ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – СТЪПКА ПО СТЪПКА
от Георги Пирински
В случая ни интересува възможно ли е взаимодействие между БСП и новите леви движения днес за „автентична лява алтернатива“ за страната? В тази връзка на първо място – има ли сходство на целите и подходите на потенциалните партньори, което да обуслови подобно взаимодействие?
Съгласно своята Програма БСП си поставя две определящи цели: дългосрочна – историческото преодоляване на капитализма в полза на демократичния социализъм, и непосредствена – с мяната на неолибералния модел със социалната алтернатива чрез формиране на социална държава по европейските модели съобразно българските условия, опирайки се на Конституцията като път към идеала за чиста и свята Република.
Отделните участници в дискусията предлагат различни отговори относно целите и подходите за оформяне на автентична левица у нас. Ив. Марков подчертава, че за да има успех, българската левица трябва да дефинира ясна, конкретна, амбициозна и изпълнима дългосрочна цел, каквато може и следва да стане „създаването на социална държава, адекватна на ХХI век“, но чрез нов подход и много детайлно разписана и бюджетирана програма. Иво Инджов говори за „постигане на демократичен разрив с неолибералния ред“, за „общонароден социализъм на обикновените хора за освобождаване от експлоатацията на капитала“ чрез радикален ляв популизъм, подплатен с мобилизиращ и вдъхновяващ политически дискурс.
На свой ред Ст. Стефанов определя като цел преразпределянето на едрия капитал от ръцете на малцина в ръцете на мнозина чрез непосредствена социална революция. Искра Баева определя автентичната лява алтернатива като борба против натрупването на богатство за сметка на обществения интерес с цел трансформация на капитализма/неолиберализма в социално-справедливо общество и промяна на системата. Според „23 септември“, основна цел на левите хора следва да бъде премахването на капитализма и изграждането на социализъм чрез създаване на политическа партия на работническата класа. За К. Дренска целта е повдигане на материалния стандарт на хората в България и отпор на бесния пробизнес и капиталистически възход в страната, завиващ все по-очевидно в открито фашистки посоки, чрез силно ляво движение с ясни социални послания и искания, необходимо на цялото общество.
Други участници отговарят по по-различен начин на въпроса за целите и подходите. Така, според Ст. Тетевенски, са необходими решения, способни да преодолеят капитализма и неравенствата, които да „разчупват“ доминацията на капиталистическата класа по отношение на разбиранията, ценностите и вярванията на обществото, за което са нужни както мощно социално движение, така и организирана политическа партия. „Фабрика Автономия“ и „Феминистка библиотека“ конкретизират тази теза така: „новото поколение радикални активисти е куиър и е веган и се бори не просто за „равни права“, а за пълно освобождение от патриархата и авторитаризма; за признаване не само на борбите на ЛГБТИА+ общността и на радикалния антиавторитарен веганизъм, но и на женската, ромската и още ред други маргинализирани общности, както и на анархистките и антиавторитарни леви групи.“ В този контекст те поставят под въпрос и ролята на самата държавата като образувание, създадено за да обслужва елитите, структурирана йерархично, при това патриархално и основана и зависима от насилие, затвори и граници.
И така, дали са налице необходимите допирни точки по отношение на цели и подходи в светлината на така очертаните, макар и схематично, начални разбирания на различните участници в дискусията, които да станат основа за практическо взаимодействие между партия и движения? Според мен, не съвсем краткият отговор е „да“, но именно като потенциална възможност. За да се превърнат очерталите се допирни точки в силно взаимодействие за автентична лява алтернатива, са необходими поредица от сериозни взаимосвързани усилия.
Подобни статии:
Първото е да се навлезе в много откровена и конкретна дискусия по въпроса има ли формулировки за целите и задачите на едно ляво взаимодействие, които да са приемливи за отделните формации, въз основа на които да се открояват допирните точки по отделни конкретни въпроси. По-конкретно – приема ли се възгледът за социалната държава като реална алтернатива на неолиберализма или напротив, тя следва да се отхвърля като негова модификация, на практика обслужваща глобализирания олигархичен капитал и местните му проекции? Като, разбира се, дискусията обхване конкретните параметри и политика на една съвременна социална държава на ХХI век.
Едновременно с това, без да се изчакват особени идейно-програмни дискусии, е нужно да се търсят и насърчават контакти по конкретни въпроси, които може и следва да станат предмет на съгласувани акции и действия, като например защитата на основните права на различните видове наемен труд, отпора срещу недопустимата агресия на фашизирани групи спрямо едни или други „маргинализирани“ общности, мобилизацията срещу безогледната експлоатация на природната среда и така нататък.
Съвсем не на последно място е и изискването всяка от заявяващите се за лява формация ежедневно да се доказва като реален носител на автентична лява политика, съответстваща на своите заявени програмни идеи, цели и подходи. В пълна степен това важи и за БСП. Констатациите както на членове на БСП, така и на различни леви формации и активисти, участващи в анкетата, са пределно ясни – БСП днес не е лява партия, а дори напротив, заема консервативни и националистически позиции, вместо автентично леви, откъснала се е от своята социална база и не защитава интересите на хората на труда, на бедните и маргинализираните и т.н. На свой ред, новите леви формации са изправени пред необходимостта да осмислят мястото и ролята си в контекста на общи каузи в интерес на онези социални класи и общности, които се нуждаят от и са потенциалните носители на една трансформираща капиталистическата система автентична лява алтернатива.
