Акценти

Централно и източноевропейски движения за право на жилище срещу неолибералните градски трансформации. Една поредица на ELMO

превод от английски: Стоянка Енева

 

 

  • Източноевропейската лява медийна мрежа (ELMO) започва многоезична тематична поредица от актуални статии, състояща се от четири части плюс настоящия увод. В нея ще търсим отговори на въпроса: „Как движенията за право на жилище и град оказват съпротива на постсоциалистическата доктрина за трансформиране на централно и източноевропейските градове в продължения, копия и сателити на неолибералните западни градове? 
  • През следващите няколко седмици статиите ще бъдат публикувани едновременно на осем езика в някои от платформите-членки на ЕLMO GAP, Platzforma и Baricada-România (румънски); Mérce (унгарски); Krytyka Polityczna (полски); Kapitál (словашки); Alarm (чешки); Masina и Radnicka prava (сърбо-хърватски); LeftEast (английски), като за българските преводи на текстовете dВЕРСИЯ си партнира с Барикада
  • В края на месеца, на 30-и юни 2022 от 18 ч CET, ще бъде организиран заключителен дискусионен панел с модератор Нора Угрон и участници Альона Ляшева (Украйна), Ана Виленица (Сърбия), Енико Винце (Румъния), Тана Заблудилова (Чехия) и Витале Спринчана (Молдова).

***

 

От 2020 г. живеем в смъртоносна пандемия, която направи по-осезаема вече съществуващата жилищна криза: по цял свят много от нас нямаше къде да се приберат „вкъщи“, нито къде да останат „в безопасност“. Докато настоящата жилищна криза се превърна в криза на дома, то в контекста на Централна и Източна Европа дългосрочните процеси на неолиберално озападняване остават в основата на тази несправедливост. Кризата се изостри още повече с руската инвазия в Украйна, при която бягащите към други райони или държави хора се сблъскват с пренаселени градове, липса на социални жилища и други жизненоважни социални услуги и са оставени да се борят както могат с непосилните цени на пазара.

Привържениците на неолиберализма считат постсоциалистическите градове, както и обществата към които принадлежат, за недовършени, хаотични, нецивилизовани. Повече от трийсет години градовете ни биват насила натъпквани от местните и централни власти в калъпите на така наречения „цивилизован“ западен неолиберален град. Този призрачен град обслужва стила на живот на средната и висша класи, не приема различните, ефективно унищожава всички социални и общи ресурси, прекланяйки се пред волята на транснационалните компании за недвижими имоти.

В този контекст, местни и регионални социални движения се борят за правото на жилище и срещу принудителните изселвания от домове, същевременно създавайки пространства за радикални леви ценности и водени от визия за преразпределяне, окупация (на пространства)  и радикална социална справедливост. Те развиват дейността си в контекст, в който други актьори, било то НПО, било социални движения, политически партии и др. работят усилено за изграждането на един бял, построен по западен образец и неолиберален град.

 

В тази поредица от четири части търсим отговори не само на това как левите движения се организират с цел жилищна справедливост в Централна и Източна Европа, но и как се противопоставят на колониалния етос на „догонване на Запада“, срещан както в политическите, така и в активистките среди.

 

С цел да въведем читателите в контекста, набелязахме следните процеси, през които градските пространства в Централна и Източна Европа преминават през последните трийсет години:

 

  • масова приватизация на обществения жилищен фонд в името на антикомунизма;
  • (въз)производство на високата средна класа чрез масова реституция на национализирани имоти, върнати на частни собственици от времето преди Втората Световна война, придружено с прокуждане на настоящите собственици в името на постигането на справедливост;
  • ликвидиране на обществения и социален жилищен фонд;
  • системно ограбване и разселване на работническата класа, съчетано със символното ѝ делегитимиране – тя вече няма място в градовете;
  • режими на собственост със собствена история, включваща  класови и расови йерархии, произвеждащи проблеми, свързани с достъп, преразпределение и лишаване от собственост;
  • масови изселвания, прогонвания и сегрегация на бедни и расизирани общности извън градските центрове и кварталите на средната класа, последвано от разкрасяване и джентрификация на тези райони;
  • джентрификация и туристификация на културните и икономически столици в надпревара за привличане на големи, чужди и частни инвеститори;
  • предимство за транснационалните, частни предприемачи на недвижими имоти, придружено от слаба или липсваща регулация;
  • дерегулация на пазарите на недвижими имоти и на наемите, водещо до все повече живеещи в условия на пренаселеност;
  • приватизация на комунално-битовите услуги и тласкане на населението към натрупване на потребителски дългове;
  • умишлено занемаряване на жилищния фонд от общините с цел да се оправдае приватизацията му;
  • абдикиране на държавата от жилищните проблеми и превръщане на пазара в единствения регулатор на жилищни въпроси.

 

Статиите от поредицата ни разказват, илюстрират и анализират как тези процеси се припокриват едни с други и се развиват в специфичните контексти на няколко града от Централна и Източна Европа, разгръщайки същевременно една по-широка регионална перспектива. В статията си Озападняване: една история за легитимирането на неолиберализма, насилието и заграбването в централно и източноевропейските градове, румънската ангажирана теоретичка и радикална активистка за жилищна справедливост Веда Поповичи цели да разкрие действието на парадигмата, стремяща се към озападняване в постсоциалистическите градски трансформации в Централна и Източна Европа. Тя щрихова историята на западното превъзходство, чрез която се легитимират насилствени и изключително мащабни промени. Във Всеки трябва да живее някъде. Унгарското движение за право на жилище – поглед отдолу нагоре (1989-2021) Бернадет Шебай, унгарска общностна организаторка и докторантка, изучаваща влиянието на социалните движения върху различни политики, предлага кратък обзор на последните трийсет години на унгарското движение за право на жилище и на жилищните политики в страната. Румънският социолог и радикален активист за правото на жилище  Джордже Юлиан Замфир анализира как зад идеята за умен град, присъща на Запада и промотирана от администрацията на Клуж-Напока, стоят принудителни изселвания и отнемане на жилища от ромите, както и представата, че това да бъдеш европеец изисква жертви. И, накрая, в статията си Без покрив над главата: жилищна политика по време на войнаукраинската социоложка и изследователка по градска политическа икономия Альона Ляшева разглежда  изострянето на жилищната криза, пред която се изправят украинските военни бежанци в Лвов.

 

***

Тази статия е публикувана първоначално на украински и английски език от укранския член на ELMO Spilne/Commons. Редакторите решиха да я включат, въпреки че тя не е оригинално съдържание, създадено за поредицата, тъй като смятат, че е изключително важно да се говори за жилищните въпроси в контекста на руското нахлуване в Украйна, както и да се покаже солидарност и подкрепа за украинската членка на платформата. Ако желаете да направите дарение за Spilne/Commons и да подкрепите работата им, можете да го направите тук: https://commons.com.ua/en/donate/

Куратори на поредицата са  Нора Угрон (LeftEast и координатор на ELMO), Соня Драгович (LeftEast), Веда Поповичи (The Political Art Gazette), Витале Спринчана (Platzforma).

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments