Сигнал до МОТ и ЕК срещу узаконена ангария в XXI век
Четири организации в България изпратиха отворени писма до Международата организация на труда и Европейската комисия относно промени в трудовото и социалното законодателство, които възобновяват отдавна забранени и забравени роботодателски практики.
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТНОСНО: ВЪВЕЖДАНЕ НА „ИЗВЪНРЕДЕН“ ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД В БЪЛГАРИЯ
Уважаеми дами и господа,
С аргумент, че селското стопанство в България е подложено на риск да не бъде събрана реколтата, законово беше вменено задължение на гражданите, които получават месечни социални помощи, да полагат труд в частни стопанства. Досега подпомаганите в трудоспособна възраст имаха задължение на работят в обществена полза по 14 дни в месеца по 4 часа на ден или 56 часа месечно. Срещу този труд те получават между 49,50 лв. и 75 лв. социални помощи (25-38 евро). Ако приравним към часови ставки, размерът е между 0,88 лв. и 1,34 лв. (0,44-0,67 евро). За сравнение минималната часова работна заплата в България за 2020 г. е 3,66 лв. (1,83 евро).
И досега т.нар. социална помощ в България е всъщност експлоатация на труд срещу заплащане 3-4 пъти по-ниско от минималното за страната! Но поне беше в дейности от обществен интерес.
Подобни статии:
От 14 май 2020 г. с извънредни законови промени по повод икономическите последствия от пандемията от COVID-19, внесени от отделни депутати от управляващото мнозинство, сектор „Растениевъдство“ беше включен в обхвата на общественополезните дейности със срок до 31 октомври 2020 г. Тук трябва изрично да подчертаем, че проблемите с намиране на работна ръка в този сектор не са от днес. През последните години бяха направени редица отстъпки от трудови и осигурителни права на гражданите, за да бъде подпомогнат частния бизнес в земеделието. Колкото и да подкопават трудовите права, тези проблеми няма да бъдат разрешени, докато бизнесът продължава да плаща изключително ниски възнаграждения, да не сключва трудови договори и да не спазва минимални стандарти за условия на труд.
Уважаеми представители на Международната организация на труда,
Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 1930 г. въвежда правила за ненасилствено полагане на труд. България е ратифицирала Конвенцията още през 1932 г., като е поела ангажимент да премахне във възможно най-кратък срок използването на принудителния или задължителния труд във всички негови форми. Конвенцията предвижда изключения от общото правило, които са описани в чл.2, т. 2.
Но Конвенцията изрично подчертава в чл. 4, т. 1: „Компетентните власти не трябва да възлагат или да позволяват да се възлага принудителен или задължителен труд в полза на частни лица, частни компании или частни юридически лица.“ След последните поправки и поради приемането на Протокола от 2014 г., членове от 3 до 24 са заличени с презумпцията, че вече трябва да се борим с трафика на хора и модерното робство, тъй като държавите вече не си позволяват да се отнасят със собствените си граждани като с роби. Модерното робство дойде, но и традиционното не е отминало!
Обръщаме се към Вас с настояване да проверите фактите и да се произнесете по допустимостта на подобна възможност – социално слаби хора да бъдат експлоатирани тежко за жълти стотинки. Очевидно е, че българските законотворци вече са загубили всякакъв усет за нормалност и цивилизованост.
Уважаеми представители на Европейската комисия,
Сред ежегодните препоръки на Европейската комисия към България е настояването за разширяване на обхвата на социалното подпомагане и увеличаване на нищожния му размер. Поради тежките критерии за достъп до социална помощ, задължението за полагане на общественополезен труд, изискването за липса на каквито и да е други средства за живот, включително допълнителни стаи в жилището (които можело да се дават под наем), всяка година броят на получателите на месечна помощ намалява с 10-20%. И това не води до подобряване на благосъстоянието им – напротив, те се лишават дори от тези средства.
Така се увеличава броят на хората, които живеят в тежки материални лишения. Нараства, разбира се, и неравенството. България традиционно е на първите места по бедност и неравенство в целия Европейски съюз. Доказано социалните трансфери в страната почти не влияят на тези негативни тенденции, за разлика от всички останали държави членки на ЕС, поради малкия размер на трансферите и множеството бариери пред получаването на помощта.
Сега управляващите добавиха към всичко това и тежка експлоатация на социално слабите в частна полза! Въпреки че едва преди няколко дни бяха публикувани поредните годишни препоръки на ЕК към България: „Да отстрани недостатъците по отношение на адекватността на схемата за минимален доход.“*
Преди няколко години беше анонсиран Европейският стълб на социалните права и това трябваше да даде тласък на Съюза за връщането на Социална Европа – облик, който ЕС заличава усърдно. Преди Социалният стълб да бъде изпълнен със смисъл, в една от държавите членки беше въведен робски труд. Не метафорично, не под формата на трафик на хора и незаконна злоупотреба с човешки права.
Ако наистина Европейската комисия смята да промени подхода, който приоритизира частния пред общия интерес, сега е време да покаже нетърпимост към управленската злоупотреба с една от най-уязвимите групи граждани. Общественополезния труд не може да се полага в интерес на частни структури. Експлоатацията на социално слаби хора за жълти стотинки е в противовес на заявените цели на ЕС за осигуряване на достойна работа и достойно заплащане. Коронавирусът може да убива, но не е оправдание за привеждане в действие на нехуманни мерки. Трудът трябва да носи удовлетворение, не окови.
Сдружение „Солидарна България“
Сдружение „Колектив за обществени интервенции“
Фондация „Документални“
Колектив „dВЕРСИЯ“
