„Край на месеца и край на света“. Движението на жълтите жилетки: кратка равносметка
Текст от платформата на Транснационалната социална стачка.
В началото, едно движение срещу данъка върху горивата,…
На 17 ноември, следвайки призив на различни уебстраници и в социалните мрежи, близо 250 000 блокираха пътищата на повече от 2 000 града с искане за оттегляне на увеличаването на данъка върху горивата (т.нар. „екотакса“ – Бел. ред.), предвиден за януари от националното правителство, за отхвърляне на ограниченията на скоростта по пътищата, за лимитиране на ДДС над храните и ако е необходимо, за разпускане на Народното събрание и край на президентството на Емануел Макрон. Движението се нарича Gilet Jaunes (Жълти жилетки) – от носенето на светлоотразителни жълти жилетки.
За пръв път движение от такъв мащаб, което изглежда като дошло отникъде, успява да се координира по Интернет, за да провежда блокиращи акции. След първите такива правителството и Макрон решиха да се придържат към „екологично“ обяснение за данъка върху горивата като начин за обезкуражаване употребата на частни коли и намаляване на въглеродните емисии, и към „екологичния преход“ след COP21 (Парижката конференция за промените в климата от 2015 г. – Бел. ред.), който е предвиден да облага с данъци „това, което замърсява“ с цел финансирането на бъдещи нужди.
…което се превръща в движение за социални искания и в политическа криза
Правителството реши да изчака, надявайки се на бързо разпадане на движението, но колкото повече време минаваше, толкова повече исканията на Жълтите жилетки се насочваха към по-широки социални въпроси: срещу увеличаващата се цена на живота, за увеличаване на минималната заплата, край на данъка CSG (Contribution Sociale Généralisée или обща социална вноска, който финансира фондовете за социална сигурност) върху пенсиите по възраст, срещу закриването на публичните услуги и за поддържането на пощенските клонове, малките гари и болници. И движението расте все повече. По площадките на кръговото движение и чрез блокиране на пътищата са излезли прекаризирани, самонаети работници, жени от грижовния сектор, работещи на частичен работен ден, пенсионери с малки пенсии, млади хора, търсещи работа, и сред тях често много хора, които преживяват първата си мобилизация извън синдикатите и „класическите социални движения“. Важно е също да се подчертае използването на тактиката на „блокиране“, с която се парализират потоци, и особено движението на стоки. Тази практика се възприема от мнозина като инструмент за видимост. Движението заема елементи от структурата и организацията на различен минал опит и места: в Сен Назер (Лоар Атлантик), един град със силна история на работнически борби, където синдикатите са в контакт с Жълтите жилетки, бяха организирани многобройни общи събрания Maison du Peuple (Домове на народа – Бел. ред.), и в Комерси (Мьоз) те отправиха призив в края на ноември движението да се оборудва по места с „блокпост като в Комерси, или с къща на народа като в Сен Назер. Накратко, място за организиране“, докато на Реюнион движението напълно парализира областта чрез самоорганизиране. В други градове Жълтите жилетки се присъединиха към феминистките демонстрации на 24 ноември. Една такава огромна мобилизация се състоя в Монпелие.
На 27 ноември, денят след третата национална мобилизация на Жълтите жилетки, президентът Макрон декларира, че „и краят на света, и краят на месеца ще бъдат разгледани, ние трябва да разгледаме и двете“, обявявайки по същото време намеренията на правителството да поддържа своите „реформи“ и да открие „една мащабна социална и екологична консултация в следващите три месеца“.
Изявленията на правителството бяха напълно игнорирани от движението и призивите за превръщане на 1 декември в главен ден за битка се размножиха. Демонстрациите се превърнаха в истинска конфронтация с полицията в Тулуза, Авиньон, Бордо и Париж, където също имаше демонстрации срещу безработицата и уязвимостта в сферата на труда, както и една друга, на колектива Роза Паркс срещу институционалния расизъм. В Марсилия избухна яростта на хората, борещи се срещу джентрификацията на Cours Julien и състоянието на социалното жилищно настаняване (следвайки срутването на няколко сгради в Марсилия), докато в Le Puy en Velay (Haute Loire) група демонстранти запали префектурата. След този ден на мобилизации правителството най-накрая разбра, че е в мъртва хватка и че е изправено пред истинска политическа и социална криза.
Подобни статии:
Младите хора и учениците също не останаха мирни. Правителствените мерки също са насочени към средни училища с цел да намалят броя на часовете на изучаване на предмети като история, география и философия. Сред мишените на протеста е Parcoursup, система на изключително неравнопоставен прием, като същевременно в университетите политическото решение да се увеличат приемните такси за чуждестранни студенти от 170 на 2 770 евро, и от 243 или 380 евро за магистратура или докторантура на 3 770 евро предизвика гняв и негодувание в подкрепа на чуждестранните студенти. През целите първи две седмици на декември млади хора превзеха улиците и бяха конфронтирани с жестоки репресии, газ и експлозиви, хвърлени върху демонстрантите и с насилие, унижение и арести. В Mantes la Jolie, град в популярните предградия на Yvelines, повече от сто тийнейджъри, арестувани от полицията, бяха принудени да стоят няколко часа на колене с ръце зад главите като военнозатворници – акт, който предизвика публично възмущение.
На 11 декември пенсионерите също превзеха улиците с историческа мобилизация. За синдикатите ситуацията беше доста по-усложнена. След първата среща между тях от началото на движението, на 6 декември всички основни синдикати, с изключение на Solidaires (CFDT, CGT, FO, CFE-CGC, CFTC, Unsa и FSU) изготвиха декларация, осъждаща „насилието“ на Жълтите жилетки. Те обаче трябваше да се изправят пред неодобрението на членовете си, много от които участваха в блокадите и демонстрациите, а Union Syndical Solidaires, който отказа да бъде включен сред подписалите, публикува свой собствен призив „в солидарност с исканията на Жълтите жилетки“ с цел да обедини сили с тях. Може да се каже, че движението в жълто е в процес на изграждане „срещу и вътре в“ синдикални организации.
На 8 и 15 декември демонстрации се проведоха в Париж и извън града, като обединиха движението на Жълтите жилетки и на синдикатите CGT Union, Union Syndicale Solidaires и колектива на железопътните работници, както и тези, които взеха участие в Nuit Debout, Невидимата банда (Invisible Band), Антифашистки организации (Paris banlieue, Action antifasciste), комитетът Adama (създаден след убийството на 24-годишния Адама Траоре в полицейския участък). Целта беше да се подкрепи и даде глас на политическите и социални искания на жълтото движение. Също така, в провинциите синдикатът CGT и синдикализираните работници от Solidaires бяха въвлечени в мобилизациите. Но призивът на CGT за огромна мобилизация на 13 декември мобилизира малък брой хора, показвайки разминаването между движението и структурите на синдиката.
Отслабено и изолирано, правителството първо обяви, че изоставя проекта за данъка върху газта и реши да замрази повишаването на цените на електричеството и газта. След това избра да изостави данъка CSG за пенсионерите с пенсии под 2000 евро и да увеличи със 100 евро социалния бонус, който се плаща на домакинства, които не се облагат с данък и установи отново изключението от всякакво данъчно облагане на всички часове допълнително работно време. Дори и след като правителството направи малка стъпка назад, отчасти поради проваления опит да обрисува движението като ползващо насилие, мобилизацията продължи. Именно в този период пространството за мобилизация, отворено от Жълтите жилетки, започна да засилва връзката със стачките, започнали в местата за производство.
Предизвикателствата пред разрастването на подкрепата и пред задълбочаването на движението
На 7 декември, по време на една среща върху борбите и движението, по инициатива на Комитета Adama, Анифашистко действие (Antifascist Action), и Platform of Militant Investigation… една „жълта жилетка“ каза, че въпросът с мигрантите „разделя движението“. Този въпрос наистина е едно от „черните петна“ на движението; мигрантите в момента са извън въпросите, повдигнати от Жълтите жилетки и само в няколко случая те са се присъединили към демонстрации. Дори и движението да изглежда като да поддържа имиджа на хомогенното френско общество, което разпознава себе си като Републиката, такова хомогенно обаче не съществува, защото то всъщност е кръстосано от линии на разделение, които трябва да бъдат изведени в центъра на политическата дискусия. Демонстрацията, организирана от мигрантски колективи и техните поддръжници в Париж на 18 декември, отразява тази загриженост и показва потенциала на едно подобно разрастване и силата на една мобилизация, която е достъпна за мигранти и бежанци, борещи се срещу институционалния расизъм и експлоатация. Въпросът за жените, които работят в особено несигурни условия, също се върна в центъра на дебата. С цел да противодействат на репрезентацията на жените сред Жълтите жилетки като „майките на нацията“, някои жени от движението организираха публични презентации и дискусии, опитвайки се да вместят своите национални искания в рамките на глобален призив за женска стачка на 8 март.
Също така движението призовава за възобновяването на солидарния данък върху богатството (ISF) – данък за богатите, който беше отхвърлен от правителството на Макрон под предлог, че кара богатите да държат парите си извън страната и за да насърчи инвестициите. Това е основният дебат върху централния въпрос за разпределянето на благосъстоянието, надниците, включително за размера на минималната заплата и как да се организира разпределението, така че да се финансират всички социални нужди.
Както обяви в речта си от 10 декември, правителството на Макрон организира „национална консултация“ – „консултации“, които се предвижда да създадат „книги за оплаквания“. Само че демонстрациите от януари показаха, че движението не възнамерява да се откаже както на улиците, така и в опитите да изгради трайни структури, построени върху автономност от институционалната власт и отхвърлянето на репрезентацията, подобни на „събранието на събранията“ в Комерси.
Сега движението все още се разгръща и поема в различни посоки. На 5 февруари беше свикана генерална стачка от CGT, към която се присъедини Solidaires и която се превърна в обща стачка, чрез смесването на много „жълти жилетки“ в блокади и демонстрации. Това беше първият опит да се създаде едно открито сливане на части от синдикати и от Жълтите жилетки, което да въведе идеята за стачката като политическа рамка, която може да бъде ползвана и извън работното място. В същото време друга част от движението се опитва да го трансформира в политическа партия с поглед към следващите европейски избори – едно решение, което за мнозина е парадокс, въвеждащ отново представителна перспектива, и риск, тъй като това може да отслаби движението.
Превод от английски: Милена Статева
Заглавно изображение: Christophe LEUNG @ flickr,com
