от Тома Белев

Когато ме поканиха да напиша тази статия, ми предложиха да се занимая с темата „Защо са му на обществото защитени територии и защо олигарсите не ги искат?“ Реших да я променя малко, защото считам, че обществото знае за какво са му защитените територии и по-важното: големият бизнес всъщност иска тези най-красиви природни територии, но ги иска за себе си и ако може – без екологични ограничения върху тях. Според мен законите, на които се подчинява природният капитал, като каквито могат да бъдат описани природните екосистеми, са изключително подобни на онези, на които се подчинява и паричният капитал. И няма как да са различни, след като и природните екосистеми, и техните услуги, участват в икономическия живот и водят до формирането на добра печалба за притежаващия ги. Но тук идва и основният проблем – тези закони могат да доведат до унищожаване на самия природен капитал, защото за разлика от финансовите средства, природният капитал лесно може да бъде унищожен в рамките на самото му използване.

Малко увод в терминологията

„Природен капитал“ (natural capital) е обобщаващ термин за природните богатства на Земята (почва, води, въздух, екосистемите и тяхното биологично разнообразие) и на екосистемните услуги, произтичащи от тях, които правят възможен човешкия живот (Декларация Natural Capital, 2012). Според управляващите финансовия сектор, изготвили Декларацията за природен капитал от 2012 г., екосистемните блага и услуги, осигурявани от природния капитал, подкрепят производителността и глобалната икономика. Според тях нито екосистемните услуги, нито самият природен капитал, който ги осигурява, са адекватно оценени в сравнение с производствения или финансовия капитал, въпреки че точно природният капитал е в основата на нашето благосъстояние. Икономистите и финансистите, приели декларацията, призовават частния сектор и правителствата да установят истинската му стойност и да я използват, за да може този капитал да се управлява устойчиво в поддържането на човешкото благосъстояние и икономическия растеж.

Екосистемните услуги са материалните и нематериални ползи, които човечеството получава от природата. Те биват материални (дървесина, риба, дивеч, паша за домашните животни, плодове, влакна, вода и т.н.), регулиращи (въздействия върху климата, чистотата на водите или въздуха, предпазване от наводнения или ерозия и т.н.), културни (духовната или религиозна ценност на някои екосистеми или природни места като източник на вдъхновение за творците, като място за рекреация и наслада за отделния човек, като осигуряващи познанието и образованието ни или даже като чувство за принадлежност) и поддържащи (осигуряващи глобалните кръговрати на водата и веществата, на почвообразуването и фотосинтезата) (Николов, 2018).

През май 2011 г. Европейската комисия прие нова стратегия, определяща рамката за действията на ЕС до 2020 г. за изпълнение на водещата цел за биоразнообразието, определена от лидерите на ЕС през март 2010 г., а именно – спиране на загубата му до 2020 г. С нея се постави за цел до 2014 г. страните-членки да картографират и оценят екосистемите и техните услуги, а до 2020 г. да ги остойностят и включат в системите си за отчитане (ЕК, 2011). Както се очакваше, тази амбициозна задача едва ли ще успее да се реализира. Въпреки това, в отделните държави има добри примери при оценката и остойностяването на услугите. В България в рамките на процеса на актуализиране на плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“ бяха оценени екосистемните услуги, оказвани от горите в парка (Димитрова, 2015). За 2015 г. общата икономическа стойност на услугите, оказвани от горите в НП „Централен Балкан“, се остойностява на 5 314,88 лв/ha за 1 година, от която 8,4% се дължи на материалните услуги, 17,2 % на регулиращите, 24,4 % на културните и 50% на поддържащите. От това пилотно изследване можем да направим извод, че стойността на екосистемните услуги зависи от потреблението им, включително в исторически план, и от ареала на разпространение.

