робство от страна на големите работодатели. Компаниите трябва да наблюдават всеки подизпълнител и контролират веригата на производство.
- Увеличаване информираността на хората за разпознаване на данни за трафика на хора.
Изключително важен елемент в борбата срещу трафика на хора и трудовата експлоатация е управленито на глобалната миграция по по-справедлив и хуманен начин, така че да се гарантира сигурността на мигрантите и да не се допуска тяхното експлоатиране и въвличане в трафика на хора.
Решението не е в бариери и стени
От Къдринка Къдринова
По своя генетичен код всеки социалист е и интернационалист. Той е по-близък със съмишленика или с унизения и оскърбения от други националности и други географски ширини, отколкото с олигарха-сънародник. За социалиста явление като миграцията – предизвикана било от войни, било от стремеж да се избяга от бедността – е неразривна част от цялостната социално-икономическа, политическа и геополитическа картина на света. Решението не е в бариери и стени, а в преодоляване на причините – войни, бедност, неравенства – тласкащи хората да търсят по-нормален живот далеч от домовете си.
