Аман от зюмбюли, искаме равенство!
Публикуваме изявлението на феминисткия колектив ЛевФем / LevFem, което произнесоха на 8 март на Шествие за правата на жените 2019 г. Акценти в изказването са подчертано класовите аспекти на феминизма, за който от Левфем пледират, както и отчитането на свързаността на феминистките борби и борбите за равенство на други потискани групи (ЛГБТ, роми, мигранти). Намираме текста на речта актуален и извън контекста на 8 март, защото битките за равенство на жените по света са ежедневни и непрекъснати.
Днес е световният ден на еманципацията на жените. На този ден, за нас от лявата феминистка група ЛевФем, е много важно да припомним следното:
Нека не забравяме, че тази дата не е случайна. През 1857 г. на нея стачкуват шивачките в Ню Йорк, а от 1911 г. над милион жени първо в Европа, а по-късно по целия свят протестират на този ден, за да извоюват равенство и права, потъпквани с векове.
Ние честваме този ден не в традицията на тривиалния романс и на еднократния жест към колежката, домакинята, майката, роднината или романтичната партньорка. Днес казваме НЕ на връчването на цветя веднъж годишно ако то е съпроводено с пълно незачитане на нашия труд като равностоен и равно заплатен. Aко в останалата част от годината жените са третирани като евтина работна ръка и безплатна домашна прислуга.
Аман от зюмбюли, искаме равенство!
Ние виждаме днешния ден като още един ден в ежедневната ни битка срещу сексизма, хомофобията, расизма, дискриминацията и икономическото подчинение на жените и хората от сексуални малцинства по целия свят.
Подобни статии:
8 март е ден на жените, борещи се за автономия над собствените си тела. Защото в ерата на напредналия капитализъм, на “терена” на женското тяло се водят ожесточени битки за икономическа, политическа и социална доминация. Тази доминация не просто ни засяга, поединично и колективно, но ни мори, мъчи и убива всеки ден. Срещу тази доминация, срещу това продължаващо унизително подчинение са битките ни срещу икономическото, сексуално или физическо насилие; срещу човешкия трафик и насилствената проституция; срещу изнасилванията и мъченията в зони на нарастващо насилие и военни конфликти.
Днес ние се борим и срещу т. нар. “традиционни ценности” и “патриотизъм” – не защото ни липсват ценности, или защото не обичаме родината си, а защото зад подобни фрази се крият човеконенавистната крайна десница и религиозните фундаменталисти, които подкопават вековната ни битка, извоюваните вече женски права.
Тази битка засяга особено сестрите ни от ромски и от малцинствен произход и мигрантките. По света и у нас много от тях живеят в крайна бедност, биват хулени, унижавани, дискриминирани, насилвани и убивани заради цвета на кожата си или произхода си. Те гният в бежански лагери и в пълна мизерия, оставени на своеволията на расистки правителства и институции. На подобен тормоз са подложени и транс жените и куиър хората. Системно лишавани от адекватна медицинска помощ и достъп до институции, те търпят дискриминация, която препречва адекватното им участие в социалния и икономически живот, обрича ги на изолация и нищета.
Днес, 8 март, е ден да погледнем назад и да се замислим колко много е постигнало феминисткото движение, за да можем да говорим свободно тук-и-сега.
Днес, 8 март 2019, е и ден, в който трябва да си припомним, че твърде много жени по света и у нас все още нямат достъп до правата, достъпни на нас, събралите се тук. И както казва една от любимите ни феминистки, Одри Лорд, докато дори само една жена по света още носи оковите на неравенството, никоя от нас не е свободна.
Днес, 8 март 2019 година, е и повод да си дадем сметка, че сме свидетели на огромна агресия от политически и икономически сили, които подкопават постигнатото от феминисткото движение до днес. Само заедно можем да им се противопоставим!
