АкцентиСтатии

Без покрив над главата: жилищна политика по време на война

Альона Ляшева

Брокерът каза, че днес е имало повече от 300 заявки,
за които са намерени само пет апартамента.

 

Търсихме из цяла област Лвов. Нищо не излезе в града, но успяхме да намерим апартамент в Луцк, за където заминаваме сега.

 

Вероятно ще трябва да се върна в Харков.

Чувам подобни думи в Лвов всеки ден. Мисля, че положението е същото на много места из Западна Украйна и Източна Полша и тези думи се носят из териториите, към които отиват бягащите от войната. През изминалия месец хиляди хора са намерили квартира в Лвов, а никой не знае колко не са успели.

Когато виждам колко е трудно да се намери временно жилище за хора, бягащи от бомбардировките, ми се иска да изкрещя „Предупредихме ви за проблемите на социалните жилища и пазара на наеми, но не направихте нищо!“ Но гневът няма да допринесе да помогнем поне на част от нуждаещите се. Затова ще разгледам Лвов като пример в изследването ми върху настоящето положение на жилищния проблем.

Само според официалните данни Лвов е приютил 200 хиляди души. Но на практика този брой е два-три пъти по-висок. Видя се до каква степен е нерегулиран местният пазар на наеми. Наемът на едностайни апартаменти понякога достига до 1000 долара. Поради резкия скок в търсенето на жилища, бежанците не успяват да останат в града, а хазяите или незаконно вдигат цените, настоявайки за изселване, или пък нарушават правата на наемателите като директно ги гонят.

Апартамент под наем в Лвов – 30 000 гривни. Обща площ 12 m2. Скрийншот от сайт с обяви за наеми.

 

Как реагираха на кризата отговорните за жилищните политики?

Единственото, което градската управа успя да направи, е да заплаши наемодателите по морализиращ начин. Необходимостта Лвов да приеме хора беше на дневен ред още преди пълномащабната инвазия, но едва на 3 март кметът Андрий Садовий обърна внимание на проблема и заяви:

Разходите за живот в Лвов трябва да останат същите като преди войната. Наемодател или хотелиер, който завишава цената за апартамент, е обирджия! Сигнализирайте за такива случаи на горещата линия на града – 1580. Ние ще действаме според военновременните изисквания. Ще проверяваме и ще оповестяваме публично имената на грабителите, а също и ще предоставяме данни на SBU [Украинска служба за сигурност]

Въпреки че тези символични жестове са за предпочитане пред пълното игнориране на проблемите, те нямат особен ефект върху реалността на пазарите на наеми. В крайна сметка, ако си вътрешно разселено лице (ВРЛ) и имаш нужда от покрив над главата си, тогава ще използваш ценното си време в търсене на жилище, което можеш да си позволиш, не такова на безобразни цени. Ако сте принудени да напуснете, защото ви вдигат наема, никакви публични списъци или страх от SBU няма да натежат повече от правото на частна собственост над апартамента. Хазяите даже могат да извикат полиция, за да ви изгонят.

Хората с договор за наем са по-склонни да упражнят натиск върху наемодателя си. Но дори и в подобна ситуация е по-лесно хазяите да се позоват на правото на частна собственост, отколкото наемателите да докажат в съда, че изселването преди изтичането на договора е възможно само при определени обстоятелства. Юридическите механизми за защита на наемателите бяха трудно приложими дори и преди войната. Гражданският кодекс гарантира правата на наемателите, но обезпечаването на тези гаранции изисква дела и адвокати. От друга страна, механизмът, който защитава правото на частна собственост на наемодателя, е доста опростен: само трябва да се обадиш на полицията и да покажеш документите за собственост на жилището. Тоест по-трудно е да се защитят правата на наемателите от тези на наемодателите.

Централното правителство може и трябва да забрани изселванията, както и да замрази цените на наемите. Но измежду законите, върху които работи Върховната рада (еднокамарният украински парламент), няма и следа от опити да бъдат защитени наемателите, а призивите на изследователите на жилищни политики остават нечути.

Освен регулирането на пазара на наеми, необходима стъпка е и създаването на нови възможности за вътрешно разселените лица. Осигуряването на жилища с нестопанска цел може да осигури подслон на бежанците. Но социалните жилища в Украйна никога не са били обект на целенасочена политика. Понастоящем има единични инициативи от някои държавни агенции в тази посока. Например в област Лвов общежитията на някои образователни институции се използват за настаняване на бежанците, а Министерството на културата и информационната политика насърчава общностите да организират сами престоя им. Министерският съвет яхна вълната на самоорганизацията на гражданите и предложи платформата „Prykhystok“ (приют), която свързва хората, които могат да осигурят временно жилище с нуждаещите се от него. Подобни практики са изолирани. Те изглеждат сякаш възпроизвеждат логиката на социалната жилищна политика, но всъщност не представляват целенасочена и ефективна програма.

 

Усилия на вятъра

Политиките за настаняване в социални жилища биха били по-ефективни, ако бяха разработени в мирно време. Освен това, защо регионалните военни администрации и Министерството на културата се занимават с жилищните въпроси, а не Министерството на регионалното развитие, строителството, жилищното строителство и битовите услуги или служителите, пряко отговорни за жилищната политика?

Отговорът е следният: те са заети със съвсем други неща. Както и преди, основните усилия на властите не са насочени към осигуряване на достъпни жилища за възможно най-голям брой граждани, а към подпомагане на строителството. Министерството на регионалното развитие, Конфедерацията на строителите на Украйна, ДИАМ (Държавният инспекторат по архитектура и градоустройство на Украйна) и други участници, отговорни за разработването и прилагането на жилищни стратегии, само привидно отговарят на нуждите на вътрешно разселените лица и на хората, чиито домове са разрушени.

Идеята им за разрешаване на проблема се свежда до:

  1. създаване на система за финансиране на строителството на основата на рискови финансови механизми, като например секюритизацията (създаване на пазар на ипотечни дългове);
  2. закупуване на жилища от строителни предприемачи на държавни разноски;
  3. субсидиране на закупуването на жилища за вътрешно разселените лица.

Само сравнително заможни хора сред нуждаещите се могат да получат достъп до жилище чрез такива политики. Строителните предприемачи ще бъдат реално облагодетелстваните от тези политики, тъй като всички финансови средства са насочени към тях. Достъпните жилища и печалбата от строителството им са взаимно изключващи се неща, а второто в момента е преобладаващата политика. Нито местните, нито централните власти могат или знаят как да отговорят на жилищните нужди на стотици хиляди бежанци. Ето защо жилищните проблеми се решават до голяма степен чрез инициативи за самоорганизация на местно ниво. Примерът на Лвов показва колко много граждани приемат както роднини, така и непознати, как обществени организации и инициативи преустройват различни пространства в жилища и колко много наемодатели запазват „старата“, вече непазарна цена на жилищата.

Инициативата, към която се присъединих, се опитва да помогне на бежанци със специални нужди да намерят дългосрочен подслон. А това е трудно, въпреки че лично познаваме някои брокери на недвижими имоти, познаваме града и имаме умения за общуване. Как следва да се справят с този хаос новодошлите, семействата с малки деца и хората с ограничена подвижност?

Подобни солидарни практики са пример за принципа, на който трябва да се основава жилищната политика: жилището е основна потребност, а не източник на печалба, нито финансов актив.

За съжаление, случаят на Лвов не е особено различен от този на други украински градове. Страните от Европейския съюз също нямат готовност да осигурят достъпни жилища за украинските бежанци. Въпреки че в ЕС социалните жилища и регулациите на пазара на наемите са застъпени в по-голяма степен, отколкото в Украйна, през последните десетилетия приватизацията и финансиализацията на жилищата постепенно ги направиха по-трудно достъпни дори за гражданите на ЕС, да не говорим за мигрантите и бежанците. При малкия брой налични жилища могат да възникнат конфликти между местните жители и новодошлите. Така че, освен въпроса дали страните от ЕС искат да приемат украински жени, си струва да се запитаме дали те ще могат да им осигурят достъпни жилища, достойна работа и социални грижи. А с този въпрос възниква и друг: как да се създадат условия, които да изравнят правата на гражданите и лицата без гражданство, на украинците и сирийците. Отговорите на тези въпроси могат да спасят човешки животи.

 

Време е да надигнем гласове, докато не бъдем чути

От някои грешки е по-добре да не се учим. Една от тези грешки е жилищната политика на Украйна, ориентирана към недвижимите имоти. Последиците от тази политика са, че хората са принудени не само да се преместят в друга част на града си, но и да се върнат или да останат на места, където могат да загинат от бойните действия на руската армия.

Преди войната наричах тези процеси „разселване“. Сега не знам как да ги нарека. Но съм убедена, че е жизненоважно да продължаваме да говорим и да достигаме до тези, които вземат решения за жилищата на местно, национално и международно ниво, да призоваваме за това както в Украйна, така и в ЕС. Имаме изследвания, разработки и препоръки, сега е необходимо да окажем политически натиск. Говорете в полза на социалните жилища, защитата на правата на наемателите, недопустимостта на доминирането на правото на частна собственост над правото на подслон и спешната необходимост от изготвяне на социална и демократична жилищна политика за бъдещето. Крещете за това заедно с мен, защото не става въпрос само за Лвов, нито пък само за Украйна.

 

Превод от английски: Стоянка Енева

 

Тази статия е публикувана първоначално на украински и английски език от украинския член на ELMO Spilne/Commons на 2 април 2022 г. Вж. тук. Тя е част от многоезичната поредица на ELMO „Централно- и източноевропейски движения за право на жилище срещу неолибералните градски трансформации“. Преводи на текстовете от поредицата на български език ще бъдат публикувани от Барикада и списание dВЕРСИЯ.

 


Альона Ляшева е социолог и изследовател по градска политическа икономия. Работи в Изследователския център по източноевропейски изследвания в университета в Бремен и в Националния киевски университет Тарас Шевченко.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments