Франция: универсализъм или скрит расизъм

Публикуваме фейсбук статус на Росица Кратункова, описващ и анализиращ протестите във Франция след убийството на 17-годишния Наел от полицията в Нантер. Статусът е препечатан с минимални езикови намеси, добавени пояснителни линкове и акценти.
По стечение на обстоятелствата се оказвам във Франция по време на несекващите протести по повод убийството на 17-годишния Наел от полицай вследствие на отказ да спре караната от него кола.
Дали щеше днес да има такава масова реакция в множество градове в страната, ако тази безвременна и незаслужена смърт не беше признак на систематични проблеми в полицията и ширещия се расизъм?
Само за 2022 г. има 13 убити от полицаи, след като са отказали да спрат, на средна възраст около 25 години, но въпреки това управляващите отричат сериозността на ситуацита. След три дни на масови протести дори ООН каза на Франция, че трябва сериозно да работи върху дълбоките проблеми на расизъм и расова дискриминация в полицията.
Има много причини защо се стигна до тук вече трети ден (статусът е публикуван на 2 юли – бел. ред.) страната да изглежда като в гражданска война. Някои от тях са свързани с продължаващото увеличаване правомощията на полицията още по времето на Оланд като отговор на атентатите тогава. Най-сериозно разширяване на правомощията обаче се случва при Макрон и особено с неговия министър на вътрешните работи Жералд Дармана, обвинен в сексуални посегателства и който преди 1-2 години каза на Марин Льо Пен, че е твърде мека. Днес във Франция например е легално полицията да ви хакне телефона, ако някой софтуеър има бъг и да използва този бъг, за да ви подслушва, да получи достъп до комуникацията ви, да ви снима. Полицията също така може да прави т.нар. бели фишове, където води досие, на когото си поиска, и макар това само по себе си да няма правна стойност, то често се използва от полицията, за да повлияе на съда. От ковид насам полицията може да използва и дронове, за да след населението.
Ако отидем по-назад, можем да кажем, че Франция отказва да погледне колониалното си минало и да признае, че натрупаното богатство на много хора е с цената на живота на милиони други.
Отказва да признае съществуването на раси и расизирано неравенство, криейки се зад т.нар. универсализъм и забраната по конституция да се събират етнически данни. Свобода, равенство, братство, но не за всички. Както казаха някои протестиращи, преди да бъде убит, Наел е бил убиваем (tuable), защото е от имигрантски произход и е небял.
Не е случайно, че най-бедните в страната са често именно имигранти или наследници на такива. Когато живях в Париж съм ставала свидетелка на профилиране именно на такива расизирани младежи, особено в градския транспорт. Различни хора се качваме в метрото, но само двама тийнейджъри от арабски произход са контролирани за билет, без да е ясно защо другите не сме.
Но защо този път нещата ескалират така, ако това не е първото убийство от полицаи? Показателна е реакцията на самотната майка на Наел, нейния единствен син, която вместо да каже, че иска спокойствие и просто наказание за извършителя, напротив, призовава за справедливост и сама повежда протестите. В момента наблюдаваме доста необичайна реакция от страна на малцинството в страната, което отказва да замълчи.
Тези протести идват почти веднага след продължилите месеци доста масивни и насилствени протести срещу пенсионната реформа, в ситуация на масово обедняване и инфлация, съкращаване на социалните разходи, засилен дискурс на крайнодясното, което взима все по-голямо поле. След изключително насилствените протести в Сан Солин срещу огромния воден резервоар, когато бяха изстреляни 5000 гранати и куршуми за 2 часа, и последвалата незаслужена забрана на сдружението „Въстание на земята“, което показва притеснителна тенденция за охарактеризирането на екоактивисти като терористи.
В тази ситуация единственият отговор на властта е репресия и неприязън към желанията на хората, чийто гняв единствено ще се увеличава и ще се канализира в насилие.
Макрон например каза, че младежите са опиянени от видеоигрите, както и че сега е момент да скърбим за смъртта на един млад човек, а не да се разделяме. Министърът на вътрешните работи отговори с повече полиция, жандармерия и войска по улиците. Министърът на правосъдието изпрати указания до съдиите и прокурорите как да съдят хванатите протестиращи. За голям срам лидерът на френската комунистическа партия даже призовава да се блокира достъпът до социалните мрежи, когато в страната е „напечено“, наподобявайки режими като този на Ердоган. В някои градове е наложен вечерен час, градският транспорт е спрян след определен час, тротинетки и колелета по улиците са разчистени. Вчера двата основни синдиката на полицията в прессъобщение нарекоха протестиращите „диви орди“, на които трябва да бъде наложен ред, защото „сме във война“, демонстрирайки нагледно какъв е именно проблемът и защо има протести.
А кои са протестиращите? Прави силно впечатление, че за разлика от друг път, профилът на хората по улиците е доста различен.
Това не са дългогодишните протестиращи с опит, а са масово деца и тийнейджъри, които се асоциират с убития Наел, защото и те като него са били жертви на профилиране и произволна полицейска репресия.
Франция все още живее във филма „Омразата“ от 1995 г. и нищо не изглежда да се е променило. Напротив, влошило се е, защото полицията вече има много повече начини, по които да репресира. С просто око се вижда как дори самите униформи са се променили и приличат на облеклото на Робокоп. От 2020 г. сълзотворният газ също е с нова по-задушаваща формула, като вече има случаи на починали от задух.
Протестиращите обаче се ползват от натрупания опит през годините от различни манифестации. Повратна точка са протестите на Жълтите жилетки от 2018 г., когато имаше убити, хора, загубили крайници, очи и пр. Днес протестиращите са подготвени с маски, предпазни материали, серуми срещу сълзотворния газ, фойерверки за разпръскване на полицията и други. Вчера в Марсилия протестиращи са разбили и оръжеен магазин, което е и доста притеснително.
Родната преса нарича тези протестиращи мародери, но какви обекти нападат всъщност те? Основната мишена са и винаги са били банките, скъпи магазини на едрия капитал, полицейски участъци, кметства, т.е. символи на опресивната власт на доминиращите класи.
Парадоксалното в случая е, че шофьор на линейка, заплашил полицая убиец със саморазправа, е осъден в рамките на 1-2 дни, докато самият полицай е засега единствено дисциплинарно отстранен.
Франция е в предреволюционна ситуация, но проблемът е, че засега не се вижда изход от нея, а единствено още репресия, засилващ се курс към фашизъм и още полицейска държава. Както казах още 2017 г., Макрон ще доведе на власт фашистката Льо Пен.
Заглавно изображение: NDTV