Акценти

Компас за социалисти

Каним ви да се включите в съвместния проект на списание Ново време и списание dВЕРСИЯ „Компас за социалисти“. Проектът е отворен и търси широко участие на колективи, партии, сдружения и лица от левия политически спектър.

„Компас за социалисти“ е платформа за идейни и стратегически разговори вляво, която изхожда от наблюдението, че идеологическите конфликти в полето се развиват стихийно, без да приемат необходимата организационна форма. Стъпките, чрез които ще протича разговорът, както и седемте му ключови теми, са описани по-долу.

Защо ни трябва Компас?

Докато светът е Ковид всичко е различно. Как работим, как учим, как живеем. На прага сме на поредната икономическа и социална криза. Докато бизнесът все по-често налага на държавата да защитава неговите интереси, народът е крайно обезверен и отчужден. В тези условия съвсем не е изненадващ изводът от редица проучвания, че все повече млади хора обръщат поглед към левите идеи и поставят под въпрос материалните условия в капиталистическите общества. Веднъж определил се като ляв, човек логично започва да търси политическо представителство. В България този човек би изпаднал в безизходица пред морето от политически субекти. 

Неспособността на левите сили по света и у нас да се обединят има дългогодишна традиция. Възходът на фашизма и разцвета на неолиберализма се дължат на този „най-голям грях“ на левите. „Преди да се обединим и за да се обединим, ние трябва най-напред решително и определено да се разграничим”, пише В. И. Ленин. По отношение на левите в България мнозина справедливо ще отбележат, че едва ли бихме могли да сме по-разединени. Така е, разединени сме, но дали сме се „разграничили“? Важно е да правим разлика, защото простото разединение по нашите ширини, не рядко, се дължи на конформизъм, междуличностни дрязги, болни амбиции, лидерски битки, принасяне в жертва на антикапиталистически, хуманистични и прогресивни принципи в името на користни цели. А както предупреждава Енгелс, в различен исторически контекст, но със сходни характеристики на състоянието на левите сили – „да се проповядва при такива условия обединение, би било най-чиста глупост“. Разграничаването, от друга страна, означава ясно очертаване на разделителните линии между нас, което на свой ред би могло да спомогне за поставяне на основите за преодоляване на всички най-остри социални дефицити, към което, несъмнено, всеки ляв човек се стреми. 

Тук виждаме ролята на Компас за социалисти! Проектът цели именно това – да се разграничим, за да очертаем диференцираните подходи към конкретни социално-икономически цели. Противоречията не бива да бъдат оставени да се развиват стихийно и хаотично, както досега. Това е сигурна рецепта за триумф на неолибералната доктрина и на крайнодесния популизъм. Компасът „организира“ дискусия за набелязването и осмислянето на противоречията вляво, на принципна основа, взаимно уважение и толерантност. Да предизвика теоретико-практичен разговор между социалисти, комунисти, анархисти и социалдемократи, който да постави наново въпроса, завещан ни от Димитър Благоев: Що е социализъм и има ли той почва у нас? И не само: Имат ли място идеите в съвременната политика? Кои са принципните постановки, които разделят левите хора в България? Къде стои лявото движение в България днес? Кои са теоретичните и практическите разногласия в левия политически спектър? Какви алтернативи на капиталистическите форми на организация предлагат социалистите днес? Можем ли да намерим златната среда между одесняващата социалдемокрация и крайния антиглобализъм с националистически и русофилски уклон? 

Напоследък мнозина леви политици, интелектуалци и анализатори говорят за необходимостта от провеждането на по-задълбочен разговор, който да адресира горните въпроси. Подобна амбиция си постави и 50-ят Конгрес на БСП, който прие проекто-резолюция „Към нова програма Социализъм 21 век“. Сборникът „Социализъм: презареждане“ на сп. „dВЕРСИЯ“, както и много материали в портала „Барикада“, също са посветени на подобни теми. Компас за социалисти цели да очертае рамката на разговора за бъдещето на социалистическите идеи и движения в България. Твърде амбициозна и сложна задача, но не и невъзможна. 

Как да участвате? 

Платформата е отворена както за отделни представители на леви партии и колективи, така и за хора, посочени от дадена организация, които да представят позицията на цялата организация, а така също и за несвързани с конкретни организации лица, които желаят да допринесат. Инициаторите на проекта ще се обърнат и към отделни личности – политолози, социолози, журналисти и др.

Дискусията ще премине през следните фази:

ФАЗА 1: Позиции, февруари – март 2021 г.

  • Всеки участник (поканен от нас или отзовал  се на публичното обявление) изпраща своя позиция по една или повече от поставените теми в рамките на 500-1000 думи. 
  • Организаторите на дискусията публикуват получените позиции в печатното издание на сп. „Ново време“ и на сайта на сп. dВЕРСИЯ, като същевременно ги изпращат и до всички останали участници, които са изпратили свои позиции.

ФАЗА 2: Реплики и дуплики, март – юни 2021 г.

  • Реплика: Всеки участник, изпратил своя позиция, има възможност да реагира на една (или повече) от постъпилите други позиции в рамките на 1000-1500 думи. Тази фаза е отворена и за тези, които не са взели участие във фаза 1, но искат да репликират една или повече от вече заявените позиции. Тези реплики могат да бъдат както върху конкретна тема, така и да представляват общ коментар на позициите на друг участник. Стремежът е да се получи дискусия, в която да проличат както сходните, така и различните гледни точки по отделните теми. Репликите ще се публикуват отново в печатното издание на сп. „Ново време“ и на сайта на сп. dВЕРСИЯ. 
  • Дуплика: На участниците ще бъде предоставена възможност за реакция (дуплика) на постъпилите към тях реплики в рамките на 500 думи. Дупликите също ще бъдат публикувани.

Теми:

  1. Социалистически партии и движения

Исторически социалистическите движения задвижват арсенала си от тактики и стратегии, за да разобличат природата на капиталистическата държава и операции по натрупването на богатство за сметка на обществения интерес. Социалистическите стремежи почиват на организационния потенциал, заложен в създаването и укрепването на масови демократични движения. Като че ли най-успешните политически кампании от последните години – например тези на Бърни Сандърс в САЩ, на гръцката Сириза, на испанската Подемос и на лейбъристите в Англия – се стремят да дадат електорален израз на недоволството на масите, което от своя страна бива мобилизирано от дългогодишната работа на движения „отдолу“. Тези движения често противостоят на по-големите партии в ляво/в център ляво. Историята на левите движения в България също препраща към определена, често амбивалентна връзка между отделни леви движения и социалистическите партии. Множество политически леви субекти днес в България (неформални колективи, издателства, синдикати, автономни пространства) често се изграждат в опозиция на БСП, подчертавайки дълбокото недоверие в способностите на партията да е електорален представител на угнетените в страната. Кои са корените на това недоверие и каква отговорност носят както БСП, така и левите движения за неспособността да си сътрудничат ефективно? Възможна ли е въобще социалистическа партия без подкрепата на лявото движение? А възможни и ефективни ли са левите движения без подкрепа и взаимодействие с политически партии? На какво ни научиха последните 30 години? 

2. Социализъм и национализъм

От блокирането на Северна Македония към интеграция в ЕС с оглед на конфликтите относно „историческата истина“ за произхода на македонската нация до отпушването на физическо насилие по българските граници в името на чисти от бежанци нация и икономика – последното десетилетие е белязано от засилващ се национализъм. Определящи се като „леви“ партии и сдружения не останаха встрани от пропагандирането на шовинистки и националистически настроения. Какво означава това за лявата практика по отношение на международната солидарност и интернационализма? 

3. Социализъм и екология

Едно от най-големите противоречия в нашето съвремие се крие в полето на непосредствената екологична катастрофа, пред която сме изправени. Докато множество държавни и местни политики се прицелват в консуматорски практики (напр. срещу отоплението на въглища, използването на нисък клас коли), то по-голямата част от работещите нямат друг избор освен да прибегнат към такъв тип практики предвид икономическата стагнация и несигурност на тяхното ежедневие и разрушената транспортна инфраструктура (напр. БДЖ). Така, левите са поставени пред труден избор: да спасяват индустрии, които дават работни места на хиляди или да ги разрушат, за да се предотврати екологичната катастрофа? Какви са левите алтернативи?

4. Социализъм и миграция

Условията на работа и живот на хиляди мигранти в Европейския съюз са често описвани като „модерно робство“. Неизплатени надници, липса на адекватен подслон, изкуствено поддържани разлики в заплатите на „чуждестранни“ и „местни“ работници, липса на синдикална защита, нездравословни условия на труд, са неизменна част от ежедневието както на български граждани в чужбина, така и на чуждестранни работници в България. Как да преодолеем и спрем модерното робство? Какви са левите алтернативи на капиталистическите практики, които създават условията за „модерно робство“?

5. Социализъм и собственост

Делът на работещите бедни, работещите пенсионери, недекларираната работа, заплатите в плик и трудовите злополуки се увеличава в последните години и говори за дълготрайна тенденция в отказа на държавата да защити интересите на работещите и да заеме позицията на капитала. Множество платформи вляво предлагат лек на така създалата се ситуация прицелвайки се в регулирането на „пазарните дефекти“, в начертаването на по-справедлива данъчна система, в осъвременяването на пенсиите, в гарантиране на икономически растеж и частна инициатива и не на последно място в реформа на съдебната система с цел по-добра защита на правото на собственост. Разговорите обаче за формите на собственост, които биха довели до справедливо разпределение и изкореняване на бедността остават на заден план. Към какви форми на собственост трябва се стремим? 

6. Социализъм и феминизъм

Дебатите около „Истанбулската конвенция“ се съчетаха с така или иначе неравнопоставеното икономическо и социално положение на жените в България. Те поеха бремето на обезценяването на стойността на труда, разрушаването на съществуващи социални инфраструктури (напр. детските градини и ясли, детските кухни) и задълбочаващите се форми на патриархално насилие. Как да преодолеем потиснатото положение на жените? Какви са левите алтернативи и първи стъпки в преодоляване на неравенството между половете? 

7. Социализъм и здраве

Протестите на медицинските сестри и кризата причинена от Ковид-19 оголиха неравните условия на труд, при които работят медицинските кадри в страната, което подтиква хиляди от тях да потърсят работа в чужбина. Днес у нас на все повече граждани бива отказвана адекватна медицинска помощ, липсват квалифицирани кадри, както и съвременна техника, а благодарение на фармацевтичната политика много от лекарствата остават недостъпни . Същевременно видяхме, че системата на здравеопазване в България не предлага и достатъчни гаранции за превенция и адекватно лечение. Здравето ни е изложено на все по-голям риск. Какви са левите алтернативи? Кои са първите стъпки, които трябва да се предприемат, за да се спре търговията със здравето на хората?

*Ще дадем възможност някои от отговорите и реакциите да се провеждат на живо (в подходяща онлайн платформа, предвид пандемията), в зависимост от предпочитанията на участниците. 

Моля изпращайте вашите отговори/реакции в следните срокове 

фаза 1: до 31 март 2021 г. 

фаза 2: 30 юни 2021 г.  

на адрес: socialistcompas@gmail.com

 

Редактори: Ана Пиринска, Рая Апостолова, Петър Банков, Станислав Додов

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments