Статии

Грузинският народ срещу правителството

Защо грузинският народ се изправя в масови протести срещу правителството? Какво означават протестите за левицата в Грузия и по света? После и Темпест говорят с грузински активисти и изследователи относно масовите протести в Грузия. Интервюто е публикувано на 21 декември 2024 г. на сайта на Темпест и на 25 декември 2024 г. на сайта на После. Превод от английски език на Иван В. Бакалов.

 

— Грузинският народ се е изправил в ново масово протестно движение срещу правителството. Донякъде протестите се зараждат в отговор на резултатите от наскоро състоялите се избори, които върнаха партията „Грузинска мечта“ на власт. Какво представляваше предизборната им програма? Кои бяха опозиционните партии и какви бяха техните платформи? Бяха ли отразени обществените очаквания сред тези варианти?

Лука: Намираме се в условията на масови демократични демонстрации срещу правителството на „Грузинска мечта“. Стотици хиляди протестират мирно на централния площад в Тбилиси и в големи и малки градове из страната. През последните две седмици наблюдавахме протестни шествия из цял Тбилиси по всяко време. Все повече професионални групи и местни общности започват да се обединяват. Случващото се е безпрецедентно в новата ни история.

Непосредствената причина за протестите е сериозната криза на легитимността, предизвикана от управляващата партия, която следва примера на Виктор Орбан, установил авторитарен режим в Унгария. След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. управляващата партия радикално промени курса си, като прегърна лозунгите на крайнодесния национализъм, евроскептицизма и реакционистката антиджендър политика. Заедно с това активно популяризира конспиративни теории и открито поддържа Русия.

В своята кампания „Грузинска мечта“ използва тактика по насаждане на страх, използвайки лозунга „Избери мир, а не война“ на фона на образи на процъфтяваща Грузия, редом до разрушена Украйна. Посланието е ясно: ако гласуваш за опозицията, Грузия ще бъде нападната и окупирана от Русия.

Що се отнася до електоралната база на „Грузинска мечта“, макар и да изгуби много от избирателите си, които са привърженици на евроинтеграцията, спечели подкрепа сред крайнодесните националистически избиратели, които одобряват анти-ЛГБТ закона, вярват в мнимия план на Вашингтон да въвлече Грузия в глобална война и изпитват враждебност към бюрокрацията на ЕС, която смятат, че представлява заплаха за суверенитета на Грузия. Останалата част от избирателите им ги подкрепиха поради страха от война, който „Грузинска мечта“ цинично манипулира в своя полза.

Четирите основни опозиционни партии се обединиха, за да се противопоставят на „Грузинска мечта“ на изборите. Това са партии от технократичния мейнстрийм, като много от тях са свързани с предходното правителство и са доказали неспособността си да откликнат на нуждите на голямата част от обществото. Повечето гласоподаватели ги подкрепиха единствено от тактически съображения, ако не да победят „Грузинска мечта“, то поне да не им позволят да изградят абсолютно мнозинство и да управляват самостоятелно.

— В крайна сметка, независимо от многобройните обвинения във фалшификация, „Грузинска мечта“ спечели мнозинство, нали така? 

Лука: Да. Според предварителните социологически проучвания „Грузинска мечта“ се очакваше да остане най-голямата партия в парламента, но без възможност за съставяне на самостоятелно правителство. Никой не очакваше да спечелят 54 процента от гласовете. За да си подсигури резултата, партията използва всички възможни номера, присъщи на авторитарните режими. На практика, за да укрепи властта си, „Грузинска мечта“ се възползва от уязвимото социално положение на по-голямата част от населението, което само по себе си е до голяма степен резултат от политиката ѝ през последното десетилетие.

Партията организира така наречените „изборни въртележки“, при които едни и същи избиратели гласуват многократно в различни изборни секции. „Грузинска мечта“ също така оказа натиск върху избирателите: сплашваха хората с ограничаване на и без това мизерната социална защита, включително достъпа до здравеопазване. Заплашваха служителите в държавния сектор, например училищните преподаватели, с уволнения.

„Грузинска мечта“ също така отмени иска на президента за признаване на невалидността на изборите във връзка с масовите нарушения на изборното законодателство. Те дори не изчакаха решението на съда, който контролират, за да свикат парламента – нещо, което ясно противоречи на конституцията. В този смисъл „Грузинска мечта“ носи отговорността за задълбочаването на кризата на легитимността, породена от мащабната и очевидна фалшификация на изборите.

— Непосредственият спусък за масовите протести беше решението на „Грузинска мечта“ да преустанови процеса по присъединяване към Европейския съюз. Защо взеха това решение, особено имайки предвид, че мнозинството грузинци подкрепят интеграцията?

Ия: „Грузинска мечта“ вероятно преустанови преговорите по присъединяване, защото непосредствено след фалшификацията на изборите не срещна особено значими протести. Заедно с това демократичните реформи, изисквани от ЕС, биха поставили под заплаха фактически еднопартийната система, утвърдена от „Грузинска мечта“. И накрая, Русия по всяка вероятност е оказала скрит натиск за това решение.

След преустановяването на преговорите ситуацията се измени кардинално. Това подбуди хора като мен към действие. Първоначално всички бяха шокирани от изборните резултати. Аз се чувствах парализирана за около две седмици и не знаех какво да правя. Наистина след изборите имаше демонстрации, организирани от опозиционните партии, но те не бяха особено големи.

Ниската избирателна активност беше резултат от колективна парализа. На хората им отне седмици да осъзнаят мащаба на изборните нарушения, които дадоха на „Грузинска мечта“ тази победа.

Разочарованието започна да се натрупва под повърхността. Обявяването на отказа от преговорите по присъединяване, което е в противоречие с конституцията, беше капката, с която чашата на натрупвания обществен гняв преля и той обхвана бързо цялата страна.

Повечето хора не протестират само срещу [отказа от] членството в ЕС.

Ние сме на улицата, за да попречим на едно авторитарно правителство да продължава да гази конституцията ни, правата ни и да разрушава икономиката ни. Ние протестираме, за да защитим нашата демокрация от опитите на „Грузинска мечта“ да постави всички държавни институции, от училищата до съдилищата, в служба на интересите на властта и олигарсите.

Правителството отговори на нашия протест с особена жестокост. Започнаха с обиските и арестите, включително сред лидерите на опозицията. Режимът става все по-авторитарен с всеки изминал ден. Близо 500 човека вече бяха арестувани, като повечето от тях бяха пребити, а някои бяха подложени и на изтезания. Дори служебната защита призна, че много от задържаните са били подложени на насилие. В последните няколко дни наблюдаваме случаи, в които хора биват похитени от полицията на улицата. Сред задържаните има професори, студенти, ученици, художници и доктори.

— Какво знаем за протестиращите? Какви социални групи и класи излизат на улиците и защо присъединяването към ЕС е важно за тях? Същите ли хора протестираха срещу приемането на закона срещу чуждестранните агенти? Какви са основните искания на протестиращите?

Ия: Най-напред говорим за огромен брой хора. Огромна част от населението се включи в демонстрациите. Общо в Грузия живеят 3,8 милиона души. Населението на Тбилиси е около един милион души, където ежедневно, денем и нощем, има поне 100 хил. протестиращи, а някои дни и по над 150 хил.

Сега протестите са значително по-големи от пролетните протести срещу закона за чуждестранните агенти и не са само в Тбилиси. Провеждат се из цялата страна, хората излизат на улицата, включително в малките градове. 

Протестите сега са и много по-разнородни в сравнение с пролетните. Хора от всякакви възрасти се присъединяват към движението, вече не става дума само за млади хора. На протестите излизат хора от различни класи, включително работници. Наистина вдъхновяваща гледка.

Всички добре разбират риска, който поемат. Аз съм част от инициатива, която организира действия по защита на образованието. Безброй други групи от различни обществени сектори правят същото. Нищо от това не е особено координирано. Сякаш теченията на различни организирани инициативи се сливат в масови протести.

Дори няма организирано скандиране през деня. Много от протестите приличат по-скоро на мълчалива съпротива срещу правителството. Енергията обаче е невероятна.

Но движението постепенно намира колективния си глас, като вече е формулирало две основни искания: нови избори и незабавно освобождаване на всички арестувани активисти и протестиращи.

Бих желала да подчертая, че въпреки тази спонтанност хората започват да се обединяват и да създават съвместни инициативи, които се стичат на протестите. Планирането и целеполагането се случват децентрализирано, но като цяло допринасят за растежа и подсилването на движението.

Например протестиращите обвиняват в безразличие към репресиите и дори пряко съучастие ръководствата на ключови обществени институции, включително Държавната телевизионна компания, Националния театър, Министерството на образованието, Съюза на писателите, Националния киноцентър, Съдебната палата, Националния център за повишение на качеството на образованието.

Това носи определени резултати и в някои случаи държавни служители се присъединяват към демонстрациите. Наистина е трогателно да се наблюдават подобни случаи. Държавни служители също така започнаха да подписват петиции и да организират шествия, независимо от натиска от правителството, което се опитва да заличи разграничението между задълженията на държавните институции и лоялността към партията.

Опозиционните партии понастоящем не играят почти никаква роля в движението. Те бяха изместени на заден план, независимо какво говорят западните медии. Хората се шегуват, че опозицията поне можеше да раздава горещ чай на демонстрациите.

— Тези протести изглеждат много сходни с Майдана в Украйна. Първоначално излизат студенти по улиците, а когато те биват подложени на брутално насилие, движението се разпростира бързо към останалата част от обществото, превръщайки го в масово насилствено въстание, което сваля правителството. Предвид разривите в правителството, включително оставки и присъединяване на опозиционни политици към протестите, смятате ли, че грузинското въстание може да последва същата траектория?

Лука: Ситуацията очевидно се обостря. Правителството започна с преследвания, обиски и брутални репресии. Но това не спира хората – те не се разотиват от улиците. Движението сега настоява не просто за нови избори, а за незабавната оставка на правителството. Общата нагласа е „или те, или ние“. Настъпи повратен момент и скоро ще видим дали ще се превърне в реална опасност за властта на „Грузинска мечта“.

Що се отнася до приликите с украинския Майдан, е иронично, че всъщност „Грузинска мечта“ повтаря сценария на Майдана – от прекратяването на преговорите с ЕС, както Янукович го направи, до забраната да се носят маски [на протестите – Бел. прев.]. Също като в Украйна, и тук властта мобилизира улични бандити като съучастници. Изглежда настоящите акции на съпротива се възприемат от властта като опит на вътрешните и външните врагове да „майданизират“ Грузия и нищо друго. Тази обсебеност с Майдана може да е една от причините, поради които правителството не успява да разбере причините за протестите и да ги задуши в корен.

— Грузия изглежда пленена между различни империалистически сили – САЩ, ЕС, Русия и Китай – поради ролята ѝ на транзитно пространство за световната търговия. Каква е ролята на Грузия в глобалния капитализъм? Прекратяването на преговорите за присъединяване към ЕС ще промени ли позицията ѝ в глобалния капитализъм? Ще бъде ли по-тясно интегрирана в руския капитализъм?

Лела: Грузия е типична периферна държава, в която империалистическите сили са насърчили създаването на хищническа икономическа система, която се представя за процес по развитие. От началото на 1990-те ЕС и САЩ в значителна степен формират политическата икономия на страната, допринасяйки по този начин за възникването на дълбоки противоречия. От една страна те искат Грузия да бъде демократична, но от друга те и местните капиталисти, особено най-влиятелният олигарх Иванишвили, искат да разграбват страната в търсене на печалба.

Но такъв икономически модел е несъвместим с утвърждаването на демокрация. Защо? 

Защото ограбването на населението и обричането му на нищета неизбежно предизвиква съпротива, която оспорва стратегията за развитие, поддържана от Запада. За да се потисне съпротивата, са необходими репресии, а това довежда до авторитаризъм.

Това противоречие се илюстрира добре от ситуацията в сектора на енергетиката. Превръщането на Грузия в „енергиен хъб“ и съставна част от „зеления“ енергиен коридор представлява споделена цел за ЕС и грузинското правителство. През 1990-те години, но особено след Революцията на розите от 2003 г., западните правителства, хуманитарните организации (напр. USAID) и банките за развитие (напр. Световна банка, ЕБВР) изиграха ключова роля в създаването на държавни институции, които да способстват приватизацията и дерегулацията на енергийния сектор.

Към 2008 г. Грузия вече беше приватизирала всички 50 водни електрически централи, наследени от Съветския съюз, с две изключения. Докато западните институции насърчаваха приватизацията и създаването на икономика, ориентирана към притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), именно руският капитал беше този, който изкупи електростанциите и обектите на енергоразпределителната мрежа.

Когато възможностите за привличане на ПЧИ чрез приватизация се изчерпаха, правителството – отново чрез съдействието на западни партньори – започна да насърчава строителството на нови водни електроцентрали като част от плана на ЕС за „Зеления преход“. Към 2024 г. правителството беше подписало договори за 214 нови водни електроцентрали из цялата страна, въпреки че съществуващите мощности почти изцяло покриваха търсенето на електроенергия в страната. За да привлече финансов капитал, правителството беше предложило земята и водните ресурси по номинални стойности и беше гарантирало защита на инвеститорите от финансови и политически рискове.

Тъй като новите водноелектрически проекти са насочени единствено към извличането на природни ресурси за печалба, те срещнаха съпротивата на местните протестни движения. В някои случаи тези проекти бяха успешно отхвърлени, като например в Намахвани, Ненскра, Худони.

Правителството получи нов импулс за възобновяването на всички отменени водноелектрически проекти и да предложи нови през 2022 г., когато ЕС започна разработването на „зелен енергиен коридор“ през Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария и пое отговорността да финансира полагането на подводен електрически кабел през Черно море. Европейските институции, особено Енергийния съюз, участваха в планиране на последващите дейности. В тези условия грузинското правителство обяви износа на електричество за ключов елемент на програмата си за развитие и се ангажира с изграждането на всички електростанции, които по-рано бяха предизвикали недоволство.

Вече 15 години новата хидроенергетика се представя като панацея за развитието на страната в условията на „Зелен преход“.

През това време редица местни капиталисти се научиха как да печелят от строителството на водните електроцентрали, а някои даже обвързаха новите електростанции с добиването на криптовалута, като по този начин създадоха силно местно лоби за продължаващо разширяване на сектора.

„Грузинска мечта“ смята за свои основни врагове онези движения, които се обявяват против строежа на водноелектрически централи. Те открито заявяват, че консолидацията на властта, включително новият закон за чуждестранните агенти, е важна, за да се преодолеят пречките пред грузинското икономическо развитие.

Ето това имам предвид, когато казвам, че европейската програма за развитие е трудно, дори невъзможно, да бъде реализирана по демократичен път. Програмата е разработена от грузинското правителство в сътрудничество със западните държави и в интерес на международни играчи, включително руския и китайския капитал (въпреки че последният не е активен в енергийния сектор, неговото присъствие в транспортната инфраструктура е значително). В стремежа си да обслужва интересите на местния и международния капитал „Грузинска мечта“, както и нейните предшественици, се осланя все по-силно на авторитаризма.

Ние настояваме, че прекратяването на евроинтеграцията е опасно не защото не сме наясно с проблематичните последствия от интеграцията в ЕС.

Ние виждаме как крайнодесният популизъм подкопава европейските икономики, както в центъра, така и в периферията. Виждаме и как много европейски страни се отнасят недобросъвестно към своите задължения в областта на правата на човека и международното право. ООН, Международният наказателен съд и Международният съд на ООН отявлено поддържат войната и геноцида в Палестина.

Напротив, за нас е ясно, че сегашната авторитарна консолидация на властта допринася за реализацията на същата проблематична икономическа програма за развитие, но в още по-жестока форма, потискайки всяка възможност дори да се протестира срещу нея. Това, от своя страна обрича Грузия на печална участ: да продължи да бъде периферия на Европа, но при това да не разполага със защита от най-разрушителните последствия на това положение, да няма дори най-базовите механизми за защита на социалните и политическите права.

По-нататък по отношение на Русия и Китай. Не можем да кажем много във връзка с Русия, защото всички сключени сделки са задкулисни, а не публични. Оказала ли е Русия натиск върху Грузия? Вероятно е, но нямаме данни за характера на този натиск. Все пак можем ясно да видим, че руските официални лица изразяват задоволство от влошените отношения между ЕС и Грузия.

Китай също остава тих, но икономическите им интереси са ясни. Китай разглежда Грузия като транзитно пространство по маршрута ѝ към европейските пазари. След руската империалистическата инвазия в Украйна, която отряза северния маршрут към Европа, Грузия става още по-важна за Китай.

— Предвид възловото разположение, всички тези държави по различни причини са заинтересовани от събитята в Грузия. Как реагирха на протестите и кризата в Грузия Китай, Русия, САЩ и ЕС?

Лука: В най-лошия случай ЕС ще се откаже от оказването на натиск върху Грузия по въпросите на демократизацията и ще продължи да води бизнес, въпреки враждебното правителство. Те вече следват този подход в отношенията си с Азербайджан, Сърбия и други централноевропейски и централноазиатски страни. Сърбия е вероятно особено подходящ пример за държава, която изглежда е заседнала в процеса по интеграция за неопределен срок. Въпреки че осъжда авторитаризма на Сърбия, ЕС сключва неопопулярни договори за добиването на литий в страната.

Кампистите зад граница и нашите местни радетели за суверенитет могат да се радват на резултатите от изборите: най-накрая Запада остави на спокойствие суверенна страна. Обаче за нас тази практика се превръща в проблем: демократичната посока, която обикновено се свързва с европейските стандарти, е необходим инструмент за въздействие върху правителството. Без него правителството ще се опитва да унищожи напълно демокрацията. В този план за протестиращите ЕС е символ на върховенството на закона, гражданските права и равенството.

Към настоящия момент стремежът към Европа и езикът на „защитата на светлото европейско бъдеще на Грузия“ изглежда като единствения наличен речник за изразяването на исканията за демокрация и социална справедливост. Въпросът е как хората ще преформулират тези искания, ако европейският хоризонт окончателно пропадне? Как ще продължаваме да се борим за политическа демокрация и икономическо равенство без опора на демократичните норми и човешките права, произтичащи от „колективния Запад“?

— При тази динамична ситуация какви позиции смятате, че грузинската левица, обществените движения и профсъюзи трябва да застъпват? Има ли възможност за изграждане на лява политическа алтернатива в противовес на „Грузинска мечта“ и прокапиталистическите опозиционни партии?

Лука: Основната ни задача е да натрупваме сила и да поддържаме борбата. Авторитарната реакция на правителството кара хората да обмислят стратегии и тактики, които либералната опозиция по-рано се е опитвала да дискредитира, като например всеобщата стачка за съхранение на демокрацията.

Понастоящем на левицата и профсъюзите им липсват ресурсите за политическа консолидация и създаване на инфраструктура за масово движение. Затова хората са почти изцяло фокусирани върху ежедневни протестни тактики, а не върху големи политически проекти и стратегически дискусии в по-общ план.

— Каква позиция следва да заеме международната левица в тази ситуация? И как можем да окажем подкрепа на Грузия в борбата ѝ за самоопределение, демокрация и равенство?

Лела: Международната левица всъщност е изправена пред същия въпрос като грузинската левица – как да се измъкне от наложената от елитите рамка за осмисляне на конфликта между ЕС и Русия. Важно е да се осмисли и обясни как геополитическото съперничество се отразява на държавите от периферията.

Никой вляво не бива да очаква, че някоя от империалистическите сили – САЩ, ЕС, Русия или Китай – ще защити интересите ни.

Каквито и да са съперничествата им, те споделят хищнически дневен ред и ще подкрепят авторитарни режими, които им помагат да го осъществят. Важно е да се разбере, че съперничеството между империите и борбата за хегемония създава нови рискове и уязвимости за периферните държави, които те трябва възприемат сериозно.

Би било полезно за всички международната левица да се ангажира по-тясно с грузински активисти. За съжаление към настоящия момент има силна тенденция да се търсят хора, които потвърждават собствената ѝ неточна и подвеждаща аналитична рамка, в която западния империализъм е единственото зло. Затова някои западни леви обявяват едно масово народно движение за „инструмент на Запада“ и оправдават местния олигархичен режим.

Ако международната левица се води по тези хора, в крайна сметка ще подкрепят „Грузинска мечта“ в управлението на периферния капитализъм. Според мен би било полезно да се заеме по-малко егоцентрична позиция и да се критикува не само западния империализъм. Това не означава да не се критикува Западът, а да се критикуват сходните действия на незападни сили. Това е единственият начин да се изгради последователна позиция на съпротива не просто срещу Запада, но срещу капитализма и империализма без изключение.

 

 

Ия Ерадзе е изследователка по политическа икономия с фокус върху финансите в постсъветското пространство. Понастоящем е доцентка в Грузинския институт за обществена политика (GIPA) и преподавателка към фондацията CERGE-EI. Тя е също така изследователка към Института за социални и културни изследвания, Държавен университет Илия. 

Лука Нахуцришвили преподава критическа теория в Държавния университет Илия в Тбилиси и е изследовател и проектен координатор към Института за социални и културни изследвания в същия университет. Изучава въпроси, свързани с модерност, обществена съпротива и революционна култура в Грузия и Кавказ.

Лела Рехавиашвили е изследователка към Лайбницкия институт за регионална география със специализация по политическа икономия и регионална география и фокус върху постсоциалистическа Източна Европа и Евразия.

 

Заглавно изображение: Jelger Groeneveld

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments