Принципът „Бедният плаща”
На 30 януари 2019 г. бяха отчетени опасно високи стойности на замърсяване на въздуха в столицата, три пъти над нормата. В последния си доклад за качеството на въздуха Европейската сметна палата посочва, че България е на първо място в ЕС по съкращаване на живота в резултат на мръсния въздух. Като основна причина за замърсяването е посочено битовото отопление с твърдо гориво. За текущия програмен период 2014-2020 страната ни не само че е намалила предвидените инвестиции в справянето с този феномен, но и нито един от одобрените проекти не се бори директно с него.
Действията на Столична община са в сходен дух на отрицание на проблема. За целия период на управлението си кметът на София, Йорданка Фъндъкова, е закрила над 15%, или повече от 10 км от трамвайната мрежа в София. За сметка на това автомобилният транспорт се приоритизира чрез строежа на нови булеварди.
През последните две-три години граждани започнаха все по-организирано и открито да изразяват недоволството си срещу мръсния въздух. За жалост обаче бедните квартали биват сочени за основни причинители, а други реални замърсители като високия процент на автомобили, безразборните строежи, както и осакатеният градски транспорт остават незабелязани. Протестиращите често призовават за повече контрол над бедните, а не рядко дори и тяхното изселване.
Този текст цели да проследи протестите за по-чист въздух в София и изменението на предложените решения от общината. С предложения от събаряне на жилищата на отопляващите се на твърдо гориво до затвор, политиците прикриват нежеланието си да се борят с истинската причина за замърсяването – бедността и приватизацията на транспорта. Вместо това прехвърлят вината върху социално слабите, чиято бедност искат да криминализират. По този начин те противопоставят иначе споделените интереси на протестиращи и бедни, а именно за чист въздух и топли жилища, и принципът на „замърсителят плаща” се превръща в принципа на „бедният умира”.
Виетнамските общежития и протестите
През февруари 2016 г. се провежда първият протест против т.нар. Виетнамски общежития, където през 1993-4 г. са настанени наематели в общински жилища, предимно от ромски произход, които днес наброяват над 300 семейства. Протестиращите от кв. „Красна поляна” настояват за събарянето на „незаконното общинско гето” и изселване на ромите. През октомври 2017 г. се провежда пореден протест, на който жителите недоволстват, че въпросът не се решава достатъчно бързо, тъй като само някои блокове са съборени и ромите са все така там. В същото време кметът Йорданка Фъндъкова обещава, че само за редовните наематели ще бъде търсено решение за настаняване, а за останалите това на практика означава да отидат на улицата.
На 19 декември 2017 г. шест квартала, между които „Красна поляна” и „Овча купел”, излизат на пореден протест срещу бездействието на Столична община спрямо въпроса с Виетнамските общежития. Организаторите от инициативен комитет „Подкрепа за Красна поляна”, сред които и представители на ВМРО и БСП, месеци преди това пускат сигнали срещу съществуването на общежитията и настояват за засилен денонощен контрол срещу изгарянето на отпадъци. От общината се ангажират „само” с отварянето на пунктове за събиране на използвани гуми и по-често почистване на улиците. Общинският съветник от ВМРО Карлос Контрера предлага „проблемът” да се реши „бързо и силово”, а именно със забрана за отопление на твърдо гориво, тъй като виетнамските общежития са общинска собственост. Така на практика той предлага хората да умрат от студ.
Подобни статии:
На 13 февруари 2018 г. се провежда нов протест срещу общежитията, като този път хората вече добавят към оплакванията си за замърсяването и набезите и азбеста от сградите, който е канцерогенен, като основание за събарянето им. Йорданка Фъндъкова успокоява гражданите, че въпреки че не могат да влязат в къщите на хората, за да правят проверки, до 2020 г. блоковете ще бъдат съборени. Районният кмет Иван Чакъров обещава, че на мястото на общежитията няма да се строят нови жилища за социално слаби, „за да не ни обвинят, че премахваме едни такива жилища, за да създадем едно такова друго гето”. По този начин кметът ясно намеква, че все пак причината за протестите не са печките на твърдо гориво, а напротив, самите жители, отопляващи се с тези печки, което от своя страна може да бъде решено само като се изселят хората. Месец по-късно протестиращите отново недоволстват, че бутането на блоковете не става достатъчно бързо.
След поредица от демонстрации, през май 2018 г. за първи път на протест излизат заедно българи от „Красна поляна” и роми от виетнамските общежития, които този път настояват не просто за събарянето им, но и за настаняване на хората в адекватни жилища. Това справедливо искане на гражданите обаче не среща отклик у Столична община, нито беше отразено в медиите, може би защото не включва изритване на хора на улицата. Подобен тип протести показват друга алтернатива на проблемите, като избягват обичайния дискурс на противопоставяне нуждите на гражданите, а напротив, обединяват ги и предлагат решение за всички.
На 4 декември 2018 г., след три последователни дни на замърсен въздух, Столична община въведе зелен билет за градския транспорт на стойност 1 лв. Такава беше и цената на билета преди повишаването ѝ на 1.60 лв през 2016 г. В друг голям град и един от най-гъсто населените в Европа, Париж, при замърсен въздух се въвежда изцяло безплатен градски транспорт, защото здравето на хората се оценява по-високо.
Мерките, предприети от Столична община за борба с мръсния въздух, вече включват и внезапни проверки във виетнамските общежития, което само няколко месеца по-рано кметът на София заяви, че нямат право да извършват. По този начин те нарушават иначе яростно пазената от българите неприкосновеност на жилището, но ромите явно не се ползват от подобни права. От проверените близо 100 жилища, само две семейства са използвали нерегламентирани отпадъци, а 27 са се отоплявали с твърдо гориво. На 5 декември протестиращи настояват вместо помощи за твърдо гориво за енергийно бедните, да се дават помощи към сметките за ток и да се развият мрежите за градски и велосипеден транспорт. Нито едно от тези предложения не е взето предвид от общината, която продължава да твърди, че изгарящите отпадъци, за да се отопляват, са виновни. Йорданка Фъндъкова дори обвинява гражданите, че оставяйки старите си гуми до контейнерите, помагат на нуждаещите се да ги горят.
Мерките
Ако в началото на протестите общината твърдеше, че по някакъв начин се бори със замърсяването чрез инвестиции в зелен транспорт, то в края на 2018 г. тя вече открито поиска криминализиране на изгарянето на отпадъци. В същото време обаче, Столична община окончателно прие решението да изгради завод за изграяне на отпадъци на стойност над 90 милиона евро, чийто капацитет налага даже внасянето на отпадъци. Такова противоречие не смущава нито общинските съветници, нито протестиращите, които продължават да обвиняват най-слабите в обществото.
В профила си във Facebook кметът Йорданка Фъндъкова поиска парламентът да разгледа възможността за търсене на наказателна отговорност за нерегеламентирано горене на гуми и отпадъци на открито, защото гражданите трябва да понасят отговорността си, когато замърсяват въздуха. По този начин общината, която преди две години направи градския транспорт по-скъп и недостъпен, прехвърли отговорността си за качеството на въздуха върху бедните, на които вместо подпомагащи, предлага наказателни мерки. От ГЕРБ също обмислят използването на Наказателния кодекс в борбата с финните прахови частици, като предлагат затвор от една до пет години за горене на непозволени материали. За „нарушителите”, за които все пак затворът не би бил наказание, а именно малоимотните и живеещите при по-лоши условия, председателят на правната комисия Данаил Кирилов предлага полагане на 20-30 дни обществено полезен труд, за да бъдат „адекватно наказани”.
В последното десетилетие под управлението на Фъндъкова София губи осем трамвайни линии, като предстои да бъде пусната в експлоатация само една. Броят на трамваите е намалял с 25% от наличния подвижен състав. В допълнение на това условията на труд на шофьорите са се влошили, като не е изключено да работят 39 дни със само 4 дни почивка.
Държавна безпомощ
Към края на 2018 г. над 1.7 милиона българи живеят с по-малко от 321 лв. на месец, което е официалната линия на бедността в България, при минимум 602 лв., необходими за издръжката на живот. По официални данни на Националния статистически институт над 30% от населението през 2017 г. живее в тежки материални лишения. Целевата помощ за отопление е на стойност 74.83 лв. или 374.15 лв за целия период от 1 ноември до 31 март и достига до около 230 000 нуждаещи се граждани. От Агенцията за социално подпомагане насърчават хората да използват пелети, които може да са по-екологични, но са и много по-скъпи. За отоплителния период 2018-2019 г. дървата за огрев излизат средно с 60 лв. по-евтини на месец от пелетите.
През октомври 2018 г. правителството реши да бори замърсяването и по друг начин, при който отново бедните ще трябва да платят. За над 2.4 милиона коли, произведени преди 2005 г., беше въведено увеличение на данъка в размер на 20-30%, а обратно, за най-новите автомобили, които традиционно могат да си позволят по-заможни граждани, се въведе данъчно облекчение от 10-20%, от което те нямат жизнена нужда. Намаляването на данъка за новите коли не е обосновано и от аргумента, че по-този начин ще се насърчи продажбата им, тъй като тя е в пряка зависимост от доходите, а не от желанието или от „психологията” на българите да се карат стари коли. Така в ситуация на разпадащо се БДЖ и недостатъчно развита система на градския транспорт колата за много хора означава труд. Този факт не беше убегнал и на финансовия министър Владислав Горанов, който само няколко месеца по-рано, преди да въведе новия данък, заяви, че увеличение няма да има за старите коли, тъй като българите са бедни. От общо регистрираните 4 милиона автомобила у нас, 40% са на възраст над 20 години, при средна такава за ЕС 10.7.
Проблем с мръсния въздух наистина има, но проблем има и с предлаганите мерки за справяне с него. Докато решение за Виетнамските общежития е наистина събарянето им, то за семействата, живеещи там, решението е само настаняване в други, годни за обитаване жилища. В България нови общински жилища не са строени от времето на социализма, въпреки че нуждата от такива не е изчезнала. Съществуващите такива са в окаяно състояние, а желание от Столична община да ги ремонтира не се забелязва. Вместо това расизмът бива впряган като удобно оправдание да не се осигуряват жизнените нужди на гражданите, а напротив, да се отричат и наказват.
Също така, в продължение на години провежданата политика не само в София, но и в цялата страна, приоритизира автомобилния транспорт, унищожавайки всички други алтернативи като трамваи и влакове, които са и най-екологичните. Така, отдръпвайки се от публичните услуги в транспорта, държавата и общините полагат пътя за приватизирането му и увеличаване на зависимостта от личните средства. Строежът на метрото в София е пример за стъпка в правилната посока, но при цена на билета от 1.60 лв. той остава недостъпен за мнозина и именно за хората от по-бедните квартали, до които метрото даже изобщо не достига. При липса на политическа воля и интерес за инвестиране в чист публичен градски и междуградски транспорт, решението за управляващите не може да бъде нищо друго освен наказания за бедните. Наказания за желанието им да не умрат от студ.