Териториалната защита на природния капитал в България с цел опазване на биологичното разнообразие се извършва чрез две системи – защитените територии, управлявани по реда на Закона за защитените територии, и защитените зони от мрежата Натура 2000, управлявани чрез Закона за биологичното разнообразие. Двете системи се припокриват териториално, като защитените територии заемат 5,3%, а защитените зони – близо 35% от площта на България. Основната цел на управление на защитените територии е опазване на природата, докато при защитените зони имаме изискване за съобразяване на целите на управление с опазването на биологичното разнообразие в тях. Режимите за опазване на защитените територии и зони се създават чрез заповедите за обявяване и плановете им за управление. ЕК през 2019 г. установи, че режимите на защитените зони от Натура 2000 липсват или там, където са създадени, не гарантират постигане на целите на мрежата.

Законите, управляващи природния капитал

Капиталът естествено се стреми към натрупване.

Доказателство, че този закон действа и за природния капитал, лесно можем да установим в справките на Министерство на земеделието, храните и горите относно заменките на гори, които позволиха на шепа близки до властта бизнесмени да станат собственици на уникални природни територии от мрежата на Натура 2000.

Така например фирми на Гриша Ганчев през периода 2005-2009 г. придобиват чрез замяна 681 декара на първа линия на плажа на Крапец (основно дюни и гори), 613 декара на плажа на Шабла (само дюни), 699 декара на брега на Топола, 293 декара на Обзор, 398 декара на Иракли, 158 декара на Емона и 100 декара на Пампорово. Само за заменените 873 декара в землището на Обзор оценката на непозволената държавна помощ е 120 милиона лева (Радев, 2019).

Заменки по Черно море Източник: Александър Иванов, Коалиция „За да остане Природа в България“

Капиталът естествено се стреми към концентрация.

Ще използвам отново пример от заменките на гори – за периода 2007-2008 г. в рамките на 6 заменки с държавата, фирмата „Маркетинг В“ на Борислав Гигов става собственик на 50 декара край Свети Влас, 92 декара край Лозенец и 46 декара край Бяла. Но това явно не е достатъчно и в края на 2008 г. дружеството купува от друг заменител на държавни гори – дружеството „Миджур В“ – 77 декара на първа линия на плажа на Бяла и 97 декара на Шкорпиловци.

От едно решение на Върховния административен съд (№ 1609 от 08.02.2017 г. по адм.д. №2051/2016 г.) ознаваме любопитни подробности за тези сделки. През юни и юли 2008 г. дружеството „Миджур В“ купува от частни лица 400 декара гори в Габрово, Дряново, Трявна и Севлиево за 69 500 лева. През месец октомври заменя новозакупените гори за 97 декара на плажа на Шкорпиловци, но вече оценката на горите на дружеството е 1 157 млн. лева. Новопридобитият имот е продаден през декември същата година срещу 200 000 лева на „Маркетинг В“. Подобна е ситуацията и с имота на брега на Бяла – закупени са 320 декара частни гори край Габрово, Велико Търново, Трявна и Тетевен срещу 93 500 лв, след три месеца оценката им се покачва на 1 млн. лева и се заменят срещу 77 декара на плажа на Бяла, които се продават след още два месеца на „Маректинг В“ срещу 160 хиляди лева.

Капиталът обича монополните състояния.

Без да се ровим много в стопанското използване на природата у нас, може да видим, че фирмата с най-големи приходи сред 180 фирми, регистрирани с код на икономическа дейност „9311 Експлоатация на спортни обекти и съоръжения“, е „Юлен“ АД – единственият концесионер в национален парк в България. Това първо място тя държи от 2010 г., като през 2018 г. приходите от дейността ѝ в НП „Пирин” възлизат на над 36 млн. лева. Тук винаги можем да погледнем и към ски-съоръженията в природен парк Витоша, изкупени от „Витоша ски“ АД от общината и частни фирми. Свързани с това дружество фирми направиха и опит да изкупят всички хотели в района на хижа Алеко с цел да монополизират услугите по транспорт, ски обучения, хранене и преспиване в парка.

Увеличаването и концентрацията на капитала се извършват по най-лесния начин.

Този закон всъщност обяснява и интереса на бизнеса към защитените територии и зони. В тях природният капитал оказва най-големи екосистемни услуги, а от тук и най-лесни приходи. Един декар обработваема земя у нас се продава между 200 и 1200 лева, но опитайте се да купите на тази цена земя на първа линия на морето или на границата на Природен парк Витоша – няма да успеете. И това е така, защото близостта на морето и планината повишава силно културните екосистемни услуги на тези имоти – само защото имат изглед, който се цени. Така може да се обясни и защо ски бизнесът се разви най-добре в национален парк „Пирин” или цените на хотелите във Витоша се различават от тези в Западна Стара планина. В тези защитени територии обществото е инвестирало с десетки години в различни посоки – от познаваемост, през съхраняване до електрификация, пътища и пречиствателни станции. По тази причина един декар гора над Банско или над София се продава много по-скъпо от един декар гора в Говежда или Котел.

Стремежът към лесна концентрация обяснява и интереса към приватизацията или заменките на публични земи и гори. Ако трябва един инвеститор да се договаря със стотици или хиляди собственици на малки парцели земя, за да придобие 1000 декара за голям туристически или промишлен проект, това отнема изключително много време. Много по-малко време изисква да закупи или замени една общинска гора или държавна земеделска земя. Затова и разпоредителните сделки с държавни и общински гори и земеделски земи бяха толкова интензивни и скандални в периода преди членството ни в ЕС. 

Но за да не съм голословен, нека разгледам един пример – на 29.04.2008 г. дружеството „Мадара Бяла Норд“ АД внася предложение в Агенцията по горите, с което предлага да замени 1780 декара собствени гори в 5 общини в Северна България срещу 707 декара държавни гори край плажа Карадере. Само след 20 дена – на 19 май 2008 г. – на дружеството е издадена заповед за извършване на замяната, като държавните земи са оценени на изключително атрактивната цена от 8 лв/кв.м. Тези имоти станаха и ядрото на проекта „Блек сий гардънс“, чийто консултант е братът на тогавашния премиер Сергей Станишев. Дали някой може да си представи изобщо възможно ли е да се договориш с наследниците само на 100 собственици на малки съседни гори за 20 дена и да си договориш цена от 8 000 лева на декар на първа линия?

Географията на заменените държавни гори показва, че сделките са извършвани там, където екосистемите оказват и най-големи услуги – Черноморско крайбрежие, гранични територии с големите населени места, курортни територии. Част от заменените територии вече са застроени и при тях всички екосистемни услуги, с изключение на условия за рекреация, са загубени (Радев, 2019).

Колкото  по-голям и по-концентриран е капиталът, толкова по-често най-лесният начин за продължаване на концентрацията и натрупването му е насилието. Насилието, използвано от капитала, има много инструменти, но най-често те са инструментите на публичните власти – законодателна, изпълнителна или съдебна.

Добро доказателство за валидността на този закон при природния капитал е аферата „Камчийски пясъци“, свързана с приватизацията на 6 километра от Черноморския бряг на юг от река Камчия. Това е най-дългият див плаж на България, в който са развити всички естествени дюнни хабитати (ембрионални бели, сиви и облесени дюни във влажни зони и заливни гори между тях). Отчитайки изключителната природна красота и голямото биологично разнообразие, през 1980 г. е създадена защитена местност „Камчийски пясъци“ върху 3781 декара площ. Защитената местност изпълнява и буферна роля на съседно разположения биосферен резерват „Камчия“. Това огромно природно богатство, стоящо настрана от стопанския живот, естествено предизвиква и огромен интерес. Все още е неясно кой стои зад цялата дългогодишна афера, но размерът на действията и съдействието за нея от страна на всички институции у нас – Народно събрание, Министерски съвет, Върховен административен съд, Главна прокуратура, Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на земеделието, храната и водите (МЗХГ), Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), областна управа и община – говорят, че не става дума за случаен човек. До 2004 г. плажът и дюните в района са част от крайбрежната плажна ивица и съгласно Конституцията са актувани като изключителна държавна собственост. Това започва да се променя през април 2005 г., когато Народното събрание приема в Закона за държавната собственост определения на термините: „крайбрежна плажна ивица“ и „морски плаж“. В тях изрично е записано, че се включват територии с рекреационни цели, а дюните явно не са такива и с решение на кабинета Сакскобургготски през юни 2005 г. 1500 декара дюни са обявени за частна държавна собственост и актувани като пасища. През март 2006 г. областният управител на Варна заменя 400 декара от тези „пасища“, оценени на 14 стотинки квадратния метър, срещу земеделски земи, собственост на „Рийс интернешънъл“ ЕАД. Само двайсет дена след като става собственик на дюните, дружеството завежда дела във Върховния административен съд (ВАС) с искане за заличаване на защитената местност, защото част от имота им попадал в нея, а заповедта за обявяване на защитената местност била неясна. 

За 2 месеца тричленният състав, воден от Андрей Икономов, приключва делото с решение за заличаване на защитената местност, основано на грешно цитиран член от закон. МОСВ и НПО обжалват решението, но също в изключително краткия срок от три месеца петчленен състав, воден от председателят на ВАС и бъдещ омбудсман Константин Пенчев, потвърждава решението на предишния състав, но на ново основание – неяснота в 50 метра от границата на защитената местност, независимо, че имотът на „Рийс интернешънъл“ ЕАД е в землището на Шкорпиловци, а защитената местност не е. Така защитената територия е заличена и дюните ѝ от публична стават частна държавна собственост, превръщайки се в пасища и гори. След още три месеца дружеството „Мет Риъл Истейт“ ЕАД придобива чрез замяна на земеделски земи с държавата 1015 декара дюни, оценени на 18 стотинки квадратния метър. След още три месеца фирмите „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД придобиват чрез заменки на гори други 2700 декара от бившата защитена местност. В началото на 2008 г. фирмата „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД придобива чрез заменки като земеделски земи още 1340 декара в съседство. На 28 януари 2008 г. фирма „Мет Риъл Истет“ ЕАД получава от Българска агенция за инвестиции сертификат за първи клас инвеститор за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“, чийто Подробен устройствен план (ПУП) минава бързо всички екологични оценки, в нарушение на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), и е одобрен от общината на 28 март 2008 г.

Справка в Търговския регистър показва, че „Бета форест“ ЕООД, „Мирта инженеринг“ ЕООД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД са дъщерни фирми на „Мет риъл истейт“ ЕАД, а тя пък – на австрийската MET Beteiligungsverwaltung GmbH. Към 2010 г. MET Beteiligungsverwaltung GmbH е собственост на Райфайзен банк, но към 2019 г. вече е собственост фирма Reece Enterprises Limited. Под това име са регистрирани фирми в САЩ, Великобритания и Кипър. Общата собственост на конгломерата на брега на Черно море, южно от Камчия, възлиза на 7127 дка, като незаконната държавна помощ, предоставена чрез замяната на държавни гори и земи в района на Камчийски пясъци, е оценявана на зашеметяващите 700 милиона лева. Последното развитие по случая е, че прокуратурата не откри престъпление при заменките, а МЗХГ не откри държавни помощи в заменката на „Мирта инженеринг“ ЕООД и така 6 километра от брега на Черно море са „законно придобита“ частна собственост на неизвестно лице, обслужвано в рамките на 15 години от всички власти в България. Зад тази приватизация стоят нарушаване на Конституцията, законите за защитените територии, за устройство на територията, за околната среда и за биологичното разнообразие, както и на няколко европейски директиви.

Концентрираният капитал се нуждае от всички регламенти, които би създала властта, с изключение на антимонополните и тези, защитаващи човешките права и околната среда.

Широко разпространено е вярването, че бизнесът не иска нови регулации. Истината е малко по-различна – малкият и среден бизнес не обича регулациите, а монополистите и големият бизнес са силно заинтересовани от повече регулации, защото така се намалява конкуренцията и гарантират печалбите им. Вижте само кой защитава директивата за авторските права. Същото наблюдаваме и при управлението на природата и нейните ресурси. Траен интерес от все повече регулации за ползването и придобиването на  природните територии може да установим при преглед на природозащитното и горското законодателство.

Към 1989 г. всички въпроси, свързани със защитените територии и видове, се уреждаха от 13 члена в Закона за защита на природата. Днес същите теми са уредени в два закона (за защитените територии и за биологичното разнообразие) с общо 216 члена.

Законът за устройство на Черноморското крайбрежие беше създаден с цел да се намали натискът за застрояване там и да се съхранят част от уникалните и редки природни екосистеми на Черноморския биогеографски район и неговите ландшафти. Когато се приеха през 2007 г., разпоредбите, свързани с ползването на крайбрежната плажна ивица, представляваха 10% от общия текст на закона. Днес, след 24 промени и допълнения, текстовете, свързани с концесионирането на плажовете, заемат 70% от общия корпус на закона.

По същия начин стоят и промените в законите за горите. В Закона за горите от 1958 г., действал до 1997 г., всички въпроси, свързани с разпоредителни сделки с държавните гори, се уреждат в един член от общо 71 и чрез 110 думи. След реституцията и с увеличаване на недържавната собственост в икономиката, със Закона за горите от 1997 г., действал до 2011, тематиката с разпореждането и строителството в публичните гори се урежда от 19 члена (от общо 170 към 2011 г.) и чрез 5035 думи. Този процес на увеличаване на нормите, респективно на начина, по който могат да се ползват публичните гори, нараства повече от два пъти със Закона за горите от 2011 г. – членовете стават 56, с общо 14,512 думи. И този процес на увеличаване на регламентацията се приветства от работодателските организации. Всъщност срещу промените в Закона за горите, създаващи все повече условия за ползване на горите, протестираха гражданите – всички си спомняме протестите срещу заменките на гори през 2008–2009 г. и протестите срещу промените в Закона за горите, позволяващи безплатно раздаване на гори от 2012 г.

В Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие от 1995 г. реституцията на земята беше отчетена като положително средство срещу монокултурното земеделие и животновъдство. Днес, 25 години по-късно, виждаме, че промишленото земеделие и животновъдство се върнаха и разшириха обхвата си и негативните последствия върху биологичното разнообразие, при това вече субсидирани с милиарди левове национални и европейски средства всяка година (Българско дружество за защита на птиците, 2019).

В същото време, 2019 г. ще остане емблематична за опазването на природата с активното включване на национално представените работодателски организации – през януари те подкрепиха неуспешната идея за пълна концентрация на всички функции, свързани с европейската екологична мрежа Натура 2000, в ръцете на държавата, а през декември официално поискаха да се промени докладването за състоянието на мрежата у нас с цел да не се налагат ограничения върху защитените зони. В същото време ЕК откри наказателна процедура за това, че България е определила само 9 от 230 защитени зони в рамките на изисквания срок и като цяло и трайно не е определила специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях (ЕК, 2019).

А в края на годината Сметната палата потвърди, че МОСВ фактически се е провалило в управлението на мрежата Натура 2000.

Голямата концентрация на капитала не гарантира високо ниво на възпроизводство и конкурентоспособност. Той обича субсидиите с публични средства.

Че този закон действа при управлението на природния капитал, най-лесно може да се установи в защитените територии с монополно използване за определена цел. Концесионерът на ски-зоната в национален парк Пирин – дружеството „Юлен“ АД – за първите ⅔  от концесионния срок е платило на държавата под 4 милиона лева концесионно възнаграждение. В същото време държавата е платила субсидия за провеждане на различни спортни състезания в зоната в размер на над 10 милиона лева, голяма част от които са попаднали у концесионера. Независимо от това, че се оказва, че държавата плаща на концесионера, за да работи в националния парк, сумарният финансов резултат за фирмата за периода 2001–2018 г. е загуба от над 6 милиона лева.

Подобна е ситуацията и с друг монополист в защитена територия – дружеството „Витоша ски“ АД, държащо собствеността на над 90% от ски-съоръженията в Природен парк „Витоша”. От отчетите им пред Търговския регистър се вижда как към края на 2018 г. собственият им капитал е отрицателен – 6.2 млн. лв и имат над 20 млн. лв задължения. В същото време Столична община трайно субсидира транспортни линии на масовия градски транспорт до станциите на неговите съоръжения.

Високата концентрация и монополът често водят до нарушаване интересите на гражданите, на околната среда и почти винаги – на потребителите.

Всеки гражданин, който е влизал в спор или се е опитвал да договори нещо извън обичайните услуги с банка или комунален монополист, като „Топлофикация София“ ЕАД или електроразпределително дружество, знае колко трудно става това. Големият бизнес или монополът имат своите големи юридически отдели и за тях е много лесно да надделеят над интереса на обикновения гражданин.

Съвсем същата е ситуацията и при голямата концентрация на природен капитал или неговото монополизиране. Всеки месец чувам оплакване от някое кътче на България как горските предприемачи са изсекли гората и е спряла водата, а хората не знаят на кого да се оплачат – това е така, защото 70% от българските гори са разпределени за стопанисване на 6 големи държавни предприятия, като във всяко едно от тях попадат горите в 3–4 области. В същото време не можем да пропуснем и факта, че в годините след реституцията на горите, десетте процента частни гори осигуряваха около 25% от добива на дървесина.

Концесията в НП „Пирин” доведе до унищожаването на 650 декара вековни гори и все още няма наказани за това, независимо от множеството проверки. Високата концентрация на собствеността при ски-съоръжения в Природен парк „Витоша” доведе до това, че 12 години след нея значима част от туристическите лифтове и ски влекове не работят и гражданите на София загубиха лесния достъп до природния парк.

Много често когато се спори относно бъдещето на публичен природен капитал, сменил собствеността си чрез заменки или продажби от типа „кон за кокошка”, се посочва като довод правото на собственост и разпореждането с нея. В същото време точно при тези проблемни сделки и техните собственици виждам пълно неглижиране на други човешки права, като правото на свободно придвижване и достъп до природата, ограничено от огради и табели „Частна собственост. Не преминавай!”, или защита от посегателство върху доброто име и чест на частния собственик или концесионер в субсидираните медийни кампании срещу „Зеленият октопод”. Концесионерите на подземни богатства и защитени територии, както и изключителните ползватели на водни ресурси, често забравят, че Българската конституция защитава частната собственост, но защитава и правото на здравословна околна среда, и че печалбата им не може да се реализира чрез замърсени води, въздух, почви или ерозия и опустиняване.

Заключение

За трийсетте години след 1989 г. над 70% от природния капитал на България промени собствеността си. Това, което се видя, е че качеството на управление на природния капитал не зависи от формата на собствеността, а от волята на собственика и качеството на средата за управление. Обществото се опитваше да създаде норми, които да регулират тези промени и да съхранят възможността на природния капитал да съществува и да продължи да допринася за благоденствието му. За съжаление, по-голямата част от тях не проработиха или създадоха перверзни стимули за намаляване и приватизиране на екосистемните услуги, които предоставя природният капитал. В повечето случаи управлението на капитала разчита само на една от всички оказвани услуги, което води до загуба на биоразнообразие. Научените уроци от тези процеси могат да ни дадат насоки за подобряване на управлението на природния капитал, като:

• Остойностяване и включване в стопанския живот на стойността на екосистемните услуги, поне що се отнася до публичните имоти;
• Въздържане от увреждане или разпореждане с природния капитал публична собственост, в случаите когато екосистемните услуги, оказвани от него, включват опазване на човешкият живот, за да не се стигне до невъзможната задача за остойностяване на живота.
• Включване на екосистемните услуги в процесите на предварителния контрол на инвестиционните намерения в рамките на процедурите по екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), или оценка за съвместимост с целите на Натура 2000.
• Ограничаване на регулациите при управлението му до малко на брой, но ясни и действително прилагани норми, касаещи опазване на околната среда, човешки права и права на потребителите;
• Спиране на субсидиите, свързани само с една екосистемна услуга, като водещи до загуба на биоразнообразие и общ размер на услугите.
• Драстично ограничаване на максималния размер на публичните субсидии към бизнеса, управляващ екосистемите у нас (независимо държавен или частен) и обвързването им с условия за съхраняване на всички видове екосистемни услуги.
• Съхраняване на публичната собственост и управление там, където съществува, върху екосистемите, оказващи най-големи екосистемни услуги и тези с ограничено разпространение или висока чувствителност.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. The Natural Capital Declaration (NCD) (2012), UNEP Finance Initiative, Geneva, and Global Canopy Programme, https://www.unepfi.org/publications/ecosystems-publications/natural-capital-declaration/
2. Българско дружество за защита на птиците, 2019, Извлечено от http://landforlife.org/bg/news/nad-2500-ucheni-preduprezhdavat-intenzivnoto-zemedelie-unishtozhava-prirodata-i-zdraveto-na-horata.html (06.11.2019)
3. Биологично разнообразие, 2011, Извлечено от https://ec.europa.eu/environment/pubs/pdf/factsheets/biodiversity_2020/2020%20Biodiversity%20Factsheet_BG.pdf
4. Митов, Борис, 2019, Как държавата забрави да разследва нарушенията в концесията на ски зоната над Банско, Извлечено от https://www.svobodnaevropa.bg/a/30349209.html
5. Европейска комисия, 2019, Извлечено от https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/BG/MEMO_19_462
6. Радев, Иван (2019), Коледен подарък №3 – 873 дка на Иракли за 11 лв./кв.м, Извлечено от https://www.zelenizakoni.com/novini/koleden-podark-no3-873-dka-na-irakli-za-11-lvkvm (30.12.2019)
7. Радев, Иван (2019), Акция пред Министерството на земеделието по повод заменките-подаръци, Извлечено от https://www.zelenizakoni.com/novini/akciya-pred-ministerstvoto-na-zemedelieto-po-povod-zamenkite-podarci?fbclid=IwAR3vTp1GgPypVGocgrxiuJjWwb-JUkMo2Mx0uN7ZM5dCpD4ZACvsK2SUpEY (20.12.2019)
8. Димитрова, Людмила и др. (2015), Оценка на екосистемните услуги, предлагани от горите на Национален парк Централен балкан, Извлечено от https://visitcentralbalkan.net/assets/userfiles/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82/NPCB_EcosystemServicess.pdf
9. Николов, Светослав. (2018), Екосистемни услуги и тяхното оценяване – кратък преглед, Извлечено от http://geography.bg/images/Izv_BGD/tom%2039/9.pdf
10. Сметна палата, 2019, Одитен доклад за извършен одит одита на изпълнението „Ефективност на управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население в зоните от мрежата” за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., Извлечено от https://www.bulnao.government.bg/bg/articles/za-golqma-chast-ot-zashtitenite-zoni-v-bylgariq-na-mrezhata-natura-2000-ne-e-opredelen-rezhim-za-opazvaneto-im-2276

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments