БСП – НАКЪДЕ?
от Георги Захариев
Присъединявам се към инициативата на списанията „Ново време“ и „Компас“ за проекта „Компас за социалисти“, който си е поставил задачата да се проведат идейни и стратегически разговори и дискусии в лявото политическо пространство.
Ще отбележа някои моменти, които омаловажават БСП и я доведоха до изборна катастрофа. Провокиран съм и от бодряшкото изказване на лидерката на партията и нейното обкръжение, че БСП е монолитна и в добра политическа кондиция. Това според Корнелия Нинова е „основанието ѝ“ да не поеме своята политическа отговорност. Тя не намери кураж и доблест да преодолее егото си и потърси причините за отлива на избирателите от БСП. Длъжна беше да отговори на въпроса как така, когато ГЕРБ е затънал в корупционни скандали, партията, която се е превърнала в политическа котерия и е загубила авторитет сред българския народ, БСП не се възползва от отворения ѝ път към изборна победа и претърпя провал.
Безспорно много са причините, които доведоха БСП до тази катастрофа. Ще се спра на някои от субективните.
На първо място поставям ролята и мястото на БСП в устояване на социалистическия идеал. Партията не успя да оцени, че новата социална структура на обществото е различна от времето на индустриалното общество, в което доминираща роля заемаше пролетариатът. Сега хората на наемния труд вече са променили своя статут. Съотношението между високо квалифицирания интелектуален труд и физическия труд е в полза на първия. В епохата на информационното общество се появиха нови доминиращи социални групи ‒ творците на знания и художествените ценности, заетите в услугите и др. Към тази пъстра мозайка от хора на наемния труд БСП недостатъчно насочва вниманието си. Тя трябва да се обърне към тази социална група, оценявайки значимото ѝ място в обществото. Тогава тази елитна част от обществото ни ще припознае БСП като партия, която защитава нейните интереси.
Паралелно с този недостатък на партията голяма беда, която я сполетя през последните години, е отклоняването ѝ по пагубния за нея социаллиберален път. Дълго време социалистите трудно различаваха кои от посланията на БСП са леви. От партията бе изтръгнато жилото на острата социална неудовлетвореност и класова непримиримост. Беше вкарана в химерите на социалдемократическите блянове за капитализма с човешко лице, за преодоляване на тази слабост БСП трябва да бъде социалистическа не само по форма, но и по съдържание. Голямо отражение в тези грешки на партията има теоретико-неизбистрената ѝ недостатъчност като лява партия.
Най-тревожният въпрос, който все по-настойчиво чука пред вратата на висшето партийно ръководство, е организационното състояние на БСП. То е в тежко състояние. Професор Чавдар Добрев много тъжно определя, че тя е на болнично легло. Ръководството на БСП не направи усилия да открие диагнозата на заболяването или не искаше да я види. Тревожи ме бодряшкият тон на партийното ръководство, което замита този проблем. А той е една от причините партията да катастрофира в тези парламентарни избори.
Подобни статии:
Ето някои тревожни симптоми за тази тежка организационна криза. Сега много селища на общините са без основни партийни организации. В други те са в насипно състояние и затихващи функции. Учудващо е дали Националният съвет не вижда това критично състояние и не намери за необходимо да обсъди тревожното положение на партията. Съществен и важен въпрос от организационното състояние на партията е проблемът за единството и приемствеността на поколенията. За моя изненада и огорчение сега партията умишлено се парцелира от сегашното партийно ръководство, на „млади” и „стари“. Това създава разделителни линии между поколенията. Ширещата се мантра, че всички млади са реформатори, а старите ‒ консерватори, не е вярно. Това разделя партията, руши нейното единство. Сега в БСП трябва да положат максимални усилия за преодоляване на този уклон. Кой е изходът? Да продължи подкрепата за младите генерации в БСП. Но тези усилия да са съпроводени с грижите младите членове на партията да се учат и израстват в реална обществено-политическа практика. Да се допълват с усилията за усвояване идеализма на предците. Да се съчетава опитът на ветераните с енергията, оптимизма и ентусиазма на младите. Да се насочват към работа в основните партийни организации. Там те да се доказват и израстват, като авторитетни лидери. За съжаление сега това не се случва.
Не мога да отмина организационната криза в БСП и лошата кадрова политика, която висшето партийно ръководство провежда от горе до долу. Станалите кадрови битки и организираният вътрешнопартиен преврат с прякото участие на Корнелия Нинова в казанлъшката общинска организация недвусмислено подкрепят тази ми констатация.
Причината за изборната загуба на БСП е в слабата работа на ръководството на партията с левите и патриотични сили. Азбучна истина е, която партийното ръководство не е проумяло, че в борбата за преодоляване на капитализма, БСП не може да бъде сама. Тя остана глуха към предложенията на левите партии и движения за създаване на един фронт за смяна на политическата система в страната. Не е случайно, че БСП не успя да се впише в протестите за смяна правителството на Бойко Борисов. Това е тревожен сигнал, че БСП е зациклила в дълбоките парламентарни коловози на статуквото. Много са и гафовете по формиране на предизборните листи. Отнемайки грубо автономността на местните партийни структури, те бяха пренаписвани под въздействието на Корнелия Нинова.
Какво ме тревожи още? Избягването на висшето партийно ръководство самокритично да анализира и публично да оповести причините за изборната катастрофа. Вместо да шикалкави, то е длъжно да направи това. Очакват го членовете на партията, симпатизантите и цялото общество. Тук несъстоятелността в действията на ръководството са смешни. Цялото ръководство с изключение на председателя си подава оставката. Председателят е оневинен и обявен за незаменим. Това поведение ме хвърля в смут за бъдещето на БСП. То показва, че на Корнелия Нинова ѝ липсва чест и достойнство. Прав е проф. Чавдар Добрев, който в психологическия ѝ портрет отбелязва, че тя „налага политика на тотално конфронтиране с политическите си опоненти вътре и вън от БСП…, че на Нинова битието ѝ на политик, е политика на отрицанието заради самото отрицание на „изационализик“… Поведението ѝ наподобява поведение на човек, на когото всички са му криви, а само тя е права (Вж. Чавдар Добрев, „Под сянката на преустройството“, с. 614, 620, изд. „Захарий Стоянов“, с. 2020 г.). Към обективното представяне на този портрет ще го допълня със забележими сенки, които ме смущават ‒ склонността ѝ на диктатор, мегаломан и категоричност в нейната словоохотливост. Тя звучи като истина от последна инстанция. Не търпи възражения и критика. Демонстрираното поведение на Корнелия Нинова затвърждава в мен мнението, че 49-ият конгрес на БСП допусна голяма грешка, като записа в чл.16 от Устава на партията Председателят да се избира чрез пряк избор от всички членове. С този уставен императив той беше поставен над висшите колективни органи на партията – Конгрес и Национален съвет. Стана безконтролен и независим от тях. Отворен бе пътят на едноличния диктат на председателя, който сега забелязваме. Грубо се посегна върху столетно утвърдената традиция в партията – лидерът ѝ да бъде пръв между равните.
Кой е изводът? Да се намерят сили, както в Националния съвет на БСП, така и в цялата партия, да снемат политическото доверие от нея. Да се избере ново авторитетно партийно ръководство, с висок партиен морал и отговорност за бъдещето на партията. Настоящето и бъдещето на БСП не са дадени на изполица на временно издигнали се в партията персони. Тях времето ще ги отмете.
