Масови протести в Сърбия и опит на държавата за демобилизация
от Ана Виленица*
„Сълзотворен газ, гумени куршуми и палки срещу младежта, излязла с голи ръце! Татко, това е за теб, който умря и нямаше респиратор! (..) Това е за теб и за новородения ми син! В болницата Земун нямаше никакви респиратори, докато те (Националния кризисен екип) говореха за раздаването на респиратори като подаръци за другите. Татко това е за теб! Знам, че ще се гордееш. “
Това изявление бе направено от един от протестиращите пред журналист от телевизия N1 по време на първата нощ на масовите протестни мобилизации, започнали в Белград на 7 юли. Повечето чуждестранни медии описаха протеста в Сърбия като бунт срещу повторното въвеждане на крайните мерки срещу Ковид-19, но цитираното изказване ясно говори за нещо друго. Вечерният час беше само непосредствена причина за протестите и последната капка, която преля чашата на недоволство, която от години се пълни сред онези, които избраха да не гласуват за Александър Вучич на изборите, проведени през юни (или 54,5 % от легитимно гласуващите в Сърбия). Решението на сръбския президент да върне вечерния час поради Ковид-19 след първия ден на недоволства не спря хората да излязат на улицата.
Протест е срещу режима на Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия, срещу лошото управление на Ковид-кризата от страна на държавата, прикриването на реалния брой мъртви за изборни цели, включително и срещу обвиненията към хората за ускореното разпространение на вируса. Протестите започнаха като спонтанно изразяване на изблик на гняв, но скоро се превърнаха в поле за жестока демобилизация, водена от държавата.
Режимът на Вучич: Ковид и наказание
Режимът на Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия успяха почти напълно да приватизират държавни, общински и публични институции в своя полза, започвайки от 2014 г., когато Вучич стана премиер за първи път. Оттогава насам много хора напуснаха Сърбия в търсене на работа и по-добри условия на живот. Животът на тези, които останаха в Сърбия, е инструментализиран от Прогресивната партия. Например заетостта в Сърбия е свързана с членство в партията. Тези, които успеят да получат работа чрез членство в СПП, са длъжни да „дарят“ процент от дохода си на партията. С изнудване и обещаване на привилегии партията също така набира създатели на дискурси; т.нар. ботове, които редовно участват в дискусии в социалните мрежи. С идването на Вучич на власт всичко в Сърбия деградира още повече, включително системите за социална сигурност, здравеопазването, правата на работниците, заплатите, управлението на обществените ресурси, обществените пространства, правата на жените и малцинствата. Хората губят домовете си поради дългове, много от тях са в безизходица, а все повече хора са принудени да живеят без базисни неща като електричество и отопление. Неспособни да разчитат на общественото здравеопазване, все повече болни са принудени да финансират медицински си разходи чрез SMS и онлайн хуманитарни кампании. Коронавирус кризата допълнително подсили вече съществуващи несправедливости.
През март 2020 г., след кратък период на неглижиране на опасността от вируса, Вучич освободи парламента и обяви извънредно положение. Това му позволи да заеме позицията на единствения отговорен за управлението на кризата и да изгради образ на спасител на нацията. Той използва медиите, за да обрисува хората като безотговорни и незрели личности, които могат да бъдат винени за всичко. По време на пандемията, животът бе организиран в две части: през деня – без ограничения, и през нощта – с пълна забрана на движението. Полицейският час понякога беше удължаван до 24 часа през уикенда. Хора над 65-годишна възраст не можеха изобщо да напускат домовете си. Наказанието за неспазване на антиепидемичните мерки е 1 300 евро или затвор. По време на пандемията 200 000 души изгубиха работата си в страна с по-малко от 7 милиона жители. Извънредното положение бе отменено на 7 май, когато беше обявено, че епидемията е под контрол.
Новият Ковид режим имаше за цел да определи условията за предстоящите парламентарни избори и процедури за гласуване. Докато Вучич се подготвяше за избори, пукнатините в здравната система и пренебрегването на здравната инфраструктура от страна на държавата станаха още по-очевидни от преди. Все повече хора умираха. За да се прикрие тази ситуация, Вучич започна да манипулира информацията за броя на смъртните случаи и новозаразените в страната. Той впрегна всички налични средства и ресурси в изборите, без истинска съпротива срещу него и с опозиция, която бойкотира вота. В изборния ден, 21 юни, журналистите предна една от избирателните секции бяха изненадани от големия брой гласоподаватели още рано сутринта. Докато разговаряха със събраната тълпа, се оказа, че това са пациенти, които са дошли до поликлиниката за Ковид, а не гласоподаватели. След триумфа на изборите Вучич отново промени наратива си. „Безотговорните“ хора отново бяха обвинени за ситуацията. За тяхната „лекомислие“ те трябваше да бъдат наказани с нова серия вечерни часове.
Спонтанни протести е опитът за насилствена демобилизация
Няма съмнение, че протестите започнаха спонтанно. Хората бяха ядосани поради противоречивите сведения, които им биваха подавани; поради несправедливите обвинения в нещо, което не е тяхна отговорност, а отговорност на властта; поради липсата на респиратори, докато Вучич арогантно заяви, че Сърбия има повече, отколкото е необходимо; поради ситуацията в общежитията, където студентите бяха пратени у дома за втори път; защото няма достатъчно тестове за Ковид-19 и защото хората лежат болни в коридорите на болниците, докато медицинският персонал крещи по тях; поради срива на социалните и здравни системи и на фабрикуването на истината.
Хората започнаха да се събират спонтанно пред сградата на Народното събрание. Имаше възрастни хора, студенти, семейства с малки деца. Имаше симпатизанти и активисти от опозиционния Алианс на Сърбия, Ne davimo Beograd, Покрив (организация срещу принудителното изземане на жилищна собственост), от Новия социалдемократически съюз, артисти и културни дейци, но също и десни групи като Народните патрули, Левиатан, както и работници от закрилата на частните агенции за сигурност. Всичко започна мирно, за да се превърне в жесток сблъсък между хората и полицията след като група от алт-дясното нахлуха в сградата на парламента, пеейки националистични песни. Това се случи в първия ден на протеста около 22 часа и след като групата успя да избута вратата на сградата. В този момент Срдан Ного – бивш депутат от дясната партия Двери, който беше отстранен от партията поради липса на дисциплина – се опита да се наложи като лидер на протеста. Той е добре известен с анти-имиграционната политика и разпространението на конспиративни теории за 5G. Това беше моментът, когато протестът беше разделен на две групи: тези, чиято цел беше да провокират полицията да започне действия срещу тълпата, блокирайки всеки конструктивен опит за формулиране на искания, и всички останали.
След като полицията успя да отблъсне алт-дясната група от сградата на Народното събрание, инцидентите започнаха един след друг. Гневни хора започнаха да хвърлят камъни по полицията, а в отговор полицията използва сълзотворен газ срещу протестиращите. Много хора си тръгнаха, но групи младежиостанаха и се изправиха срещу полицаите. Три полицейски коли бяха подпалени близо до парламента. По-късно същата вечер пенсиониран полицейски служител публикува коментар в Twitter, твърдейки, че запалените автомобили всъщност са стари модели, които не се използват от полицейските сили от много години. Други спекулираха, че тези превозни средства са донесени на място и опожарени от гражданските патрули, за да предизвикат конфликт. Играта на котка и мишка между протестиращи и полиция продължи до късно през нощта. Същият сценарий се повтори и на следващия ден. Разликата беше, че реакцията на полицията стана още по-тежка и брутална. Освен кучета, имаше и конен патрул, започнаха да използват гумени патрони, за да прогонят протестиращите. През цялата нощ центърът на града беше обгазен със сълзотворен газ, понякога директно насочван към тълпите от протестиращи. Кадрите на полицейско насилие обиколиха целия свят чрез социалните мрежи.
Същите сцени се разиграха в Нови Сад. Там на 8 юли протестиращите прочетоха исканията си, които включваха увеличаване на броя на наетите медицински лица, повторно наемане на работниците, уволнени поради пандемията, обявяване на реалния брой на заразените хора и смъртните случаи, причинени от Ковид-19, пренасочване към болници на бюджета, планиран за Сръбската православна църква, и оставките на отговорните за кризата длъжностни лица. Протестът в Нови Сад беше организиран под мотото „Ако ви посрещат с палки, дайте им революция!“. Скоро след началото на протеста сградата на общината започна да бъде замеряна с камъни. В сблъсъците с полицията Миран Погачар от организацият Покрив над главата, бореща се с принудителното изземване на жилищна собственост от банки, беше арестуван. Той беше закопчан с белезници, както и много други. Ще бъде задържан за 48 часа (към 9 юли 2020 г. – Бел. ред.) и е обвинен в „подбуждане към насилие и участие в актове на насилие“. От Покрив над главата излязоха със следното съобщение:
Миран никога не е призовавал към насилие, нито се е включил в последвалите палежи и разграбване на обществени сгради. Всъщност, той отведе протестиращите далеч от групите провокатори и десните хулигани, създаващи безредици, като по този начин предотврати по-нататъшното ескалиране на насилието.
На 9 юли няколко активисти и леви организации публикуваха публично изявление, в което осъдиха полицейското насилие. Нов Социалдемократически Съюз осъди насилието, предизвикано от крайнодесните, и обяви гнева на протестиращите за справедлив:
Организираното насилие на групите хулигани предотвратява артикулирането и конкретизирането на справедливия гняв на хората. Хората са ядосани заради безотговорното правителство на Александър Вучич, пренебрегването на човешки живот и вината, която той цинично вмени на народа заради новата вълна на инфекцията. Този цинизъм се подкрепя от различни десни групи, които, вместо да търсят отговорните за срива на системата за обществено здравеопазване, което би било подкрепено от по-голямата част от събралите се, предпочитат да говорят за мигранти и Косово, за да превърнат протеста в парад на национализъм и конспиративни теории и да поставят съмнителни хора начело. Така, тези групи се превръщат в полезни за мутрите и полицията идиоти, докато справедливият гняв на хората се омаловажава и отхвърля от властите.
Успяхме ли да си върнем протеста?
Вечерта на 9 юли първите, които се върнаха пред парламента в Белград, бяха групи от хора, които държат знаци: „Не се поддавайте на манипулациите! Седнете!“ Тези, които вече седяха, скандираха към новопристигащите „Седнете! Седнете!“. В предаването на живо, заснето от Не оставяй Белград да се удави, могат да се чуят хора, анализиращи ситуацията, които изразяват раздразнението си за това, че трябва да протестират по време на разпространението на Ковид-19, както и призиви за акции срещу принудителното изселване на жителите на цяла сграда в Ниш, която скоро ще се състои поради неплатен инвеститорски дълг. Единственият сблъсък, отразен в медиите в тази нощ на протестите, е сбиване между две групи, представени като „размирници“ и „мирни демонстранти“. В крайна сметка, алт-десните групите бяха отстранени от основните места, където се портестираше, след като започнаха да хвърлят консервни кутии срещу мирно събраните. Крайнодясното загуби тази битка, но не е победено.
В първите два дни властимащите успяха да манипулират протестите и да ги превърнат в спектакъл на от части режисирано насилие, за да могат да представят протестиращите като екстремисти и да демобилизират гневните маси. Въпросът тук не е да ни се налага да избираме между мирни или насилствени тактики в протестите, както някои се опитват да го представят, а за това кой има контрол над тези тактики и какви интереси се преследват с тях, както отбелязва в социалните медии Светозар Маркович от Саморганизирания университет. Насилието също е легитимен начин да се изрази гняв срещу икономическите, физически и психологически системни мъчения, на които хората са подложени, включително насилието срещу расисти провокатори, налагащи своите шовинистки наративи, докато междувременно нажежаваха ситуацията.
Към деня на писането на тази статия – 9 юли – изглежда сякаш „мирните протестиращи“ са си върнали обратно протеста. Въпреки това, тези два дни на брутални сблъсъци с полицията ме карат да се питам дали това е триумф на мирно протестиращите или триумф на правителството, което успя да „умиротвори“ протеста. Това победа на (нео)либералната, „цивилизована“ Сърбия ли е, същата Сърбия, която обеща промени след т. нар. революция на 5 октомври 2001 г., или е началото на нещо ново и различно? Знам какво бих искала да видя: общи събрания навсякъде, за да се обсъжда ситуацията в момента, и една организирана и продължителна борба. Борба, в която няма да позволим повече да поставим живота си в ръцете на онези, които посяха политика, икономика и култура на смъртта, борба, в която ще победим. Сигурна съм, че ние, хората, които сме в опозиция срещу Вучич и десните мутри, можем да организираме срещи и събирания по грижовен, отговорен и жизнерадостен начин(и), които няма да изложат нас и другите на вируса.
Превод от английски: Милена Статева
Заглавно изображение: Купек Ефендия
* Настоящата статия е превод от английски на материал, публикуван на страницата на Диверсия още на 10 юли 2020 г. Поради технически причини пускането на българския превод на сайта се забави. От момента на писане на текста насам множество динамики около протестите в Сърбия се промениха, но считаме, че въпреки закъснението статията има своето място в българското политическо пространство. Тя описва отлично първопричините за протестите и сблъсъците в Сърбия и дава добра представа за многообразните и динамични процеси там.