За недостатъчността на американоцентризма. До западното ляво, за вашите и нашите грешки
от Володимир Артюх
Научили сме много от вас тук, в постсъветския свят. Под „ние“ имам предвид атомизираните или слабо организирани комунисти, демократични социалисти, леви анархисти, феминистки учени и активисти от Киев, Лвов, Минск, Москва, Санкт Петербург и други места, които са потънали в ужасите на войната и полицейското насилие. След като собствената ни марксистка традиция склеротира, деградира и се маргинализира, четохме коментари върху Капиталът на английски език. След като Съветският съюз се разпадна, разчитахме на вашия анализ на американската хегемония, неолибералния завой във формите на натрупване на капитала и западния неоимпериализъм. Черпехме насърчение и от западните социални движения – от алтерглобализма до антивоенните протести, от Occupy до Black Lives Matter.
Оценяваме начина, по който сте се опитвали да теоретизирате нашето кътче от света. Правилно сочехте, че САЩ са подпомагали подкопаването на демократичните и икономически прогресивни варианти на постсъветската трансформация в Русия и на други места. Прави сте, че САЩ и Европа не успяха да създадат сигурна среда, която да включва Русия и други постсъветски държави. Нашите страни отдавна са в положение, в което трябва да се приспособяват, да правят отстъпки, да се съгласяват с унизителни условия. Правили сте това със симпатия, граничеща с романтизиране, които ние понякога сме приемали.
Дим се издига от унищожен руски танк край път в Луганска област в Украйна на 26 февруари 2022 г. | Anatolii Stepanov / AFP via Getty Images.
По време на руския обстрел на Харков обаче границите на наученото от вас станаха явни. Това знание е произведено в условията на американската хегемония, достигнала своите граници при кървавочервените линии на Русия. САЩ изгубиха способността си да представят своите интереси за общи интереси с Русия и Китай, не могат да наложат спазването им с военна сила, а икономическите им лостове намаляват. Въпреки твърденията на мнозина от вас, Русия вече не реагира, не се адаптира, не прави отстъпки, тя отново се е сдобила с деятелност и е в състояние да формира света около себе си. Инструментариумът на Русия се различава от този на САЩ: той не е хегемонен, тъй като разчита на грубата, а не на меката сила и на икономиката. Въпреки това грубата сила е мощен инструмент, както всички знаете от поведението на САЩ в Латинска Америка, Ирак, Афганистан и по цялото земно кълбо. Русия имитира принудителната инфраструктура на американския империализъм, без да запази хегемонистичното му ядро.
И все пак това подражание не означава зависимост. Русия се е превърнала в автономен фактор, действията ѝ са определени от собствената ѝ вътрешнополитическа динамика, а последиците от тях вече са в разрез със западните интереси. Русия оформя околния свят, налага собствените си правила така, както го правеха САЩ, макар и с други средства. Чувството на дереализация, което изпитват много коментатори – „това не ни се случва“ – идва от факта, че руските войнстващи елити са в състояние да наложат собствените си заблуди, на терен да ги превърнат във факти, да накарат другите да ги приемат въпреки волята си. Тези заблуди вече не се определят от САЩ или Европа, те не са реакция, ами творение.
След като се сблъсках с „непредставимото“, наблюдавам как западната левица прави това, което знае най-добре: анализира американския неоимпериализъм, разширяването на НАТО. Това вече не е достатъчно, тъй като не обяснява света, изникващ от руините на Донбас и на главния площад в Харков. Светът не може да бъде изчерпателно описан сякаш е оформен от или реагиращ на действията на САЩ. Той е придобил собствена динамика, а САЩ и Европа в много отношения са в реакционен режим. Вие обяснявате отдалечените първопричини, вместо да забележите възникващите тенденции.
Служители на украинската служба за спешна помощ изнасят тяло на жертва от повредената сграда на кметството след обстрел в Харков, 1 март 2022 г. | USA today / Pavel Dorogoy, AP.
Прави впечатление че, говорейки за драматичните процеси в нашия край на света, вие ги свеждате до реакция на действията на собствените ви правителствени и бизнес елити. От вас научихме всичко за САЩ и НАТО, но тези знания вече не са толкова полезни. Може САЩ и да са скицирали очертанията на тази настолна игра, но сега другите играчи преместват чиповете и с червен маркер добавят свои собствени контури. Обясненията, поставящи САЩ в центъра си, са остарели. Прочетох всичко написано и казано отляво по отношение на миналогодишната ескалация на конфликта между САЩ, Русия и Украйна. В по-голямата си част то беше ужасно неверно, много по-зле от повечето мейнстрийм обяснения. Прогнозностичният му капацитет беше равен на нула.
Подобни статии:
Не, че искам да виня западната левица в етноцентризъм, а да покажа ограничената ѝ перспектива. Претоварен от дима на войната и психологическия стрес, аз самият не мога да предложа по-добра такава. Бих призовал единствено за помощ при теоретичното осмисляне на ситуацията, като в същото време включа прозрения от нашия край на света. Американо-центричните обяснения не са полезни за нас в степента, в която вие смятате, че са. Ние също трябва да положим усилие, за да се изправим от руините на източния марксизъм и колонизацията от западния марксизъм. По този път допускаме грешки и бихте могли и да ни обвините в национализъм, идеализъм, провинциализъм. Учете се от тези грешки: сега и вие сте много по-провинциални, изправени пред изкушенията да прибегнете до едно опростенческо манихейство.
Изправени сте пред предизвикателството да реагирате на война, която не се води от вашите страни. Като се имат предвид всички теоретични затруднения, за които споменах по-горе, няма прост начин да се формулира антивоенно послание. Едно нещо остава болезнено ясно: можете да помогнете за справяне с последиците от войната, като оказвате помощ на бежанците от Украйна, без значение от цвета на кожата или паспорта им. Можете също така да окажете натиск върху вашето правителство да анулира външния дълг на Украйна и да предостави хуманитарна помощ.
Не позволявайте половинчати политически позиции да заместят анализа на ситуацията. Недейте да превеждате мотото, че основният враг е у дома, в погрешен анализ на междуимпериалистическата борба. На този етап призивите за разпускане на НАТО или, обратното, за приемане на когото и да било в него, няма да помогнат на онези, които страдат под обстрела на бомбите в Украйна, нито в затворите на Русия или Беларус. Както винаги, лозунгите са вредни. Обявяването на украинците или руснаците за фашисти ви прави само част от проблема, а не част от неговото решение. Една нова автономна реалност се появява около Русия – реалност на разрушения и жестоки репресии, реалност, в която ядреният конфликт вече не е немислим. Много от нас са пропуснали тенденциите, водещи до тази реалност. В дима на войната не виждаме ясно контурите на новото. Както изглежда, не го правят и американските и европейските правителства.
В тази реалност ние, постсъветската левица, ще разполагаме с несравнимо по-малко организационни, теоретични и просто жизнени ресурси. Без вас ще се борим да оцелеем. Без нас вие ще сте по-близо до пропастта.
Заглавно изображение: Снимка на телевизионна кула в Киев, атакувана от руски войски близо до мемориалния комплекс на Холокоста „Бабин Яр“ на 1 март 2022 г. | Министерство на вътрешните работи на Украйна.
Превод: Неда Генова
Линк към оригинала
