Законите Харц са намалили възнагражденията… и заетостта
Жил Раво за Alternatives économiques, 12 март 2019 г.
Често давани за пример, реформите на немския пазар на труда всъщност са довели до твърде лоши резултати за работещите според скорошно проучване.
Германия, най-вече заради значителните реформи на пазара на труда през десетилетието след 2000 г., служи като модел за подражание за повечето икономисти, както и за френския държавен глава Еманюел Макрон и министърката на труда Мюриел Пенико, и за предшествениците им Франсоа Оланд и Мириам Ел Комри.
Става ясно обаче, че мерките, приети от социалдемократическия канцлер Герхард Шрьодер между 2003 и 2005 г. по препоръка на комисията, ръководена от Петер Харц, бивш директор „Човешки ресурси” във „Фолксваген“, са имали негативен ефект върху заетостта и трудовите възнаграждения.
Резултат, който поставя под съмнение обосновката на всички политики на реформи на пазара на труда, провеждани в Европа през последните десетилетия.
По-малко права за безработните
Приети са четири закона Харц. Първите два целят да насърчат работодателите да наемат служители, третият – да подобри функционирането на Федералната агенция по заетостта, а последният – да „подбуди“ безработните по-бързо да намерят работа.
Подобни статии:
Така законът Харц 1 облекчава правилата, свързани с временната заетост. Нещо повече, той силно ограничава възможностите безработното лице да откаже работа, именно като сваля праговете на възнагражденията (след шест месеца безработица, всяка работа, предлагаща заплата, по-висока от размера на обезщетението, трябва да бъде приета). В случай на отказ, обезщетението се намалява (с 30% първия път, а после с 60%), а след това изплащането му се преустановява.
Законът Харц 2, от своя страна, насърчава развитието на непълна заетост — работни места „за евро на час“ или „мини-работни места“, където максималната заплата е съответно 400 и 800 евро, което означава и по-ниски социалноосигурителни вноски. Днес се счита, че около 4 милиона души разчитат единствено на такава мини-работа като източник на доходи от заплати (към които могат да се добавят обезщетения за безработица).
Законът Харц 3 има за цел да направи по-ефикасно пласирането на безработните, чрез система за измерване на резултатите на бюрата по труда, които насетне могат да получават бонуси за всеки успешно назначен безработен.
Законът Харц 4 е най-спорен, защото довежда до рязък спад в доходите на безработните. В Германия обезщетенията за безработица представляват едва 60% от предишната заплата (67% за човек с дете). Освен това след една година безработица хората преминават към друга система за подпомагане, при която получават само 370 евро на месец.
Съществува и системата „Ein-Euro-Job“, или „работни места за евро на час“, запазени за публичния или благотворителния сектор, които дългосрочно безработните не могат да откажат, защото в противен случай губят обезщетенията си. Очевидно, приемайки тези работни места, те излизат от статистиката за безработица.
Невероятен успех?
Предполага се, че законите на Харц са успешни: ако през първото десетилетие след 2000 г. Германия е „болният човек на Европа“ с нива на безработица, надвишаващи 10% от трудоспособното население, оттогава те значително са спаднали – до днешните по-малко от 4%.
Както казват Том Кребс (Университета в Манхайм, Германия) и Мартин Шефел (Университета в Кьолн, Германия), „повечето икономисти надали са изненадани да научат, че реформите, които драстично намаляват обезщетенията за безработица и улесняват срещата между търсещите работа и фирмите, водят до рязък спад на безработицата“. Това твърдят и те в собствените си трудове.
Но също така отбелязват, че в Германия реформите Харц са силно непопулярни, до степен, в която никоя партия не се застъпва за тях. Много дори обещават да ги преразгледат, начело със Социалдемократическата партия, същата, която ги е приела под ръководството на Герхард Шрьодер.
Както излиза според Кребс и Шефел, сме изправени пред „загадка“. От една страна, „съсловието на икономистите, според които реформите Харц са успех“. А от друга, „германското население, което в по-голямата си част отхвърля тези реформи“. Следователно „още веднъж се оказваме пред ситуация, в която икономистите не разбират „реалните хора“ , или реалните хора не разбират икономическата наука“.
И все пак, загадката не е така дълбока.
Много губещи
Както отбелязват Кребс и Шефел, при всяка реформа има печеливши и губещи. Според тях печеливши от реформата са безработните, които са си намерили работа. Но те забелязват и съществения факт, че дори тези евентуални печеливши не са напълно такива, тъй като реформата Харц 4 е „намалила заплатите“.
И наистина, стагнацията на заплатите в Германия през последните години е парадоксална в толкова богата страна, която всяка година натрупва десетки милиарди евро търговски излишъци.
Освен това, отбелязват Кребс и Шефел, безработните представляват друга категория губещи, тъй като техните помощи са намалени, изискванията към тях са се увеличили, а санкциите са по-строги.
Според този анализ, реформите Харц били създали работни места, но с цената на по-нисък жизнен стандарт. Това било учебникарски пример, че за създаване на повече работни места било необходимо по-малко заплащане. Ситуация, която била за предпочитане за икономистите, тъй като дават приоритет на намаляването на безработицата, а се отхвърляла от населението, чийто жизнен стандарт се влошава. Така „загадката“ намирала своето обяснение.
Но какво би станало, ако, както често се случва, „съсловието на икономистите“ греши, защото много икономисти са заслепени от идеологическите си пристрастия ?
Отрицателен баланс
На Джейк Брадли (Университет в Нотингам, Великобритания) и Алис Кюглер (University College London, Великобритания) принадлежи заслугата за един особено задълбочен труд, който се противопоставя на предубежденията на мнозинството икономисти, благосклонни към реформите за по-гъвкав пазар на труда.
С помощта на огромна административна база данни Брадли и Кюглер изучават заплащането и положението по отношение на заетостта на повече от 430 000 души, работещи в 340 000 предприятия между 2000 и 2007 г. и стигат до следните резултати : всички реформи Харц са довели средно до много лек спад на безработицата (- 0,16%), както и до значително по-съществен спад на заплатите (- 4%).
Според тях равносметката от реформите Харц е изцяло отрицателна за служителите. Положението е особено тежко за най-ниско квалифицираните от тях, чиято заетост е намаляла с 0.6%, а средната заплата … с 10%.
Единственото положително въздействие на реформата – намалява средната продължителност на безработицата. Реформите Харц действително са създали по-несигурен пазар на труда, където служителите редуват кратки периоди на заетост и кратки периоди без работа, а постоянната несигурност им пречи да растат кариерно и заплащането им да се увеличава.
Следователно реформите Харц „не са имали желаните ефекти“. И по-специално, вследствие на Харц 1 и Харц 2, според Брадли и Кюглер работодателите просто са „заменили служителите на постоянен трудов договор с такива на временни договори или на непълно работно време“.
Тъй като способността на безработните да се договарят се е сринала пропорционално на размера на техните обезщетения, не е трудно да се разбере защо заплатите са паднали. Но ако не са законите на Харц, какво е понижило нивото на безработицата в Германия?
Истината е другаде
Както отбелязва Гийом Дювал, рязкото намаляване на безработицата в Германия, докато във Франция тя е в застой, не означава, че в Германия са създадени много повече работни места.
Освен това е много по-лесно да се понижи нивото безработицата в страна, в която работещото население намалява (като Германия), отколкото в страна, в която то нараства (като Франция).
Така,според Гийом Дювал, „между 2000 и 2016, броят на работните места се е увеличил с 9,3 % в Германия и с 8,3 % във Франция – съвсем малко по-малко. В същото време обаче френското население в трудоспособна възраст (на възраст между 15 и 64 години) е нараснало с 5.9%, докато в Германия е намаляло с 2.2%.“
Следователно главното обяснение на германския „успех“ е просто демографско, но някой трябваше да помисли за това! Други фактори също изиграха роля, като успеха на германския износ, резултат от ограничаването на заплатите, падането на Берлинската стена, което позволи на германските компании да възлагат масово договори за подизпълнителство в Централна Европа, както и развитието на страни като Китай, Бразилия или Южна Африка, които поддържаха търсенето на немски металорежещи машини, а също и на хубавите коли, произведени отвъд Рейн.
Пазарът трябва да дойде накрая
Примерът на Германия потвърждава факт, известен още от Маркс, Кейнс и цялата институционалистическа традиция: когато се интересуваме от труда и заетостта, и по-точно когато проучваме колебанията в нивата на безработица, функционирането на така зле наречения „пазар на труда“ трябва да дойде накрая.
Трябва да започнем с производството, което, сравнено с производителността, ще ни даде измененията на броя на отработените часове. После да видим как тези часове се разпределят на брой работни места. След това да съпоставим тези изменения с демографските данни. И накрая да разгледаме правилата, уреждащи осигуряването при безработица.
Този метод на разсъждение позволява да се разбере какво наистина се случва в икономиката. За съжаление, повечето икономисти изучават само „пазара на труда“, защото дори не знаят, че решаващият фактор е производството.
Така те допускат грешки, които подхранват оправданото отхвърляне на съсловието им от „истинските хора“. И поддържат политики, които са неефикасни – реформите Харц не са създали заетост – и несправедливи – те са влошили условията на живот на най-необлагодетелстваните.
Днес Германия има бюджетен и търговски излишък. Но това богатство за някои се постига чрез експлоатация – няма друга дума – на милиони бедни работници и чрез прекаризация на безработните лица. Нима искаме тези хора да кажат Danke schön на Герхард Шрьодер и Петер Харц?
Превод Надежда Московска и Евелина Миленова
