Кой какво плаща в осигурителната система
В последните няколко седмици в обществото се разпространяват всякакви твърдения от работодателите за „фалшивите“ болнични и как бизнесът не трябвало да плащат за нещо, което вече бил платил. Тези твърдения са в логиката на неолиберални реформи от последните 30 години, в резултат на които наблюдаваме как тежестта върху възпроизводството на работната сила се прехвърля все повече върху работника. Той трябва да бъде „радостен“, че изобщо има кой да му дава работа и да му плаща някаква, дори и минимална, заплата.
От 2009 г. Бойко Борисов ни убеждава, че вървим по „правия“ път към евроинтеграция, но повечето му политики са в полза на уж изпадналия в затруднение бизнес, без да помисли също толкова върху изпадналото в бедност население. Така той пропуска съществен момент, а именно участието на работодателите в издържането на социалната система. Предлагаме Ви сравнение на фиш от заплата в частния сектор във Франция и в България, където ясно се вижда кой какъв осигурителен риск плаща. По този начин искаме да поставим въпроса „Към какво европейско развитие се стремим?“
Във Франция бюлетинът от заплатата задължително се връчва на работниците всеки месец, докато в България забелязваме установилата се практика той да се получава при поискване и често не съдържа информация за изплащаните от работодателя осигурителни вноски.
Франция
Определена група осигуровки са изплащани изключително само от работодателя (I група), други са за сметка на работника (II група), а трети са дължими и от двете страни (III група).
Подобни статии:
В синьо са всички вноски от I група. Това са разходите за здраве 13% (обща болест, майчинство, инвалидност, смърт), трудова злополука (в зависимост от професията), семейни помощи 3,45% (добавка за семейства с над 2 деца под 20 години – помощта зависи от доходите, броя деца и възрастта им и се изплаща всеки месец; при доходи до 68 217 евро годишно сумата е 131,55 евро + 65,78 евро, ако едното от двете деца е над 14 г.), безработица 4,05%, допълнителни вноски от работодателя, 50% от транспортните разходи.
В розово са удръжките за сметка на работника II група. Това са cotisations sociales généralisées CSG*, които финансират социалните политики, различни видове помощи, а от 2018 г. допълват и обезщетенията за безработица. Те са дължими от всички, пребиваващи във Франция, дори и върху пенсиите. След удържането на осигурителните вноски, върху останалата сума се дължи данък върху дохода, който от 2019 г. се изплаща всеки месец.
В зелено са осигуровките от III група. Това са допълнителната здравна осигуровка Mutuelle, която се поема на 50% от всяка страна, и пенсионното осигуряване (10,45% от работодателя и 7,30% от работника, без да се включва допълнителното пенсиониране).
Така върху брутната заплата в примерния фиш 2 353.77 евро (с бонус за Коледа) работничката плаща 520.55 евро осигуровки (без данък върху дохода) и получава 1 870.82 евро заплата за отработени 151,67 часа или 21.5 дена. Работодателят плаща 1 367.44 евро вноски или общо 3 758.81 евро за работната сила. Допълнително, всички работници на срочни договори в частния сектор получават т.нар бонус несигурност* в размер на 10% от всички брутни заплати, получени в рамките на договора. По този начин работодателите са „наказани“, че не предлагат безсрочни договори, а работниците получават някаква минимална сигурност за месеците след изтичането на договора.
България
У нас ситуацията е доста по-различна, тъй като по-голямата част от осигурителните вноски се поемат и от двете страни в различна степен.
В примерния фиш се вижда, че детегледачка получава минималната заплата от 560 лв, която с начисленията (например за нощен труд) става 590.80 лв бруто за отработени 23 дни или 184 часа.
От всички осигуровки само трудова злополука и професионална болест (ТЗПБ) са напълно за сметка на работодателя в размер на 0.7%.
Всички останали осигуровки са дължими от двете страни. Фонд Пенсии 6.58% за работника, 8.22% за работодателя; Фонд ОЗМ (общо заболяване и майчинство) 1.4% за работника и 2.1% за бизнеса; Фонд Безработица 0.4% за работника и 0.6% за работодателя. Всичко това влиза във Фонд ДОО – 8.38% за работника и 10.92% за работодателя. Здравното осигуряване, което е горещата топка в последно време, е в размер на 3.2% за работника и 4.8% за работодателя, или общо 8%. Това показва, че директната издръжка за здраве е поделена между двете страни и твърдението, че работодателят вече си бил платил веднъж и затова не дължал за първите три дена болнични, е на ръба на лъжата, но със сигурност е изцяло нагло.
За фонд Допълнително здравно и пенсионно осигуряване (ДЗПО) работникът плаща 2.2%, а шефът му 2.8%.
Така накрая на детегледачката от брутната заплата 590.80 лв ѝ остават 458.44 лв след изплащане на всички дължими осигуровки и данък общ доход (ДОД). Тя е платила 81.42 лв осигуровки и 50.94 лв данък или общо 132.36 лв.
Работодателят е платил 113.54 лв вноски или общо 704.34 лв за работната сила. Като юридическо лице търговско дружество той дължи само 10% корпоративен данък, и то само върху печалбата. Не е сигурно също дали не е платил част от заплатата на детегледачката в плик и е избегнал плащането на осигуровките върху допълнителната сума, а такава практика, знаем, е добре развита сред бизнес средите. В България необлагаем минимум не съществува, нито диференцирано ДДС, което се плаща от потребителите.
Излиза, че въпреки огромните претенции, работодателите изплащат минимални размери на осигурителните вноски, които често поделят почти по равно с работниците. Откъде идват тогава твърденията, че те вече са били платили за здравето на работниците, след като по-голямата част от разходите за здраве не са покрити от НЗОК и НОИ, именно защото вноските са много ниски и се налага да се покриват от джоба? Докога отстъпки ще се правят само за бизнеса и никога за труда?
Заради тази несправедливост елате на протеста, организиран от КТ „Подкрепа”, на 27 ноември от 11 часа на площад Александър I, за да кажете „НЕ” на произвола на бизнеса!
