Социализъм и здраве
В темата „Социализъм и здраве“ взеха участие Къдринка Къдринова, Владимир Митев, колективът „23 септември“ и Яница Станчева.
Укрепването на здравеопазването е насъщна задача за социалистите
От Къдринка Къдринова
Кризата, предизвикана от COVID-19, по много болезнен начин припомни на всички хора на планетата колко жизненоважно за всички ни е достъпното и качествено здравеопазване. Заедно с образованието, то е базисната за човека сфера, за отстояването на която социалистите по цял свят неизменно полагат огромни усилия.
Именно достъпните и качествени здравеопазване и образование са двата стълба, които определят наличието на социална държава. Така че всеотдайната работа за укрепването им е и насъщната задача на всяка политика, претендираща да е лява.
В случая с България достъпът до безплатни здравеопазване и образование дори е записан в Конституцията като основно човешко право. Всяко отклонение от тази норма е противоконституционно. Кой го напомня днес?
Да избираш между живота и капитала
От Владимир Митев
Пандемията от COVID-19 засилва противоречията на съвременния капитализъм и с това може би ускорява търсенето и осъзнаването на възможните решения за неговата промяна. Както показва отговорът на ЕС на кризата, решения, които преди са изглеждали утопични, внезапно се оказват приемливи. Именно голямата криза дава възможност за нов път.
В момента европейската гражданска инициатива „Всеки заслужава защита срещу COVID-19“ под мотото „Без печалба при пандемия“ иска премахване на патентите върху основните медикаменти, така че да няма монопол върху тяхната продукция и да се навлезе в истинско масово производство на по-ниска цена. Освен това тя иска прозрачност на данните за „производствените разходи, публичните инвестиции и ефективността и безопасността на ваксините и лекарствата“, както и оповестяване на договорите между публичните власти и фармацевтичните компании. След като изследванията и разработването на ваксините и леченията са платени от данъкоплатците, големите фармацевтични компании не трябва да имат право „да приватизират ключови здравни технологии, които са разработени с публични ресурси“, се казва още в призива на гражданската инициатива.
Подобни статии:
Важен стимул за засилването на тези тенденции в подкрепа на солидарността бе възникналия в началото на годината спор между Европейската комисия и западните производители на ваксини. Тогава се оказа, че те не произвеждат и доставят ваксини в договорените количества, тъй като предпочитат да обслужват пазари като САЩ и Великобритания, където получават повече пари за доза, отколкото в ЕС. Спорът се разгърна веднага след като Брекзит стана факт и бе използван за нанасяне на медийни крошета между Лондон и Брюксел. Но ако се погледне на ваксинационната кампания на планетарно ниво, ЕС и Великобритания са сред привилегированите, докато голяма част от страните в Третия свят изостават значително в него.
„Още преди да бъдат създадени ваксините, 15-те най-богати държави в света (около 14% от глобалното население) са закупили от частни компании, добре позиционирани в патентната надпревара, 60% от очакваните дози, налични през 2021 г., за да предоставят ваксини на своите граждани, оставяйки 40% от дозите за останалите 86% от населението на света. Очаква се само 30% от населението на света да бъде ваксинирано до 2021 г. Познайте кои 30%! 39 милиона дози от първите две патентовани ваксини (САЩ) бяха разпределени в 49 богати страни, докато в най-бедната страна в света дозите бяха … 25!“, посочва през януари 2021 г. Агората на жителите на Земята* – глобална организация на гражданското общество, която се бори за универсални, достъпни и безплатни ваксини срещу COVID-19. Агората е една от организациите, които подкрепят европейската гражданска инициатива „Без печалба при пандемията“, наред с Oxfam International, Europеan Alternative, Corporate Europe Observatory, политическата група на Левицата в Европейския парламент и други.
Очаква се до лятото ЕС да има достатъчно ваксини, така че имунизацията да тече без проблеми и забавяне, и единствената по-значима пречка за разгръщането ѝ да са противниците на ваксинирането. Но при сегашните незадоволителни темпове на имунизация в ЕС, редица страни вече влязоха в отношения или имат желание да се договорят с Русия и Китай, за да ползват ваксини тяхно производство.
Геополитическата война на ваксините разкрива наред с всичко останало криза на доверието, като евроскептиците жадуват да бъдат спасени от ваксини източно производство. Русия и Китай обаче не предлагат алтернатива на проблемите на съвременното капиталистическо общество. Техните обществени модели също функционират на базата на технологии, патенти и печалби. Това са и държави, които нямат визия за цялото човечество, а по-скоро се опитват да използват слабите места на съвременния капитализъм, за да постигнат резултати в полза на своите граждани, следвайки характерния за всички държави национален егоизъм.
Особената структура на ЕС – с постоянното противоречие между технократски сектор и популисти, може да направи така, че в Европа най-напред да се намерят нови пътища за развитие на човечеството. Европейската гражданска инициатива „Без печалба при пандемията“ напипва визионерско решение за проблемите на днешния свят – превръщането на знанието в общо благо. Както посочва в интервю за „Барикада“ Рикардо Петрела, бивш съветник в Европейската комисия и основател на Агората на жителите на Земята, днес основното противоречие не е между капитала и труда, а между капитала и живота. Все повече жизненоважни ресурси и самият живот (семена, вода, знание) се превръщат в частна собственост.
Агората на жителите на Земята се бори именно срещу комодификацията на живота. Тя иска да бъде конституирано човечеството като субект на международните отношения и да бъдат отчитани интересите на цялото човечество, а не само на могъщите корпорации, държави и институции, когато се вземат решения за бъдещето на планетата. Пледира пред международните институции за универсално достъпна и безплатна ваксина срещу коронавируса. Настоява за елиминиране на патентите върху алгоритмите, ваксините и живота.
България има скромен опит с общуването с организации на световното гражданско общество. То някак заобикаля Централна и Югоизточна Европа, където след епохата на реално съществуващия социализъм и опустошителния преход хората са станали „прагматични“ и не вярват в утопии. Но един от силните принципи на прогресивното мислене е интернационализмът, водещ до отваряне и опознаване на света и до възприемането на неговите постижения. А Западният свят има умението да дава имена на реалностите в нашето време.
Затова, докато европейската гражданска инициатива против печалбите от пандемията набира подписи, си струва да се върнем към основното противоречие на днешното общество според Петрела. То е, че капитализмът има свойство да акумулира могъщество и да подчинява живота. Истинският живот обаче не е акумулация, която съдържа нещо застинало и мъртво в себе си. Той е способността за регенерация, за обновяване.
Имаме ли сила за обновяване в България днес? И откъде може да дойде жизнеността, която да ни направи устойчиви на пандемията и шоковете на капитализма? Когато животът е подчинен и губи своята жизненост, динамика и устойчивост могат да дойдат само чрез силна идея, чрез утопия. Егоизмът – личен, национален или корпоративен, е прекалено тесногръд и овехтял, за да даде жизненост на изстрадалите ни души. Той може да служи отлично за затвърждаване на експлоатацията, но не и да вдъхнови за промяна. Устойчивост в кризата може да даде отварянето към света, към непознатия, към различния, на базата на любопитство, равнопоставеност и обич.
ЕС е много повече от Европейската комисия, така както България не се изчерпва с Бойко Борисов, с другите си политици или дори с държавната администрация. А разбирането на социалните реалности е неизбежно свързано с откриването на живота и промяната в тях. И именно тук се вписва идеално европейската гражданска инициатива „Без печалба при пандемията“. Европа има потенциал да се обновява. Значи е жива. Остава и българите да открием този потенциал в себе си.
Здравеопазването трябва да е безплатно
От „23 септември“
Здравеопазването е човешко право и като такова трябва да бъде безплатно. В капиталистическата система здравето е превърнато в стока, а болниците – в търговски дружества.
Първото нещо, което трябва да се промени, е начинът на финансиране на медицинските заведения чрез премахването на клиничните пътеки. Както пожарникарите не получават заплати на базата на брой изгасени пожари, така и медицинските заведения не би следвало да се финансират на базата на брой посетили ги пациенти. Тази форма на финансиране е порочна и води до редица беди (умишлено насочване на пациента към по-скъпите пътеки; „извършване“ на мними операции само по документи; извършване на операции, от които пациентът всъщност няма нужда; „лежане“ в болница само по документи и т.н.) Здравеопазването трябва да бъде организирано така, че негова цел да е здравето на хората, а не гоненето на печалба.
През последните 30 години здравеопазването в България е систематически унищожавано и резултатите от това са особено видни в момента. Трябва да се прекрати ограбването на обществени средства и на болните от частните фармацевтични компании и аптеки. Разработката, производството и търговията с лекарствата, медицинското оборудване и консумативи, трябва да са под пълен обществен контрол.
Друго действие, което не търпи отлагане, е активната подкрепа за борбата на медицинските работници за достойни условия на труд и за премахване на търговските дружества в здравеопазването. Техните усилия през последните две години (стачки, протести, създаване на нов синдикат) са пример за силата и енергията на работническата класа.
Търговията със здравето на хората е геноцид
От Яница Станчева
Към днешна дата – март 2021 г. – е много трудно да се говори и пише както за социализъм, така и за здраве. И на двете неща има дефицит в българското общество.
Българската социалистическа партия, в лицето на нейното ръководство, се постара в последните четири години толкова много, че като кажеш на някого, че си социалист, да се чувстваш срамно. Ръководството се постара толкова много, че избяга далече от изповядването на лява реторика, скъса с миналото на партията, отрече се от хора с повече от 20, 30, 40 и т.н. години стаж в партията.
Но знаете ли, с БСП или без БСП, социализмът е неизбежен, защото когато има класова несправедливост, когато линията между моралните и материални ценности се наруши и загуби баланса си, е неизбежен бунтът на масите за справедливост. След като 30 години вилня капитализъм, който в последно време прекрачи границата и все повече заприличва на фашизъм, и след този така наречен преход, който не донесе на обществото по-добър живот, е най-логичното нещо да се завърне под някаква форма социализмът. Социализмът, подчинен на Благоевите постулати за свобода, равенство и братство.
Когато говорим за здравето на човек, трябва да имаме предвид, че това е една много чувствителна тема. Трябва да сме с ясното съзнание, че за да има образование, да има индустрия, да има живот, най-напред е необходимо да има здрави българи, които да раждат и отглеждат здрави деца.
Някак си цинично ми се струва към днешна дата политиците да се правят на загрижени, че здравето ни е подложено на риск; че все по-лошо ни е било здравеопазването; че страната ни не предлагала достатъчно гаранция за превенция и лечение. Много се извинявам, господа политици, но едва когато дойде COVID-19 пандемията ли го видяхте?! Допреди този момент не го забелязвахте ли, не бяхте в управлението на държавата ли, или сега отново ползвате ситуацията за политическа пропаганда, без да ви е грижа за здравето на българина, за българския лекар или медицинска сестра?!
През последните 30 години в сферата на здравеопазването и с направените промени в него бе извършен геноцид спрямо българския народ. И това го заявявам без страх, без популистка нотка. Казвам го като човек, който 42 години е „дете“ на здравната система; като човек, който 42 години се бори с хронично заболяване и, волю-неволю, опознава всички дефекти и недъзи на здравната ни система. Българската здравна система колкото засяга пациента, толкова жертва на нея са и медицинския и немедицинския персонал, работещ в здравните заведения на страната.
До 1989 г. България беше от страните с водещо здравеопазване в Европа. А днес си говорим колко е окаяно състоянието на болниците ни, как лекарите и медицинските ни сестри избирали да работят в чужбина, как нямало превенция и адекватно лечение. За всички тези въпроси и защо се стигна дотук отговор трябва да дадат всички политически партии и лица, участвали във властта от 1989 г. до днес. Защото в този процес вина имат всички, а не управляващи да се крият зад опозиция и опозиция зад управляващи. Нека обяснят защо превърнаха болниците в търговски дружества, защо приравниха човешкия живот на една клинична пътека, защо в България има повече частни лечебни заведения, отколкото държавни? Защо младите български студенти, завършили медици, бързат да напуснат държавата ни след като завършат образованието си? Защо се премахнаха сутрешните физзарядки в училищата? Защо превърнахме плодородните български земи във фотоволтаични паркове? Защо в магазините ни има повече стока от европейските страни пълна с ГМО и консерванти, а няма българска стока? Защо чесънът ни е от Китай, ягодите – от Гърция, бобът – от Египет, празът – от Македония? Задавам всички тези въпроси, защото всеки един от тях е свързан със здравето на българина.
Тук е мястото да отбележа, че търговията със здравето на хората е геноцид спрямо българския народ и колкото повече продължава, толкова повече всеки ден е фатален. България и българският род е пред изчезване. И да поясня още, че тук вече не става въпрос за леви алтернативи за здравеопазване, а вече става въпрос за общочовешко спасение, за спасяването на България и българския народ.
И ако трябва да тръгнем да нареждаме нашата си къщичка, българската, то неизбежно трябва да тръгнем най-напред от сектора здравеопазване. Без здрава нация, няма как да съществува българският род. Няма ли български род, какво значение имат останалите икономически сектори?
Де юре към днешна дата по Конституция – най-важният закон на страната – пише: „Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“ Де факто обаче, това така ли е?! Задавам въпроса реторично, защото всеки може да даде отговора, всеки е ползвател на здравната ни система и тегли на гърба си всичките ѝ недъзи.
Българската здравна система претърпява много промени след 1990 г. Дотогава съществува здравеопазване от тип „Семашко“, при което здравните услуги са безплатни, заведенията са държавни и финансирането е изцяло бюджетно.
В средата на 1990-те започват реформи, целящи уж облекчаване на държавните разходи чрез децентрализация и въвеждане на осигурителна система. И от тук нататък на всички е ясно какво се случва, и днес коронавирусът съвсем доказа слабостите на това. Държавата се впусна с пълна сила да запушва дупки и да замазва недъзи, които корозираха здравната ни система през последните 30 години. И понеже държавата инвестира толкова средства в това, сега не е ли време да си върне отново болниците и да бъдат държавни? Когато дойде така нареченото „ново време“, масово ни обясняваха, че „държавата е лош стопанин“ и че преминавайки в частни ръце, ще има повече грижа и че частникът ще пази повече. Днес се убедихме, че това не е точно така и частните болници не бяха подготвени за пандемията.
Безумията ТЕЛК доказаха, че са толкова прогнили, колкото и цялата здравна система. Оказа се, че напълно здрави хора могат да са 100% неработоспособни, освидетелствани от ТЕЛК. Оказва се, че хора използвайки схеми и механизми, се добират до 50% неработоспособност и хоп – сдобиват се с не лоша пенсийка по болест. А онези, които са с доказани от години хронични заболявания, без крак или ръка, трябва да доказват на две-три години, че са в същото състояние или по-лошо (не дай Боже). Все едно ще им изникне нов крак или ръка, или хроничното заболяване ще е изчезнало.
Адът, през които преминават хората с хронични болести и ползващи животоспасяващи лекарства, едва ли ви е познат, ако самите вие не минавате през това мъчение има-няма на три месеца. Накратко пътят звучи така: посещение при специалист, той издава протокол, този протокол се заверява в Здравната каса, от Здравната каса се отива при личния лекар, личният лекар пише рецептата, от там в аптеката, ако случайно го има необходимото лекарство след 30 минути въвеждане във системата и подмятане на рецепти, се сдобиваш със животоспасяващото лекарство за 1 месец. На следващия месец процедурата се повтаря, само че без ходенето до Здравната каса. След 6 месеца се повтаря целият цикъл. А сега представете си, че протоколите за животоспасяващите лекарства са направени за една година и едва ли не хората трябва да бъдат доволни. Но ходенето ежемесечно или на три месеца си остава. А сега нека си представим по време на тази пандемия на колко риск са подложени именно хората с хронични заболявания.
И някой ако каже, че това не е така! Могат да бъдат показани документи за това как по време на пандемия се провеждат и ТЕЛК комисии – по документи. Да, добре… По документи, но преди това минаваш поне няколко лекарски кабинети и прегледи – рискова зона за среща с COVID-19, след като си събрал всички необходими хартийки, все едно нямаш медицинско досие, се редиш лично пред РЗИ, не заради неща, а да ги подадеш там и да подпишеш декларация, и то лично. След това тази комисия от РЗИ да ги даде на ТЕЛК комисията и те да преценят дали не им трябва още нещо. Ако им дотрябва, пак отиваш по лекарски кабинети и пак подаваш документи. А всичко може да бъде толкова лесно и в услуга на хората…
Лекарите – те наистина са днешните герои на България. Те са всеки ден на бойното поле в битката с COVID-19, всяка минута се борят за всеки един човешки живот и не чакат благодарност, а приемат това за свой дълг. И без значение дали сега им дават 1000 лева над заплати, а преди все едно не са ги заслужили тези пари, те пак си бяха, и сега са на първата линия между живота и смъртта и се радват всеки път, когато победят смъртта и умират всеки път, когато тя им се надсмее. Така че, ако искаме да имаме здравеопазване, са ни необходими лекари, сестри, санитари, акушери и т.н. Необходимо е достойно възнаграждение, добри условия за работа и уважението към труда им всеки ден, не само по време на пандемия.
Необходимо е да се върнат държавните поръчки в университети, както и стипендиите за обучение, които да бъдат обвързани след завършване със задължителна работа по разпределение в посочена от държавата болница и регион. Защото е недопустимо младите хора да завършват тук образованието си и след това да заминават за чужбина да се реализират, а ние да затваряме болници, защото няма лекари.
И добре би било наистина субсидията на партиите да е едно левче, а разликата от парите да бъде пренасочена към хората, към здравеопазването – за изграждането на модерни болници с държавно участие, за производство на лекарства, в което държавата да има своите функции и правомощия.
Държавата да поеме по-строги регулативни и контролни функции относно цените на лекарствата.
А на партиите им е достатъчен 1 лев и любовта на хората, и работата им в полза на народа.
Темата за здравеопазването е болезнено чувствителна и много деликатна и когато някой прави промени в нея, той не трябва да е политик, със сигурност. Той трябва да е човек, да е лекар, да е ползвател на системата. Трябва да е човеколюбец.
В здравето няма цветове, няма етноси, няма религия има само грижа за здравето на хората.
Ако искаме да има българска нация, трябва да има силно българско здравеопазване, включващо всичките му аспекти. И за да подредим нашата си къщичка, трябва да излекуваме здравната си система, за да имаме здрав народ. А лечението на здравната система е възможно и може да бъде оздравена, като рецептата за това я дадат нашите лекари, нашите герои, нашите ангели в бяло, и държавата поеме функциите си на добър стопанин с грижа за хората.
И ако някой реши, че това е невъзможно, нека разгърне „Здравеопазване“ издание на Централно статистическо управление и Министерство на народното здраве, 1989 година, ISSN 0324 – 1920.
