А БСП?
от Крум Зарков
Ще започна разсъжденията си с един прост силогизъм. България има нужда от лява политика. Единствената значима лява политическа сила у нас е Българската социалистическа партия. Следователно България има нужда от БСП.
Сигурно има хора, които ще оспорят твърдението, че необходимата на страната ни политика е лява, но те не са адресати на този текст, предназначен за „Компас за социалисти“, тъй че нека с тях спорим друг път. По-лошото е, че сред социалистите и привържениците на лявото витаят съмнения доколко БСП остава значима и още – доколко е лява. В отговора на тези въпроси, в разсейването на тези съмнения е ключът към бъдещето на партията.
Да започнем със значимостта. Голяма ли е още голямата лява партия на България? Този въпрос съвсем естествено се породи след катастрофалната за БСП 2021 г. На последните избори за социалистите гласуваха едва 267 817 души. И фактът, че БСП е част от новото мнозинство, с нищо не омаловажава тази действителност. Измамно е внушението, че важното в случая е, че сме „влезли във властта“. Опасни са твърденията, че с 26 депутати днес можем много повече отколкото с 80 вчера. Безотговорно е отвръщането на поглед от реалност, в която младите практически не гласуват за БСП, в големите градове партията е далеч извън първата тройка, а сред българите в чужбина отстъпва на Възраждане.
Нито вицепремиерското кресло, нито министрите, нито което и да е кадрово решение само по себе си би могло да обърне тази тенденция към маргинализация. Да не говорим, че съществува реален риск тя да се задълбочи както при евентуален неуспех, така и поради самото положение на БСП: за пръв път партията не е водещ, а младши партньор в коалиция; председателят на БСП е йерархично подчинен на лидер на друга партия в рамките на Министерския съвет. Това са знаци, към които българското общество е много чувствително.
И така – да, БСП е на власт. Но нека не се залъгваме от политическата конюнктура. Истината е, че не само българското общество в цялост, но и нашите членове и симпатизанти, нашите другари, стремглаво губят вяра в нас. И ако не обърнем внимание на това още днес, то местните избори през 2023 г. може да се окажат фатални за БСП, а оттам и за лявото в България.
Лявото! Необходимо е бързо да преформулираме приоритетите на партията, така че да съответстват на ценностите на автентичното ляво и на истинските проблеми на хората, които БСП е призвана да представлява и защитава. В период на нарастващи неравенства, когато концентрацията на богатства в прословутия 1% расте главоломно за сметка на мнозинството, нуждата от автентична левица е по-голяма от всякога. В същото време продължава да властва идеология, обожествяваща пазара. Според нея всеки е атом, който „сам си преценя“. Свободата обаче не е правото да не се съобразяваш с другите; не е да се впуснеш в безогледна конкуренция, от която огромното мнозинство губи, а печелят малцина. Виждаме докъде води това.
БСП трябва, напротив, да застъпи общностния принцип. Пандемията, но и всяка друга криза, показва, че само заедно можем да се справим. Че ако обикновените хора са разединени, корпорациите ще продължават да трупат печалби на техен гръб. Солидарността не е само чувство – тя е на първо място съвместно действие. В икономическия си дискурс през последните години БСП говори за икономиката, така както го правят всички останали партията – растежът като висша цел, за която трябва да се благодари на „бизнеса“, разбирай на работодателите. Сякаш се забрави основно верую на левицата – работещите хора са онези, които създават икономическия растеж. И той – растежът – им принадлежи и трябва да служи за това да подобрява живота им, а не само кредитния рейтинг на страната. Можем да продължим дълго да описваме основните маркери на лявото мислене, които БСП трябва да припомни и в реториката, и в действията. Но за момента и за целите на този кратък текст е важно само да подчертаем, че БСП би имала значение само ако е отчетливо и автентично лява.
Да се върнем към силогизма, с който започнахме. За да сработи неговата логика, БСП трябва да е голяма и лява. Дълго време в партията доминираше разбирането, че за да е голяма, не бива да е лява. Днес очевидно е обратното – не стане ли лява, БСП повече никога няма да е голяма.