От Бернадет Шебай

Тази статия 1) предлага кратък обзор на последните трийсет години на унгарското движение за право на жилище 2) и на жилищните политики в страната. Този период се разделя на четири етапа, въз основа на начина, по който организациите – както леви, така и десни, – представляващи хората в неравностойно положение, са реагирали на политическите предизвикателства на своето време.

Отправната точка е бурното десетилетие на 90-те години на миналия век, когато различни групи в неравностойно положение – роми и нероми, наематели на общински жилища, окупиращи и бездомни – поискаха разрешаване на жилищните си проблеми. През втората половина на 90-те, движението навлезе във фаза на институционализиране; беше изградена система за помощ на бездомните и се зароди правното застъпничество. Засегнатите общности и застъпниците им не само бяха изправени пред факта, че властите се опитаха да разрешат жилищния проблем, като изключват ромите, но и разбраха, че зле управляваната жилищна криза е благодатна почва за етнически конфликти. През 2000-те години държавата финансира нова програма за премахване на сегрегираните квартали и се зароди младежки активизъм, критичен към глобализацията. След 2008 г. най-нуждаещите се отново надигнаха глас. Бездомните хора и наемателите на обществени жилища бяха организирани от леви групи, докато задлъжнелите собственици на жилища лансираха исканията си чрез десни организации. Тези групи бяха ясно разграничени една от друга по идеологическа линия. В крайна сметка левицата в Унгария не успя да насочи вниманието към един от най-ключовите жилищни проблеми на десетилетието – световната финансова криза.

От този кратък обзор изглежда, че работещите за по-справедливи жилищни условия са имали преимущество през последните три или повече десетилетия. От една страна техните истории разкриват противоречията на демократично-капиталистическата трансформация; а от друга, борбите за еманципация са мимолетни прояви на един социален ред, в който маргинализираните групи и техните съюзници се изправят срещу ориентираните към печалбата икономически и политически интереси.

Настоящата статията цели да разгледа историята на движението, за да помогне на активните в момента организации в Унгария и Източна Европа да направят критична оценка на ролята си, да повишат ефективността си и да укрепят мрежите си.

Градът е за всички, протест за право на жилище през 2017. Снимка: Габриела Чосо / FreeDoc

1. Да спасим каквото може да бъде спасено! (1989-1995)

Жилищната политика беше един от най-важните източници на легитимност на режима на държавния социализъм. Партийното ръководство се стремеше да осигури приемливи условия за своите граждани чрез обществена жилищна система, субсидирани от държавата програми за жилищно строителство и поддържане на ниски разходи за битови услуги. От началото на 80-те години на миналия век, с влошаването на икономическите показатели, социалистическото жилищно строителство постепенно намаля, а функционирането на държавния жилищен сектор ставаше все по-неустойчиво. Лошото управление доведе и до упадък на обществената собственост. Десетки хиляди жилища се освободиха, а покачването на наемите зачести. Освен това разпадащата се социалистическа система все повече орязваше и субсидиите за живеещите в работническите общежития. През 1988 г. наемът изведнъж се увеличи шест пъти, което усложни изключително много живота на нископлатените работници. Това предизвика широко недоволство и обществените жилища се превърнаха в мобилизационен фактор.

Наемателите се организираха възможно най-бързо и масивно. Националната „Организация на намателите“ (Lakásbérlők Egyesülete) беше основана на 12 септември 1988 г. в Будапеща, а през следващите месеци членовете ѝ нараснаха до няколко хиляди из цялата страна 3). Лидерите ѝ настояваха за повече справедливост и протестираха срещу увеличаването на наемите и липсата на поддръжка. Няколко десетки общности от наематели иззеха управлението на блоковете си от държавата и създадоха самоуправляващи се асоциации на наемателите 4). Освен това, лидерите на националната организация постоянно предупреждаваха, че остоковяването и ликвидацията на държавните жилища ще имат катастрофални последици. През 1989 г. те създадоха и краткотрайна широка коалиция, включваща хора с увреждания, пенсионери и синдикати.

Пред мястото, на което се провеждат събранията на Асоциацията на наемателите на ул. Лониай 44, 1990 г.. Снимка: Фортепан / Каталин Ердей

Ромските наематели и самонастанени работиха по този проблем паралелно, но и поотделно, създавайки „Комитетът Анти-Гето“ (Gettóellenes Bizottság). Той представлява отговор на общинския план от 1989 г., който цели да изсели и премести ромските жители в квартал, наподобяващ гето извън града. Лидер на ромската общност събира малка група от ромски и неромски интелектуалци от Будапеща, планирайки заедно кампания за предотвратяване на изселването. Съмишлениците основават комитет за изясняване на фактите  и установяват, че никой не иска да се мести в покрайнините на града и че много семейства имат конкретни идеи как да подобрят жилищната си ситуация, ако получат социална или общинска подкрепа. С помощта на съмишлениците си „Комитетът Анти-Гето“ успява да мобилизира обществена подкрепа на национално ниво, да принуди властите да оттеглят плана си, да предотврати изселването и да разгърне алтернативни жилищни решения 5).

На първото събрание на „Комитетът Анти-Гето“ на 2-ри февруари 1989 г. в Мишколц; Янош Ладани, Дежо Сегеди, Гьорг Диоши, Мария Хорват и Бела Остойкан. Снимка:  Лазсло Боди Бардош 

Хората, останали без покрив също отговарят на кризата, макар и в по-малка степен, и започват да протестират в Будапеща на 29 ноември 1989 г. 6) Техните искания включват използването на празни жилища, а делегация от трима представители връчва петиция на високопоставен общински служител. Социалистическата власт, чиято легитимност е вече в криза, прави всичко по силите си, за да изтрие възможно най-бързо бедността от обществените пространства и да избегне ескалация на напрежението. От 30 ноември нататък партията предава на благотворителни организации непригодени сгради, някои от които без отопление и топла вода. Първите приюти са отворени в резултат на тези протести на бездомните. Още много шествия се опитват да поддържат вълната от протести, организирайки стачка на Гара Юг, включително с тактическа блокада на билетния център в продължение на дни. От други малки протести из страната стана ясно, че много бездомни хора искат жилища, а не прюти.

Надеждите и усилията за запазване и реформиране на управлението на солидния обществен жилищен фонд, наследен от социализма, бяха подкопани от капиталистическото градско развитие и приватизация. Само между 1990 и 1992 г. 30% от жилищния фонд (210 000 жилища) беше разпродаден7). Приватизационната треска застигна и членовете на Асоциацията на наемателите, които в крайна сметка се опитаха да договорят благоприятни условия за пазарна реализация. Междувременно бедните и хората с ниски доходи не получиха почти никаква професионална, идеологическа или политическа подкрепа, за да превърнат своите организационни инициативи в силни самоуправляващи се организации, и бяха пометени от капиталистическо-демократичната трансформация.

2. Периодът на институционализацията (1995-2002)

През 1995 г. вече беше ясно, че ромското население е най-големият губещ от смяната на режима. Докато в повече от половината ромски семейства нямаше заети лица, това се отнасяше за едва една трета от неромските семейства. Обедняването им имаше и жилищно измерение, тъй като повечето роми живееха в лошо обслужвани, западащи села или се преместваха в градските гета. В продължение на десетилетия по време на държавния социализъм реалистичната алтернатива за тези, които нямаха дом, беше да се самонастанят в някое от множеството празни общински жилища. Често това бяха влажни, запуснати, порутени апартаменти, които никой не искаше. Практиката на общината беше да не изселва самонастанилите се без да им осигури алтернативно жилище, но от средата на 80-те години на миналия век това все повече се променя. Въпреки че самонастанилите се обитатели бяха от различни социални слоеве, изселванията бяха на етническа основа: властите тормозеха най-много ромските семейства, които се преселваха от селата в столицата поради влошеното икономическо положение.

Изтласкването на бедните хора – често роми – от градовете, в които са дошли, за да избягат от бедността в селските райони, не беше истинско решение. Тези, които бяха прогонени от един квартал, се появяваха в друг или в бедните малки градове и села. Днес е още по-очевидно, че тези принудителни изселвания увеличават безперспективността на бедните региони. Фондацията за граждански права на ромите (Roma Polgárjogi Alapítvány), създадена на 9 май 1995 г., реагира на преките последици от тази зле управлявана жилищна криза. Персоналът  ѝ, макар и ограничен, предостави индивидуални консултации – юридически и със социални работници – на стотици хора, заплашени от изселване. Тяхната основна цел беше да преговарят с общинските власти, като включват пряко засегнатите хора. В краен случай прибягваха до протести и до тактиката на живите вериги. Въпреки че фондацията беше свързана с няколко ромски общности и имаше широко медийно присъствие, тя не разполагаше с достатъчно ресурси, за да организира солидна база от участници. В резултат на това те не успяха да мобилизират достатъчно хора през 2005 г., когато предприеха национална кампания за забрана на изселването без подходящо алтернативно жилище.

Въпреки нарастващите трудности за хората в ниските обществени прослойки, броят на местните организации, които участват в конфликти за социална промяна, намалява. Дарителските очаквания за институционализация (регистриране на организацията, водене на официално счетоводство и т.н.), бюрократизацията, свързана с формализирането на асоциациите, и нарастващата стойност на ролята на експертите, особено с наближаването на присъединяването към ЕС, тласнаха организациите към превръщането им в НПО-та 8).  Няколко от тези формални организации се превърнаха в стабилни, надеждни стълбове на жилищното движение, но също така рискуваха вниманието им да бъде обсебено от бремето на финансовото оцеляване и да станат проектни или транзакционни в отношенията си с потребителите. От друга страна организирането и поддържането на общностна база изискваше специфични професионални и финансови ресурси, които липсваха.

Ромски семейства в Секешфехервар се борят против изселването си със съдействието на Фондацията за граждански права на ромите през 1997. Откъс от MTV Híradó (10 декември, 1997) / NAVA.hu

3. Критици на глобализацията и местни иноватори (2002-2008)

От края на 90-те години на миналия век икономическата стабилизация в Унгария доведе до бум в ипотечното кредитиране и строителството на жилища. Беше създадена пазарна система за жилищно финансиране, която направи жилищата достъпни за по-заможните семейства. В началото на 2000-те инициативите за градско обновяване започват да изтласкват хората с ниски доходи и да прогонват бездомните от градските квартали. Много исторически сгради бяха оставени да се рушат с цел спекулация. В противодействие на това правителството въведе прогресивна система за социални помощи и стартира малка по мащаб програма за десегрегация, за да подобри лошите жилищни условия на ромите. Според данните от преброяването през 2011 г. в повече от 700 общини в Унгария е имало близо 1 400 предимно ромски сегрегирани квартали или анклави с неотговарящи на стандартите жилища, обитавани от 280-300 000 души. През петте години на програмата само няколкостотин семейства са получили подкрепа от нея 9).

Либерализацията на капиталистическите пазари и търговия в световен мащаб, която напредва от 70-те години на миналия век насам (неолиберална глобализация), беше критикувана от движението за алтернативна глобализация или алтерглобализъм. В Унгария „Хуманисткото движение“ (Humanista Mozgalom) първо се зае с жилищната кауза и през 2004 г. създаде мрежа от доброволци, наречена „Хора на улицата“ (Az Utca Embere). Те организираха ежегодни демонстрации с бдения, траещи цяла нощ, в които участваха бездомни хора, и поискаха конституционно признаване на правото на жилище. Капиталистическата употреба на пространството, подхранвана от джентрификацията и спекулациите с имоти беше критикувана през анархистки позиции от основаната през 2004 г. „Група Centrum“ (Centrum Csoport). Тези активисти на четири пъти окупираха имоти.

Откъснати от тази лява градска субкултурна среда, ромските общности поискаха от своите общини да използват държавни субсидии за премахване на сегрегираните квартали и преместване на ромските семейства в най-близките села и градове. Обаче тези организации, сред които „Организацията на ромите от Шомоля“ (Szomolyai Cigányokért Szervezet), „Фонда за подпомагане на бедните в Егер“ (SZETA Eger), или „Асоциацията на представителите и застъпниците на ромското малцинство в окръг Ноград“ (Nógrád Megyei Cigány Kisebbségi Képviselők és Szószólók Szövetsége), често срещаха съпротивата на общинското управление, крайнодясната партия „Йоббик“ или на жители. За много от тези ромски организации този прост акт на искане на държавна субсидия се превърна сам по себе си в протест. Въпреки това, след като успешно лавираха в полето на местната власт, те успяха да осигурят нови жилища за ромите, които преди това живееха в сегрегирани, неотговарящи на стандартите жилищни условия.

В средата на 2000-те години се наблюдава развит комплекс от движения, състоящ се от професионални организации за застъпничество, ангажирани местни иноватори и алтерглобалистки групи от активисти, които свързват липсата на дом с културата на радикалния протест. Освен това държавната система за грижа за бездомните се разви, въпреки че условията ѝ непрекъснато се оспорваха от активистите. Този образ на стабилна инфраструктура на движението обаче беше подвеждащ. Участниците не бяха единни или понякога бяха взаимно изолирани от стратегиите, тактиките и езика си. Движението не успя да формулира послание или да изгради разказ, с който много хора биха могли да се идентифицират, включително стотиците хиляди живеещи в нестабилни жилищни условия.

Солидарна нощ организирана от „Хора на улицата“ и други през 2007 г.  Откъс от MTV Híradó (16 ноември 2007 г.) / NAVA.hu

4. Маргинализираните и техните съмишленици (2009- )

В края на 2000-те достъпните жилищни решения бяха все така на дребно, а правителствата разчитаха на пазара за увеличаване на дела на собствениците. След като заемите във форинти поскъпнаха твърде много поради разточителните бюджетни разходи на държавата, те бяха заменени с по-евтини заеми в чуждестранна валута. Популярността им бързо нарасна и постави домакинствата в уязвимо положение спрямо финансовите пазари поради слабата регулация и риска на обменните курсове. Хиляди хора бяха изселени в резултат на световната финансова криза от 2008 г. На длъжниците се наложи да чакат три години за първата голяма спасителна мярка, а за тези с ниски доходи и чиито дългове бяха в чужда валута, мерките бяха ограничени 10). Независимо от това след 2015 г. жилищната политика стана все по-подчинена на семейната политика на правителството, което постоянно отделяше повече средства за по-заможните домакинства, отколкото за семействата с ниски доходи 11).

След икономическата криза от 2008 г. се появи ясно разграничение между организациите в жилищното движение по идеологическа линия. Левите групи (все още) имаха водеща роля в представителството на хората в най-неблагоприятно положение, като бездомните хора и наемателите на обществени жилища с ниски доходи. През август 2009 г. в Будапеща се основава „Градът е за всички“ (A Város Mindenkié), гражданска междукласова жилищна група от бездомни хора и техни съмишленици. Тяхната мисия е да отстояват правото на жилище, да променят дискурса за липсата на дом и да издигат бездомните хора и наемателите на обществени жилища като лидери на общността. По тази причина бездомните членове представляваха „Градът е за всички“ пред обществеността. Те редовно говореха в медиите, на демонстрации и присъстваха на заседания на парламентарните комисии. Организацията проведе кампания срещу криминализирането на бездомността – мярка, която позволява на унгарските власти да налагат санкции за спане на улицата. Тя защити много хора от изселване, организира се за обществени жилища и защитава правата на обитателите на незаконни постройки. В резултат на труда ѝ през октомври 2014 г. се постави прецедент в дело, което постанови, че незаконните постройки не могат да бъдат разрушавани без надлежна процедура, тъй като постройката и имуществото в нея не могат да бъдат третирани като „боклук“. Първата дългосрочна програма „Жилището е на първо място“ 12) в Унгария, която осигурява жилища на бездомни хора, живеещи в бараки, също се развива в резултат на протест, организиран от „Градът е за всички“ с цел защита на бараките от събаряне. Организацията влияеше на общественото мнение за жилищната криза в продължение на почти десет години и постигна самоорганизация на бездомните хора, която техните предшественици през 1989 г. не успяха да осъществят.

„Градът е за всички“, протест за право на жилище през 2016. Снимка: Gábor Bankó

От друга страна организирането на хората с дългове в чуждестранна валута обикновено е обвързано с разказ за защита на унгарския народ от банките, често преплетен с радикални националистически символи и лозунги. През 2009 г. новопоявилата се „Социална асоциация на защитниците на домовете“ (Otthonvédő társadalmi egyesülés) създаде в цялата страна местни организации – т.нар. зони за самозащита с бързо реагиране – с цел предотвратяване на изселванията. Основата идея на тяхната дейност беше, че хората, живеещи в засегнатите квартали, ще обединят усилията си и ще се мобилизират заедно, за да предотвратят изселванията. Тяхната работа стимулира появата на други групи за самопомощ и протести и застъпнически организации, които се изправиха срещу банките и съдия-изпълнителите по време на изселванията или в съда.

Въпреки това десните жилищни организации не успяват да създадат устойчиви институции в движението. Левите организации, от своя страна, обогатиха инфраструктурата му с няколко нови участници. Инициативата „Градът е за всички“  беше основа за създаването на три нови организации: „Уличен адвокат“ (Utcajogász), организация за правно застъпничество за жилища, създадена през 2010 г., която поема щафетата, след като „Фондация за граждански права на ромите“ прекратява съществуването си през същата година; „От улицата към жилището!“ (Utcáról Lakásba! Egyesület), организация основана през 2014 г. и предоставяща услуги, , които насърчават новаторски и достъпни жилищни решения (включително гореспоменатата първа дългосрочна програма „Жилището е на първо място“), която разшири ранга на организации като международната „Подслон за човечеството“; и на трето място „Училището за обществен живот“ – институт за обучение на активисти и център за изследване чрез действие и участие от 2014 г. насам. От 2018 г. капацитетът на движението в областта на политиката се разшири с Центъра за политика и изследвания „Периферия“, който заедно с „Институтът за градски изследвания“ има за цел да предостави ноу-хау в областта на политиката на разположение на движението.

През последните 10 години системното организиране и поляризираното политическо поле доведоха до възможности за успешно ангажиране на опозицията с жилищните политики. През 2017 г. на предизборен форум преди парламентарните избори насрочени за 2018 г., организиран от „Градът е за всички“, шест опозиционни партии публично изразиха ангажимента си за ключови реформи в жилищната политика. Освен това много кандидати включиха жилищни въпроси в предизборната си кампания в навечерието на местните избори през 2019 г. В резултат на това, когато през 2019 г. опозицията спечели значителен брой места на местно ниво, няколко общини планираха дългоочаквани нововъведения в управлението на обществените жилища. За това допринесе и фактът, че няколко лидери на движението се кандидатираха и успяха да заемат влиятелни позиции в местните администрации 13). Големи надежди за много организации на движението породи фактът, че опозиционните партии подновиха ангажимента си към жилищния въпрос в навечерието на парламентарните избори през 2022 г. Изборното им поражение обаче накара организациите да преосмислят стратегията си.

Заключителни разсъждения

Периодично активистите надигат глас, за да напомнят на света за неотложността на жилищната криза. Всъщност в Унгария ситуацията не се е променила много от 90-те години на миналия век; дори броят на хората, живеещи в неблагоприятни жилищни условия, е приблизително същият – между два и три милиона. На практика социалните иноватори, жилищните активисти, избирателите и вземащите решения от десетилетия са изправени пред едно и също предизвикателство: как могат да увеличат достъпния жилищен фонд в мащаб, който да облекчи широко разпространената жилищна бедност?

През последните осем години няколко организации, заедно с новаторската работа на „От улицата към жилището!“, „Подслон за човечеството“ и „Институтът за градски изследвания“, започнаха някои иновативни програми. В резултат на това стотици необитаеми преди това общински жилища бяха ремонтирани. Това е малка част от 14 000 свободни жилища, но показва потенциала за значително увеличаване на обществения жилищен фонд. Освен това „От улицата към жилището!“ предоставя стимули на собствениците на жилища да отдават свободните си апартаменти под наем на лица с ниски доходи чрез своята агенция за жилища с нестопанска цел 14). Тези инициативи обаче не могат да предложат достатъчни решения без подходящи финансови ресурси и благоприятна правна среда; за справяне с жилищната криза е необходима политическа воля – както от централната, така и от местната власт.

След парламентарните избори през 2022 г. обаче получаването на тази политическа подкрепа съвсем не е сигурно. Управляващата коалиция Фидес-ХДНП, която спечели четвъртата си поредна победа, постоянно насочва повече средства към по-заможните домакинства, отколкото към семействата с ниски доходи, и систематично наказва общинските управи, водени от опозицията, като ги лишава от средства. Организациите на движението са изправени пред изпитанието да създават политически възможности и да укрепват инфраструктурата на движението в една враждебна политическа среда. По какъв начин може да се въздейства?

Може да се предположи, че някои социални групи, които са слабо представени организационно (напр. наематели с ниски доходи в частния сектор за отдаване под наем или наематели на обществени жилища), ще трябва да се изправят пред последиците от грешните жилищни политики, изострени от икономическите последици от пандемията от коронавирус и войната в Украйна. Включването на представителството на тези групи може да разшири влиянието на участниците в левите движения над прогресивните жилищни реформи, по-специално в навечерието на местните избори през 2024 г. Съществуват някои индикации за достигане до нови, по-рано непредставени социални актьори. Например „Подслон за човечеството“ се обръща към наемателите в частния сектор на наемите, а Център за политика и изследвания „Периферия“ (със своята асоциация за жилищно настаняване на наематели) е насочена към хората със стабилни, но ниски доходи. Възможността общините да кандидатстват за средства директно към ЕС също може да създаде нови ресурси.

Друго стратегическо решение, пред което са изправени организациите, е дали те ще изградят движение, ръководено от членовете му, или инфраструктура, управлявана от експерти. През последните няколко години организационният стълб на движението значително се смали, тъй като бившите организатори започнаха нова кариера в областта на политиката и научните изследвания (давайки нова форма на подкрепа на движението), а ново поколение организатори все още не се е появило. Могат ли настоящите организации на движението да осигурят подкрепа за развитието на нови лидери? Ще продължат ли да представляват конкретни каузи чрез участие на заинтересованите лица?

Движенията често печелят стратегическо предимство, когато инфраструктурата им се състои от организации, прилагащи различни стратегии и тактики, когато лидерството е залегнало във формиращите ги групи и когато взаимоотношенията преминават географските и социалните граници. Последните трийсет години на унгарското жилищно движение подкрепят това наблюдение. Изграждането на хетерогенна структура изисква откритост от страна на потенциалните съюзници, тъй като участниците могат да имат различни идеи за това какви стратегии водят до социална промяна. Въпреки това ние сме част от една и съща борба и усилията ни могат да се допълват взаимно. Основният въпрос е дали организациите на движението могат да постигнат разбирането, че изграждат нещо заедно.

Превод от английски: Стоянка Енева

Тази статия е част от многоезичната поредица на ELMO „Централно и източноевропейски движения за право на жилище срещу неолибералните градски трансформации“. Преводи на текстовете от поредицата на българск иезик ще бъдат публикувани от „Барикада“ и списание „dВЕРСИЯ“. Предишните статии от поредицата могат да бъдат намерени тук и тук.

Бернадет Шебай е докторант във факултета по политически науки и публични политики на ЦЕУ и научен сътрудник в Института за демокрация на ЦЕУ. Нейната област на изследване е въздействието на социалните движения върху политиката. Дисертацията ѝ се фокусира върху връзката между структурата на движението, участието на бенефициентите и въздействието върху политиките в унгарското жилищно движение в периода 1989-2021 г. Нейната цел е да свърже световете на социалните движения и академичните среди по плодотворен и за двете страни начин. Тя се опира на десетгодишния си опит в работата в различни сектори на гражданското общество. Гордее се, че е помогнала за проектирането и изграждането на програма за организиране на общности в Унгария, координирала е Civilizáció, национална мрежа от НПО-та, и е съосновател и организатор в „Градът е за всички“, междукласова група за жилищно настаняване. Ръководила е изследвания чрез действие с „Европейската мрежа за организиране на общностите“ и „Училището за обществен живот“, където провежда редовни обучения.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments