В началото на този месец излезе поредната порция резултати от международното оценяване на ученическите академични постижения, наречено PISA (Програма за международно оценяване на учениците, Programme of International Student Assessment, PISA). Отново медии, експерти, специалисти, социални мрежи и дори държавната администрация гръмнаха, че българските ученици се справят прекалено зле: „на последно място в ЕС по функционална грамотност“, гласят заглавията. Министърът и НПО-секторът отново намериха повод да отправят гръмки заявки, почти заплахи, за поредната огромна и спешно необходима реформа в посока иновации, преустройство на учебната програма и разбира се, дисциплиниране на учителите.

Нищо от това не е ново, но фрапираща е не само масовата неспособност да се провиди регулярно повтарящата се психоза за несправяне на малката ни нация. Също толкова шокиращ е отказът от критично отношение към авторитета и смисъла на PISA; от това да се види, че самите ѝ предпоставки и ефекти вървят противоположно на възприетите мантри за училищна и учителска автономия, за демократично развитие и пр.; противоположно, впрочем, и на иначе издигнатото в култ т.нар. „умение за критично мислене“.

Ето защо се радваме да предложим на вашето внимание този превод. Това е отворено писмо на голяма група изследователи в образователното поле, адресирано до директора на PISA. В него изключително ясно са посочени основните проблеми, които Програмата поставя както със съществуването си изобщо, така и с отказа си да се промени и да спре да засилва редица вредни за образованието, а и за обществото изобщо тенденции.

Уви, това отворено писмо датира отпреди цели пет години. За това време, особено съдейки по общественото пространство у нас, вредите от PISA само се засилват. Надяваме се с публикуването му на български да провокираме поне отчасти загрижените и ангажирани хора и следващия път да сме свидетели на друго, действително критично и загрижено за хората, а не за икономическия растеж отношение към оценяването на учениците.

Пълният текст на английски, както и списък с подписалите, можете да откриете тук.

Увод и превод: Станислав Додов

Уважаеми д-р Шлайхер,

Пишем Ви в качеството Ви на директор на Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Вече на тринайсет години, PISA е известна по цял свят като инструмент за класиране на страните (членки и нечленки на ОИСР, повече от 60 към този момент) според академичните постижения на 15-годишните ученици по математика, природни науки и четене. Провеждана на всеки три години, PISA и резултатите ѝ се очакват с тревога от правителствата, образователните министри и образователните редакции на медиите и се цитират като авторитетни данни в безброй политически документи. Тези резултати вече силно влияят върху образователната практика в много страни; държавите постоянно преразглеждат образователните си системи с надеждата да подобрят класирането си. Липса на прогрес в PISA води до декларации за криза и до „PISA-шок“ на много места, последвани от призиви за оставки и смели реформи в съответствие с предписанията ѝ.

Искрено притеснени сме от негативните последици от класациите на PISA. Ето някои от съображенията ни:

• Макар и стандартизираните тестове да се използват от десетилетия (противно на сериозните резерви относно тяхната валидност и надеждност), PISA допринесе за ескалацията на подобно оценяване и за изключително повишено доверие в количествените измерители. Например в САЩ PISA беше призована като основен аргумент в полза на програмата „Race to the Top“ („Състезание към върха“), увеличила използването на стандартизирани тестове за оценяване на ученици, учители и администратори за класирането и класифицирането им според резултатите им.
• В контекста на образователните политики, с тригодишния си цикъл PISA доведе до прилагането на краткотрайни и краткосрочни мерки, които да помагат на страните по-бързо да се изкачват в класиранията, въпреки че изследванията показват, че трайните промени в образователната практика отнемат десетилетия, а не няколко години, за да доведат до резултати. Например знаем, че статусът на учителите и престижът на преподаването като професия имат голямо влияние върху качеството на обучението, но този статус варира в широки граници сред различните култури и не е лесно да бъде повлиян от краткосрочни политики.
• Като акцентира върху тесен спектър от измерими аспекти на образованието, PISA отвлича вниманието от по-малко измеримите или неизмерими образователни цели, като физическото, морално, гражданско и творческо развитие, и по опасен начин стеснява колективното ни въображение за това какво следва да бъде образованието и за какво служи то.
• Като организация с мандат в икономическото развитие, ОИСР е естествено склонна да фаворизира икономическата роля на публичните училища. Но да бъдат подготвяни младите хора за ползотворна заетост не е единствената, нито пък дори основна цел на общественото образование; то трябва да подготвя учениците за участие в демократичното самоуправление, за морално действие и за лично себеразвитие и благоденствие. 
• За разлика от организации на ООН като ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, които имат ясен и легитимен мандат да подобряват образованието и живота на децата по света, ОИСР няма подобен мандат. Нито пък съществуват механизми за ефективно демократично участие в процеса на взимане на решения в организацията.
• За да изпълнява PISA и цял набор от последващи я услуги, ОИСР възприе практиката на „публично-частните партньорства“ и влезе в сътрудничество с мултинационални компании, целящи печалба и извличащи финансови ползи от всякакви дефицити – истински или предполагаеми – разкрити от PISA. Някои от тези компании предлагат образователни услуги на американски училища с цел огромни печалби, докато същевременно развиват планове за откриване на начални училища в Африка, където ОИСР планира на свой ред да въведе PISA.
• Накрая и най-важно: новият PISA режим, с непрестанния си цикъл на глобално тестуване, уврежда децата ни и води до обедняване на класните стаи, тъй като неизбежно предполага все повече и по-дълги серии от тестове, все повече предварително подготвени от наемници уроци и все по-малко автономия на учителите. По този начин PISA увеличава и без това огромния стрес в училищата, което поставя в риск благосъстоянието на учениците и учителите.

Тези развития са в явен конфликт с широко възприети принципи на добрата образователна и демократична практика:

• Никоя реформа не бива да се основава на един-единствен измерител за качество.
• Никоя реформа не бива да пренебрегва важната роля на необразователните фактори, сред които националните социо-икономически неравенства са от първостепенно значение. В много страни, включително в САЩ, неравенството се е повишило драматично през последните 15 години, което обяснява и разширяващата се образователна пропаст между бедни и богати. Нея едва ли могат да адресират образователните реформи, независимо колко сложни са те.
• Организация като ОИСР, като всяка друга организация със силно влияние върху живота на нашите общности, трябва да бъде отворена в посока демократична отговорност пред членовете на тези общности.

Пишем Ви не само за да посочим тези проблеми. Бихме искали също така да дадем конструктивни идеи и предложения, които могат да помогнат в разрешаването на споменатите по-горе опасения. Макар съвсем да не са изчерпателни, те онагледяват как ученето може да бъде подобрено без подобни отрицателни ефекти.

1. Разработване на алтернативи на такива класирания: проучване на по-съдържателни и несензационни начини за оценяване и докладване на образователните резултати. Например това да се сравняват 15-годишните в развиващите се страни, където те редовно биват въвличани в детски труд, със страни от „първия свят“ няма нито образователен, нито политически смисъл и открива ОИСР за основателни критики в образователен колониализъм.
2. Създаване на възможности за участие на целия спектър от ангажирани в изследванията на образованието: към днешна дата групите с най-голямо влияние върху това какво и как ще се оценява в ученето на международно ниво са психометриците, статистиците и икономистите. Те със сигурност заслужават място на масата, но наред с много други: родители, образователни дейци, администратори, лидери на общности, ученици, както и изследователи от дисциплини като антропология, социология, история, философия, лингвистика, както и в изкуствата. Какво и как да се оценява в образованието на 15-годишните трябва да е предмет на дискусия, включваща всички тези групи на местно, национално и международно ниво.
3. Включване на национални и международни организации във формулирането на оценъчните методи и стандарти; организации, чиято мисия надхвърля икономическия аспект на публичното образование и които са ангажирани със здравето, човешкото развитие, благосъстояние и щастие на учениците и учителите. Това би означавало и включването на гореспоменатите агенции на ООН, както и сдружения на учителите, родителите и администраторите.
4. Публикуване на директните и косвени разходи, нужни за изпълнението на PISA, така че данъкоплатците в страните-членки да преценят какви са алтернативните начини за използване на милионите, харчени за тези тестове, и да определят дали желаят да продължат участието си в тях.
5. Приветстване на независими екипи за международен мониторинг, които да наблюдават администрирането на PISA от начало до край, така че въпросите за формата на тестовете и за статистическите процедури да могат да бъдат справедливо претегляни спрямо критиките за предубеденост и нечестни сравнения.
6. Предоставяне на подробни изчисления за ролята на частните компании в изготвянето, изпълнението и последващите стъпки на PISA, за да се избегне привидният или действителен конфликт на интереси.
7. Забавяне на тестовата машина, за да има време посочените тук проблеми да бъдат дискутирани на местно, национално и международно ниво и да се обмисли пропускането на следващия цикъл на PISA. Това ще даде време за включване на колективно наученото, резултат от предложения дебат, в нов и подобрен модел за оценка.

Предполагаме, че експертите зад PISA са движени от искрено желание да подобрят образованието. Не успяваме обаче да разберем как Вашата организация стана глобален съдник, определящ средствата и целите на образованието по света. Тесният фокус на ОИСР в стандартизираното тестуване рискува да превърне ученето в монотонна и потискаща дейност, да убие удоволствието от ученето. Доколкото PISA въвлече много правителства в международно състезание за по-високи резултати, ОИСР възприе властта да оформя образователната политика по целия свят без дебат върху нуждата и ограниченията пред собствените ѝ цели. Дълбоко разтревожени сме, че измерването на огромното разнообразие от образователни традиции и култури чрез използването на една-единствена, тясна и предубедена мярка в крайна сметка би причинило непоправими щети върху нашите училища и ученици.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments