Колчета, преход и национален идеал: интервю с Шарлатан Алексов
Зачестилите инциденти с новите колчета на най-новия „Граф Игнатиев“ приковаха вниманието на българите от близо и далеч. Потърсихме за коментар един от най-видните представители на научния жанр tête parlante у нас с надеждата той да ни помогне да се ориентираме антропологически в новия български град и в перспективите към бъдещето ни като нация.*
dВЕРСИЯ: Г-н Алексов, инцидентите с колчетата по „Графа“ зачестиха дотолкова, че Столична община реши да ги смени. Отново. Как гледате на всичко това?
Шарлатан Алексов: Преди всичко трябва да си дадем ясна сметка за формата на тези колчета. Строго погледнато, те не са колчета, а са триъгълници (ако ги гледаме двуизмерно) или призми (ако ги гледаме триизмерно). Това не е случайно. Не е случайно, доколкото триъгълникът символизира трите власти. По този начин Общината един вид символно препикава всяка крачка от центъра на София, за да напомня на гражданите за правовата държава, разделението на властите и стабилността на управлението. Триъгълникът е стабилен. Общината, разбира се, е в пълното си право да разполага такива форми и ние трябва да оценим това като жест на загриженост.
На следващо място нека не забравяме, че триъгълникът е и единството на Бог Отец, Бог Слово (или Син) и Светия дух. Християнството е основополагащо за българската културна идентичност и в този смисъл ми се струва повече от подходящо символи на това триединство да са пръснати по земята, за да бъдат един вид здравата основа, върху която българите вървят към своето бъдеще. Всичко друго би било скъсване с европейската цивилизация, което ние не можем да си позволим.
Не последна по важност е призмата. Доколкото ми е известно, колчетата са консултирани с урбанисти, архитекти, артисти и философи, и те единодушно са стигнали до препоръката призмата да символизира предизвикателствата на глобализацията. Тя е един вид възможност, ходейки по улицата, всеки гражданин да види как идентичността му се дисперсира в идентичностите на новия свят – българин, европеец, мултикултуралист, джендър, неджендър…
Всичко това е чудесно, г-н Алексов, но защо тогава българите се спъват и пребиват така усилено във всичката тази символика?
Подобни статии:
Вижте, трябва да си дадем сметка, че българинът е странно животно. То – или той, че да не се обиди някой – има в себе си една дълбока смотаност.
Смотаност?
Да, смотаност. Това е да ти се дава всичко наготово, премислено, старателно и ти да се спънеш в него.
Вижте, става дума за една дълбока еволюционна некомпетентност. Даже бих казал, неравновесие и несъгласуваност между крайниците. Вижте какво става в периода 1390-1396 г., когато Османската империя напада и завладява Българското царство – пълно отсъствие на съгласуваност, разединение… И оставаме без държавност. Вижте какво става през 1944 г. – част от българите харесват Царство България, част не го харесват. Естествено, че при това положение накрая идват комунистите.
Това за мен е смотаност. Надявам се всеки път, когато някой гражданин се спъне в колчетата, да си спомня за турското робство и за опасността от комунизма, да си дава сметка за огромния ресурс, вложен в стабилността и репрезентиран от тези колчета, и повече да не се спъва по този начин. Това е въпрос на манталитет и в крайна сметка, на национално обединение и национален идеал.
В този смисъл съм критичен към смяната на колчетата. Това е вид популизъм, който не подхожда на управлението. Нужна е твърдост и съответно, хората да се научат да си гледат в краката. Ако се спънеш, това е не само твой проблем – това е отказ от единение и от бъдеще. В този случай най-малкото, което заслужаваш, е счупен крайник.
Как изглежда националният идеал след 30 години преход?
Ами, виждате – спънато. 30 години стремителен преход към свободния свят и накрая се пребиваме в колчета по тротоара.
Вижте, трябва да си даваме сметка за света, в който живеем. Това е един динамичен свят, глобално-свързан, рисков, но също и свят на възможности и неограничен растеж за всеки, който е достатъчно смел. В този свят българинът се спъва в колчета, докато други строят космически коли. Получава се един порочен кръг на комплексираното съзнание, в който българинът си дава сметка, че е смотан и затова не строи космически коли и обратно – не строи космически коли, понеже си дава сметка, че е смотан.
30 години след началото на демократичните промени трябва да си даваме ясна сметка, че или ще се научим да си гледаме в краката, да не повтаряме грешките на миналото и да оценяваме стабилността, която ни се дава, или ще видим космически коли през крив макарон. Т.е. нужен ни е еволюционен скок и това трябва да стане националният ни идеал. Стабилните условия, необходими за всяка еволюция, са налице. Сега вече от нас зависи.
Благодарим Ви за това интервю!
* Текстът е сатиричен и интервюто е измислено, но почти без проблем можеше и да не бъде. Всички съвпадения с действителни лица и твърдения не са случайно съвпадения.
