Кризата в Украйна и лявото
Нарастващото напрежение на границата с Украйна през последните месеци и навлизането на руски военни части в областите Луганск и Донецк тази седмица предизвикаха множество реакции по света и у нас. Като списание с ясна политическа позиция, ние не оставаме безучастни към събитията. Ето защо публикуваме два текста, които дават сериозен повод за дискусия относно левия анализ на ситуацията.
Лявото и конфликта между Запада и Русия
от Божидар Колов (сътрудник към Университета в Осло, специалност Русистика)
В разгара на информационната война между Запада и Русия натискът върху всеки политически активен човек да се „позиционира” се увеличава неимоверно. Публичният дискурс се поляризира, оформят се твърдо фиксирани лагери, нюансите се губят, всеки опит за усложняване на темата се чете като (контра-)пропаганда в полза на едната или другата страна в конфликта на тотализиращи разкази.
На този фон се очертава една тревожна тенденция в лявото пространство – не само в България, но и сред много от левите по света. Левият антиимпериализъм – насочен основно (и напълно легитимно) срещу експанзивната политика на западния капитал, за съжаление често страда от непоследователност. Фокусирайки своите усилия в софистицирана критика срещу натовската пропаганда, изобличавайки алчността на американския военно-промишлен комплекс и посочвайки токсичното присъствие на крайнодесните в украинската политика, една немалка част от левите сякаш остават слепи за недвусмислено нео-имперската политика на Кремъл. В желанието си да се противопоставят на добре смазаната пропагандна машина на Вашингтон и Лондон, те често напълно пренебрегват издевателствата на путинския режим срещу бедните, пенсионерите, куиър-хората, етническите малцинства и по-малките народи в т.нар. “близка чужбина”, Източна Европа, Сирия и в самата Русия. Съпротивата срещу неоколониалната политика на западния капитал сякаш често пропуска факта, че руският капитализъм е един от най-потисническите в света, че външната политика на Москва е като по имперски учебник (следващ „най-светлите“ европейски примери), че левите в Русия и страните под нейно влияние са почти напълно маргинализирани и че Путин и неговите приятели в и извън Европа отдавна са се прегърнали с крайнодесните.
Есенциализирайки империализма като (основно) западен, левите често се оказват в позиция да оправдават руската неоимперска политика, представяйки я като форма на съпротива срещу експанзивния Запад. Тази позиция, обаче, игнорира факта, че „защитата на легитимните интереси на Русия“ и „осигуряването на нейната сигурност“ са често за сметка на редица малки народи, с които би следвало да се солидаризираме. Превръщайки се в заложник на геополитически властови игри (между западния и руския капитал) левите често не успяват последователно да се съпротивляват срещу всички форми на насилие и потисничество. Как по-точно тези леви в Европа и САЩ се различават от либералите, които оправдават всяка западна интервенция по света със „защитата на човешките права“, когато легитимират (най-малкото с мълчанието си) агресията в Украйна и Грузия със „защитата на правото на Русия да е независима от Запада“? Русия, за съжаление, отдавна не е независима от Запада, а е дълбоко подвластна на неговия капитал и неговия модел на развитие. В руската вътрешна и външна политика се наблюдават най-порочните потиснически практики на западния неоимпериализъм, често в още по-извратена и насилническа форма (което не оправдава западния капитализъм и не го прави „добър“, защото е „по-приемлив“).
Подобни статии:
Колкото и да не ни се иска, понякога механизмите на един империализъм могат да послужат за еманципация спрямо друг империализъм. Възникването на модерната българска държава през Руско-турската война от 1877/78 г., впрочем, е продукт именно на подобна динамика. Но непосредствената необходимост от отхвърлянето на една тирания, не значи прегръщането на друга. В сложната динамика на потисничество и еманципация, левите нямат право на опростенчески разкази и „двуполюсно позициониране“. В контекста на задълбочаваща се поляризация, именно левите са натоварени със задачата да усложняват публичния разговор и да се съпротивляват срещу всички борби за надмощие между елитите, жертва на които, в крайна сметка, са винаги най-угнетите, най-уязвимите и най-маргинализираните.
Позиция на Руското социалистическо движение от 21.02.2022 г.
Срещу руския империализъм, долу ръцете от Украйна!
Току-що приключи обръщението на Путин към руснаците. Човекът, който нарича себе си президент, започна речта си с антикомунистически панегирик, заявявайки, че Владимир Ленин е създателят на Украйна и че съществуването ѝ в сегашния ѝ вид е резултат от националните политики на болшевиките. Обвинявайки болшевиките, в „култивиране на националисти“, Путин прикрива най-лошия и отвратителен вид национализъм – великоруския шовинизъм. На този фон Путин заплаши да покаже на украинците какво означава „декомунизация“. Предвид контекста на речта му, тези думи могат да се разглеждат като заплаха за пряка намеса в Украйна. Не е изненадващо, че критикувайки ленинските национални политики, Путин хвърля камъни по плановата икономика, национализацията и прави ласкави препратки към сталинизма.
Преследването на опозицията, корупцията, повишаването на цените на стоките и услугите, липсата на независими съдилища и всичко, което Путин казва за Украйна, звучи така, сякаш говори за Русия. Не отричаме, че реформите, които се провеждат в Украйна, водят до ужасно социално неравенство, обедняване, безработица и други проблеми. Но ние сме твърдо убедени, че съдбата на Украйна трябва да бъде решена от работниците и всички потиснати хора в тази страна, а не от руската военна техника и проруските лобисти. Дълговете на Украйна към Руската федерация, за които Путин ни напомни, не са причина за военна инвазия. Украинското население не е взело тези дългове от Русия; нека руското правителство ги поиска от тези, на които ги е дало, включително от Виктор Янукович, който преспокойно си живее на територията на Руската федерация.
Нарушаването на споразуменията от Минск е заслуга не само на Киев, но и на Москва, която няма да спре да подкрепя империалистическите анклави в така наречените „народни републики“. Ние се обявяваме за незабавно изтегляне на руските войски, прекратяване на всякаква военна подкрепа за въоръжените формирования в Луганска и Донецка област, спазване на прекратяването на огъня и правото на украинските граждани сами да решават съдбата на страната си, без империалистите от Изток и Запад!
Оригиналът е достъпен тук, превод от руски език: Божидар Колов
