Интервюто на френски език е достъпно тук.
Стари приятели на предаването „Là bas, si j’y suis”(„Хайде, холан”), Мишел Пенсон и Моник Пенсон-Шарло са отдали живота и знанията си в служба на противодействието.* Не кое да е противодействие, а това на безправните срещу правоимащите.
За тях това, което преживяваме днес, е “класов вирус”, първият трус от по-силно земетресение, но и исторически сблъсък. В крайна сметка те се питат докъде се простира ангажиментът им и ни насърчават да се издигнем над удобния „пазар на социалната съпротива“. Необичайни и дълбокомислени слова: „Капиталистите ни подхвърлят трохи като награда за неимоверния труд, който полагаме, за да осветим зулумите им, корумпираността им, измамите от всякакъв вид, на които се отдават, защото това парадоксално им помага да усъвършенстват раболепието си и да си осигурят все по-големи печалби. Съществува един вид пазар на социалната съпротива. Посещаваме заедно празненства, весели събирания, доволни сме от себе си. И в крайна сметка не се осмеляваме да направим нещо повече срещу арогантността на богатите“.
Даниел Мерме (ДМ) – Моник, как се чувства семейство Пенсон-Шарло в условията на тази карантина?
Моник Пенсон-Шарло (МПШ) – И двамата сме добре. Имаме градина, бих казала, че сме в карантина за привилегировани. Това ни дава възможност да се наслаждаваме на безоблачното синьо небе от детството си, в което няма и следа от самолети. Въздухът е чист и това ни носи необходимо усещане за спокойствие.
ДМ – Ако в този момент трябваше да работите по темата за вашите приятели богатите, това щеше да ви отведе на село, край морето, защото те напуснаха елитните квартали.
МПШ – Да, те са в замъците си. Най-богатите веднага се качиха на частните си самолети, за да отидат да се покрият. Коронавирусът е наистина класов вирус и Макрон изпълни съвършено ролята на пълномощник на олигархията в Елисейския дворец, като облагодетелства привилегированите, например чрез дистанционна работа.
Подобни статии:
ДМ – Но нали той каза, че сме във война и в свещен съюз?! Моник, не е време за полемика!
МПШ – Да, но когато си боец, не си сменяш оръжието в зависимост от диктатите на този, срещу когото се бориш. Ето защо според мен свещеният съюз не съществува, тъй като още от идването си на власт Еманюел Макрон вся разделение във френското общество както никой друг преди него, наричайки най-нуждаещите се французи „нищожества“, мързеливци, с класово презрение, което е несъвместимо с президентската служба. Заедно с приятелите си от синдиката на работодателите Medef Макрон постоянно повтаря, че работниците са единствено разход и тежест за бизнеса. Не пропуска възможност да изрече оскърбителна дума за тези, които не са сред първенците на Франция, затова го и прекръстихме на „презрител на републиката”.
Освен това, както никой друг президент преди него не го е правил, той раздаде на приятелите си от богатата класа, които го направиха президент, десетки милиарди евро под формата на данъчни облекчения без никакъв контрол. Той презира работниците и тъпче с пари, услуги и информация притежателите на средствата за производство.
Затова най-големият разцепник е самият той, но ето че сега, както ти каза, обявява война на… вируса. Той употреби шест пъти този израз „ние сме във война“ с цел французите да не разберат, че в действителност това е война, в която той е върховният главнокомандващ, война на богатите срещу френския народ, срещу тези, които днес са на фронта, срещу всички медицински работници, чистачи или строителни работници, които трябва да продължат да строят и да излагат живота си на опасност.
ДМ – Ти си прекалено строга с приятелите си богаташи, а те все пак показват голяма щедрост. Затрупват с дарения, фондове, раздават се безрезервно. Произвеждат маски, хигиенни разтвори, и т.н. Още при пожара в Нотр-Дам се показаха толкова щедри. А както казват хората, не са длъжни да го правят. Дори това ли не те задоволява?
МПШ – Не, ни най-малко, по две причини. Първата е, че единственото нещо, което се очаква от тях, е да си плащат данъците, да престанат да укриват парите си в данъчни убежища и да отказват да допринасят за националната солидарност. Цената за френския данъкоплатец е изключително висока – всяка година в държавната хазна не постъпват 100 милиарда евро.
Бих могла към това да добавя и 100-те милиарда, които не влизат в хазната заради данъчните ниши, от които масово се възползват най-богатите. И накрая изглежда, че има и трети пакет от 100 милиарда, но нека спра дотук, иначе ще ви проглуша ушите. В този трети пакет се крият т.нар. „специални методи за изчисление на данъка“, които всъщност са магма от данъчни ниши, неща, които не трябва да се разчуват, но които са благоприятни за властимащите.
Това са огромни суми, като се има предвид онова, което богатите дават с презрение под маската на благотворителност, за да успокоят гнева на народа, който вече не приема безсрамното богатство на крупните капиталисти. Последните предчувстват много добре, че ще се окажат в същото съотношение на силите както след войната, при освобождението, когато буржоазията пряко е съдействала на германските нацисти, докато работниците смело са участвали в Съпротивата. Имаме книга с 2 672 справки за железничари – жертви на репресии от страна на германските нацистки власти и на колаборационисткия режим на Виши. Именно в този контекст е замислена през 1944 г. програмата на Националния съвет на Съпротивата, озаглавена „Щастливите дни“, в която са дефинирани рамките, без които връщането към миналото би било неизбежно.* Така става възможно изграждането на социалната държава, по-специално чрез системата за социална сигурност, тази единствена по рода си в света система на здравеопазване на нашата солидарна и непокорна Франция.
ДМ – Според теб откъде тръгна тази пандемия, какво я предизвика?
МПШ – Единствената причина за тази пандемия наистина е съсипването на природата от капиталистите с обезлесяването, бетонирането, интензивната урбанизация, замърсяването и всичко, което се свързва с „глобалното затопляне“ или по-скоро с „изменението на климата“. Капитализмът винаги е експлоатирал човека, като е ограбвал работната му сила и не е заплащал справедливата ѝ стойност, като същевременно е експлоатирал животинския и растителния свят.
Така днес вече няма биологична граница между хората и вирусите, по-специално от дивата фауна. Изправени сме пред тези нови болести, които еколозите наричат зоонози, каквито са СПИН, идващ от приматите; САРС, дължащ се на разновидност на коронавируса; и Ковид-19, който е изключително патогенна форма за хората поради вирус, произлизащ пряко от прилепа. Следователно капитализмът, капиталистите носят цялата отговорност за тази пандемия, която е причина за сполетялата ни карантина и за необходимостта да водим разговор по телефона. Нека не се страхуваме от думите, които назовават злините.
ДМ – Да, защото капитализъм е неприлична дума! Всъщност вече не толкова неприлична дума…
МПШ – Да, така е. Миналата година бяхме в град Арас за 1-ви май. С Мишел отидохме на мирната манифестация, охранявана от край до край от полицията. Много от манифестиращите пееха и скандираха антикапиталистически лозунги. За първи път чувахме това, защото всяка година на 1-ви май сме в Арас. Споделихме изненадата си с активист от комунистическата партия и той ни призна деликатно: „Няма нищо ново, просто преди бяхме антикапиталисти, но не смеехме да го кажем!“
ДМ – Аз говоря за „капиталистическия щраус“, който е способен да погълне всичко, да погълне всички кризи. Капитализмът винаги е успявал да се възползва от тях, да ги преодолява. Докато ние винаги си казваме „Това е, спукана му е работата, звярът е мъртъв!“, хоп, той отново се изправя на крака и всичко започва отначало. А ние само крепим дигата, опитваме се да се съпротивляваме, както можем. Вероятно не сме особено нападателни. Кризата е безпрецедентна. В спомените си на социолог преживявала ли си подобно нещо?
МПШ – Не, не съм преживявала подобно нещо. Ние с Мишел винаги сме били тревога за интензивността на климатичните промени, които богатите не забавят, а дори спекулират с тях с помощта на финансови инструменти като деривативите – „бедствени ценни книжа“, които днес са „пандемични книжа“. Те винаги имат куп причини да продължават да обезлесяват, да сеят обилно пестициди. Това винаги много ни е тревожело с Мишел. Защо не възпрепятстват промените на климата, при положение че те ще убият най-бедната част на човечеството, със сигурност повече от три милиарда човешки същества? Как е възможно да се унищожава човешки живот, за да се реализират печалби?
Необичайното днес е, че това е първият трус от земетресение, което ще има многобройни вторични трусове. Това означава, че сега не трябва да заставаме на позиция тип „какво ще правим на следващия ден?“. Трябва да застанем на антикапиталистическа позиция с дългосрочна перспектива, за да спасим планетата и цялото човечество. И тук именно установяваме, че с карантината най-малко защитени са най-бедните и тези, които са задължени да работят. И като по случайност във Франция липсват както маски, така и тестове. Това не е ли направено нарочно? На какво се дължат всичките тези липси, как е възможно това? Тези хора ще трябва да понесат отговорност, защото тези липси, тези дефицити в действителност са престъпни, във всеки случай имат престъпни последици.
ДМ ‒ Вече има подадени жалби пред съда, вдигат се щитове, надигат се гласове. Има нещо, което увеличава всеобщата тревога, и това е некомпетентността на властта. Безсилието и некомпетентността на тази власт са много тревожни.
МПШ ‒ Не, не съм съгласна. Не става въпрос за некомпетентност, а за класова стратегия и това се вижда много добре, например с разкритията на Медиапарт – Лоран Модюи и Мартин Оранж са се сдобили с насоките на Макрон към отговорните служители на държавната Депозитна и консигнационна каса.* В тези насоки се иска реформа на здравната система към ускорена приватизация и управление на пазарен принцип. Гражданите ще бъдат изумени, когато установят манипулациите на този, който в речите си като държавен глава казва „бяло“ с развълнуван глас, а зад кулисите прави „черно“ като пълномощник на олигархията, която го настани в президентския дворец. Но манипулациите ще продължат с помощта на медиите на неговите приятели милиардери, когато в края на карантината ще трябва да прикрие подобна подлост. Например като обяви публично-частни партньорства. Така с думата „публично“ хората ще си помислят, че всичко е наред. Волята за иновации чрез насърчаване на „цифровизацията на здравето“ ще вдъхва доверие, а всъщност още повече ще се засили процесът на дехуманизация на отношението лекар-пациент.
Накрая обществените болници и другите обществени здравни заведения с нестопанска цел ще бъдат представени така сякаш отговарят на една и съща логика. Хората няма да видят разликата между взаимоспомагателни каси, фондации, които трупат печалба, и обществени болници. Така ще се окажем изправени пред мащабна идеологическа и езикова офанзива. Защо беше уволнен директорът на Регионалната здравна агенция на Източния регион? Защото се осмели да каже това, което знае, а именно, че още през юни в региона ще бъдат закрити 174 болнични легла и ще бъдат съкратени 598 работни места.
ДМ – Разбирам какво искаш да кажеш. Има още нещо, което буди силно безпокойство напоследък, а именно електронното проследяване, което естествено под претекст, че ни пази, може да доведе до още по-голямото ни наблюдение.
МПШ – Тук пак се сблъскваме със същата логика, която е описана в чудесната книга на Наоми Клайн „Шоковата доктрина“.* Разгръща се капитализъм на бедствията. Коронавирусът се представяше целодневно в медиите посредством броя на жертвите, насаждаше се паника безогледно, някои хора бяха поставени в изолация, а други трябваше да работят, поради което трябваше да се намали броят на влаковете в метрото, трябваше да носим маски, а маски няма…! Шоковата доктрина е да се възползваш от опасна пандемия, за да всяваш страх, да угнетяваш населението с противоречиви заповеди, за да заглушиш възможността за критика на президента на републиката. Защо? Именно за да направиш това, което ти спомена преди малко: да дадеш възможност на капиталистическа система в нейния неолиберален стадий, която днес изпитва затруднения, да превърне тази пандемия в повод за възраждането си.
В отговор на въпроса ти за електронните гривни за проследяване на болните – това е нов етап в процеса на усъвършенстване на масовото наблюдение на френския народ. Властимащите се възползват от пандемията, както и при атентатите, за да установят порядки, които ще останат завинаги. Така ще стигнем до „1984“ на Оруел (всички потенциално контролирани, всички под наблюдение) и до „Надзор и наказание“ на Мишел Фуко.* Има само едно решение и то е да се премахне доходоносната частна собственост. Макрон завърши строежа на неолибералната държава в служба на богатите. Затова ще трябва да се сменят висшите държавни служители, компрометирани с връзки с бизнес средите и цялата им медийна прислуга. Acrimed наскоро публикува списък на тези, които ще трябва да освободят мястото си в полза на други, например като мен и теб, които да информират за други възгледи за света, чрез създаването на кооперативи, на взаимоспомагателни каси и за колективно социално придобиване на средствата за производство и за обмен.* Трябва непременно след карантината да се създаде съотношение на силите, което е в полза на работещите, и трябва наистина слушателите ви и всички французи да разберат, че се намираме в повратен момент в историята на човечеството. Ковид-19 е първият трус на глобално земетресение, предизвикано от плячкосването на природата, което ще ни принуждава да живеем от пандемия в пандемия, от една климатична катастрофа в друга.
Ето още един пример за това, което предстои: ледниците се разтопиха, а в момента стигаме до разтопяване на пермафроста. Това е замръзнала от повече от 30 000 години магма, в която се откриват много праисторически животни. Тази „вечна замръзналост“ прилича на цимент, но всъщност е бомба. От нея ще излязат вируси, но преди всичко в пермафроста има – дръжте се – два пъти повече парников газ от настоящото количество такъв газ на планетата. Затова говоря за бомба със закъснител.
ДМ – Говориш за пермафроста на цял Сибир! Това, което казваш потвърждава казаното от Ноам Чомски в наше интервю с него. Той е много разтревожен, когато казва, че Ковид-19 е страшен, но ще го преживеем. Но това, което идва след него…! Той говори за риск от ядрена война и точно за това, което казваш за разрушаване на околната среда, което според него ще доведе до изчезване на нашия вид. Той не е луд учен, той знае много добре за какво говори.
МПШ – Всичко, което казвам и аз, е напълно потвърдено. През февруари имаше призив на 1 000 учени за гражданско неподчинение.* Това е нечувано, 1 000 учени, които са изправени пред проблемите на екологията, на климатологията, на вулканологията, пред всички проблеми, свързани с изменението на климата, и които призовават за гражданско неподчинение – присъединете се към Alternatiba, към Attac, влезте в гражданско неподчинение, за да накарате властимащите най-накрая да си свършат работата за спасяване на климата! Това е невероятно!
ДМ – Когато бяхте млади, положението с науката по-добро ли беше? Как се финансирахте?
МПШ – И двамата бяхме изследователи в Националния център за научни изследвания. Между другото именно статутът ни на доживотни държавни служители обяснява цялата извършена досега от нас работа. С други думи нашият статут беше един вид „комунистически“ защитен мехур, защото данъкоплатците плащаха заплатите ни всеки месец. И имахме гарантирано работно място до живот, тъй като и сега получаваме пенсия. Този привилегирован статут ни позволи да разчепкаме отвсякъде класата на заможните. Двамата с Мишел правехме в някакъв смисъл институционално неподчинение, защото почти всички социолози изследваха социалните групи в неравностойно положение. Обратно властимащите бяха в голяма степен предпазени от социологическо изследване.
ДМ – Такава беше препоръката или просто така се правеше?
МПШ – Така се правеше. Т.е., ако работиш върху властимащите, както правехме ние, това те изправя пред нови проблеми, свързани с приема на трудовете ти, било то по отношение на финансирането на проучванията, на развитието на кариерата или на необичайни критики на колегите. Всичко това е описано в нашия дневник на анкетиращия („Пътуване в страната на едрата буржоазия“, изд. PUF, Quadrige, 2015).
Що се отнася до коронавируса, има два интересни примера за изследователи, които се сблъскаха с проблеми по финансирането: Брюно Канар, който се специализира в областта на коронавируса в Марсилия, и Юбер Лод, ветеринарен лекар, научен работник от Националния институт по агрономически изследвания, който стана световноизвестен учен в областта на вируса. И двамата ги сполетя прекратяване на финансирането поради нерентабилност.
ДМ – В тази област има страхотен дефицит. Трябва непременно да се инвестира в научните изследвания. Защото вече сме го правили и виждаме резултата, а резултатът е семейство Пенсон-Шарло! Въпреки всичко, което се е изговорило за вас, има все пак известна полза от вас!
МПШ – Бихме предпочели да не беше така! Ние сме щастливи социолози, но нещастни граждани.
ДМ – Във всеки случай трябва непременно да се мобилизираме. Съществуват възможности за действие. Надявам се, че няма да стане като през 2008 г. Спомняш ли си? Тогава имаше много надежди, много дебати, но накрая се върнахме към „нормалността“.
МПШ – Бих искала да завърша с нещо, на което много държим. То е, че ние семейство Пенсон-Шарло, вие, Даниел Мерме и целият ви екип, всички онези, които се борят срещу неравенството, срещу тази хищна обществена класа, срещу капитализма, всички ние, които искаме да живеем човешки, спокоен, щастлив, влюбен живот със съзнанието за преходността си и за изживяната си човечност, ние също сме отговорни за неолиберализма. Капиталистите ни подхвърлят трохи като признание за неимоверния труд, който полагаме за разкриване на зулумите им, корумпираността им, измамите им от всякакъв характер, защото парадоксално това им помага да усъвършенстват раболепието си и да генерират още повече печалби. Ние имаме издатели и средства за изразяване, макар и това да става все по-трудно. Съществува един вид пазар на социалната съпротива. Попадаме заедно на празненства, на радостни събирания, доволни сме от себе си. Но в крайна сметка не се осмеляваме да отидем по-далеч, когато сме изправени срещу арогантността на богатите.
Не успяваме например да масовизираме гражданското неподчинение, като призоваваме възможно най-голям брой хора да се мобилизират. Наистина, за да може гражданското неподчинение да стане без насилие, трябва да сме много на брой. Не трябва да използваме насилие, защото насилието е откъм богатите, които ограбват живота ни, за да избиват финансови печалби. Мисля, че ненасилието е напълно осъществимо, защото народът представлява много хора и, както виждаме през този период на карантина, те са тези, които гарантират функционирането на реалната икономика.
Затова трябва всички заедно след края на карантината да завладеем публичното пространство, до което нямахме достъп, и да проявим въображение. Знам, че в партиите, синдикатите и гражданските сдружения вече се прави много по въпроса. Трябва всички борби да се слеят и да бъдат видими в публичното пространство, включително в елитните квартали.
Не можем да чакаме по домовете си с нашите малки петиции и да продължаваме, както преди. Това вече не е възможно.
Превод: Евелина Миленова
Изображение: Jonathan Duong/LÀ-BAS SI J’Y SUIS
