Климатичните промени и огромният проблем с лития
Кризата в Боливия изпраща сигнали за екологичната политика по света
Автор: Кейт Ароноф
Боливия преживява жестоки и размирни времена. След седмици на протести, въоръжените сили принудиха левия президент Ево Моралес да се оттегли заради публикации за „манипулации” по време на изборите през октомври тази година и последвалия ги призив на Моралес за нови избори. Моралес потърси убежище в Мексико, след като десни и в някои случаи фашизирани елементи задържаха членове на неговата партия запалиха уипхалата – знамето на аймарските и кечуански индиански народи.
В този контекст някои представители на лявото започнаха да спекулират за наличието на възмутителен паралелен сценарий. Дни преди да подаде оставка, Моралес оттегли Боливия от сделка за добив на литий с германската компания ACI Systems Alemania, или ACISA. Литият е основен съставен елемент за акумулаторите на електрическите автомобили, електрическите велосипеди, соларните панели и много други. ACISA е доставчик на Тесла, чиито акции се вдигнаха рязко, след като гръмна новината за падането на Моралес. Не без основание, предвид историята на региона, някои журналисти и политици започнаха да си задават въпроса дали това не е бил поредният заговор на Западните сили за заграбване на ценна за многонационалните компании суровина.
Краткият отговор е “Не”. Няколко фактора допринесоха за неотдавнашните протести: опозицията на Моралес никога не е имала намерението да приеме резултатите от последните избори, а гневът по отношение на президента назряваше в целия политически спектър, при което десницата вече играеше най-решаващата роля. Въпреки че е напълно възможно ЦРУ отново да се е намесило в латиноамериканската политика – в близките години надали ще разберем окончателно дали това е така, – най-вероятно не желанието на многонационалните компании да завладеят боливийския пазар на литий беше това, което свали Моралес от власт. Въпреки всичко тези компании изглежда ще спечелят от новото дясно правителство. И понеже световните лидери се стремят към бърз преход от изкопаеми към по-екологични горива, политиките относно минералите, които са неразделна част от света без въглеродни емисии, ще придобиват все по–голямо значение. Един добре обмислен Нов зелен курс би могъл да трансформира опасната динамика, управляваща лития и други ценни суровини, същевременно предотвратявайки климатичната катастрофа. Но ако нещата продължат като досега, нищо от това не би могло да се осъществи.
Над половината от световните залежи на литий се намират в Южна Америка, в извънземния пейзаж на високопланинските солни плата в Андите, образувани от богати на литий солени езера. Компаниите за добив изгребват и пренасят този солен разтвор в огромни изпарителни басейни, където той престоява под слънцето в продължение на месеци и дори години. След изпаряването на водата, остават магнезий, калций, натрий и калий, както и най-ценният от всички литий, който представлява бял прах, понякога наричан “бялото злато”. Макар този преобладаващ метод за добив на лития да налага значителни начални инвестиции в капитал и експертен опит, цялостният процес не изисква толкова големи инвестиции в работна сила, колкото добивът на въглища или нефт. Но за него са необходими огромни количества вода в един от най-сухите региони на земята, като някои компании използват не по-малко от 1700 литра в секунда. Това източване на водни ресурси разрушава екосистемите около езерата и лишава от питейна вода местните общности в държавите от така наречения “литиев триъгълник” – Боливия, Аржентина и Чили. Коренното население и изобщо хората, живеещи край солните плата, организират гладни стачки и блокади в знак на протест не само по тези въпроси, но и срещу прехвърлянето на богатствата на собствените им земи към чужди корпорации.
Когато беше избран за първия си мандат през 2006 г., Моралес проведе кампания срещу подобни практики на добив, прекрати договорите, които прекалено облагодетелстваха чуждестранния капитал, преразпредели земите, национализира газодобивната индустрия и иззе мините. Всичко това предизвика бурна реакция от страна на чуждестранните компании, което принуди президента да направи някои отстъпки и да плати 1,9 милиарда долара заради водени срещу държавата съдебни дела. Воден от намерението да привлече капитал за разработване на литиевите находища и едновременно с това да предотврати несправедливата им експлоатация, Моралес тогава предложи на ACISA 70-годишен договор, съгласно който контролирани от държавата фирми ще притежават контролен пакет акции в новите обекти в Салар де Уюни, територия 13,5 пъти по-голяма по площ от Ню Йорк. Вместо просто да взема лития от Андите и да създава продукти на други места, което е нормата в индустрията, този договор предвижда също така боливийските работници да изградят предприятие за производство на акумулатори за електромобили в собствената си страна. Компаниите, търсещи по-лесни печалби, вече се бяха ориентирали на други места, където правителствата и работниците са способни да налагат по-малки орязвания на печалбите им. Въпреки това населението около солните плата не беше удовлетворено. Гражданският комитет от Потоси, който силно критикуваше Моралес за сделката, поиска увеличаване на концесионните такси от 3 на 11%, както и по-силен контрол на местната власт върху добива. Когато Моралес прекрати държавното участие в договора с ACISA малко преди да бъде свален от власт миналия месец, тези искания бяха посочени като основен фактор.
Подобни статии:
В една хвърлена в хаос страна като Боливия, бъдещето на лития остава несигурно. Добивът в Южна Америка на литий е понастоящем съсредоточен в Чили и Аржентина. Работниците и коренните общности в тези страни също протестират срещу разрушителните методи на минодобив, но призивите им не се посрещат с такова благоразположение от национални правителства, които се стремят в по-голяма степен да угодят на многонационалните корпорации.
Междувременно се очаква рекорден ръст в търсенето на литий. Изграждането на зелена енергийна мрежа, увеличаването на дела на възобновяемите енергоизточници и електрифицирането на всичко, от колите до готварските печки, изисква повече литий и други така наречени “технологични метали”, които са от първостепенно значение за чистата енергия. Институтът за устойчиво бъдеще, например, прогнозира, че ако през 2050 г. светът използва енергия само от възобновяеми източници, това ще изисква 280% от икономически целесъобразните за добив резерви на литий или 85% от всички природни залежи на литий на Земята.
Това изглежда като капан, от който не можем да избягаме: дори ако глобалната икономика успее да излезе от зависимостта си от изкопаемите горива, тя просто ще замени един вид вреден добив с друг. Бъдещето на минодобива на технологични метали в Южна Америка и на други места по света може подозрително да прилича на вековната колониална експлоатация, сега дегизирана като екология: американските автомагистрали да жужат от автомобили Тесла, пътуващи между огромни предградия с къщи и офис паркове, покрити със слънчеви панели, но всичко това да стане възможно благодарение на капиталистическата свръхпечалба и незачитането на правата на коренното население другаде. Освен това, предвид господството на китайските фирми в литиевата индустрия, бихме могли да станем свидетели на геополитически конфликти, сходни с тези за петрола в миналото.
Това е бъдещето, което препоръча наскоро лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър с предложението си да бъдат инвестирани 454 милиарда долара за изграждане на предприятия за производство и зареждане на електромобили, насърчавайки потребителите да заменят своите сегашни бензинови таратайки с електромобилите на бъдещето. “Моят план,” написа той в авторска статия в Ню Йорк Таймс, “се очаква да създаде десетки хиляди нови, добре платени работни места в нашата страна и би трябвало да направи Съединените щати световен лидер в автомобилостроенето.”
Предложението на Шумър, подкрепяно от някои синдикални и екологични групи, въплъщава онзи весел техно-оптимизъм, който доминираше дълги години в климатичната политиката в богатите страни като САЩ: парите и технологиите, с които разполагаме, позволяват да продължим да действаме в общи линии както и досега, като просто в ход нанесем някои козметични промени, замествайки енергийния източник, който задвижва икономическата машина. Зелените работни места в производството предоставят допълнителното предимство да върнат Америка към следвоенния й индустриален разцвет. Но каналите за добив и доставка, които ги правят възможни, остават извън полезрението.
Един Нов зелен курс е, напротив, в състояние да предложи алтернатива, която в по-голяма степен да отговаря на “бързите, дълбоки и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото”, съгласно Междуправителствената експертна група по изменението на климата. Не е възможен стабилен свят, ако не бъде спряна тенденцията за разрастване на градовете, разчитащо на автомобилите. Преходът от изкопаеми към по-екологични горива може наистина да създаде десетки хиляди добре платени синдикализирани работни места в САЩ, а вероятно и още милиони други предвид обема необходима работа, като някои от тях ще бъдат в производството на потребителски електромобили. Отвъд най-краткосрочната перспектива обаче, намаляването на въглеродните емисии ще наложи трансформация на градовете, предградията и селските райони с огромни инвестиции в обществен транспорт и достъпни жилища, както например това се предвижда в законопроект, внесен неотдавна от сенатора Бърни Сандърс и члена на Конгреса Александра Окасио-Кортес. Това ще направи тези места не само по-зелени, но и по-евтини и по-пригодни за живеене, а също ще попречи на богатите и развити страни да налагат непосилно бреме на Боливия и другите производители на полезни изкопаеми.
Все пак едно от най-големите обещания на Новия зелен курс е ролята, която Съединените щати биха могли да изиграят за преосмисляне на световния ред, който от векове се основава на експлоатация и пренос на богатства от богатия на ресурси, но слаборазвит Юг, към богатия Север. Трудно е да се предскаже пълният обем на онова, което САЩ биха могли да направят, ако се захванат сериозно да преобразяват световната икономика, ръководейки се в по-голяма степен от принципа на равноправието – например, като се стремят към сътрудничество с Китай и други страни, вместо към разрушителни търговски войни, за да отговорят пряко на климатичното предизвикателство. Вместо да задоволява търсенето на технологични метали с нов добив, политиката на САЩ би могла да работи за събиране на електронните отпадъци или на страничните продукти от други видове минодобив, където тези материали са в изобилие. Внедряването в Щатите на транспортна система, работеща с възобновяема енергия, може да даде стимул за световен стандарт за правата на работниците, на коренните общности, както и за екологичните права при добива на полезни изкопаеми, стандарт, който да гарантира, че печалбите от зеления преход се движат не само нагоре, но и надолу по веригата на доставките. Това би могло да пренапише търговските споразумения така, че да дават предимство на демократичното управление пред многонационалните корпорации.
Дали това се признава или не, политиката на Съединените щати в областта на климата е също част от тяхната външна политика. Тя може както да продължи да подлага света на огън, така и да направи всичко по силите си, за да угаси този пожар.
Превод Евелина Миленова
Заглавна снимка Pablo Cozzaglio/AFP/Getty Images
