“Естествена реакция на години на насилие и сурови мерки” – разговор за протестите в Лил
Колективът на Диверсия разговаря със студентка в Лил, участвала на терен в блокадите и протестите.
Диверсия: Как се случи мобилизацията в Лил? Получихте ли подкрепа от синдикати или политически партии?
К, студентка в Лил: Мобилизациите бяха организирани от групи студенти от различни университети в Лил в знак на солидарност с движението на гимназистите. Основната цел беше мирно да се блокира един от най-големите частни университети във Франция, за да се изрази подкрепа за държавните училища и университети и да се обърне внимание на липсата на финансиране във френската образователна система. Тъй като по-голямата част от организацията беше извършена предимно от студенти от частни университети, не получихме подкрепа от профсъюзите. Политическите партии не участваха в организацията, но няколко депутати реагираха в социалните медии, след като акцията вече беше приключила.
Получихте ли подкрепа от преподаватели или друг академичен персонал?
Някои преподаватели показаха своята подкрепа, като предложиха да отменят занятията си и да се присъединят към протестите заедно с нас. Като цяло университетът прояви голямо разбиране към студентите, които отстояваха правото си да протестират и да блокират университета. Охраната на университета също изигра важна роля в защитата на студентите от атаките на опозиционни групи по време на блокадата.
Какви бяха най-големите ви страхове по време на блокирането на университета и протестите?
Подобни статии:
Основните притеснения бяха свързани с потенциални последствия от страна на университета и с опозиционните групи от крайнодесните партии, които заплашваха да нападнат студенти, ако се опитат да блокират университета.
Можете ли да ни разкажете за реакцията към протеста и блокадата – какво правеше полицията? Имаше ли опозиционни групи на място?
Блокадата привлече голямо внимание, тъй като това беше първият път, в който нещо подобно се случваше в историята на университета. Това провокира студентски политически сдружения, свързани с крайнодесни политически партии като „Национално обединение“ (Rassemblement National) и „Реконкиста“ (Reconquête), да дойдат и да разбият блокадата с насилие. Тези групи обикновено биват привиквани да разбиват протести и блокади, като обиждат студентите, блъскат ги, хвърлят по тях стъклени бутилки и ги ритат, докато не си тръгнат. Един студент беше блъснат на земята и нападнат много брутално.
Как реагира полицията на насилието от страна на крайнодесните групи? Направиха ли нещо, за да осигурят безопасността на протестиращите?
Полицията не реагираше на насилието и се намеси едва след като един от студентите беше блъснат на земята.
Виждали ли сте френските медии да отразяват насилието срещу протестиращите по адекватен начин?
Не, повечето френски медии се фокусират единствено върху материалните щети, причинени от протестите (изгорени коли, разбити магазини). Медиите напълно пренебрегват полицейското насилие и непропорционалното използване на сила срещу протестиращите.
Медиите представят полицейското насилие като пропорционално на насилието на протестиращите и като естествен отговор към него, но реалността е, че повечето хора идват да протестират мирно, а полицията се намесва без никаква реална и непосредствена заплаха от насилие от страна на цивилните.
Използват сълзотворен газ и звукови бомби, за да дезориентират напълно и изтощят протестиращите, докато те не си тръгнат.
Как оценявате начина, по който френските медии отразяват протестите?
С наближаването на президентските избори изглежда, че медиите използват протестите като политически инструмент. Повечето медии напълно омаловажават исканията на студентите и твърдят, че те са „инструментализирани от крайнолявата партия“ (LFI, “Непокорна Франция”). Те също така твърдят, че студентите нямат истински повод за недоволство и че са прекалено млади, за да протестират.
Откакто започнаха големите протести на 17 октомври, цялото внимание е насочено към материалното опустошение на градовете, а крайнодесните партии използват това, за да обвинят имиграцията и по-конкретно исляма.
Никой всъщност не говори за исканията на протестиращите – всички политически партии се фокусират върху това как да предотвратят насилието, но никой не говори за причините за него и за мотивите за протестите. Смятам, че медиите също отделят голямо внимание на насилието, за да сплашат хората и да ги възпрат да излизат на протести.
В някои медийни репортажи за протестите, включително и в България, наблюдаваме наратив, че хората, излезли на улиците, са само имигранти от Северна Африка, дошли във Франция, за да създадат хаос. Какво сте видели на място? Мигрантските общности част ли са от обществото или има реално разделение?
Чуждестранните медии представят протестите така, сякаш сме в гражданска война с имигранти, които просто искат да разрушат страната, но това не е вярно. На място има протестиращи от всички възрасти и етноси.
Тази идея просто се подхранва от политици, които търсят изкупителни жертви, вместо да се занимават с истинските проблеми, опитват се да представят опонентите си в лоша светлина преди изборите и твърдят, че това насилие ще изчезне, веднага щом бъдат избрани. Но реалността е, че хората във Франция просто реагират на години на нестабилни правителства, разпадащи се обществени услуги и високи разходи за живот.
Какво мислите за речта на Макрон и усилията му да успокои обстановката?
Макрон не полага никакви усилия да успокои обстановката. Той определя насилието по време на протестите като причинено от „крайнолеви маргинални групи“, но всъщност по-голямата част от насилието се причинява от полицията, а много хора подозират, че по време на протестите присъстват полицаи под прикритие, за да ескалират конфликта. Той призовава за мирни дискусии, но напълно пренебрегва тревогите на френските студенти и работници и не полага никакви усилия да подобри положението им. През последните седмици бяха отпуснати толкова много средства за въоръжение на полицията, които вместо това биха могли да бъдат използвани за образование. Той предпочита да финансира полицията, вместо да решава проблемите. Изглежда по-заинтересован от репутацията си пред чуждестранните лидери и от изхода на изборите, отколкото от настоящата ситуация.
Ако можехте да кажете едно нещо на хората, които наблюдават събитията извън Франция, какво би било то?
Не вярвайте на всичко, което виждате в медиите – хората във Франция имат реални искания, а насилието е само малка част от протестите и представлява естествена реакция на години на насилие и сурови мерки от страна на правителството. Студентите не се използват като марионетки на политическите партии, а просто се опитват да бъдат чути и да получат прилично образование и бъдеще.
Заглавна снимка: Lille Addict във фейсбук
