Диверсия и миграция

Стотици работници от България са заразени с Ковид в Германия, Италия, Англия. В град Мондрагоне бе създадена „червена зона“ в квартал, в който голяма част от обитатели са чуждестранни сезонни работници; сред тях и много български граждани. Излезли на протест срещу карантинните мерки, мигрантите бяха върнати обратно по домовете им от полиция, а десетки българи нападнати от местни жители. Работниците от България настояват, че искат да имат възможност да излизат от квартала, за да могат да работят. Ескалацията на напрежението в Мондрагоне се случи само дни след като стана ясно, че стотици български и румънски граждани са се заразили с Ковид в кланиците „Тьонис“ в Северен Рейн-Вестфалия. Българи, работещи за същите кланици разказват за ужасните условия на труд в кланиците: https://bit.ly/3g03H48. Покрай пандемията започнахме да реагираме все по-ожесточено и критично срещу условията на труд, при които работят хиляди, ако не и милиони българи в чужбина. За да разберем в детайли сегашната криза, решихме да се обърнем към старите ни текстове, публикувани на тема миграция. Надяваме се тези текстове да са от полза за тези, които искат да разберат историческите условия, които произвеждат формите на експлоатация на мигрантски труд:

Станислав Додов в текста си „Разкази за бежанската криза“ (https://bit.ly/3i7sPYs) разказва за това, как се изграждат представите за бежанците в България.
Запознайте се и със статията „Една забравена декларация за бежанците“ (https://bit.ly/3fXPDbt), която така и не вижда бял свят по времето, когато е била най-необходима. Тя е била отхвърлена от Общото събрание на Ранобудните студенти, тъй като част от представителите на окупацията са били „против“ бежанците.
Текстът на Рая Апостолова „Работниците от ъгъла: туристи за социални помощи или фрагменти на капитализма“ (https://bit.ly/3865amA) разглежда условията на труд и социално възпроизводство, в които живеят стотици мигранти от Румъния и България в Германия и показва как свободата на движение сваля стойността на движещата се работна сила.
„Няма такова нещо като “мигрантска криза”“ (https://bit.ly/3fZ05PW) на Станислав Додов очертава как терминът „мигрантска криза“ всъщност прикрива социалните неравенства, породени от неолиберализма.
„В преддверието на полудействителното: икономическият мигрант и специалните домове за настаняване“ (https://bit.ly/31eTMDM) Рая Апостолова описва как често възникващите борби в затворите за мигранти стават извор на печалби за предприемчиви капиталисти.
В брой 10 „Европа: откъде-накъде?” Кристиян Ковачев резюмира реакциите срещу „мигрантската вълна“ в статията си „Отново за бежанците и европейските ценности“ (https://bit.ly/3dDGkvB).
В интервюто (https://bit.ly/2YE6QRa) на Калина Дренска с Изабела Консолати от Транснационална солидарна стачка (ТСС) можете да се запознаете с начините,по които ТСС разсъждава върху необходимостта от политическа тактики в ляво, които да не диференцира мигрантите като „чужди“ на политическите ни борби.
Предлагаме ви идве писма на Карл Маркс (https://bit.ly/2A8wGnb ), писани до Кугелман и до Майер и Фогт. В увода към писмата Рая Апостолова рамкира тяхното политическото значение спрямо настоящия политически момент и твърди, че и днес е необходимо да се „[разруши] разделителната линия между чуждестранни и национални работници, която буржоазията неуморно гради.“
„Няма такова нещо като ‘ляв’ аргумент в полза на държавните граници“ (https://bit.ly/3eCbmW0) е текст на Люк де Нороня, който се занимава с като че ли вечния дебат в левия спектър „за“ и „против“ националните граници.
По време на разгорещените дебати за „пакета Макрон“, Рая Апостолова написа „Борба в командировка“ (https://bit.ly/31izn0B), която вижда в съвместната борба на националисти и капиталисти в България срещу транспортния труд „страх, че работникът в България ще ограби капиталиста от собственото си тяло и следователно от неговата печалба.“
Преводът на Момчил Христов на откъс от книгата „Лов на чужденци“ на Грегоар Шамаю (https://bit.ly/3i8QHLm) историзира корените на насилие срещу чуждестранните работници. Шамаю показва как ксенофобското насилие срещу мигриращата работна сила е механизъм на капитала, който произвежда конкуренция между представители на наемния труд.
По време на разгръщата се здравна криза, причинена от пандемията с ковид-19 в „Смъртоносни мобилности“ (https://bit.ly/2NCBwMk), – Цветелина Христова убедително показва как „трудът, и по-специално мигрантският такъв, се превърна в централен предмет на кризата – контролиран, ограничаван и тласкан към „ключови“ мобилности“.